Публикувано през 2018 г.
Артур Фърстънбърг е учен и журналист, който е начело на глобално движение за разрушаване на табуто около тази тема. След като завършва Phi Beta Kappa-Университета „Корнел” със специалност математика, той посещава Калифорнийския университет, Медицинското училище в Ървайн от 1978 до 1982 г. Травмата от свръхдоза рентгенови лъчи прекъсва медицинската му кариера. През последните 35 години той е изследовател, консултант и лектор за въздействието на електромагнитното излъчване върху здравето и околната среда, както и практик на няколко лечебни изкуства.
Т.Е.: Вашите притеснения са от естество, което не е добре разпознато в нашата нация.
А.Ф.: Все още не. Все още не са добре познати на много места по света.
Т.Е.: Но в някои страни са проучени доста добре, нали?
А.Ф.: В Русия и Украйна, както и в бившите съветски републики. Да, те бяха проучени доста обстойно. За съжаление, когато Желязната завеса падна, западните далекосъобщителни компании нахлуха в тази част на света. И сега всички там също са пристрастени към своите мобилни телефони. Въпреки че по документи, официално имат по-големи защитни мерки и по-строги ограничения, на практика това не е много различно от тук. И обикновената публика повече не е запозната. Поне все още преподават ефектите от биологичните ефекти на радиочестотното излъчване в медицинските учебни заведения в Русия.
Т.Е.: Вероятно бихме могли да започнем разговора с електрическата природа на живота и как мозъкът, сърцето и нервната ни система всъщност са като фино настроени електрически системи.
А.Ф.: Да, така е и ние сме ужасени от това... в науката, медицината. Посещавах медицинско училище в продължение на 3 години. Използваме невероятно много електричество при диагностиката. И често при лечение на различни заболявания - електрокардиограми, електроенцефалограма, електромиограми, рентгенови лъчи, ЯМР, използваме електричество за рестартиране на сърцето, PEMS устройства, импулсни електромагнитни полета, устройства за лечение на различни неврологични разстройства, психични разстройства, обаче отричаме факта, че клетките ни са електрически, че нервната ни система работи електрически. Ние сме склонни да се концентрираме върху потенциала на действие като сигнал, който съпътства движението на химикали, транспортирането на натрий в нас, трансфера на калий извън нас и забравяме, че основния сигнал, който подкарва всичко това, е електрически. Всъщност, както знаете, от книгата на д-р Бекер, той открива, че клетките, които са били считани за опаковъчен материал, а именно - шванновските клетки, периневралните клетки, които заобикалят нервните клетки, дефакто носят малко ток. И че сърцето ни работи електрически, по този начин работят електрокардиограмите - ако спрете проводимите пътища, сърцето ви може да спре. Мозъкът ни също. След появата на мобилните телефони, особено нашият мозък все повече се моделира като много сложен цифров компютър. И всъщност това вероятно не е вярно. Бекер беше пионер в това да покаже, че има напълно друг аспект на мозъка и тялото ни и после на организма ни, който е аналог, и че пренася истински електрически ток, а не просто импулси от информация. И това е в съответствие с това, което е известно от над 5 000 години в Китай. Акупунктурата наистина е сложен лексикален модел на човешкото тяло, който е открит отдавна.
Т.Е.: И това е задълбочено проучено, как протича електричеството през тялото и начина, по който нашите органи, нашите системи функционират по отношение на енергийните потоци, блокажите и енергията и как да работим с тези неща.
А.Ф.: Правилно. И не само потоците вътре в нашето тяло, но и потоците към и извън тялото ни. Имаме концепта за dan tien в китайската медицина и енергийните центрове в индийската медицина. Точките на стъпалата, бъбречните, в акупунктурата се наричат бълбукащи извори. Защо? Защото там енергията или електричеството (както се изучава от много хора в Китай) са еквивалентни, клокочещи нагоре от земята към краката ви, а точката на върха на главата ви е, където тя клокочи надолу, така да се каже от небето. Това е непрекъсната електрическа верига между небето и тялото ни и надолу към земята.
Т.Е.: Земята е електрическа и атмосферата ни също е електрическа. И между тях има динамична връзка.
А.Ф.: Правилно. Да, така че ние живеем в това, което е известно на атмосферната физика като глобална електрическа верига. Горната атмосфера и йоносферата са до голяма степен заредени йони, електрони, протони, заредени кислородни атоми и електричество, пътуващо с голяма лекота към йоносферата. И всички знаят, че мълнията е електрическо явление. Това, което на хората не им е известно много, е, че земята също е добър проводник и провежда електричество. Нашите електрически съоръжения използват това с добро предимство, защото много от връщащите се токове от къщата ви обратно към електроцентралата непременно пътуват към земята. Ето защо къщите и уредите са заземени, защото земята е добър проводник. И част от тази верига, която е свързана, затваря ел. вериги през потока от атмосферни йони между земята и небето, и те преминават през нашите тела. И това е част от ел. верига, в която всъщност живеем и дишаме, стоим и работим в електрическо поле около 130 волта/метър. Това е, което пътува от небето към земята чрез атмосферни йони през върха на главите ни и надолу към земята.
Т.Е.: И целият живот съществува по много сходен начин - от животните и насекомите до растенията.
А.Ф.: Всичко е напълно зависимо от него.
Т.Е.: ...и се влияе от всичко, което е в атмосферата електрически.
А.Ф.: Това е много важно. И затова написах книгата си. Това е, което ние, нашето общество отричаме и го отричаме от много дълго време, което води до факта, че ние сега излъчваме електричество свободно по въздуха, без да мислим какво причинява на нас и нашата среда. В момента говоря конкретно за безжичната технология, мобилните телефони и другите подобни.
Т.Е.: И в тази своя книга споделяте документирани изследвания и проучвания, които демонстрират действителните въздействия на различните форми на електрическата технология върху нашето физическо здраве. И преди да се заемем с тези неща, смятам, че можем да обясним разликата между някои от тези различни технологии, как са свързани в електромагнитния честотен спектър.
А.Ф.: Исторически или каквото съществува днес? Книгата ми започва с 1700-те години.
Т.Е.: Нека започнем с малко история.
А.Ф.: Първоначално електричеството се е смятало за свойство на живота, до Исак Нютон. To е било използвано първоначално в медицината почти два века, преди да започнем да го използваме интензивно за осветление на къщите ни и захранване на машините ни. Използвано е като панацея за лечение на много форми на заболявания - глухота, слепота, парализа, артрит и какво ли още не - хората са се опитвали да ги излекуват с електричество. Наричало се е електротерапия и е била успешна в много случаи. През 1800 г. италианският физик на име Алесандро Волта изобретява електрическата батерия. Той прави решаващото изказване, че електричеството всъщност няма нищо общо с биологията. Между него и неговия сънародник Галвани се разгорещава дебат дали електричеството е просто един аспект от живота, който сме измислили как да се възползваме от него или не е от значение и присъщо за живота и мнението, че то е неприсъщо за живота спечелва и така започнахме да използваме електричеството за неща като електрически светлини, всъщност телеграфните проводници се появяват първо. В началото всичко, което се имали, е било прав ток, първоначално от триещи машини, произвеждащи статично електричество. И после беше открита електрическата батерия и все още е имало само прав ток, който е текал само в една посока от положителния към отрицателния полюс, докато в крайна сметка не беше открит променливия ток, при което имате електрони, които се колебаят в проводника напред и назад много пъти в секундата [пътуват от + до – и се връщат в + много пъти в секундата]. Това, което имаме в къщите си, в днешно време тук в САЩ и Канада, вибрира напред-назад по полето 60 пъти и се нарича 60 херца или 60 цикъла [от + до – и се връща в + 60 пъти в секундата]. В Европа е 50 цикъла. И другият аспект на това е, че всеки път, когато посоката се променя, тя създава променящо се електромагнитно поле. Всеки път, когато преминава електричество през жицата, дори прав ток, около нея е налично електромагнитно поле и то намалява бързо с разстоянието, но излиза навън във Вселената почти завинаги.
Променящото се електромагнитно поле създава вълна от изменения, която също пътува във Вселената. И това пътуващо изменение в електромагнитното поле се нарича електромагнитна радиация. Така че, когато електричеството преминава през проводника, създава електромагнитно поле около него. Когато електричеството се променя, например, когато върви напред-назад (тъй като променливия ток променя посоката си), промените в полето се излъчват из пространството завинаги. Това е електромагнитна радиация. По същество това е сигнал, който казва на всеки друг проводник в пространството, на всеки друг електрон в пространство, че се движи в тази посока. Независимо дали удря електрон, който може да бъде на километри разстояние, електронът, който е ударен от тази вълна, започва да се движи. И така променящото се електромагнитното поле произвежда електромагнитна радиация. Когато тази радиация удари жицата някъде другаде, това предизвиква електрически токове в този проводник. Ако удари тялото ви, предизвиква електрически ток в проводниците в тялото ви. Кои са проводниците в тялото ви ли? Това са нервите ви, кръвоносните ви съдове, акупунктурните ви меридиани, така че всеки път, когато бивате ударени от било то естествено или изкуствено електромагнитно излъчване, то предизвиква протичане на електрически ток в тялото ви. Проблемът е, че променливия ток по принцип не съществува в природата. До известна степен се случва, когато удари мълния, тъй като тя произвежда много ниски честотни вибрации. Магнитното поле на Земята е прав ток. Така че по-голямата част от това, в което живеем, с изключение на вълните с много ниска честота от светкавиците, е прав ток. Променливият ток, който сме въвели е много по-мощен от всички естествени полета, с които сме еволюирали и при това сме увеличили честотата, далеч над всичко, с което сме се развили. Така че, когато ни ударят радиовълни от радиостанциите и много мъничките, много високочестотни радиовълни от мобилните телефони и мобилните кули, това също предизвиква електрически токове във всички проводници в нашите тела. Тъй като не сме еволюирали с тях, те пречат на естествените електрически токове, които текат през телата ни, които не са свикнали с тези видове честоти, използвани с такива нива на мощност. Телата ни са еквивалент на много сложни електронни машини, на които се пречи.
Т.Е.: Електроинженерите разбират как различните по-чувствителни електронни устройства могат да бъдат разстроени и дори повредени.
А.Ф.: Това причинява радиочестотни смущения, а електроинженерите разполагат с нужното оборудване. Обаче се забравя, че ние също сме много деликатни електронни машини. Ние също трябва да се погрижим всичките тези неща, които летят около нас да не ни пречат, нали? Навън се получава супа, която бихме могли да наречем мръсно електричество. Концепта за мръсното електричество е наличен в окабеляването и лесно може да се засече с FM радио. Ако разполагате с ръчно радио с батерия, не дигитално, настроите го в началото на циферблата, където няма интервал, и после го включите. Ако не е налично мръсно електричество около вас, тогава ще чуете нежно съскане. Ако обаче го пренесете до стената, където има кабелен телефон, ключ за осветлението или контакт, в днешните домове на повечето хора радиото ще бръмчи и крещи, ще издава всякакви силни шумове. Това се нарича мръсно електричество. Тъй като всички тези електронни устройства са включени в стената и произвеждат променлив ток с висока честота от различни видове странни неща, то навлиза във вътрешното окабеляване и ни облъчва, разболява ни. Това е т.нар. мръсно електричество. Д-р Самюел Милъм (Dr Samuel Milham) през 2011 г. публикува книгата си “Dirty Electricity: Electrification and the Diseases of Civilization”, която е основа на някои мои изследвания.
Т.Е.: Има ли такова нещо като „чиста електроенергия”, която да не е вредна? Такава, която да е направена от човек?
А.Ф.: Това е добър въпрос. До някаква степен всичкото изкуствено създадено електричество е вредно и това е така, откакто започнахме да използваме статично електричество. Както става ясно в началото на книгата ми, е имало вреда, която до някаква степен може да бъде изчиствена. Има инженерни решения. Електромагнитното поле около проводника е неволно поле и можете да го изолирате, можете да поставите проводници и можете да ги заровите, и можете да ги конфигурирате така, че да сведете до минимум електромагнитните полета, излизащи от него. Веднага щом започнете да му поставяте променлив ток, проблемът със защитата става по-труден, но не и невъзможен. Разликата между всичко това и безжичната технология е, че ние я излъчваме умишлено на всеки квадратен сантиметър от земята. Това е опасно и не може да бъде поправено.
Т.Е.: Не се задържа ли?
А.Ф.: Точно така.
Т.Е.: Подобно на пожара, който се задържа в камината, но ако излезне от нея, може да унищожи всичко.
А.Ф.: Да направим аналог с микровълновата печка. Докато микровълновата фурна е изолирана и вратата й е затворена, тя е от полза – можеш да поставиш храна в нея и да се сготви, но ти не отваряш вратичката докато готвиш храната си, защото иначе ще те сготви. Мобилния телефон е малка микровълнова печка с отворена врата. Той е неизолиран източник на микровълнова радиация, който поставяте до главата си.
Т.Е.: Нека да поговорим за въздействията и да започнем с историческите връзки между въвеждането на всяко ново ниво на електрическа технология и болестите, избухнали едновременно с това.
А.Ф.: Добре. Първата технология, която всъщност беше използвана за употреба извън медицината, беше телеграфията – телеграфните жици. Била е прокарана много бързо, по много крупен начин с милиони километри телеграфни проводници, обикалящи около Земята, започвайки през 1840-те, 1850-те, 1860-те, 1870-те години. Подводни кабели са били положени. Били са по целия свят. В медицинската литература започва да се съобщава за нова болест, която тогава са наричали неврастения, а днес ние наричаме това тревожно разстройство. Но от времето, когато е описана за първи път, което е през 1860-те, до края на 20-ти век това се е смятало за физическо заболяване, а не за психологическо, както го считаме днес. И те са изследвали и са търсили причината. Нанесло е поражения на огромен брой хора в целия западен свят и привидно е следвало посоката на телеграфните проводници. Всеки път, когато са поставяни телеграфни жици, изведнъж в тази част на света хората са получавали неврастения. В книгата си привеждам аргументи, че това се дължи на излагането на електромагнитни полета.
През 1889 г. променливият ток по същество е бил впрегнат. Той е изобретен от Никола Тесла, а патентите му бяха приети от Уeстингхаус и изведнъж сме можехме да предаваме електричество на дълги разстояния с малка загуба на мощност. И това е било впрегнато изключително бързо, толкова бързо, че преминахме от практически нулева употреба на променлив ток до интензивното му използване за една година и годината беше 1889 г.
1889 г. беше годината на първата голяма съвременна епидемия от грип и тя продължи по целия свят и продължи с години и уби няколко милиона души. Не толкова интензивно като епидемията от 1918 г. Преминаваме напред към 1918 г., когато Съединените щати навлизат в Първата световна война и Маркони е показал на света, че могат да се използват радиовълни и демонстрира едно от първите предавания 20 години по-рано, но когато САЩ влязоха в Първата световна война, използвахме интензивно радио технологията за първи път като част от нашите военни постижения. И след Първата световна война започва развитието на комерсиалното радио. В книгата си привеждам аргументи, че епидемията от грип в Испания е причинена от внезапната промяна в земната електромагнитна среда от използването на радиостанции в световен мащаб за първи път.
Т.Е.: Колко близки бяха във времето испанската грипна епидемия и прилагането на радиотехниката?
А.Ф.: Изключително близо. Испанският грип започва в американските бази в тази страна, където войниците са се обучавали в използването на радиовълни. А инсталирането на най-мощния алтернатор, 50 000-ватов алтернатор в Ню Джърси, от САЩ за използване при комуникация в чужбина, става през септември 1918 г., точно когато испанската епидемия от грип стана толкова смъртоносна.
Т.Е.: Добре, просто исках да изясня това. Да, продължи с историческата прогресия.
А.Ф.: През 1957 и 1958 г. е изграждането на невероятно мощни радарни станции на гражданската защита. Отново от Съединените щати, от бряг до бряг и в цяла Канада, Аляска, в океаните и самолетите, и това също съвпада със следващата епидемия от грип.
През 1968 г. беше първото изстрелване на военни спътници - и всъщност почти първото изстрелване на спътници - имаше Спутник, имаше няколко изолирани сателита. През 1968 г. с един замах удвоихме броя на спътниците в небето и това съвпада с хонконгския грип от 1968 г. Сега хората ще се противопоставят на идеята, че грипът не е инфекциозно заболяване. Ето затова съм посветил на това две цели глави в книгата си. Дори в най-смъртоносната епидемия, която практически се е случила в историята ни, а именно испанския грип от 1918 г., е имало внушителни усилия в опит да се демонстрира инфекциозния характер на това заболяване. Лекари в различни университети са набирали стотици здрави хора и са ги водели до леглото на най-тежко болните от грип и са се опитвали да ги заразят, опитвали са се да ги заразят чрез събиране на секрети и слуз и вземане на проби с тампони от гърлото на много болни хора и здрави хора са ги поглъщали, слагани са в очите им, в носа им. Инжектирали са хората с кръвта на болни хора. Те са били напълно неспособни да заразят нито един здрав човек с грип от болни хора по време на най-смъртоносната епидемия, която този свят някога е познавал. Същото нещо се е опитало и при конете. Грипа засяга и конете, така че те са се опитвали да заразят здрави коне със секрети от болни коне. Също неуспешно! Това е очарователно. Бих казал, че някои от старите научни доклади са забавно четиво. Обаче съществуването на грипен вирус е добре установено. Но връзката между вируса и болестта всъщност е под въпрос, а връзката между грипа и електричеството е много силна.
И това ни довежда до днешно време - следва революцията на безжичната връзка, което наистина е тласъка за написването на моята книга. Тъй като аз съм председател на Cellular Phone Task Force. Сформирахме се през 1996 г., когато технологията за цифрови мобилни телефони дойде в Съединените щати. И стимула за помощта ми да започна това е моята собствена травма от електромагнитна енергия, когато бях в медицинското училище. Това е, което ми попречи да завърша четвъртата си година. И така, изучавам това от 1980 г. насам. Живеех в Ню Йорк и имах група за подкрепа на други хора, които бяха получили поражения или от химикали, или от електричество, и когато видяхме какво предстои, а именно революцията на безжичните мрежи, трябваше да се направи нещо по въпроса, затова започнах тази организация. И научих доста бързо, че: 1) хората не искаха да чуят за това; 2) политиците не искаха да чуят за него; 3) съдиите не искаха да чуят за това. FCC [Федералната комисия по съобщенията] не искаше да чуе за това. С други думи, политическите действия по този конкретен екологичен въпрос нямаше да ни отведат много далеч и бързо разбрах, че обществото трябва да бъде образовано.
Т.Е.: Е, написахте, че Конгресът прие закон през 1996 г., който направи незаконно регулирането на безжичните технологии въз основа на здравето.
А.Ф.: Това е невероятно и е точно така. Да, Законът за далекосъобщенията от 1996 г. всъщност гласи, че щатовете и градовете може да не регулират безжичната технология въз основа на здравето. Че това зависи изцяло от FCC и ако FCC я позволи, тя трябва да бъде разрешена от вашия град и вашия щат.
Т.Е.: Защо Конгресът би направил това? Защо политиците ще се съгласят на такова нелепо нещо?
А.Ф.: Е, всъщност, почти не беше така. Това се дължи на машинациите на телекомуникационната индустрия. През 1995 г. Агенцията за опазване на околната среда изготви свои собствени наредби, които биха били задължителни в Съединените щати и не биха попречили на никого да регулира това. И те бяха готови да ги пуснат.
Асоциацията на телекомуникационната индустрия, мисля, че всъщност беше PCIA, Асоциация на личните комуникационни индустрии (Personal Communications Industry Association), лобира/проагитира Конгреса да забрани на Агенцията за опазване на околната среда регулирането на безжичните технологии. Той отне цялото им финансиране относно тяхната регулаторна дейност и предостави изключителни правомощия върху здравето на Федерална комисия по съобщенията, която няма опит в областта на здравето и безопасността. А Законът за далекосъобщенията от 1996 г. първоначално нямаше тази разпоредба в него, но премина в комитет. Беше House Commerce Committee назад през юни или юли 1995 г. и това, което излезе от комитета, съдържаше това малко изречение: „Никой щат или местно управление, нито публичните им организации, не може да регулира въздействието на радиочестотното излъчване върху околната среда в случай, че е съобразено с регулациите на Федералната комисия по съобщенията“. И дори не се казва здраве, а „въздействие върху околната среда“, така че сериозно се съмнявам, че някой от конгресмените, които са гласували този законопроект, е бил наясно, че забранява на щатите и градовете да защитават здравето на своите граждани. Но това беше прието и президентът Клинтън го подписа, а това е спънка за хората в цялата страна от 1996 г. Не само за спирането на клетъчните кули да се появяват навсякъде, но дори и за ходенето до техните градски съвети и беседването относно здравето, защото ако говориш за здраве, следващото изречение от Закона за далекосъобщенията гласи, че телекомуникационната компания може да съди града. Значи всички са заглушени. Учените са заглушени. Има хиляди проучвания, които казват, че тези неща са вредни, но дори и да сте учен, не можете да отидете в своя градски съвет и да кажете: „Хей, това е вредно, не го слагайте“. Не можеш дори да говориш за това.
Т.Е.: И така, има ли особена надежда за промяна на това законодателство?
А.Ф.: Е, мисля, че няма, поне докато обществеността не бъде образована. Мисля, че в този момент съдиите няма да се изложат на риск. Всеки има свой мобилен телефон, всички са пристрастени към технологията. Това е многомилиардна индустрия. Това е може би най-богатата индустрия в света. Никой съдия няма да се изправи срещу тази индустрия, докато обществеността не застане на тяхна страна. Никой законодател няма да се противопостави на индустрията, докато обществеността не е на негова страна. Всичко трябва да се случи заедно.
Т.Е.: Значи обществото трябва да го изисква.
А.Ф.: Правилно. Обществеността не само трябва да го изисква, но и обществеността трябва да осъзнае какво си причинява. Обществото трябва да осъзнае – и в книгата ми има глава за рака, глава за диабета, глава за сърдечните заболявания... Обществеността трябва да се събуди от факта, че по-голямата част от рака, диабета и сърдечните заболявания, които имаме в нашия свят, се причинява от безжичната технология и особено от мобилния ви телефон.
Следва продължение...
