Постинг
13.02.2021 15:04 -
АТЛАНТИДА от Крис Томас
АТЛАНТИДА
От Крис Томас, 13/04/2013
Мястото, където се извършиха тези модификации, беше на остров, познат ни като Атлантида.
Атлантида беше по-скоро континент, отколкото остров, тъй като се простираше от западния бряг на Ирландия, диагонално през Атлантическия океан чак до Карибския басейн. Този конкретен континент е избран, тъй като е отделен от всички останали земни маси, защото ако нещо се обърка с експерименталната работа, която се възнамеряваше да се случи на Атлантида, няма да бъдат засегнати другите форми на живот.
Трябва да помните, че живеем във Вселена, където всяка една Душа има абсолютна свобода на избор да избира своите действия. Никой не може да действа по такъв начин, че да премахне свободата на избор. По този начин всеки един кроманьонски мъж (и жена) беше попитан дали иска да участва във вида работа, която беше предложена да бъде извършена. Макар че не много развити, те успяха да разберат какво се иска от тях. Някои от населението на Атлантида казаха, че искат да бъдат част от това, което се случва, докато други казваха, че не искат. Тези, които не искаха да бъдат част от случващото се, са преместени в друга част на планетата, по техен избор и са оставени да се развиват както са избрали. Ако никой не беше искал да бъде част от този експеримент, той нямаше да се осъществи и на кроманьонския човек щеше да бъде позволено да се развива както би трябвало, без никаква външна намеса. Това е свободата на избор в действие. Онези, които останаха на Атлантида, претърпяха форма на генетично ускорение.
Тези, които произхождат от NGC 584, са майстори генетици. Що се отнася до тях, те са развили умения, които свободно предлагат на останалата част от Вселената без ограничение или без такса. Те правят това, което правят, защото са майстори в това и се наслаждават на това, което правят, няма друга причина зад техните действия.
Те не са като сегашните ни човешки генетици, които освен че всъщност не знаят какво правят, имат всякакви скрити планове зад работата си и ще засегнем това по-нататък. Но засега нека се върнем на Атлантида.
Проблемът с ранния кроманьонец беше, че както с целия животински живот на Земята, те имаха групова душа. С други думи, те не бяха отделни Души, а част от масова душа, с която всички те бяха свързани. При раждането си те започваха да черпят от тази масова душа и ставаха личности. Някои теглеха повече от тази масова душа и така бяха по-интелигентни и по-физически развити от други. Но така или иначе те не бяха индивиди, както бихме разбрали термина, а по-скоро като тумба или стадо. Техните ДНК структури също така бяха много груби, просто достатъчни, за да дадат на индивида самоличност. Това, което беше направено, е, че техните енергийни шаблони бяха разработени, така че тялото да стане по-напреднало и това да създаде повече ДНК. С всяко пренастройване на техните енергии, все повече те напредваха, докато стигнаха до точка, в която бяха в състояние да се откъснат от съзнанието на своята душевна група и да станат индивиди с капацитет да поемат своя собствена душа. За да се осъществи този потенциал, следващият етап беше отделна Душа да дойде на Земята и да поеме физическото тяло, което е било развито. Това не беше грабване на тялото, а чрез разработването на нов енергиен шаблон, беше възможно една Душа да дойде на Земята, да заеме енергийния шаблон и да изгради физическо тяло около шаблона - процес, наречен раждане на възрастен. Това е истинският произход на историята за Адам и Ева.
Този процес също е бил откраднат от Анунаките, за да го добавят към тяхната фантастична версия за човешкото развитие. Всички ние имаме дълбоки спомени от Атлантида и нашето генетично ускорение. Това, което Aнунаките се надяваха да постигнат с тяхната версия на нашата история, беше да ни накарат да повярваме, поради нашите много неясни в момента спомени за собственото ни генетично ускорение, че то всъщност е извършено от Aнунаките, за да създадат адаму, а не нашите собствени решения.
С този доказано работещ процес на раждане на възрастни повече Души дойдоха от Вселената и общност от човешки същества започна да се развива на Атлантида. Повечето Души, дошли на Земята, за да бъдат част от този нов опит, са от нефизическите раси, като някои идват от полуфизическите раси. Пропорциите на този етап са били приблизително 3/4 от нефизическите раси и около 1/4 от полуфизическите раси.
Така се развива човешкият живот на Атлантида и това е, което Земята смята за истинско Човешко Същество - цяла Душа във физическо тяло. Нямаше разделение между физическия и Висшия аспект на Душата, както в момента преживяваме живота, а цялата Душа беше във физическото тяло. Сегашното ни състояние на съществуване, тялото, съдържащо физическото Аз с прикрепен, но не интегриран, Висш Аз, Земята счита за подчовек.
Ще се опитам да нарисувам картина на живота на Атлантида, въпреки че не е толкова лесно да се направи, тъй като не разполагаме с речника да се обясни напълно, но ще се опитам по най-добрия начин. Оста на Земята беше вертикална, а не наклонена, както е сега, така че климатът беше много улегнал. Дневните температури бяха +30 градуса по Целзий и не валеше много често (средните глобални температури бяха около 6 градуса по Целзий). Когато валеше, беше нежно и освежаващо. Нивата на въглероден диоксид бяха по-високи от настоящите. Това по-високо ниво на въглероден диоксид всъщност помага на мозъка да функционира по-ефективно, нещо, което е необходимо за подпомагане на човешкото развитие. Настоящата промяна в нивата на въглероден диоксид всъщност е естествен процес, тъй като се приближаваме към момент, в който ще можем да живеем както някога на Атлантида. Настоящите нива на въглероден диоксид се повишават като част от естествения процес и нямат нищо общо с човешката дейност.
Що се отнася до хората, те бяха много по-напред от това, което сме сега. Не разговаряхме помежду си, а комуникирахме психически. Това означава, че не е имало ограничения за способността ни да общуваме пълноценно, така че никога не е имало недоразумения. Ако пожелаехме да пътуваме до някъде, ние проектирахме мислите си там, където искахме да бъдем, малко като дистанционно гледане и след това носехме тялото заедно с мисълта - процес, наречен транслокация. Или като използваме същия процес, бихме могли да бъдем на две места едновременно - билокация. Телата ни бяха много по-малко плътни, отколкото сега, така че имахме нужда от много малко количество твърда храна - обикновено само малко плодове или ако имахме нужда от малко повече протеини, ядохме морски водорасли, които синтезирахме за нашите нужди. Можехме да общуваме с всичко живо и така дивите животни никога не бяха заплаха, а просто живеехме в пълна хармония с всички и с всяко нещо. Ето как трябва да се живее човешкият живот, истинския рай.
Това е много дълга история и аз се опитах да я разкажа възможно най-добре в книгите си, така че ще съкратя разказа. Нещата започнаха да се объркват и по това време не можахме да разберем защо са се объркали. Крайният резултат беше, че в крайна сметка, заедно, решихме да унищожим континента. Това постигнахме психически, като отворихме средната линия на разлома на Атлантическия океан, заобиколихме континента с вулкани и умишлено потопихме Атлантида в разтопеното ядро на Земята. Това разрушение е настъпило преди около 65 000 години.
РАЗРУШЕНИЕТО НА АТЛАНТИДА
Потъването на континента имаше далечни и потенциално опустошителни последици за планетата. Оста на планетата се наклони, променяйки климата. Много земетресения и вулкани бяха предизвикани заедно с масивни цунамита, създавайки огромни райони от наводнения и по-голямата част от живота на Земята е била застрашена от изчезване. Планетата също се сви по размер до около 10% по-малка от сегашната. Това е истинският произход на библейската история за потопа и той се е случил преди 65 000 години.
Що се отнася до човешката популация, онези, които бяха от нефизическите раси, се върнаха в родните си светове, докато повечето от тези, които бяха от полуфизическите раси, останаха, за да помогнат за възстановяването на Земята и нейния живот. Тази възстановителна работа отне над 40 000 години, за да завърши, и Земята беше напълно готова да започне отново преди около 20 000 години. Когато се върнахме, имам предвид всички Души, които бяха избрали да бъдат част от този нов опит да бъдем хора, бяхме такива, каквито сме били на Атлантида; цялата Душа в тялото и, както и на Атлантида, нямахме деца. Човешкото същество се определя като физическо тяло, което съдържа цялата Душа и ние не сме разработили напълно механизъм за разделяне на Душата на отделни части, така че децата да могат да се раждат, а останалата част от Душата да се изтегля в тялото постепенно докато детето стане възрастен. Така че нашето завръщане на Земята беше чрез раждането на възрастни. Накрая си помислихме, че сексът има интересни възможности и затова в крайна сметка разбрахме как да имаме деца, преди около 16 000 години.
При завръщането ни на Земята, вместо да изберем отделен континент, както при Атлантида, решихме да изградим нови „колонии“ на шест отделни места, осеяни по планетата. Това бяха Великобритания, Ирландия и Северна Франция; Мексико, Гватемала и Белиз; Южна Турция, част от Сирия и Иран и Ирак (Шумерия); Египет; Тибет; и Южна Гърция. Всяка от тези шест групи пое конкретна роля по отношение на разследването на това, което се обърка на Атлантида - защо имахме проблемите, които доведоха до необходимостта ни да унищожим континента. Единственият регион, който играе водеща роля в тези разследвания, беше този в Южна Шумерия - това е регионът около реките Тигър и Ефрат - днешните Иран и Ирак. Този регион беше важен, тъй като пое ролята на онова, което може да се определи като „научно“, тъй като изследва всеки един аспект от живота и как функционира в енергийните полета на Земята. Ние знаем за този регион, тъй като той е разработил телескопи, микроскопи, лечение с билки, ароматерапия, хирургия и микрохирургия и това, което бихме нарекли технологични начини за изследване. Това е друга причина, поради която Анунаките са се прицелили в този регион на Шумерия преди около 5000 години.
Както се беше случило на Атлантида, ние започнахме да губим много от нашите висши аспекти на пълното Съзнание. Започнахме да губим много от висшите мозъчни функции като способността за транслокация и билокация и дори ни беше трудно да комуникираме психически. За да поправим тези загуби, преди 18 000 години построихме египетските и южноамериканските пирамиди и пирамидите в много други региони на света. Тези пирамиди никога не са били предназначени да бъдат използвани като гробници и всъщност никога не са били използвани като такива. Археолозите никога не са откривали тела в нито една от пирамидите, освен едно или две погребения, извършени дълго време след построяването на пирамидите и дори тези погребения не са били в нито една от основните камери, а в камери, изкопани специално за по-късното погребение.
Пирамидите са проектирани и построени да бъдат подобрители на психиката. С други думи, когато започнехме да губим психическите си възможности, влизахме в основните камери на пирамидите и, използвайки звукови последователности, задействахме много мощни енергийни модели в самата пирамида. Тези енергии на стоящи вълни бяха достатъчно мощни, за да слеят отново Душата в тялото и пълният ни психически потенциал беше възстановен. За да ни помогнат да разберем и запомним как да използваме пирамидите, някои хора поеха ролята на „учители“, които да помагат на онези, които са загубили тези висши способности, да си ги възстановят. Тези учители научиха всички звукови последователности, необходими за задействане на енергиите на пирамидите и те станаха това, което може да се счита за първата форма на „свещеничеството“. Звуковите последователности също са истинските „Ключове на Енох“. Но дори и с тези учители, ние все пак загубихме висшите си мозъчни функции. Повечето хора нямаха нищо против, тъй като все още имаха способности далеч над всичко, което имаме сега, но някои решиха да запазят целия си потенциал и по-късно те се превърнаха във фараон. Тази ситуация също породи началото на членовете на обществото, които имат по-големи знания от останалите - началото на тайните общества.
Превод на български – Страничката „Монтагю Кийн
От Крис Томас, 13/04/2013
Мястото, където се извършиха тези модификации, беше на остров, познат ни като Атлантида.
Атлантида беше по-скоро континент, отколкото остров, тъй като се простираше от западния бряг на Ирландия, диагонално през Атлантическия океан чак до Карибския басейн. Този конкретен континент е избран, тъй като е отделен от всички останали земни маси, защото ако нещо се обърка с експерименталната работа, която се възнамеряваше да се случи на Атлантида, няма да бъдат засегнати другите форми на живот.
Трябва да помните, че живеем във Вселена, където всяка една Душа има абсолютна свобода на избор да избира своите действия. Никой не може да действа по такъв начин, че да премахне свободата на избор. По този начин всеки един кроманьонски мъж (и жена) беше попитан дали иска да участва във вида работа, която беше предложена да бъде извършена. Макар че не много развити, те успяха да разберат какво се иска от тях. Някои от населението на Атлантида казаха, че искат да бъдат част от това, което се случва, докато други казваха, че не искат. Тези, които не искаха да бъдат част от случващото се, са преместени в друга част на планетата, по техен избор и са оставени да се развиват както са избрали. Ако никой не беше искал да бъде част от този експеримент, той нямаше да се осъществи и на кроманьонския човек щеше да бъде позволено да се развива както би трябвало, без никаква външна намеса. Това е свободата на избор в действие. Онези, които останаха на Атлантида, претърпяха форма на генетично ускорение.
Тези, които произхождат от NGC 584, са майстори генетици. Що се отнася до тях, те са развили умения, които свободно предлагат на останалата част от Вселената без ограничение или без такса. Те правят това, което правят, защото са майстори в това и се наслаждават на това, което правят, няма друга причина зад техните действия.
Те не са като сегашните ни човешки генетици, които освен че всъщност не знаят какво правят, имат всякакви скрити планове зад работата си и ще засегнем това по-нататък. Но засега нека се върнем на Атлантида.
Проблемът с ранния кроманьонец беше, че както с целия животински живот на Земята, те имаха групова душа. С други думи, те не бяха отделни Души, а част от масова душа, с която всички те бяха свързани. При раждането си те започваха да черпят от тази масова душа и ставаха личности. Някои теглеха повече от тази масова душа и така бяха по-интелигентни и по-физически развити от други. Но така или иначе те не бяха индивиди, както бихме разбрали термина, а по-скоро като тумба или стадо. Техните ДНК структури също така бяха много груби, просто достатъчни, за да дадат на индивида самоличност. Това, което беше направено, е, че техните енергийни шаблони бяха разработени, така че тялото да стане по-напреднало и това да създаде повече ДНК. С всяко пренастройване на техните енергии, все повече те напредваха, докато стигнаха до точка, в която бяха в състояние да се откъснат от съзнанието на своята душевна група и да станат индивиди с капацитет да поемат своя собствена душа. За да се осъществи този потенциал, следващият етап беше отделна Душа да дойде на Земята и да поеме физическото тяло, което е било развито. Това не беше грабване на тялото, а чрез разработването на нов енергиен шаблон, беше възможно една Душа да дойде на Земята, да заеме енергийния шаблон и да изгради физическо тяло около шаблона - процес, наречен раждане на възрастен. Това е истинският произход на историята за Адам и Ева.
Този процес също е бил откраднат от Анунаките, за да го добавят към тяхната фантастична версия за човешкото развитие. Всички ние имаме дълбоки спомени от Атлантида и нашето генетично ускорение. Това, което Aнунаките се надяваха да постигнат с тяхната версия на нашата история, беше да ни накарат да повярваме, поради нашите много неясни в момента спомени за собственото ни генетично ускорение, че то всъщност е извършено от Aнунаките, за да създадат адаму, а не нашите собствени решения.
С този доказано работещ процес на раждане на възрастни повече Души дойдоха от Вселената и общност от човешки същества започна да се развива на Атлантида. Повечето Души, дошли на Земята, за да бъдат част от този нов опит, са от нефизическите раси, като някои идват от полуфизическите раси. Пропорциите на този етап са били приблизително 3/4 от нефизическите раси и около 1/4 от полуфизическите раси.
Така се развива човешкият живот на Атлантида и това е, което Земята смята за истинско Човешко Същество - цяла Душа във физическо тяло. Нямаше разделение между физическия и Висшия аспект на Душата, както в момента преживяваме живота, а цялата Душа беше във физическото тяло. Сегашното ни състояние на съществуване, тялото, съдържащо физическото Аз с прикрепен, но не интегриран, Висш Аз, Земята счита за подчовек.
Ще се опитам да нарисувам картина на живота на Атлантида, въпреки че не е толкова лесно да се направи, тъй като не разполагаме с речника да се обясни напълно, но ще се опитам по най-добрия начин. Оста на Земята беше вертикална, а не наклонена, както е сега, така че климатът беше много улегнал. Дневните температури бяха +30 градуса по Целзий и не валеше много често (средните глобални температури бяха около 6 градуса по Целзий). Когато валеше, беше нежно и освежаващо. Нивата на въглероден диоксид бяха по-високи от настоящите. Това по-високо ниво на въглероден диоксид всъщност помага на мозъка да функционира по-ефективно, нещо, което е необходимо за подпомагане на човешкото развитие. Настоящата промяна в нивата на въглероден диоксид всъщност е естествен процес, тъй като се приближаваме към момент, в който ще можем да живеем както някога на Атлантида. Настоящите нива на въглероден диоксид се повишават като част от естествения процес и нямат нищо общо с човешката дейност.
Що се отнася до хората, те бяха много по-напред от това, което сме сега. Не разговаряхме помежду си, а комуникирахме психически. Това означава, че не е имало ограничения за способността ни да общуваме пълноценно, така че никога не е имало недоразумения. Ако пожелаехме да пътуваме до някъде, ние проектирахме мислите си там, където искахме да бъдем, малко като дистанционно гледане и след това носехме тялото заедно с мисълта - процес, наречен транслокация. Или като използваме същия процес, бихме могли да бъдем на две места едновременно - билокация. Телата ни бяха много по-малко плътни, отколкото сега, така че имахме нужда от много малко количество твърда храна - обикновено само малко плодове или ако имахме нужда от малко повече протеини, ядохме морски водорасли, които синтезирахме за нашите нужди. Можехме да общуваме с всичко живо и така дивите животни никога не бяха заплаха, а просто живеехме в пълна хармония с всички и с всяко нещо. Ето как трябва да се живее човешкият живот, истинския рай.
Това е много дълга история и аз се опитах да я разкажа възможно най-добре в книгите си, така че ще съкратя разказа. Нещата започнаха да се объркват и по това време не можахме да разберем защо са се объркали. Крайният резултат беше, че в крайна сметка, заедно, решихме да унищожим континента. Това постигнахме психически, като отворихме средната линия на разлома на Атлантическия океан, заобиколихме континента с вулкани и умишлено потопихме Атлантида в разтопеното ядро на Земята. Това разрушение е настъпило преди около 65 000 години.
РАЗРУШЕНИЕТО НА АТЛАНТИДА
Потъването на континента имаше далечни и потенциално опустошителни последици за планетата. Оста на планетата се наклони, променяйки климата. Много земетресения и вулкани бяха предизвикани заедно с масивни цунамита, създавайки огромни райони от наводнения и по-голямата част от живота на Земята е била застрашена от изчезване. Планетата също се сви по размер до около 10% по-малка от сегашната. Това е истинският произход на библейската история за потопа и той се е случил преди 65 000 години.
Що се отнася до човешката популация, онези, които бяха от нефизическите раси, се върнаха в родните си светове, докато повечето от тези, които бяха от полуфизическите раси, останаха, за да помогнат за възстановяването на Земята и нейния живот. Тази възстановителна работа отне над 40 000 години, за да завърши, и Земята беше напълно готова да започне отново преди около 20 000 години. Когато се върнахме, имам предвид всички Души, които бяха избрали да бъдат част от този нов опит да бъдем хора, бяхме такива, каквито сме били на Атлантида; цялата Душа в тялото и, както и на Атлантида, нямахме деца. Човешкото същество се определя като физическо тяло, което съдържа цялата Душа и ние не сме разработили напълно механизъм за разделяне на Душата на отделни части, така че децата да могат да се раждат, а останалата част от Душата да се изтегля в тялото постепенно докато детето стане възрастен. Така че нашето завръщане на Земята беше чрез раждането на възрастни. Накрая си помислихме, че сексът има интересни възможности и затова в крайна сметка разбрахме как да имаме деца, преди около 16 000 години.
При завръщането ни на Земята, вместо да изберем отделен континент, както при Атлантида, решихме да изградим нови „колонии“ на шест отделни места, осеяни по планетата. Това бяха Великобритания, Ирландия и Северна Франция; Мексико, Гватемала и Белиз; Южна Турция, част от Сирия и Иран и Ирак (Шумерия); Египет; Тибет; и Южна Гърция. Всяка от тези шест групи пое конкретна роля по отношение на разследването на това, което се обърка на Атлантида - защо имахме проблемите, които доведоха до необходимостта ни да унищожим континента. Единственият регион, който играе водеща роля в тези разследвания, беше този в Южна Шумерия - това е регионът около реките Тигър и Ефрат - днешните Иран и Ирак. Този регион беше важен, тъй като пое ролята на онова, което може да се определи като „научно“, тъй като изследва всеки един аспект от живота и как функционира в енергийните полета на Земята. Ние знаем за този регион, тъй като той е разработил телескопи, микроскопи, лечение с билки, ароматерапия, хирургия и микрохирургия и това, което бихме нарекли технологични начини за изследване. Това е друга причина, поради която Анунаките са се прицелили в този регион на Шумерия преди около 5000 години.
Както се беше случило на Атлантида, ние започнахме да губим много от нашите висши аспекти на пълното Съзнание. Започнахме да губим много от висшите мозъчни функции като способността за транслокация и билокация и дори ни беше трудно да комуникираме психически. За да поправим тези загуби, преди 18 000 години построихме египетските и южноамериканските пирамиди и пирамидите в много други региони на света. Тези пирамиди никога не са били предназначени да бъдат използвани като гробници и всъщност никога не са били използвани като такива. Археолозите никога не са откривали тела в нито една от пирамидите, освен едно или две погребения, извършени дълго време след построяването на пирамидите и дори тези погребения не са били в нито една от основните камери, а в камери, изкопани специално за по-късното погребение.
Пирамидите са проектирани и построени да бъдат подобрители на психиката. С други думи, когато започнехме да губим психическите си възможности, влизахме в основните камери на пирамидите и, използвайки звукови последователности, задействахме много мощни енергийни модели в самата пирамида. Тези енергии на стоящи вълни бяха достатъчно мощни, за да слеят отново Душата в тялото и пълният ни психически потенциал беше възстановен. За да ни помогнат да разберем и запомним как да използваме пирамидите, някои хора поеха ролята на „учители“, които да помагат на онези, които са загубили тези висши способности, да си ги възстановят. Тези учители научиха всички звукови последователности, необходими за задействане на енергиите на пирамидите и те станаха това, което може да се счита за първата форма на „свещеничеството“. Звуковите последователности също са истинските „Ключове на Енох“. Но дори и с тези учители, ние все пак загубихме висшите си мозъчни функции. Повечето хора нямаха нищо против, тъй като все още имаха способности далеч над всичко, което имаме сега, но някои решиха да запазят целия си потенциал и по-късно те се превърнаха във фараон. Тази ситуация също породи началото на членовете на обществото, които имат по-големи знания от останалите - началото на тайните общества.
Превод на български – Страничката „Монтагю Кийн
