© Chris Thomas, 2007

Хората често ме питат: „Ако сме живели поредица от животи и ако процесът на „превъплъщение“ и спомените ни за тези животи се съхраняват в нашата ДНК, защо тогава не си спомняме тези други животи?“

Отговорът е доста прост и има връзка с целта на настоящия човешки живот.

Когато съвременните хора за пръв път се появиват на Земята преди около 80 000 години, ние сме били много по-напреднали, отколкото сега. Това е било в началото на развитието на земята, която познаваме като Атлантида. В онези времена човешките същества са били с цялата си душа в тялото. В резултат на това пълният им запас от спомени е бил непокътнат и напълно взаимодействащ с тялото и перфектно се изразен в ДНК-то на тялото.

С течение на времето обаче започнахме да забелязваме, че имаме проблеми с поддържането на това ниво на съществуване и нашето „падане“ от пълното съзнание беше важен фактор за нашето колективно решение да унищожим атлантическия континент. Когато се върнахме на Земята, за да започнем отново човешкия опит, преди 20 000 години, ние отново приехме същия „човешки шаблон“ и отново срещнахме същите проблеми със съзнанието. Причините за тези проблеми са твърде сложни, за да се изследват тук, но в крайна сметка формулирахме „Човешкият план“, който напълно приехме преди 7 000 години.

В този момент хората станаха такива, каквито сме сега - душа, разделена на Висш Аз, или Свръхдуша и физическото Аз. Това физическо Аз беше надарен с достатъчно ДНК памет, за да ни позволи да запишем своите преживявания, така че в крайна сметка да намерим отговори защо е било толкова трудно да се поддържа цялата душа във физическото тяло.

Всеки един от участващите в този план избра да премине през серия от животи, включително опит, които ще им позволят да се научат как да бъдат цялостно човешко същество. Според моите проучвания не сме планирали да прекараме цяла вечност в изучаването на това! Вместо това, ние си дадохме ограничение във времето от около 7000 години, поради което в момента енергиите, които изпитваме на Земята, са толкова силно подкрепящи вътрешната трансформация и растеж.

Тъй като първоначалният ни план е бил да преживеем опит, за да получим знания, това беше нашият избор да започнем всеки нов живот, без пълна памет за предишния ни живот. Това ни позволи да се изправим пред всяко ново преживяване без минали неуспехи или успехи, влияещи върху решенията, които трябва да вземем в новия си физически живот. Докато преминавахме през целия си живот, нашите Висши Азове щяха да ни държат на пътя си, общувайки с нас чрез чакрите. Ние обаче имахме възможност да „наложим вето“ на плановете си. Ако смятаме, че събитието за събиране на опит е твърде травматично, за да се справим в един живот, можем да го преместим напред към следващ житейски период.

Придвижвайки напред тези „трудни“ преживявания, ние като че ли сме забравили първоначалната си цел да завършим обучението си в ограничени срокове и много от нас са оставили нещата до последната минута. Ето защо толкова много през последните 200 години, и особено последните 50, са били толкова травматични, тъй като толкова много е трябвало да претърпят „травмите“, с които не са се сблъсквали в предишния живот.

Ако претърпяхме голяма травма в предишен живот и не сме се справили напълно с това по това време, начинът, по който тези спомени се пренасят от един живот в друг, се определя от това колко мощен е бил опитът. Процесът, накратко, е следният - ако имаше тежка травма в края на предишен живот, „шокът“ за физическите елементи на душата е можел да бъде толкова голям, че вместо паметта да се заключи в нашите ДНК спирали, може да е достатъчно мощен, за да се отпечата в настоящата ни физическа конструкция. Превъзходен пример за това е огромното увеличение на децата, страдащи от астма. От нашите проучвания изглежда, че това няма много общо със замърсяването на автомобилите, въпреки че това не помага; основната причина е, че тези Души се прераждат след травмата от газовете в окопите на Първата световна война. Друг пример са рождените белези, които често са изгаряния или рани от куршуми от предишен живот.

Като общо правило, острите заболявания, които възникват в детството, често могат да са по причини от миналия живот, особено когато такива заболявания стихват или изчезват в пубертета. Заболяванията, възникващи след пубертета, винаги се дължат на причини в настоящия живот, с изключение на телесни функции, които не са изпълними преди пубертета, като бременността.

Трябва да се подчертае, че травмите в настоящия живот поради ситуации от миналия живот са много редки. Много, много малко хора носят тези проблеми. По-голямата част от проблемите възникват от това, че не се занимаваме със спорните въпроси през този живот - колко пъти, например, говорите честно с тези, с които споделяте живота си? Ако обаче сте се справили с всичко, което този живот трябва да ви хвърли и все още има „нещо“, което не можете да изчистите, тогава, ако проблемът не е твърде обременителен, вашия Висш Аз обикновено го изчиства, докато спите през нощта, което може да доведе до необичайни сънища. Ако преживяванията от миналия живот са доста силни и сте се отказали да се справите с тях в този си живот или пък времето изтича, преди да завършим реинтеграцията си, най-добрият начин да ги изчистим е като се посети хипнотизатор, занимащ се с регресии от миналия живот, тъй като те могат внимателно да ви поведат към проблема и да ви помогнат да го изчистите.

Добрата новина е, че нашите колективни усилия през последните 7000 години ни дадоха отговорите, които търсихме, и особено след 1996 г., все повече и повече хора довеждат „Човешкият план“ към неговото приключване. Въпреки, че светът изглежда напълно полудял, всъщност сме на път да завършим всичко навреме.

Ние трябва да разберем, че постигнахме невероятно успех в нашата работа по реализирането на този „план“, тъй като това ще ни помогне да преодолеем и да се освободим от сегашното чувство на страх, което затруднява способността ни да виждаме ясно себе си.

Опитайте се да запомните, че причината, поради която сенките над Земята изглежда, че стават все по-тъмни, е, защото те се излъчват от светлина, която става все по-ярка.

 
Превод на български - Страничката "Монтагю Кийн"