Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.02.2021 18:22 - (11/02/2021) Транс-идентифициращите деца са златни кокошки за “Планирано родителство”
Автор: humanity21 Категория: Други   
Прочетен: 175 Коментари: 0 Гласове:
0



(11/02/2021) Транс-идентифициращите деца са златни кокошки за “Планирано родителство”

 

От Абигейл Шрийър

 

Преди месец ми изпратиха туитсторм [бел. прев. - Tweetstorm е поредица от 5-15 туитове, които се изпращат бързо последователно - създаване на мини-есета в Twitter и заобикаляне на ограничението от 140 символа], написан от жена, която е работила като „асистент по репродуктивно здраве“ в организацията “Планирано родителство” за около 18 месеца до март 2020 г. Ако сте предположили, че служителката говори за аборт, тогава вашите знания относно “Планираното родителство” са остарели. Организацията сега е един от най-големите доставчици в Съединените щати на кръстосани хормони като тестостерон за жени, търсещи медицински преход между половете.

 

Отговорностите на служителката включвали скрининг на пациенти, изваждане на списъците им с лекарства и анамнеза преди медицинската сестра да пристигне да лекува. (По-късно успях да я интервюирам и да проверя заетостта й от стара ведомост.)

Служителката настоя (както в Tуитър, така и по време на нашето интервю), че не е склонна да каже нещо критично към “Планирано родителство”, защото вярва в основната им мисия.

 

„Те все още предоставят жизненоважни услуги за жените“, написа тя в Twitter, а активистите за борба с абортите „ще скочат при всяка възможност, за да ги размажат“. Но тя продължи да пише: „Казвайки това, последните им роли в транс активизма са отвратителни и те сами копаят гроба си.“

 

Клиниката на “Планирано родителство”, в която тя е работила, се намира в малък град с около 30 000 души [население]. Абортите били „хлябът и маслото“ на клиниката, нещо, което този служител напълно подкрепя. Но, тя отбелязва, „транс идентифициращите деца са златни кокошки и те се държат на куката за обозримо бъдеще по отношение на последващи насрочени часове, кръвопролития, срещи и т.н., докато абортите са (надявам се) еднократна ситуация.”

 

Колко важен е този поток от приходи? Никога не съм успявала да получа цифрата за това, въпреки че уебсайтът на “Планирано родителство” за Централен и Западен Ню Йорк (https://www.plannedparenthood.org/planned-parenthood-central-western-new-york/patient-resources/our-services/gender-affirming-hormone-care) гласи, че: „В национален план “Планирано родителство” е вторият по големина доставчик на полово потвърждаващи хормонални грижи.“ Изглежда разумно да се заключи, че хормоналните лечения - колкото и да са скъпи - сега допринасят съществено за крайното салдо на “Планирано родителство”.

 

Според служителката, въз основа на нейния спомен, на ден биха пристигали 1-2 нови биологично болни жени, които търсят тестостерон. Няколко разумни предположения и някои аритметики разкриват, че шокиращ процент от тийнейджърките в града са преминали през клиниката само за няколко години.

 

В клиниката, в която тя е работела, е нямало лекари. Практикуващите медицински сестри бяха професионалистите с най-високо медицинско образование, казва тя. В клиниката е нает консултант по пола, който няма „никакви реални професионални пълномощия или официално обучение, освен MtF“ (т.е. трансджендър персона - мъж, станал жена). Юношите щяха да дойдат и да разговарят с този консултант по въпросите за пола, а след това „Планирано родителство“ щеше да препрати „бележките на консултанта на действителен лицензиран специалист по психично здраве някъде извън обекта и с печат да одобри пациентите да започнат прехода си. По този начин те заобикаляха изискването да говорят с действителен консултант“, се казва в Туитър публикацията на служителката.

 

Дали пациентите получават специфично лечение - да речем, курс на тестостерон - се решава от „мениджъра на клиниката“, без „предварителен медицински опит“, чиято предишна работа е била „управител на Уендис“ [бел. прев. - Уендис е верига от закусвални за бързо хранене], пише служителката.

 

Всеки ден в клиниката се появявали нови тийнейджърки (понякога с майка си). Те често пристигали на групи с приятели, всички твърдящи за детски истории с полова дисфория и молещи да бъдат поставени на тестостерон. Вярвала ли е на техните свидетелства? „Мисля, че по онова време им разказваха това, което смятаха за своя автентична история. Като, бях 13-годишно момиче… Всичко е много ужасно, всичко трябва да бъде отстранено незабавно“, каза тя.

 

Във всеки случай текста, който „Планирано родителство“ я инструктира да чете, не предоставя много място за оценка на историята на пациентите. „Въпросите, които задавахме, бяха много затворени въпроси... Като: Знаете ли, на каква възраст започна това? Хоп, това е. Какви видове дисфория изпитвате? Хоп, това е, разбираш ли? Какво искате от вашия преход? Искате ли операция отгоре? Искате ли операция отдолу?“

 

Примайки историите им, служителката открива, че тези момичета изглежда страдат от силна емоционална болка. „Много от тях имат сериозни емоционални проблеми, с много от тях е било злоупотребено и носеха емоционален товар.“

 

Тревожността, депресията и биполярното разстройство бяха повсеместни. Често, казва служителката, те имат видими „белези от самонараняване“ и дори „свежи следи от самонараняване“. Но, каза тя, медицинските специалисти никога не трябваше да се занимават с тези белези. „Просто продължаваме точно по въпроса“ - т.е. утвърждаване на самодиагностицираната дисфория на подрастващите и преминаване към курс на лечение.

 

Това лечение - тестостерона - крие сериозни рискове за подрастващите момичета, особено при дозите, в които се прилага, 10 до 40 пъти по-големи от обичайните за тяхното тяло. Рисковете включват задълбочен глас, увеличен клитор, увеличаване на броя на червените кръвни клетки и по-голям риск от сърдечен удар, безплодие, вагинална и маточна атрофия, рак на ендометриума, както и всички неизвестни рискове, възникващи при всяка голяма и нова интервенция.

 

Тя представя на момичетата страници, в които са изброени редица медицински рискове, и получава подписи, показващи тяхното „информирано съгласие“. Някое от момичетата някога изглеждаше ли обезпокоено от тези рискове? „Мога да кажа анекдотично, че никога не съм виждала някой да ги чете“, каза тя.

 

Най-интересен за мен беше фактът, че според служителката момичетата често пристигат в клиниката с група приятели. (За какви други лечения момичетата пристигат с група от връстници?) Това прилича повече на веселите разходки, които някога момичетата-тийнейджърки предприемаха до търговския център за пиърсинг на ушите, отколкото на трезво медицинско лечение на истинско психично разстройство.

 

Какво беше настроението в чакалнята сред тези приятели? „Супер весело, хихикащо. Това е забавно нещо“, каза тя, нотка на цинизъм раздразни тона й.

 

Попитах я дали тя и останалите медицински сестри и асистенти по репродуктивно здраве не смятат, че има нещо подозрително в появяването на момичета в групи с приятели за лечение - дали не е минавало през съзнанието на служителите, че влиянието на връстниците може да играе роля. „Това е нещо от онези неща, при които просто отместваш поглед.“ Тя ми каза. „Степента на нашата намеса“ беше да изпълним „техните искания за започване на хормонална терапия“.

 

Чудех се дали някога се е чувствала така сякаш участва в нещо нередно. По нейна собствена оценка това бяха особено уязвима група момичета: те бяха на всякакви лекарства за тревожност и депресия и дори антипсихотици като Abilify и Clozaril. „Ще ви кажа, че ме измъчваше морала и примирението на нашите действия при даването на тестостерон, естроген и други подобни на тези деца. Това ме измъчаше повече, отколкото това да съм в операционната зала за 20-седмичен аборт. Тежко е да видиш как тези деца интерпретират чувствата си по такъв начин, че в крайна сметка да се объркат по отношение на пола си“, каза тя.

 

Дали тя или други служители изразяват своите опасения относно това дали дават най-доброто лечение на тези момичета? „Да. Всеки ден”, каза тя, преди да добави:„Искам да кажа, че това би било едно от онези неща, които биха били разговор между професионалистите. Знаете ли, кимаме с глава, правим го. И след това си тръгваме в края на деня, защото не можем да го повдигнем в дискусия с мениджмънта или директорите на клиниката или нещо подобно, тъй като те имат тези указания от администраторите в щата.“

 

Доколкото тя е била запозната, някое от момичетата, които искат да започнат курс на тестостерон, някога получило ли е отказ? Може би някои са изпратени за психиатрична оценка, преди да продължат с лечението с тестостерон? “Нито едно от момичетата”, каза тя. „Едно от момчетата, което призна, че е пушило толкова много трева, че си е удвоило естрогена... В крайна сметка спряхме терапията му, докато не посети - мисля, че беше съветник за злоупотреба с вещества или нещо подобно. Но освен този случай, ние никога не отпращахме никого.”

 

Според показанията на служителката на „Планирано родителство“, в клиниките за утвърдителни грижи като тази за тийнейджъри, търсещи бърз медицински преход - аптечката е напълно снабдена, клиентът винаги е прав и винаги има зелена светлина за действие.

 

Абигейл Шрийър е редовен сътрудник на Wall Street Journal и автор на книгата „Необратими щети: Трансджендърната мания, съблазняваща нашите дъщери“. Тя притежава бакалавърска степен по изкуства от Колумбийския колеж, където получава стипендия Euretta J. Kellett; също така бакалавърска степен по философия от Оксфордския университет и докторска степен от юридическия факултет в Йейл.

 

Превод на български - Страничката “Монтагю Кийн”

 

Източник: https://thefederalist.com/2021/02/11/employee-trans-identifying-kids-are-cash-cows-for-planned-parenthood/




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: humanity21
Категория: Други
Прочетен: 442957
Постинги: 673
Коментари: 78
Гласове: 368
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031