Развитието и миграцията на хората

От Крис Томас, 13/04/2013

Защо е необходимо да се доказва, че хората първо са се развили в Африка? Ще разгледаме това по-късно. Междувременно нека разгледаме друг популярен мит за човешкото развитие.

Приетото популярно научно мнение е, че човешкият живот се е развил в Африка преди около 3.5 млн. години. Регионът на Африка, където хората са започнали, рядко се уточнява, а само се спекулира. Преди около два 2.5 млн. години някои от тези ранни хора (вероятно Homo Erectus, въпреки че палеоантрополозите силно се съмняват в действителното съществуване на Homo Erectus като отделна еволюционна стъпка) мигрират от Африка и се разпространяват по целия свят, особено в Европа и Азия, където станаха неандерталец и пекинец. Някъде преди 100 000 години имаше втора миграционна вълна извън Африка, този път мигрантите бяха кроманьонският човек (известен също като Homo Sapien), който също се разпространи в цяла Европа и Азия, където очевидно са живели хора от двете миграции в хармония - или не както е случая, тъй като зависи от спекулации, а не от някакви факти. След това преди около 13 000 години - в пика на последната ледникова епоха - имаше по-нататъшна миграция на север и на изток, където кроманьонският човек премина по ледения мост между Русия и Аляска, като постепенно си проправи път чак до Южна Америка някъде около преди 11 000 години.

С изключение на това, че доказателствата са против тази теория, както и здравият разум.

Независимо от каквито и да било доказателства, помислете за следната ситуация за момент. Живеете в приятната си топла пещера, където познавате местните околности - всички водни дупки и реки и всички пътеки са ви добре известни. Знаете къде и кога да берете растения, ядки и плодове. Защо би ви хръмнало да напуснете дома си и да изминете много хиляди мили в напълно непозната територия, особено след като би трябвало да се борите с виелици и да изкачвате ледници високи няколко мили? Не само това, ще трябва да издържите на температури с много градуси под нулата, никакви източници на храна, никакви водоизточници, никакви източници на топлина, дори дървета за дърва за огрев и никакъв подслон. Дори да сте имали някаква представа накъде сте се насочили, пак би било невероятно рисковано и глупаво пътуване, особено когато крайната дестинация ви е напълно непозната. Дори животните, които трябва да имат по-ниско ниво на интелигентност от хората, не предприемат пътувания от това естество - те знаят най-добре.

И така, какви доказателства има, че приетата версия е неправилна? Много и на практика всичко това умишлено е скрито, за да не стане обществено достояние. Ето един пример от многото, които бих могъл да включа.

ЕЗЕРОТО ХЮРОН (едно от американските/канадски Големи езера)

Между 1951 и 1955 г. антрополог от Националния музей на Канада, Томас Едгард Лий, разкопал място, известно като Sheguiandah на остров Манитулин в северното езеро Хюрон, където открил множество кремъчни и каменни инструменти, които очевидно са били изработени от човек (източник: резюме на изследване, публикувано в книгата „Забранената археология” от Майкъл А. Кремо и Ричард Л. Томпсън). Смята се, че районът на Големите езера е претърпял поредица от заледявания преди между 10 000 и 70 000 години. Намерените от Лий каменни артефакти са в няколко от стратифицираните слоеве, точно под повърхността (най-новите отлагания); в рамките на ледниковата долина (отложения от средната дата), както и под първия слой на ледниковата утайка (най-старите отлагания).

При своите разкопки Лий използва техниките на „най-добрите практики“, препоръчани от антропологията по онова време. Не само, че той разкопава изключително внимателно, записвайки с малки подробности всяка находка във всеки слой, но и призовава редица експерти в различни области, особено от геологията, да потвърдят неговите открития и датите им.

Най-старите артефакти са датирани на около 150 000 години. Тази дата е съгласувана от всички участващи експерти. Известно е обаче, че датирането на артефакти в този диапазон би причинило значителни затруднения, тъй като научният консенсус е, че нито един артефакт в Северна Америка не може да бъде по-стар от 12 000 години. За да се опита да омекоти научния свят, екипът на Лий постави за дата „поне“ 30 000 години в окончателния си доклад.

Ответния отговор беше незабавен. Ръководителят на Университета на Канада е инструктиран да уволни Лий. Когато отказва, той самият бива уволнен. Оригиналните статии на Лий не бяха публикувани по това време, тъй като нито едно научно списание нямаше да ги публикува. Намерените на мястото артефакти са конфискувани и след това изчезнали.

Лий отказва да напусне университета и му беше позволено да върши черна работа през следващите 8 години, докато той се бореше срещу научния свят, за да публикува своите открития. В крайна сметка той подава оставка и създава свое научно списание, където публикува своите открития (Anthropological Journal of Canada). Публикацията му е отлъчена от научната общност и всичко, написано от Лий, е игнорирано или ограбено. Мястото Sheguiandah беше затворено и никой друг нямаше право да го посещава. Докато много малко препратки към мястото се появяват в научната литература - тези, които твърдят, че може да е на не повече от 12 000 години. Цялата старателна работа на екипа на Лий се пренебрегва, за да задоволят убеждението, че Северна Америка не е била колонизирана преди края на последната Ледена епоха: преди 12 000 години.

Но отношението към Лий далеч не е уникално. Много, много учени, археолози, антрополози и палеоантрополози откриха, че техните изследвания и открития са премахнати от научните регистри и кариерата им е спряна преждевременно, независимо каква е тяхната репутация, преди да се осмелят да се опитат да публикуват всякакви материали, които се различават от основния научен възглед. В Канада, Северна Америка и Мексико има голям брой археологически находки, които показват, че човешки дейности се извършват от поне 250 000 години. Всички тези находки са умишлено „изгубени“ и записите на палеоантрополозите са потиснати, а репутацията и кариерата им разрушени. Някои от най-значимите находки са заровени толкова дълбоко, че никога не се обсъждат. Но един факт се откроява най-вече: останките и други доказателства за съществуването на кроманьонски човек (Homo Sapiens), живеещ на Земята преди около 3.5 милиона години, могат да бъдат намерени на всеки континент. С други думи, хората не произхождат от Африка, а по целия свят и по същото време.

„... заключаваме, че общите доказателства, включително изкопаеми кости и артефакти, са най-съвместими с възгледа, че анатомично съвременните хора съжителстват с други примати в продължение на десетки милиони години.“ (източник: „Забранената археология”)

Не само, че има изумителни доказателства, че „съвременните хора“ са живяли на всеки континент, но и доказателствата, че те са били изключително напреднали, също са поразителни. Под напреднали имам предвид, че някои от техните разбирания за света и звездите са били по-напред от нашето собствено разбиране по тези въпроси. Обхванах някои от тези научни открития в предишните си книги, особено в The Human Soul и Project Human Extinction и затова само накратко тук ще спомена някои от констатациите.

Обектите, които археолозите са идентифицирали като „орнаменти от стъклена маса“, открити в Древен Шумер и датирани на поне 5000 години, се оказаха оптични лещи, които са толкова напреднали, че дизайнът на тези лещи е по-напреднал от сегашния дизайн на лещите. Шумерските лещи съдържат „джобове“ в стъклото, които могат да се напълнят с различни газове, което означава, че фокусното разстояние може да бъде променено, така че да отговаря практически на всякакви изисквания за фокусиране. Тези лещи могат да се използват както като микроскопи, така и като телескопи само чрез промяна на налягането на газта в „джобовете“ на лещата.

***
Инженер на име професор Александър Том (Alexander Thom), изследва много стотици каменни кръгове и каменни паметници във Великобритания, Ирландия и Европа през 1950-те и 1960-те. Неговите проучвания са с точност до допустими отклонения от по-малко от един милиметър. От своите проучвания проф. Том заключава, че хората, които са построили кръговете и паметниците, са използвали питагорейска геометрия за тяхното изграждане и са използвали стандартно средство за измерване, наречено „мегалитен ярд“. Той също така установява, че каменните кръгове и паметници са подравнени или към звезди, или към изгрева/залеза на слънцето в критични моменти от годината и така беше изобретателят на археоастрономията. Проблемът е, че келтските народи, изградили тези каменни кръгове и паметници, са го направили поне 2 000 години преди да се роди Питагор. Откритията на проф. Том не го правят популярен нито сред археолозите, нито сред учените, тъй като той несъмнено доказва, че хората от древния свят са били значително по-напреднали, отколкото някой е искал да се смята и затова работата му е била пренебрегвана и никога не се е говорило за него.

***
Мегалитният ярд също може да се намери като стандартно измерване на дължината в древния свят - под древен имам предвид преди поне 3 000 години пр.н.е. Идентично измерване са използвали древните шумери, което са наричали „куш” - научно известен като месопотамски куш. Този мегалитен ярд е свързан с обиколката на Земята, въртенето и орбитата на Луната и орбитата на Венера. Той също така се отнася до измерванията на времето и до измерванията на обема и теглото, свързващи британската система от пинти и фунти с метричната система от литри и килограми. Дължината на мегалитния ярд, ако се използва като махало, също произвежда музикална скала, която се използва от австралийските аборигенски народи в тяхната свещена музика на диджериду, която хармонизира със собствените честоти на Земята (За още повече подробности вижте в Civilization One от Кристофър Найт и Алън Бътлър).
Единствената древна измервателна система, която не използва пряко мегалитния ярд, е минойската и дори тогава, минойската система има корелации с мегалитния ярд, когато се използва в умножението.

***
Дори Великата пирамида на Хеопс на платото Гиза в Египет е построена с помощта на мегалитния ярд. Тя е построена толкова точно, че съвременните опити за изграждане дори на дубликати с половин мащаб не са успели да я докарат по отношение на допустимите отклонения. Всъщност всеки опит за изграждане на точно копие, в какъвто и да е мащаб, се провали, тъй като съвременните технологии не са в състояние да възпроизведат строителните техники и тяхната точност.

***
Това са само няколко примера за това как откритията, направени от учени от всички дисциплини, са били умишлено и систематично отстранени от нашите знания. Тъй като констатациите не се вписват в публично разрешения поглед върху човешката история, всички тези удивителни открития не са виждали бял свят. Научният свят е изградил фантастичен разказ за човешката история, как работи Вселената и всеки аспект от живота в нея, за да задоволи агенда, която умишлено е проектирана да скрие фактите и ни представя версия на реалността, която се вписва в същата тази агенда. Но чия агенда е това?

Та за всички онези слабоумници, които са ме питали по време на разговори дали има някакво научно „доказателство“ за това, което се съдържа в Акаша [ДНК-то на Земята], отговорът е следният: Първо, ако науката, на която се позовават тези слабоумници, е общоизвестният образ, който науката представя; тогава отговорът е отрицателен. Второ, ако направите някои изследвания и започнете да надрасквате публичната облицовка, която научният свят представя, ще откриете, че има огромни доказателства, че Акаша е верен на практика във всички аспекти на човешката история.

Това имам предвид под това, че трябва да променим начина, по който мислим. Винаги, когато срещнете научно „доказателство“, запитайте се „вярно ли е това“ или е част от същата агенда, за да ни заслепи за истинската ни история и наследство. Вместо да се вземат научни изявления по номинал, ги поставете под въпрос; направете малко собствено проучване и скоро ще установите, че вашият възглед за света и мястото на човечеството в него е толкова различен от това, което сте пропагандирани да вярвате, че е било.

Винаги питайте; винаги задавайте въпроси - по този начин може просто да стигнете до някаква истина кой сте всъщност и каква е целта ви на Земята.

„Ако зададете въпрос, вие сте идиот за пет минути. Ако не зададете въпрос, вие сте идиот до живот." (древна японска поговорка)

КОЙ СТОИ ЗАД ТОВА?

Научните изследвания във всички области на науката изискват пари, за да може да се извърши изследване. Това финансиране може да бъде от университети като част от преподавателски проект; но по-често се финансира от институции, компании, правителства или фондации, които имат особен интерес в областта на научните изследвания. Ако са правителствата, финансирането обикновено е за военен проект или област от обществено значение или общественото здраве. Ако са частни компании, обикновено е, за да открият ползите за здравето или не на определен продукт или фармацевтично лекарство. Ако е от институции или фондации, обикновено това е така, защото тази организация има особен интерес в дадена област на изследване.

През 1930-те години Фондация Рокфелер решава да използва част от огромните си средства за финансиране на проекти в почти всички области на научните изследвания - от археологията до психиатрията; от медицината до антропологията. Фондацията също така предостави масивна безвъзмездна помощ за третата клиника на Кайзер Вилхелм в Германия за евгенични изследвания (източник: доклад от уебсайта на ООН), чиято работа беше продължена в нацистките концентрационни лагери.

И така, защо тази конкретна фондация даде всички тези средства на разположение?

Цитирам един от нейните служители: „... Освен очарованието от придобиването на известни познания за същността на връзката ум-мозък, практическите ценности в такива изследвания са потенциално огромни. Само така можем да получим информация за нашето поведение по начин, който може да доведе до разумен и полезен контрол” (източник: „Забранената археология”).

Така че знанията за човешкото поведение през цялата ни история трябваше да бъдат събрани, за да се намерят начини за контрол на населението - началото на Новия световен ред.

Превод на български – Страничката „Монтагю Кийн”