(16/02/2021) Как няколко големи хранителни компании контролират какво ядете

От Филип Х. Хауърд и Мари Хендриксон

Консолидацията в рамките на хранителната индустрия даде на ограничен брой корпорации огромна сила да вземат решения относно това каква храна се произвежда как, къде и от кого и кой може да я яде.

Ръководителите на агробизнеса и правителствените политици често хвалят американската хранителна система за производството на обилна и достъпна храна. Всъщност обаче разходите за храна се увеличават и купувачите в много части на САЩ имат ограничен достъп до пресни, здравословни продукти.

Това не е просто академичен аргумент. Още преди настоящата пандемия милиони хора в САЩ гладуваха. През 2019 г. Министерството на земеделието на САЩ изчисли, че над 35 млн. души са в „хранителна несигурност“, което означава, че нямат надежден достъп до достъпна, питателна храна (https://www.ers.usda.gov/…/food…/key-statistics-graphics/). Сега хранителните банки се борят да хранят хора, загубили работата и доходите си благодарение на COVID-19 (https://apnews.com/…/race-and-ethnicity-hunger-coronavirus…).

Като селски социолози ние изучаваме промените в хранителните системи и устойчивостта. През последните 40 години следихме отблизо корпоративното консолидиране на производството, преработката и разпространението на храни в САЩ. Според нас този процес прави храната по-малко налична или достъпна за много американци.

ПО-МАЛКО, ПО-ГОЛЕМИ КОМПАНИИ

Консолидацията постави ключови решения за хранителната система на нацията в ръцете на няколко големи компании, като им даде огромно влияние върху лобистките политици, насочи изследванията на храните и индустрията и повлия на медийното отразяване. Тези корпорации също имат огромна сила да вземат решения каква храна се произвежда как, къде и от кого и кой може да я яде. Проследихме тази тенденция по целия свят (https://www.globalagriculture.org/…/howard-hendrickson.html).

Започва през 1980-те години със сливания и поглъщания, които оставят няколко големи фирми да доминират на почти всяка стъпка от хранителната верига. Сред най-големите са търговецът на дребно Уолмарт, преработвателят на храни Нестле и фирмата за семена/химикали Байер.

Някои корпоративни лидери злоупотребяват с властта си - например, като се свързват с малкото си конкуренти, за да определят цените. През 2020 г. Кристофър Лишевски, бивш президент и главен изпълнителен директор на Bumblebee Foods, беше осъден за заговор за определяне на цените на консервирана риба тон. Той беше осъден на 40 месеца затвор и глоба от 100 000 щатски долара (https://www.nytimes.com/…/bumble-bee-tuna-price-fixing.html).

През същата година производителят на пилета Pilgrim’s Pride се призна за виновен по обвинения за определяне на цените и беше глобен със 110.5 млн. долара (https://www.wsj.com/…/pilgrim-s-pride-reaches-plea…). Компанията за месни продукти JBS уреди иск за определяне на цената на свинско месо на стойност 24.5 млн. долара (https://news.bloomberglaw.com/…/jbs-settlement-of-pork…) и фермери спечелиха групово споразумение срещу компаниите за белене на фъстъци Olam и Birdsong (https://thecounter.org/price-fixing-peanut-farmers-lawsuit…/).

Консолидацията в индустрията е трудна за проследяване. Много дъщерни фирми често се контролират от една корпорация майка и участват в „договорно опаковане“, при което едно преработвателно предприятие произвежда идентични храни, които след това се продават под десетки различни марки - включително етикети, които се конкурират директно една срещу друга.

Изземванията, поръчани в отговор на огнищата на болести, предавани от храни, разкриха широкия обхват на договорни отношения. Спирането на заводи за месопреработване поради инфекции с COVID-19 сред работниците показа колко голяма част от доставките на храни в САЩ протичат през малък брой съоръжения.

С консолидацията големите вериги супермаркети затвориха много градски и селски магазини. Този процес остави много общности с ограничен избор на храни и високи цени - особено кварталите с много домакинства с ниски доходи, чернокожи или латиноамериканци.

ШИРОКО РАЗПРОСТРАНЕН ГЛАД

С нарастването на безработицата по време на пандемията нараства и броят на гладните американци. Feeding America, национална мрежа от хранителни банки, изчислява, че до 50 млн. души - включително 17 млн. деца - понастоящем може да се сблъскват с хранителна несигурност (https://www.feedingamerica.org/…/coronavirus-hunger-research).

В национален мащаб търсенето в хранителните банки нарасна с над 48% през първата половина на 2020 г. (https://www.ksat.com/…/unprecedented-need-san-antonio-food…/).

Едновременно с това прекъсванията в хранителните вериги принудиха фермерите да изхвърлят млякото в канализацията, да оставят продукцията да гние на полето и да евтаназират добитъка, който не може да бъде преработен в кланиците (https://theconversation.com/why-farmers-are-dumping-milk…). Смятаме, че между март и май 2020 г. фермерите са изхвърлили някъде между 300 000 и 800 000 свине и 2 милиона пилета - повече от 30 000 тона месо (https://farmactionalliance.org/concentrationreport/).

Каква роля играе концентрацията в тази ситуация? Изследванията показват, че концентрацията на дребно корелира с по-високите цени за потребителите. Това също така показва, че когато хранителните системи имат по-малко места за производство и преработка, прекъсванията могат да имат голямо въздействие върху предлагането.

Консолидацията улеснява всяка индустрия да поддържа високи цени. С малко играчи, компаниите просто съвпадат с повишаването на цените, вместо да се конкурират с тях. Концентрацията в американската хранителна система повиши разходите за всичко - от зърнените закуски и кафето до бирата.

Тъй като пандемията разтърси националната хранителна система до 2020 г., потребителските разходи за храна се увеличиха с 3.4%, в сравнение с 0.4% през 2018 г. и 0.9% през 2019 г. Очакваме цените на дребно да останат високи, тъй като са „проблематични“, с тенденция към бързо увеличаване, но намаляват по-бавно и само частично.

Също така вярваме, че може да има допълнителни смущения в доставките. Няколко месеца от пандемията рафтовете за месо в някои магазини в САЩ бяха празни, докато някои от най-големите преработватели в страната изнасяха рекордни количества месо за Китай. Американският сенатор Елизабет Уорън (демократ от Масачузетс) и Кори Букър (демократ от Ню Джърси) посочиха този дисбаланс като доказателство за необходимостта да се предприемат мерки срещу „монополистичните практики“ от Tyson Foods, Cargill, JBS и Smithfield, които доминират в месната промишленост в САЩ.

Tyson Foods отговори, че голяма част от нейния износ са „месни разфасовки или части от животното, които не са желани от американците“. Рафтовете на магазините вече не са празни за повечето месни разфасовки, но преработвателните предприятия остават пререзервирани, като много от тях планирани до 2021 г. (https://www.marketplace.org/…/beef-market-still-feeling…/).

КЪМ ПО-СПРАВЕДЛИВА ХРАНИТЕЛНА СИСТЕМА

Според нас устойчивата хранителна система, която храни всички, може да бъде постигната само чрез по-справедливо разпределение на властта. Това от своя страна ще изисква действия в области, вариращи от договорното право и антитръстовата политика до правата на работниците и икономическото развитие. Земеделските производители, работниците, избраните длъжностни лица и общностите ще трябва да работят заедно за модни алтернативи и промяна на политиките.

Целта трябва да бъде производството на повече местни храни с по-къси и по-малко централизирани вериги за доставки. Детройт предлага пример. През последните 50 години производителите на храни там са създали над 1900 градски ферми и градини (https://visitdetroit.com/urban-farming-detroit/). Планирана кооперация, собственост на общността, ще обслужва северния край на града, чиито жители са предимно с ниски и средни доходи и афроамериканци (https://detroitpeoplesfoodcoop.com/about-us/).

Федералното правителство може да помогне, като адаптира програмите за подпомагане на фермите към целеви ферми и предприятия, които обслужват местните и регионалните пазари. Държавните и федералните стимули могат да изградят стопанства, собственост на общности или кооперации, както и предприятия за преработка и разпространение. Предприятия като тези могат да предоставят възможности за икономическо развитие, като същевременно направят хранителната система по-устойчива.

Според нас най-добрите решения ще дойдат от изслушването и работата с най-засегнатите хора: устойчиви земеделски производители, работници в земеделските и хранителните предприятия, предприемачи и кооператори - и в крайна сметка хората, които хранят.

Превод на български - Страничката “Монтагю Кийн”

Източник: https://childrenshealthdefense.org/defender/big-food-companies-control-what-you-eat/?itm_term=home&fbclid=IwAR3KCEOyPRQYi3tPGFp_WWOACcf-zPw8uw0hPaRpSxRjFkYcwjQn_7sBwjQ