Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.12.2020 08:20 - Как IBM помогна за автоматизирането на нацистката машина за смърт в Полша
Автор: humanity21 Категория: Други   
Прочетен: 300 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Как IBM помогна за автоматизирането на нацистката машина за смърт в Полша

 

От Едуин Блек, 02/04/2002

 

Когато Адолф Хитлер идва на власт през 1933 г., по-голямата част от света видя заплаха за човечеството. Но IBM гледаше на нацистка Германия като доходоносен търговски партньор. Неговият президент Томас Дж. Уотсън създаде стратегически бизнес съюз между IBM и Райха, започвайки през първите дни на режима на Хитлер и продължавайки през Втората световна война. Този алианс катапултира нацистка Германия, за да се превърне в най-важния клиент на IBM извън САЩ. IBM и нацистите съвместно проектираха, а IBM произведе изключително технологични решения, които позволиха на Хитлер да ускори и в много отношения автоматизира ключовите аспекти на преследването си срещу евреи, хомосексуалисти, свидетели на Йехова и други смятани от нацистите за врагове. Персонализираните, произведени от IBM перфокарти, сортирани от машини на IBM, отдадени под наем на нацистите, помогнаха за организирането и управлението на първоначалната идентификация и социалното изгонване на евреи и други, конфискацията на тяхното имущество, гетоизирането им, депортирането им и в крайна сметка, дори тяхното унищожение. Наскоро откритите нацистки документи и свидетелствата на очевидци от Полша ясно показват, че съюзът на IBM с Третия райх далеч надхвърля германското му подразделение. Ключов фактор за Холокоста в Полша е технологията на IBM, предоставена директно чрез специална полска дъщерна компания от времето на войната, която се отчита пред IBM New York, главно в централата й на Мадисън Авеню 590.

 

И така влаковете за Аушвиц се движеха навреме. Хиляди документи на IBM, прегледани за първото издание на книгата ми „IBM и Холокостът“, публикувана в началото на миналата година (2001) и фокусирани главно върху германското подразделение на IBM, разкриха енергични усилия за запазване на монопола на IBM на нацисткия пазар и увеличаване на договорите за изпълнение на квотите за продажби по време на войната. Оттогава непрекъснатите изследвания и интервюта разкриха подробности, описани тук за първи път, за работата на IBM за нацистите в Полша чрез отделното дъщерно дружество и за директния контакт на полското дъщерно дружество със служителите на IBM на Мадисън Авеню. Документите бяха получени от файлове на IBM, изпратени до Ню Йорк за обработка, и от десетки други архивни източници тук и в чужбина. Нито едно изречение, написано от персонала на IBM, не е открито в нито един от документ, поставящо под въпрос морала на автоматизирането на Третия райх, дори когато заглавията прокламираха масовото убийство на евреи. Германското дъщерно дружество на IBM е Deutsche Hollerith Maschinen Gesellschaft, известно с абревиатурата Dehomag. (Херман Холерит е немско-американец, който за пръв път автоматизира информацията от преброяването в САЩ в края на 19-ти век и основава компанията, която става IBM. Името на Холерит става синоним на машините и нацистките “отдели”, които ги експлоатират.)

 

Уотсън ръководи плътно доходната германска операция, пътувайки до Берлин поне два пъти годишно от 1933 до 1939 г., за да наблюдава лично Dehomag. Основно немската кореспонденция е била превеждана за преглед от офиса в Ню Йорк и често за личен коментар на Уотсън. Преди да бъдат приети големи нови сметки, Уотсън е трябвало да даде съгласието си. За отказ, той е настоявал да дава директни устни указания на своите германски мениджъри по правило, а не като изключение, дори и вместо големи договори. Веднъж, когато германските мениджъри са искали да боядисат коридор, те са очаквали неговото конкретно разрешение. Одиторите на Уотсън непрекъснато са проследявали източника и състоянието на всеки райхсмарк и пфениг - в един типичен случай, като обменят множество трансатлантически писма за разпореждането само за няколко долара. Не рядко мениджърите на Dehomag възразяваха срещу неговото „доминиране“. Разбираемо е, че адвокатите и мениджърите на IBM в Берлин лично са държали Уотсън постоянно в течение на случващото се и като цяло подписваха докладите си с “Очакваме вашите допълнителни инструкции.” Не са продавани машини на нацистите единствено на лизинг. IBM беше единственият източник на всички перфокарти и резервни части и той обслужваше машините на място - независимо дали е в Дахау или в сърцето на Берлин - или директно, или чрез оторизирана дилърска мрежа или полеви обучаеми. Нямало е универсални перфокарти. Всяка серия е проектирана по поръчка от инженерите на IBM не само за заснемане на входящата информация, но и за таблициране на информацията, която нацистите са искали да излиза. IBM постоянно е актуализирала своите машини и приложения за нацистите. Например, една серия перфокарти е била предназначена за записване на религия, национален произход и майчин език, но чрез създаване на специални колони и редове за евреи, полски език, полска националност, търговия с кожи като професия и след това Берлин, нацистите са можели бързо кръстосано да табулират със скорост 25 000 карти на час точно колко берлински кожухари са евреи от полската екстракция. Железопътните вагони, за които е можело да отнеме две седмици за намирането и маршрутирането им, е могло да бъдат изпратени бързо само за 48 часа с помощта на обширна мрежа от машини с перфокарти. Всъщност услугите на IBM са циркулирали през цялата германска инфраструктура в Европа.

 

Войната избухва на 1 септември 1939 г., когато Германия напада Полша. Германия анексира северозападна Полша; останалата полска територия в нацистките ръце се третира като „окупирана“ и се нарича „Генерално правителство“. Този анексиран северозападен квадрант се обслужва от германското дъщерно дружество на IBM, Dehomag, главно за обслужване на ведомостите на силезийските въглищни мини и тежката индустрия. Приблизително по това време IBM New York създава специално дъщерно дружество, Watson Business Machines, за да се занимава с държавното управление. Остава напълно законно IBM да обслужва Третия райх, точно преди Америка да влезе във войната през декември 1941 г. Стъпкването на Полша не е било тайна за ръководителите на IBM. От самото начало в световните заглавия се съобщава за варварски кланета, изнасилвания, целенасочен глад, систематични депортации и произтичащите от това неконтролирани епидемии. Още на 13 септември 1939 г. The New York Times съобщава за решимостта на Райха да накара полските евреи да изчезнат, като в заглавието се казва: „Нацистите намекват за прочистване на евреите в Полша“. Добавено е подзаглавие „Включващо 3 000 000 души“. В статията се цитира планът на германското правителство за „извеждане на полското еврейско население от европейския домейн“. Таймс добавя, “Как… извеждането на евреите от Полша [може да се постигне] без тяхното унищожаване... не е обяснено.” Германия имаше планове. По време на поредица от внезапни премествания полските евреи трябваше да бъдат каталогизирани за по-нататъшни действия в масивна каскада от повтарящи се преброявания и регистрации, като актуалната информация ще бъде незабавно достъпна за различни нацистки агенции по планирането и окупационни служби. Колко използваем принудителен труд за оръжейни фабрики биха могли да генерират? Колко хиляди щяха да умрат от глад всеки месец? Спектърът от нацисткото преброяване, регистрация и статистическо изчисляване е бил извършен върху специално разработени програми и машини за перфокарти на IBM.

 

На 9 септември 1939 г. генералният мениджър на Dehomag Херман Ротке пише директно на Уотсън в Ню Йорк с молба за модерно оборудване. Ротке напомня на Уотсън: „По време на последното Ви посещение в Берлин в началото на юли, Вие ми предложихте любезното предложение да предоставите германските фирмени машини от Endicott [фабрика на IBM близо до Бингхамтън], за да съкратите дългите ни срокове за доставка... Вие изпълнихте това искане, за което много Ви благодаря, и добавихте, че в случай на спешна нужда мога да използвам други американски машини... Ще разберете, че при днешните условия, възникна известна нужда от такива машини, които все още не изграждаме в Германия, затова бих искал да се възползвам от Вашето любезно предложение и да Ви помоля да оставите с немската компания... азбучните таблични машини…” Осемнадесет дни по-късно победена Варшава официално капитулира. На следващия ден, 28 септември, генералният мениджър на IBM в Женева, J.W. Шотте се обажда в Берлин, за да потвърди разрешението на Уотсън за новото оборудване.

 

Междувременно Райнхард Хайдрих, началник на Службата за сигурност на Хайнрих Химлер (SD), вече беше разпространил строго секретно писмо до началниците на своята Einsatzgruppen, които се превърнаха в мобилни единици за убиване. В записката на Хайдрих от 21 септември, озаглавена „Еврейският въпрос в окупираната територия“, се излага план за контрол на населението чрез поредица от стратегически преброявания и регистрации. Тя започва: „Бих искал още веднъж да отбележа, че общите планирани мерки (т.е. крайната цел) трябва да се пазят в строга тайна“. Първо, евреите трябвало да бъдат преместени в така наречените концентрационни градове на „или железопътни възли, или поне на железопътна линия“. Обръщайки се към зоната на изток от Краков до бившата чехословашко-полска граница, Хайдрих нарежда: „В рамките на тази територия трябва да се направи само временно преброяване на евреите“. Хайдрих настоява „шефовете на Einsatzgruppen да ми докладват непрекъснато относно... преброяването на евреите в техните области...“ Малко след това Хайдрих изпраща последваща телеграма до окупационните си сили в Полша, Горна Силезия и Чехословакия, очертавайки как новото преброяване на населението от 17 декември ще ескалира процеса от обикновена идентификация и каталогизиране до депортиране и екзекуция. Бележката на Хайдрих, озаглавена “Евакуация на новите източни провинции”, постановява: “Евакуацията на поляци и евреи в новите източни провинции ще се извършва от Охранителната полиция... Документите от преброяването осигуряват основата за евакуацията. Всички лица в новите провинции притежават копие. Формулярът за преброяване е временната лична карта, която дава разрешение за престой. Следователно всички лица трябва да предадат картата преди депортиране... Всеки, който бъде заловен без тази карта, е обект на вероятна екзекуция…” Количественото определяне и организиране на депортирането на милиони хора от различни региони в Източна Европа може да отнеме години с помощта на моливи и хартия. Разчитайки на светкавичната скорост на машините на Холерит, е отнело само дни. Хайдрих уверява “Това означава, че мащабната евакуация може да започне не по-рано от около 1 януари 1940 г.” Нацистка Германия използва само един метод за провеждане на преброяване: обработки на перфокарти на IBM, всяка от които е проектирана за конкретното преброяване.

 

В нацистка Полша железниците представляват около 95% от бизнеса на дъщерното дружество на IBM, като се използват до 21 милиона перфокарти годишно. Watson Business Machines е със седалище на ул. Kreuz 23 във Варшава. И едно от важните му клиентски места, новооткрито след първото издание на книгата ми, публикувана преди година, беше отделът Холерит на Полските железници, на улица Pawia 22 в Краков. Този офис съхраняваше разписанията на всички влакове в Генералното правителство, включително онези, които изпращаха евреите на смърт в Аушвиц. Леон Крземениецки е може би единственият мъж, който все още е жив и работи в този отдел Холерит. Трябва да се подчертае, че Krzemieniecki не е разбрал нито една от подробностите за дестинациите на геноцидните влакове. Неговите задължения са включвали справяне с информацията за всички влакове, от обикновените пътнически до товарните, но само след пристигането им. Офисът с пет стаи с висока степен на сигурност, охраняван от въоръжена железопътна полиция, е бил оборудван с 15 перфоратора, два сортировача и табулатор, „по-голям от диван“. Петнадесет полякини са удряли картите и зареждали сортиращите устройства. Трима германски граждани са надзиравали офиса, надзиравайки крайните таблици и обобщените статистически данни в голяма тайна. Шепите разпечатки са били намалени до малък плик от обобщени данни, който след това е бил доставят до тайна дестинация. Тогава товарите с предварителните разпечатки редовно са се изгаряли, заедно с изразходените карти, ми разказа в интервю Krzemieniecki. Като принудителен работник, той е бил принуден да работи като „сортировач и табулатор“ по 10 часа на ден в продължение на две години. Той така и не е осъзнал, че работата му включва транспортирането на евреите. „Знам само, че това много модерно оборудване направи възможно контрола на целия железопътен трафик в Генералното правителство“, каза той. Krzemieniecki си спомня, че „външен техник“, който е говорел немски и полски и „не работеше за железопътната линия“, е бил почти постоянно на място, за да поддържа машините работещи, като е извършвал основна поддръжка ежемесечно. Специализираните програми за управление на железопътни линии на IBM, няколко милиона персонализирани перфокарти, отпечатани в печатницата на IBM на ул. Rymarska 6, срещу Варшавското гето, и наетите машини на железопътната линия са били под контрола на контролираното от Ню Йорк дъщерно дружество във Варшава, а не на германското дъщерно дружество, Dehomag. Разграничението е важно. Тъй като оповестяванията за участието на IBM в Холокоста се появиха за първи път през февруари 2001 г., компанията непрекъснато посочваше предполагаемата липса на контрол върху германското си дъщерно дружество. Но Watson Business Machines е създадена в Полша от самата IBM New York, по време на инвазията на Германия. „Знаех, че не са немски машини“, спомня си Krzemieniecki. “Етикетите бяха на английски... Лицето, което поддържаше и ремонтираше машините, понякога разпространяваше диаграмите. Езикът на диаграмите на тези машини беше само на английски.” Попитах Krzemieniecki дали табелите с логото на машината са на немски, полски или английски. Той отговори: “На английски. Пишеше: ‘Business Machines’.” Попитах: „Имате предвид ‘International Business Machines’ ли?” Krzemieniecki отговори: „Не, ‘Watson Business Machines’.”

 

Джуджето на железопътната операция в Полша, описано от Krzemieniecki, е масивен статистически център на Холерит на улица Murner 24 в Краков, в който работят повече от 500 служители за щанцоване и табулиране и е оборудвано с десетки машини. Ново изследване разкри съществуването на неизвестна досега берлинска агенция, Централната служба за чуждестранна статистика и изследвания на чуждестранни държави, която непрекъснато е получавала подробни данни от статистическия център в Краков. До края на 1939 г. съветникът по статистиката на еврейското население на Райха, Фриц Арлт, е назначен за ръководител на Администрацията за населението и социалните грижи на Генералното правителство. Експерта от Холерит и колега на Адолф Айхман, Арлт редактира собствено статистическо издание „Службата за политическа информация на Генералното правителство“, което съдържа данни като евреи на квадратен метър, с прогнози за намаляване от принудителен труд и глад. „Можем да разчитаме на смъртността на някои подвластни групи“, твърди една статия от Арлт. “Те включват бебета и тези над 65-годишна възраст, както и тези, които са основно слаби и болни във всички други възрастови групи.” Жадните за данни нацисти създават разширено статистическо бюро в Краков през 1940 г. Разширяването зависи от повече наети машини, резервни части, фирмени техници и гарантирано непрекъснато снабдяване с милиони допълнителни карти на IBM. Европейският генерален мениджър на IBM, Вернер Лиер, посещава Берлин в началото на октомври 1941 г., за да наблюдава разполагането на машини на IBM New York в Полша и други страни. В два подробни доклада, написани от Берлин и изпратени до Уотсън, както и до други висши служители в Ню Йорк, Лиер съобщава за преместването на малка група полски машини в Румъния за еврейското преброяване там. Полските машини скоро ще бъдат заменени от други. Разширеното статистическо бюро уверява Берлин в доклад на 30 ноември 1941 г., че операцията му Холерит ще използва оборудване, по-модерно от старата машина на IBM, открита в повечето предвоенни полски агенции за данни, като по този начин позволява на нацистите да пуснат множество „големи мащабни преброявания.” Планиран е бил и дълъг списък от „непрекъснати статистически проучвания“, включително тези за населението, вътрешната миграция и причините за смъртта. Освен това редовните проучвания на храните и селското стопанство са били „съчетани с обобщени проучвания на населението и етническите групи“. Таблирането на хранителните запаси спрямо етническия брой позволява на нацистите да определят калорийния прием, тъй като подлагат еврейската общност на глад. В доклада на Статистическата служба се стига до заключението: „Нашата работа едва започва да дава плодове“.

 

След като САЩ влизат във войната през декември 1941 г., Германия назначава нациста, посветен на IBM, Херман Фелинджър, като пазител на имуществото на врага. Той запазва оригиналния персонал и мениджърите на Watson Business Machines, като я поддържа продуктивна за Райха и печеливша за IBM. Сега дъщерното дружество се отчита в офиса на IBM в Женева, а оттам и в Ню Йорк. Компанията не е разграбена, машините й под наем не са иззети. “Роялти” са превеждани на IBM чрез Женева. Лизинговите плащания и печалбите са запазвани в специални сметки. След войната IBM възстановява всичките си полски печалби и машини. След войната след като IBM напуска Мадисън Авеню поради новите дирекции в предградието Armonk, възпрепятства или отказва да сътрудничи на практика на всеки голям независим автор, пишещ за историята му, според многобройни публикувани въведения, предговори и признания. Но мълчанието не може да промени историческата документация. Плетеницата от дъщерни компании в цяла Европа помогна на IBM да извлече ползи от партньорството си с нацистка Германия. В крайна сметка „бизнес“ беше средното име на IBM [International Business Machines].

 

Едуин Блек е автор на IBM and the Holocaust: The Strategic Alliance Between Nazi Germany and America"s Most Powerful Corporation (Crown Books, 2001 и Three Rivers Press, 2002), тъкмо издадена в меки корици с нова информация. Сайта му е www.edwinblack.com.

 

Превод на български - Страничката “Монтагю Кийн”

 

Източник: http://www.writing.upenn.edu/~afilreis/Holocaust/black.html
imageimage

 

 




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: humanity21
Категория: Други
Прочетен: 443208
Постинги: 673
Коментари: 78
Гласове: 368
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031