От Бети Клермон, 18/02/2013

Някои от вас поискаха да пиша с по-голяма яснота по тази теми и това е, което ще опитам да направя.

Първо ще предам една много съкратена история, която е от полза за разбирането на финансите на Ватикана, но ако не ви харесва историята или нямате много време, прескочете до заглавието с удебелен шрифт.

Феодализмът възниква в Западна Европа през VIII и IX век. Богатството е получено от труда на селяните, които обработвали земята. Когато Карл Велики е коронясан за свещен римски император от папата през 800 г., той е обявен за закрилник на Църквата и предоставя на Църквата голяма власт. Той също така дава на йерарсите собственост върху големи участъци земя. Друг пример: През 1066 г. Уилям Завоевателят дава над една четвърт от земята в Англия на Църквата, обвързвайки страната с Рим, както и с Франция. [1]

Когато Западна Европа се разделя на протестантски и католически държави, Църквата губи земя. Във Френската революция и следващите движения за демокрация и национализъм Църквата губи още земя. До средата на 19 век папата е притежавал само папските държави, широка откосна ивица от територия, която е пресичала италианския полуостров, който той е управлявал като феодален господар.

Италия е била разделена на различни кралства и херцогства. Когато италианците завеждат война, за да обединят страната си в демокрация, папата поставя армия, която да се бие заедно с други монархисти, за да задържи земята си. Италианците спечелват политическото си освобождение през 1870 г. и папата загубва останалата си юрисдикция.

Църквата е разполагала с други средства за доходи освен земеделските стопанства. През 1509 г. Еразъм написва „Възхвала на глупостта“, изразявайки народното недоволство от корупцията в Църквата, включително широко разпространените практики на симония, което е начисляване на такси за извършване на религиозни действия като литургии и причаствия и закупуване на духовни постове и длъжности. Както всички знаем, възраженията на Мартин Лутер са включвали много законни несправедливости, но най-тежкото е било продажбата на индулгенции. Индунгенцията е пълно или частично освобождаване от църковните наказания, наложени за извършването на даден грях. Когато папата постановява, че опрощенията могат да бъдат закупени, дори обикновените послушници осъзнават, че Божието правосъдие не трябва да се продава.

Петровият пенс е възроден през 1859 г. и е свързан с призиви за военна подкрепа. Тези дарения са започнали през 7 или 8 век в Англия и са били вид данък, събиран от народа за папата като техен монарх. Новият петров пенс е събиран от „духовници и миряни, богати и могъщи, включително претендента на френския престол, император Максимилиан от Мексико, австрийските ерцхерцози и римските князе, както и бедните.“ [2] Освен това католици от целия свят доброволно са се борили в армията на папата.

Това, че са зависими от щедростта на другите, не е било добре за папите и техните курии (бюрокрацията, управляваща Ватикана) през този период. Така че, когато през 1929 г. Бенито Мусолини предлага 1 милиард долара (в долари от 2006 г. [3]) и независим суверенитет за държавата Ватикана в замяна на подкрепата на Църквата за неговата дуктатура, сделката е била приета. Освен това, тъй като е нямало повече европейски монархии с власт, комунизмът е бил атеистичен и Ватикана се отвращава от демократичната форма на управление, чрез която е загубила земята си и влияе зле върху подчинения народ, католическите служители подкрепят фашизма.

Църквата и прокатолическата преса винаги са настоявали, че парите, предоставени от Латеранския договор от 1929 г., са репарации за папските държави, но това има толкова смисъл, колкото колониите, компенсиращи крал Джордж III след спечелването на американската независимост.

Папа Пий XI наел финансиста Бернардино Ногара, за да се справи с финансите. Историкът Джон Полард цитира Дж. Голин [4], заявявайки, че Ногара се е съгласил да заеме позицията при две условия:

1. Да не бъде ограничен от религиозни или доктринални съображения при инвестирането си.
2. Да бъде свободен да инвестира средства навсякъде по света.

„Папството сега беше сигурно финансирано. Никога повече няма да е бедно.”, цитирано изказване на Поланд [5]. „От юни 1929 г. инвестициите на Ватикана, следвайки стратегията на Бернардино Ногара, се преместват във финансовите пазари на света.“ [6] Ватиканът също сега беше съюзен с 1%, личности без привързаност към нито една нация, кауза или група, спасявайки себе си.

Повечето от вас вероятно са чели статията „Как Ватиканът е изградил тайна имотна империя, използвайки милионите на Мусолини“, публикувана от The Guardian на 21 януари. Говорителят на Ватинака, Федерико Ломбарди, отговори: „Зашеметен съм. Изглежда, че тази статия е написана от някой, който пребивава сред астероиди. Тази статия не казва нищо ново. Всички знаят това от 80 години.” Плащането на Мусолини, продължава той, „както е известно, е било обезщетение за ватиканските владения, които италианската държава е взела през 1870 г.”

Както обикновено, Ватиканът избягва да се занимава с истинските проблеми - че тяхната глобална собственост и инвестиции са скрити зад слой след слой фалшиви фронтове и холдингови компании и че британското правителство обвини Ногара в „участие в дейности, противоречащи на съюзническите интереси“ по време на Втората световна война. По-интересна за американците може би представлява друга инвестиция на Ногара, южноамериканската Banco Sudameris (бел. прев. Banco Sudameris Brasil S.A.), „която в очите на съюзниците беше просто Axis Bank“. [7] (бел. прев. Axis Bank е петата най-голяма банка в Индия) Толкова важни бяха парите, които Ватиканът беше вързал в Судамерис, че „Ватикана непрекъснато опитваше да я премахне от черния списък на [Съюзниците]”, на британските и американските компании им беше забранено да търгуват с нея. [8]

В момента за финансирането на Ватикана има три основни компонента. The Guardian визираше създадената от Ногара, APSA (Administration of the Patrimony of the Holy See) или Администрацията на патримонията на Светия престол. Това е единицата, която държи тайните портфейли за инвестиции и собственост. Във Ватикана също така има около 80 отдела, агенции и фондации, всеки от които има свои пари и инвестиции, но тези средства обикновено са ограничени до предназначението на всеки отдел.

Префектурата по икономическите въпроси администрира държавата Ватикана. Когато Ватиканът прави годишния си неподробен финансов отчет за Светия престол (както се нарича правителството на Църквата) и държавата и обявява дали те са спечелили или загубили пари за тази фискална година, той се отнася до доходите от музеите, магазините за подаръци, даренията от Петровия Пенс, епископите и религиозните ордени и разходи като заплати и комуникации. Последната информация, публикувана на 5 юли 2012 г., за фискалната 2011 година само посочва общо печалбата или загубата.

IOR (Institute for Religious Works) или Институтът за религиозни дела, обикновено наричан Ватиканската банка, е реорганизиран в сегашната си форма от папа Пий XII през 1942 г. Тъй като почти всеки мейнстрийм медиен доклад за IOR се позовава на скандала с Banco Ambrosiano (бел. прев. Италианска банка основана 1896 г. и фалирала 1982 г.), повечето вече са наясно, че в края на 1970-те и началото на 1980-те IOR е имало престъпно партньорство с банка Ambrosiano и че нейният президент Роберто Калви е обесен от моста на Блекфайърския мост в Лондон. Въпреки че никой никога не е осъждан, италианското правителство съди няколко членове на мафията за убийството на Калви, така че обикновено се подразбира от мотивът, че от загубените 1.3 млрд. долара на инвеститори, голяма част от тях са били мафиотски пари.

Убити са също и невинни хора:

29 януари 1979 г. - Съдия Емилио Алесандрини, милански магистрат, разследващ Амбросиано;

20 март 1979 г. - Мино Пикорели, журналиста, който посочва имената на замесените ватикански служители;

юли 1979 г. - миланският адвокат Джорджо Амбросоли разследва Микеле Синдона;

октомври 1979 г. - Рим разследва агента по сигурността подполковник Антонио Вариско и неговия шофьор;

27 април 1982 г. - Роберто Росоне, мениджър на банка Амбросиано, оцелява след разстрел;

16 юни 1982 г. - секретарката на Калви, Грациела Корошър, „се самоубива” от прозорец на 4-ти етаж;

2 октомври 1982 г. - Джузепе Делахия, изпълнителният директор на банка Амбросиано също „се самоубива“ от посочения по-горе прозорец.

Знам, че е имало добри папи, но всеобхватната история на Ватикана е изпълнена с потайност, лъжи, антипатия към демокрацията, престъпления и безскрупулни финанси.

ПРАНЕТО НА ПАРИ

Изпирането на пари е, когато средства от престъпни деяния, политически задкулисни сделки, укрити данъци и други причини, поради които хората искат парите си скрити, се депозират във финансова институция и след като вземе горницата като такса, компанията пуска „изпраните” пари в сметка с на пръв поглед легитимна цел. Обикновено това става чрез „офшорна“ компания, което означава, че не съществуват правителствени правила или разпоредби, които да предотвратяват транзакциите или да преследват извършителите. Каймановите острови и швейцарските банки са традиционните лидери в "офшорната" практика.

Разположена в държава, управлявана от мъже, които се смятат за над закона и с почти нулева прозрачност, IOR е перфектната институция за пране на пари, но трябва да познавате някого, за да отворите сметка. Ето защо, когато Мартин Франкел е искал да изпере пари чрез IOR, които е отнел чрез измама от американските застрахователни компании, първо е трябвало да намери притежател на разплащателна сметка, който да му помогне, което и направи, монсиньор Емилио Колагиовани. В дело за RICO от 2002 г., заведено от петима държавни комисари по застраховането срещу Светия престол за пране на пари, изявленията показват двама адвокати, трима свещеници, двама монсиньори, един епископ, един архиепископ и четирима кардинали - всъщност всеки един служител на Ватикана или лице в близки отношения с Ватикана, към който се е обърнал Франкел или неговите агенти – са били готови да изперат парите на осъден мошеник без колебание или морални възражения.

След 11 септември международната финансова общност сама прие да контролира, за да спре терористите да прехвърлят средства и „международната рамка на стандартите за борба с изпирането на пари“ стана по-изявена. В процес, известен като „нейм енд шейм“, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Специалната работна група за финансови действия (FATF) започнаха „да идентифицират публично страните, които нямат недостатъчно закони за борба с изпирането на пари и международно сътрудничество“ като ги добавя към черен, сив или бял списък в зависимост от степента на прозрачност, изисквана от банковите регулации и практики на страната.

Ватиканската банка не е „истинска“ банка. Няма чекови книжки. Не дава заеми. „Това е по-скоро институция за депозиране и прехвърляне на средства, отколкото банка“, казва Карло Маррони, ватикански експерт от Il Sole 24 Ore, финансов ежедневник в Италия. Според него IOR не инвестира на фондовия пазар, „въпреки че работи на валутния или облигационния пазар или купува злато.“ IOR също така генерира доходи, като влага депозити в краткосрочни държавни ценни книжа и в лихвени сметки в други банки. Вложителите обикновено получават лихва над преобладаващата ставка, което го прави привлекателен за честните религиозни ордени и католическите групи. Тъй като това е само една единица, разположена в суверенна държава, всяка транзакция се счита за „международна", дори ако другата институция е точно пред стените на Ватикана в Рим.

Книгата Vaticano S.p.A. (Vatican Inc.) на Джанлуиджи Нуцци (бел. прев. италиански журналист и писател) е публикувана на 1 януари 2009 г. Документи, получени от служител на Ватикана, който е искал да бъдат публикувани чак след смъртта му, показват, че IOR функционира като „офшорна“ финансова институция за десни политици, мафията, италианските укривачи на данъци и други непочтителни личности. „IOR… гарантира привилегиите да бъдат предоставени в замяна на политическа подкрепа, законови разпоредби и бизнес подкрепа.“

IOR има около 40 „кореспондиращи" финансови институции в Европа, САЩ, Австралия и Япония. Нейните банкови партньори са поискали IOR да отговаря на международните стандарти. „Ако една държава се възприема като изложена на риск от изпиране на пари, нейните финансови институции - в случая, Ватиканската банка, обикновено плаща цена. Вложителите могат да принесат бизнеса си на друго място, притеснени от възможно изземване на активите, докато банките в другите страни могат да налагат по-високи транзакционни разходи за покриване на по-агресивни мерки за „надлежна проверка“. Като цяло способността на държавата да играе глобалната финансова игра е възпрепятствана“, обясни Джон Л. Алън-младши, ватикански експерт за National Catholic Reporter. „IOR абсолютно се нуждае от това включване [в международните стандарти за прозрачност], за да провежда финансовите си транзакции“, според Андреа Торниели, пишеща за La Stampa.

Ettore Gotti Tedeschi, италиански икономист, банкер и член на Opus Dei, беше назначен през април 2009 г. за президент на IOR, „с мандат да обърне проблемната банка и да помогне за „улесняване на прозрачността“с поглед за потушаване на слуховете, че банката е била бърлога на беззаконието. Ватиканът се надяваше, че чрез напътствията на Готти Тедески, малката град-държава най-накрая може да спечели заветно място в „белия списък" на световната работна група за финансови действия на държави, на чиито финансови практики може да се вярва."

Папа Бенедикт XVI подписва парично споразумение с Европейския съюз на 17 декември 2009 г. Съгласно разпоредбите на Ватикана се изисква да прилага „правни актове и правила на ЕС“ по отношение на „предотвратяване на изпирането на пари, предотвратяване на измами и фалшифициране на пари и безкасови средства за разплащания, медали и жетони и изисквания за статистическо отчитане “, както са обхванати от Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент. Крайният срок за изпълнение беше 31 декември 2010 г.

На 21 септември 2010 г. отделът за финансово разузнаване на Банката на Италия (Банката на Италия е централната банка на страната и следователно има регулаторни функции) информира IOR, че е в процес на разследване на евентуално пране на пари с помощта на две италиански банки и издаде известия срещу Ettore Gotti Tedeschi и Роберто Циприани, генерален директор на IOR, за пропускане на процедури срещу пране на пари. Прокурор Нело Роси заяви, че 23 милиона евро (около 31 милиона щатски долара) в транзакции на IOR са иззети от италианските банкови сметки. Според съдебните документи прокурорите заявиха, че IOR умишлено е нарушил законите за борба с изпирането на пари, „с цел да скрие собствеността, местоназначението и произхода на капитала.“ Съдебните документи разкриват също и съмнения за сделки на обща стойност 900 000 евро, включващи духовенството, действащо като фасада за корумпирани бизнесмени и мафията.

Ватиканът увери, че всичко е „неразбиране“ и отрече всякакви неправомерни действия.

На 30 декември 2010 г. папа Бенедикт XVI обявява създаването на ватиканския закон №127 „относно предотвратяването и противодействието на изпирането на приходи от престъпни дейности.“ Той създава Autoritа di Informazione Finanziaria (AIF), за да контролира спазването на новия закон от Ватикана.

За да подобри своята финансова регулация, през февруари 2011 г. Светият престол поиска от Съвета на Европа MONEYVAL (Комитетът на експертите по оценката на мерките за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма) да извърши оценка на AIF и други ватикански финансови структури. „Целта на MONEYVAL е да гарантира, че неговите държави-членки разполагат с ефективни системи за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма и да спазват съответните международни стандарти в тези области“, пише на техния уебсайт.

23-те милиона евро бяха освободени през юни 2011 г., защото присъствието на ватиканския AIF „успокои“ италианските финансови власти. Ватиканът и до днес не е разкрил източника на парите.

MONEYVAL направи проверка на място през ноември 2011 г. MONEYVAL също заяви, че ще продължи да следи съответствието на Ватикана с FATF стандартите. Според инспекторите на Moneyval IOR има 33 400 сметки, 13 банкомати за използване от собствени клиенти (не туристи!) и 6,3 млрд. евро (8,3 млрд. долара) активи (не депозити! Депозитите не се отчитат като активи, защото се притежават от клиента. Общият размер на депозитите остава неизвестен.)

Очевидно правителството на САЩ не е било толкова впечатлено от AIF на Ватикана, колкото Банката на Италия. „С големия обем международна валута, който преминава през Светия престол, това е система, която я прави уязвима като потенциален център за пране на пари“, каза Сюзан Питман от Бюрото за международни наркотици и правоприлагане на Държавния департамент на САЩ, за Ройтерс. На 7 март 2012 г. Държавният департамент на САЩ за първи път определи Ватикана като една от 67 държави със статус „загрижени“ в списъка си с центрове за пране на пари. (Има три категории: „първостепенна загриженост“, „безпокойство“ и „наблюдавани“.) „Длъжностните лица заявиха, че Ватиканът е в списъка, тъй като не е ясно дали едногодишният режим срещу изпиране на пари е ефективен."

Под натиск от Министерството на финансите на САЩ, JP Morgan Chase (бел. прев. американска мултинационална инвестиционна банка и холдинг за финансови услуги със седалище в Ню Йорк) уведомява Ватикана на 16 март 2012 г., че закрива IOR акаунта в своя клон в Милано, тъй като IOR не е в състояние да отговори на искания за информация за произхода на депозитите. JP Morgan поиска информацията от 2010 г. Освен това JP Morgan отчете 1,8 млрд. евро (2 200 000 000 долара), депозирани през последните 18 месеца по тази сметка. (И това е един акаунт от колко в целия свят?) В края на всеки ден балансът е намален до нула и съдържанието се премества в IOR акаунт във Франкфурт. Според Spiegel разследващите подозират, че сметката е била използвана за изпиране на средства от „съмнителни източници“.

Също през първата половина на 2012 г. скандалът „Ватилийкс” разкри смущаващи поверителни документи, някои от собствения офис на папата, които бяха предоставени на италианската преса. „Хората, които са запознати, смятат, че истинското ядро на скандала е борбата за контрола върху финансите на Ватикана“, съобщава Spiegel. AIF имаше пълномощие над всички ватикански бюра. За първи път ръководителите на отдели имаха някой, който гледаше през рамо как изразходват средствата си и не им харесваше. Възникнаха конфликти относно това кой има власт над кого и колко прозрачен трябва да стане IOR и други финансови единици.

Няколко течове се съсредоточиха върху финансите на Ватикана, като заредиха корупцията и кронизма. Те:

• оформиха Ватиканската банка като измамна „офшорна банка", включително предполагаемо „криптирани" и „секретни" сметки;

• повдигнаха въпроси относно готовността на Ватикана да сътрудничи с международни регулаторни органи, които се опитват да проследяват съмнителните транзакции;

• Разкриха вътрешни дебати относно това дали новата ватиканска финансова агенция за надзор всъщност е без зъби.

Документите бяха предоставени на Джанлуиджи Нуцци, поверени от ватикански вътрешни лица заради книгата му Vatican S.p.A. Нуцци събира последните документи в друга книга – „Негово Светейшество: Тайните книги на папа Бенедикт XVI”, публикувана в началото на май 2012 г. В допълнение към гореизложеното книгата разкрива и изпирането на около 280 милиона долара от IOR за мафията.

Според Нуцци, един от неговите информатори му казал: „Истината, появяваща се във вестниците и официалния дискурс в рамките на Светия престол, е толкова различна, лицемерието е върховно, а скандалите се умножават. Не говоря само за случаите на педофилия и убийства, като убийството на швейцарския гвардеец (Cedric Tornay) и изчезването на Емануела Орланди, а за прането на пари, корупцията и заплахите."

На 24 май Ettore Gotti Tedeschi беше уволнен с изприщено изявление до пресата, написано от члена на съвета на IOR Карл Андерсън, върховен рицар на Рицарите на Колумб, бивш член на администрацията на Рейгън и представляващ американската плутокрация във Ватиканската банка.

Gotti Tedeschi казва, че е намерил банков архив много по-лош, отколкото е можел да си представи, и че е прекарал последните две години в безкрайна борба срещу мощните сили на Ватикана, които според него са блокирали всеки опит за прозрачност. Той излиза побеснял от последното му заседание на борда на IOR, още преди да се гласува недоверие срещу него. Банката казва, че го е уволнила поради липса на управленски умения и „прогресилно ексцентрично поведение.”

Но Gotti Tedeschi казва, че е бил изгонен, защото „се е доближил твърде много до истината за предполагаемите сенчести сделки на банката”. Той заявява пред пресата, че се страхува за живота си. Мнозина свързаха страха му с Роберто Калви. Аз смятам, че Gotti Tedeschi се страхува повече от „Опус Дей”. Канадският финансов репортер Робърт Хатчисън се заинтересува от групата, след като забелязва активността им на пазара на валута в евро. Неговата старателно проучена книга, „Kingdom Kingdom Come: Inside the Secret World of Opus Dei“ (Thomas Dunne Books, 2006), е единствената книга на английски език, която предоставя подробна картина на фракцията, разкрита чрез финансовите им участия и транзакции. Хатчисън отбелязва, че любимото средство на „Опус Дей”  за разправа с членове, които се са отклонили от целта за постигне на собствената му власт чрез политическата и културна хегемония на католическата църква, е трудно забележимият сърдечен удар, предизвикан от напръстник (бел. прев. лекарство, приготвено от изсушените листа на напръстник и съдържащо вещества (по-специално дигоксин и дигитоксин), които стимулират сърдечния мускул). Един от приятелите на Gotti Tedeschi, колега-банкер и членът на „Опус Дей” Джанмарио Ровераро, беше убит през 2006 г.

Бивш служител на Министерството на финансите на САЩ и старши сътрудник по борбата с тероризма в Американския съвет за външна политика във Вашингтон Д.С., Ави Йориш, пише на 27 юни 2012 г.:

„След редица много смущаващи епизоди през последните години, папата обеща да спазва международните стандарти за незаконно финансиране и да изчисти имиджа на банката ... често наричана „най-тайната банка в света“. 

.... Президентът на банката, Ettore Gotti Tedeschi, е известна и уважавана фигура в европейските банкови и социални кръгове.

.... Ватиканската банка наскоро беше разследвана по два отделни случая за пране на пари….

.... Книга, публикувана от италианския журналист Джанлуиджи Нуцци, подробно описва ... липсата на желание да се следва диктата на FATF - и европейската му сестринска организация MONEYVAL - за борба с незаконните финанси. Скандалът „Ватилийкс“… хвърли облак над усилията [на Ватикана] да демонстрира финансова прозрачност и да отхвърли репутацията си на данъчен рай…

Тъй като международната общност преглежда възможностите си по отношение на Ватикана, и FATF, и MONEYVAL са поставени в уникална позиция да окажат натиск върху IOR да се реформира. И двете организации разполагат с множество обучени служители, които могат да помогнат на Ватикана да въведе стабилен режим за борба с изпирането на пари, който да задоволи както ЕС, така и международната общност.”

MONEYVAL пуснаха своята оценка на „Светия престол/државата Ватикана“ на 18 юли 2012 г. въз основа на „съгласието с Работната група за финансово действие (FAFT) и Директива 2005/60/ЕC.“ Ватиканът премина с „добър“ доклад, отговаряйки на 9 от 16 „основни и ключови” препоръки. Пренебрегвайки доказателствата за обратното, „оценителите стигат до заключението, че Ватиканът „е изминал дълъг път за много кратък период от време“ към спазването на приетите глобални стандарти за прозрачност, и че „няма емпирични доказателства за корупция в рамките на ватиканската държава"."

MONEYVAL също призна, че Ватиканът никога не е предприемал стъпки за действително разкриване или спиране на прането на пари, истинската идентичност на притежателите на акаунти в IOR все още не е открита и според доклада им „липсва яснота относно ролята, отговорността, авторитета, правомощията и независимостта на Органа за финансово разузнаване (AIF).“

За да създаде впечатление за справяне с тази критика, Рене Бруелхарт, профан и бивш ръководител на финансовия разузнавателен отдел на Лихтенщайн, беше назначен за ръководител на AIF, за да демонстрира „независимостта“ на органа.

В средата на октомври 2012 г. „италианската съдебна система, която изследва подозрителни парични потоци, забелязани в сметките на Ватиканската банка, изпрати съдебна поръчка (официално искане от съд до чужд съд за някакъв вид съдебна помощ) до Светия престол. Въпреки въвеждането на закони за борба с изпирането на пари и увереността, дадена от ръководителите на Ватиканската банка, че тя вече не притежава анонимни акаунти, разследващите установяват, че мръсните пари могат да преминават и през неанонимни акаунти, принадлежащи на свещеници или духовници."

На 1 януари 2013 г. Банката на Италия затвори банкоматите и всички услуги за кредитни и дебитни карти, оперирани от италианския отдел на Дойче Банк във Ватикана. Според The Economist: „Причината за твърдата позиция на централната банка е, че тя трябва да се съобразява със законодателството на Европейския съюз за банките и борбата с изпирането на пари. Този закон позволява на банките от ЕС да оперират в страни извън ЕС, само ако те имат адекватна регулаторна рамка и надзорен контрол.“

От изминала седмица банкоматите, кредитните и дебитните карти могат да бъдат използвани отново във Ватикана, тъй като Светият престол успя да получи договор с швейцарска фирма, която не е подчинена на банковото законодателство на Европейския съюз. (бел. прев. става въпрос за периода февруари 2013 г.)

На 4 февруари 2013 г., италианският вестник „Corriere della Sera“ свързва IOR с проблемите в банката в Тоскана, Монте дей Паски де Сиена (MPS): „3.9 млрд. евро (5.3 млрд. долара) за спасяване на банката от италианското правителство“ и „криминални разследвания… на тайни транзакции, които са били използвани за прикриване на обхвата на проблемите на банката.“

Проблемите на банката произтичат отчасти от 9 милиарда евро (12 милиарда долара) покупка на банката Antonveneta през 2008 г., само месеци след като испанската банка Santander я купи за 6.6 милиарда евро (8.1 милиарда долара). Магистратите от Сиена търсят също обвинения за подкуп, свързани с тази сделка.

По това време Ettori Gotti Tedeschi беше ръководител на операциите на Сантандер в Италия, но все още не беше президент на IOR. Той бе разпитан на 31 януари 2013 г. от прокурори, разследващи банката Монте дей Паски де Сиена.

Според вестника Corriere della Sera, служител на IOR им казал, че сделката за закупуването на Antonveneta с голяма печалба за Santander е била замислена на „деликатните и важни срещи“ между директора на IOR, Паоло Чиприани, архиепископ Пиеро и католическия банкер Андреа Орсел във Ватикана през 2007 г. Информаторът твърди, че е бил запознат със сделката, тъй като са открити четири сметки на IOR под имената на четири религиозни организации, за да се скрият парите, направени от петима от мъжете, участвали в покупката на Antonveneta. Когато е запопитан защо е излязъл с информацията, той отговоря: „Обществото трябва да знае как стоят нещата, няма друг начин, защото промяната не може да дойде отвътре."

Ватиканът отрича всичко това.

Миналия петък Washington Post съобщи за история, озвучаваща аферата Мартин Франкел. Италианският адвокат Симоне Фазари измамва застрахователните дружества и използва IOR сметката на свещеника Салваторе Палумбо, за да скрие „незаконните си пари“.

Също така в петък бе направено съобщението, че германския адвокат Ернст фон Фрайберг, член на Малтийските рицари - религиозен орден, датиращ от кръстоносните походи, но придобил модерната си форма, поне в Европа, като група на католическото благородство на 19 век - беше избран да замени Ettore Gotti Tedeschi. След като преподобния Федерико Ломбарди обяви, че фон Фрайберг е председател на корабостроителницата Blohm+Voss в Хамбург, журналист попита, „подходящо ли е той да прекарва част от седмицата, като прави оръжие, а останалата част да работи за църквата?” По-късно Ломбарди изясни, че „фон Фрайберг е председател на компонента на „белия бизнес“ на Blohm+Voss. В момента се каза в изявлението, че неговото подразделение изгражда четири фрегати за германския флот, след което ще бъде „100 процента невоенно“."

Информацията относно изграждането на военни кораби от Blohm+Voss беше достъпна на уебсайта им.

Важното за новия президент на IOR е, че той може да поддържа фасадата на честните практики, поне достатъчно, за да може IOR да остане в бизнеса. Ако се задълбочи в това, което наистина работят служителите, както направи Gotti Tedeschi, той също ще бъде освободен.

Аз обаче ще дам същото предупреждение като преди. Ако Международният наказателен съд в Хага продължи с делото, заведено срещу папа Бенедикт XVI и други високопоставени служители на Ватикана, които ги обвиняват в престъпления срещу човечеството за изнасилване и изтезания на деца по целия свят, мисля, че сегашният режим - без значение кой е следващ папа - няма да може да поддържа противодействието и ще падне.

1. Terry Jones and Alan Ereira, Terry Jones’ Medieval Lives, BBC Books, 2004, p. 7. Quoted by http://www.concordatwatch.eu/...
2. John E. Pollard Money and the Rise of the Modern Papacy, (Cambridge University Press, 2005) p 31
3. Michael Thayer, Pius XII, the Holocaust and the Cold War (Indiana University Press, 2008) p 98
4. Pollard p 163
5. Pollard p 148
6. Pollard p 149
7. Thayer p 109
8. Thayer p 111

Превод на български

 Източник: www.dailykos.com/stories/2013/02/18/1187776/-The-Vatican-Bank-and-Money-Laundering

 ***бел. прев. – Въпреки, че преведения материал е от 2013 г., финансовите скандали (наред с педофилските) продължават да тресат Ватикана и до днес. Най-скорошният скандал е от октомври 2019 г. и е свързан със съмнителни финансови транзакции и прехвърлане на имоти от страна на ватиканските служители. „Правосъдието на Ватикана разследва системата, чрез която е станало възможно придобиването на луксозна сграда в Лондон чрез дарения за Църквата”, съобщава Франс прес. Седмичника „Еспресо" пише, че „при разследването, започнало през лятото в заповедта за обиск от м. октомври се посочва наличието на „сериозни елементи на финансови злоупотреби, измами, злоупотреба с доверие и пране на пари".” На 1 октомври правосъдието на Ватикана иззема документи от офисите на самия Държавен секретариат, където работи личната охрана на папата, както и от Службата за финансова информация - независим финансов регулатор.

Изтеклите документи са попаднали в ръцете на разследващия журналист Емилиано Фитипалди от "Еспресо", който вече е публикувал крадени документи за вътрешните финансови практики на Ватикана в рамките на мащабния скандал, наречен "Ватилийкс Две" през 2015 година. Това доведе до дело и осъждане на испански духовник за разпространение на поверителни документи.