Създаването на Земята и развитието на човешкия живот

От Крис Томас, 13/04/2013

 

СЪЗДАВАНЕТО НА ЗЕМЯТА

Нашата Слънчева система е уникална. Проектирана е да бъде място, където може да се изследва друг аспект на Въпроса, зададен от Създателя-Творец - възможен ли е животът при енергийните плътности, които смятаме за „физически“? За да изследваме този аспект на „Въпроса“, нашата Слънчева система беше планирана да бъде по същество самостоятелна. Слънчевата ни система също така е разположена в задния край на нищото. Това позициониране също беше доста умишлено, тъй като ние можехме да изследваме всички аспекти, които искахме да изследваме, но също така да сме отделени от приливите и отливите на универсалните енергии и универсалния живот.

Слънчевата ни система също е уникална в смисъл, че всяка от планетите е индивидуална Душа/Съзнание. Почти във всички други слънчеви системи слънцето е първичното Съзнание и всички планети са част от Съзнанието на това слънце. С други думи, в тези слънчеви системи слънцето и планетите са едно Съзнание. В нашата Слънчева система, тъй като трябваше да се изследва нов живот, беше решено, че всяка от планетите, както и слънцето, трябва да имат възможно най-пълен потенциал за живот и затова слънцето и всяка планета са отделни Души.

Слънчевата ни система започна да се формира преди около 40 милиона години. Различавам това, че 40 милиона години далеч не са близо 4-те милиарда години, за които говорят геолозите, но 40 милиона години е това, което показват Акашовите записи.

Първоначално в нашата система имаше 13 планети, всяка развиваща живота по начина, по който Съзнанието на тази планета реши да създаде живот. Всяка от нашите планети е създател сама по себе си, затова беше необходимо всяка планета да бъде с пълно Съзнание - за да се максимизира потенциалът и творчеството. Всяка една от тези 13 планети е развила свои собствени форми на живот, всичките са това, което бихме нарекли физическо. Всяка планета е проектирала и създала форми на живот, които според нея са подходящи за нейното собствено Съзнание. Това осигури максимално количество творчество и разнообразие и всички бяха успешни. Всяка планета поддържа живот и Вселената се слави със сложността и разнообразията във формата.

Нашата Земя беше малко закъсняла в този процес, тъй като Тя започна да развива напълно живота си преди около 25 милиона години. Въпреки това, Тя беше толкова успешна, колкото всички останали планети, в развитието на огромна гама от форми на живот. Земята започна с изключително малките, но много бързо се премести към големите - както при динозаврите, гигантските дървета и гигантските насекоми. Причината за това е свързано с въздействието на физическата плътност върху физическото тяло, след като се разбра, че по-малките форми на живот са също толкова осъществими, колкото и големите, бозайниците се превръщат в основни форми на живот и животът на растенията също е модифициран да отговарят на нуждите на тези видове животни.

Научната гледна точка е, че е имало поредица от ледникови периоди или природни бедствия, които са унищожили целия живот и след това новият живот е започнал да се развива след тези бедствия. Това не е вярно, с изключение на една голяма катастрофа, формите на живот и настъпилите промени в тях са настъпили поради умишлен избор на планетата - вид тънка настройка на дизайна или осъзнаването, че някои форми на живот не са напълно жизнеспособни и трябва да бъдат променени за нов дизайн. С други думи, целият животински и растителен живот на Земята е проектиран и създаден или приет от самата Земя. С Вселена със свободен избор, защо Създателят-Творец би наложил своя възглед върху нещо?

Преди около 3.9 милиона години четири от планетарните Съзнания решиха, че не искат да останат част от тази Слънчева система и избраха да напуснат. За съжаление, махайки се от планетарните си черупки, те предизвикаха катастрофа в цялата Слънчева система, която на практика унищожи целия живот в нея. Първите две планети, които напуснаха, направиха това доста бързо и планетите, които планетарното Съзнание бе изградило около себе си, експлодираха. Едната от тези планети е била разположена между Венера и Земята, а другата между Марс и Юпитер. Получените експлозии създадоха вълна от разрушения в цялата Слънчева система. Почти целият живот в нея беше унищожен. Само две планети все още поддържаха живота - Земята и Ганимед, една от Луните на Юпитер.

Почти целият живот на Земята е бил унищожен, планетата се е разклатила по екваториалната си ос и е загубила голямо количество атмосфера. Животът на Земята беше почти изоставен поради това бедствие, но Земята реши да започне отново. Освен Ганимед, всички останали планети решиха да помислят отново и едва наскоро започнаха да възстановяват живота си.

Именно това бедствие Анунаките решават да използват като фон за своята фантастична история, но го смесват със събития, случили се в тяхната собствена слънчева система. Отломките от тези експлодирали планети образуват астероидните пояси и няколко планети, включително Земята, са получили луна. Другите две планети, които бяха решили да напуснат, го направиха много по-внимателно, като преместиха цялата планета в позиция, която е извън границите на Слънчевата система. Местоположението и влиянието на двете планети породиха спекулации през последните години с десета планета - Планета X или по-точно, НАСА кръсти тази планета Tyche (произнася се ty-kee).

РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ

Преди 3 600 000 години Земята започна отново, но този път Тя не започваше от нулата. Основната цел на Земята и нашата Слънчева система беше да изследва възможността за „физически“ живот, т.е. физическо тяло, което можеше да съдържа цяла Душа. Всяка от планетите в цялата Слънчева система беше започнала свое проучване на това изискване. Земята беше експериментирала с форма на тяло, отблизо изглеждаща като нашата човешка форма - неандерталеца. Тя не беше сама в този избор, планетарното Съзнание, което е Марс, също развиваше основна форма на живот по човешка линия. Въпреки това, „хората“ на Марс бяха малко по-напреднали от тези, които Земята беше разработила, така че когато Земята реши да започне отново, тя прие прототипа на човешката форма от Марс. Ние познаваме този хибриден земно-марсиански прототип като „кроманьонски човек“ (Homo Sapiens). Ето защо кроманьонският човек се появи спонтанно на цялата планета преди 3.6 милиона години. И така, това, което имаме от преди около 3.6 милиона години, е основна човешка форма (кроманьонски човек), като основа за същество, за което Земята се надява да се превърне във форма, която да бъде способна да побере цялата Душа.

Това е основният въпрос, който стои зад живота на Земята - възможно ли е да се изгради изцяло физическо същество, което да съдържа цялата Душа в тялото. Това е част от основния въпрос, за който е създадена тази Вселена. След катастрофата в Слънчевата система (махането на четири планети), това е, което Земята започна да изследва.

Животът се развива на два етапа, има първичен акт на творение и след това създаденото се оставя да се развие само по себе си в посоките, в които е способно или избере да върви. Така че процесът на създаване и еволюция вървят ръка за ръка - едното не може да се случи без другото. Няма смисъл да създаваме нещо, ако то не може да се развие и нищо не може да се развие, ако не е било създадено първоначално. В този случай, както при повечето планетни животи във Вселената, Съзнанието на родната планета създава формите на живот и след това им се дава възможност да се развиват, да се разгънат, както искат да го направят.

Ето как работи животът на Земята: Тя решава какво да създаде, после изгражда енергиен шаблон, модел от енергии, около които тази форма на живот ще расте и плътностите на енергиите, налични на Земята, му придават физическото състояние. Така е възникнал целият живот на Земята и така те продължават да съществуват. Ако Земята промени мнението си или почувства, че определена форма на живот не е наистина жизнеспособна, тя премахва енергийния шаблон и формата на живот постепенно изчезва от планетата.

Как хората са започнали живота е малко по-различно от това, че Земята е приела нашия енергиен шаблон от този, разработен на Марс, но принципът е отново същият. Човешкото развитие е настъпило чрез моделирането и усъвършенстването на нашия енергиен шаблон, докато не завършим с настоящата ни форма на тялото на Homo Sapiens. Обаче не е толкова просто. Направени са някои модификации на човешката ни форма, които ни направиха много по-голямо Същество от това, което сме в момента. Можем да си мислим, че сме върхът на човешкото развитие, според научната арогантност, докато всъщност сме значително по-малко, отколкото някога сме били.

Превод на български – Страничката „Монтагю Кийн”

 

Здравей, humanity21. Земята за съжаление е по-близко до Слънцето, а това обуславя по-късно да се е образувала като планета и респективно по-късно да се е зародил живота. Планетите обаче не съм съгласен с автора, че са били 13, а 12. Сега са 8, с Плутон, която от 2006 г. не е планета-9. За нея писах- последната към момента на исане на коментара моя тема. Деветата е била между Марс и Юпитер, където сега е астероидния пояс. Тя е била разрушена от т.н.'Мирова катастрофа". Другите две са в двата края- до Слънцето и една много отдалечена, която не е Нибиру. Би следвало на Марс животът да е по-напред и едва ли ще успеем9 ще ни допуснат) да кацнем там. На планетите със сигурност има някаква форма на живот- те не са създадени за украшение.
Весели празници!