ПЪТУВАНЕ КЪМ ДОМА
От Крис Томас
Главният определящ фактор в нашите животи е бил самата планета. Ние съществуваме на планета, която има енергии и плътности на енергията, които са характерни за нея. Тези енергии са това, което ни прави физически. Най-добрият пример за плътност, варираща в зависимост от енергията е тази на водата. На най-високото си енергийно ниво тя е пара, в нормалното си състояние е течна и в най-долния край на енергийната си честота е лед. Физическият и химичен състав на водата е еднакъв и в трите случая, единствената променлива е количеството на енергията, съдържаща се в атомната структура на всяка водна молекула. На водната скала високонапредналите цивилизации биха съществували като пара, а ние бихме били оприличени на лед. Това беше изборът на малък брой от шестте високонапреднали цивилизации да забавят скоростта на енергийните си честоти, което им даде способността да изпитат какво е да си човек.
Няма смърт, а само различни нива на съществуване. Това твърдение е основната истина, която подчертава цялото съществуване и се прилага за всяко различно съзнание в тази Вселена. Всяко съзнание, което съществува в цялата тази Вселена, има правото да избере собственото си състояние на съществуване. Всеки избор е направен, за да се изследват всички възможности за опит, които тази Вселена може да предложи.
Нашата Вселена е създадена, за да даде възможност на съзнанието да избира свободно всяко ниво и състояние на съществуване, което може да си представи. Няма ограничения за личния опит освен тези, които самият индивид е наложил на себе си. Цялата Вселена е там, за да се добива опит и всички възможности са налични. Не сме запомнили своя произход и обхвата на наличните възможности и сме погрешно ограничили нашия опит и стремежи. Тази забрава не е изцяло наша вина, тъй като сме били подложени на сили и процеси, които са ограничили нашето виждане. Сега е моментът да възвърнем потенциала си и отново да пътуваме свободно сред звездите.
Всяка Душа/Съзнание e пътувала през много животи и цикли, за да се учи и израства. Целта на творението е да се добива опит. На каквото и ниво на еволюция да съществува една Душа, тя не може да реализира своя потенциал по време на един живот, колкото и дълъг да е този живот. Всеки различен живот позволява да се изпита различен аспект от душевния потенциал. Всички Души/Съзнания в тази Вселена са преминали през много цикли на живот и ние не правим изключение.
Въпреки своите особени и уникални енергийни полета, планетата Земя винаги е била възприемана като „физически“ рай. Изобилието от живот и огромната радост в този живот винаги са привличали много Души от тази Вселена. Планетата винаги е била предназначена да бъде място, където могат да се придобият нови преживявания и където творението може да се споделя с много различни форми на живот. В някои отношения планетата Земя е върхът на сътворението и мястото, където животните и растенията могат да достигнат нови върхове на еволюция. Човечеството получи достъп до планетата, за да споделя и да се наслади на голямата радост от творението. Земята е била предназначена да бъде място за споделяне и израстване, място, където цялото сътворение може да дойде и да сподели неговите радости и чудеса. Място, където всички биха могли да бъдат равни и да живеят в духовна и физическа хармония. Когато членовете на шестте високонапреднали цивилизации за първи път се въплъщават във физическо тяло, ето така се живееше животът. Никой не виждаше света като място за експлоатация или за лична изгода, а свят, в който всичките му форми на живот живееха в хармония и радост.
Всяко същество, което дойде на Земята и живя човешки живот, се завърна в реалностите на 6-те цивилизации обогатено и въодушевено от опита и окуражи другите да изпитат тази форма на живот за себе си. По времето на Атлантида много Души/Съзнания се инкарнираха като човешки същества и Вселената стана по-добро място, поради тези преживявания. В крайна сметка, поради злощастен, но неизбежен инцидент, Атлантида беше изгубена и за известно време изглеждаше така, сякаш Земята ще бъде изоставена като място, където индивидуалните души биха посетили и живяли. Спомените за земните радости обаче се оказаха твърде примамливи и много от тези, които бяха преживели физически живот, решиха да се върнат и да започнат нов цикъл от човешки преживявания.
Когато Атлантида съществуваше, онези, които живееха „физически“ живот, не бяха същите като нас сега. Техните „физически“ тела са били много по-леки и с по-малко плътна конструкция, отколкото сега. С пристигането на тази втора група хора бяха приети изцяло физически тела, които повече приличаха на формите на материята, от която са изградени животните и растенията. Смятало се е, че за да се изживее напълно физическото съществуване, енергиите на тялото трябва да наподобяват повече физическите форми на останалия планетарен живот.
Бяха разработени седем физически групи, всяка от които беше идеално адаптирана към избраната от нея среда и всяка живееше в отделна зона на планетата, най-подходяща за избраната от нея форма. Всяка група живееше в перфектна хармония помежду си и всички други форми на живот на планетата и планетарното съзнание осигуряваше всичките им минимални материални и енергийни нужди. На свой ред седемте групи комуникираха с и подобриха планетарното съзнание.
Новите хора живееха удобно и хармонично по този начин в продължение на много векове. Промените в този начин на живот настъпват много бавно и не се забелязват напълно от човешката популация, докато не е станало твърде късно. Въпреки че планетарното съзнание подкрепяше и подхранваше човешкия живот, не беше напълно оценено, че енергийните честоти, необходими за поддържане на стабилността на планетарната и нечовешката форма на живот, ще имат изчерпващ ефект върху висшите мозъчни функции и метаболизма на тялото. Честотата на енергиите, под формата на електромагнитни вълни, може ефективно да намали нивата на съзнание на човечеството до нива, не много по-големи от тези на животните.
Първата и най-забележима загуба беше на висшите комуникационни способности. По това време хората са били в състояние да общуват помежду си, както в рамките на собствените си групи, така и през континентите, използвайки предаване на мисловни вълни (телепатия). Плътните емисии на електромагнитни вълни на планетата забавиха тези функции до степен, в която трябваше да се развият вербални, звукови форми на комуникация. Други загубени функции бяха способностите за транслокация и билокация, забавянето на мозъчните способности също доведе до образуването на разделение между съзнателния и подсъзнателния ум (вместо напълно интегриран ум) и ДНК инструктажа на тялото и системите за кодиране на паметта бяха намалени от тринадесет нишки на две.
Това намаляване на висшите мозъчни функции значително намали способностите на човечеството да функционира така пълноценно, както беше предвидено, и съществуваше опасност нивата на съзнание на индивидите да се намалят до ниво, при което те да престанат да осъзнават своя произход или истинската си същност. Няколко опита са направени от шестте високонапреднали цивилизации за поправяне на ситуацията, но не е намерено трайно решение. Единственото решение беше да се премахне всеки един човек, след като излезнат от физическото си тяло и се върнат при шестте, и да се спасят от затруднението им. След като бяха спасени, им беше помогнато да възстановят пълните си възможности и да вземат решение за следващия начин на действие. Човешкото съществуване трябваше да продължи, но трябваше да се намери решение на тези проблеми.
За да генерира и поддържа физически форми на живот, планетарното съзнание, което е Земята, е необходимо да генерира енергии с честота, която се оказва вредна за енергиите, които съставляват висшите нива на съзнанието. Ако човешкият живот трябваше да продължи, трябваше да се намерят начини за работа с енергийните структури на планетата. Човешката душа е огромно количество енергия, която е способна да съществува едновременно на много нива. Природата на енергиите около Земята компресира тези енергии до такава степен, че те стават нефункционални. Въпреки това, за да живеят на планетата, хората не се нуждаят от всички енергийни честоти, които съставляват Душата. Човешката душа би могла да бъде разделена на две отделни части, една част, която да формира и мотивира тялото и друга част, която би могла да остане отделна, но тясно свързана, която би могла да подпомага и насочва всеки човек през физическия му живот и после двете да бъдат обединени при физическата смърт.
Отделеният нефизически аспект на Душата е този, който сме нарекли „Висш Аз“. Тъй като всеки индивид се преражда на планетата, физическият аспект на Душата ще задвижва физическото тяло и ще бъде онази част, която преживява човешкия живот. Вторият нефизически аспект би помогнал на физическата душа да поддържа възможно най-много елементи от висшите мозъчни функции. Постепенно тази подредба започва да се променя и връзките между двата аспекта на Душата, докато индивидът живее физически живот, започват да се ограничават и познанията за „висшия“ аспект са намалели.
В този момент беше формулиран нов план, който да помогне на човечеството да възвърне всички функции на Душата и да се събере с истинския си дом, шестте високонапреднали цивилизации.
В началото на човешкото съществуване всяка продължителност на живота е била над 1000 години. С намаляването на енергиите на Душата и другите ефекти на енергийните полета на планетата, този период беше намален до приблизително 70 години и не се считаше за достатъчно дълъг период, за да могат хората да изпитат всичко, което желаят, от това, което планетата може да предложи. Планът беше всеки от нас да изживее поредица от животи (колкото индивидът избере), за да придобие пълен опит за удоволствията от човешкия живот. Хората щяха да се опитат да доведат до повишаване на честотите на физическия аспект на Душите си до ниво, при което те биха могли да възстановят пълния контакт с „висшия“ аспект и да ги обединят във физическото тяло.
Ако този план не работеше напълно, шестте щяха да се намесят и да напомнят на човечеството за истинското му място във Вселената и за истинското му ниво на съзнание. Планът действа от 7000 години и сега е време човечеството да се пробуди и да възвърне пълния си потенциал. Опити за събуждане на човечеството са правени през последните двеста години и са имали ограничен успех. Изглежда, че сме много неохотни да се откъснем от нашите физически дълбини и да възвърнем върховете на истинското осъзнаване.
Изборът да се събуди не засяга само човечеството. Съзнанието на планетата и формите на живот, които тя генерира и поддържа, са били в момент, в който, ако не се предприемат бързи действия, планетарното съзнание не би могло да запази своята стабилност и цялост и би било в ситуация, в която вече не би могло да поддържа живота. Човешката душа щеше да продължи, каквото и да се случи с планетата, но душата на животинския и растителен живот щеше да се разпадне с тази на планетата. Имаше признаци това да се случи при бързо увеличаващия се брой видове, които изчезваха. Тези форми на живот трябва да се поддържат, тъй като те не съществуват никъде другаде в сътворението и тяхното локално унищожение не би било позволено да се случи. Решения от този характер се вземат на висшето ниво на съзнание и ние направихме последния си ход в средата на 1996 г., като по този начин постигнахме необходимата промяна.
За щастие времето ни на Земята не е било напълно разрушително. Процесът на прераждане е имал някои много положителни ефекти. Научихме много за проблемите и ползите от живота при тази висока плътност на енергията. Никога не сме били изоставяни да намерим своя собствен път, но сме били внимателно наблюдавани и, когато е било възможно, са ни помагали да предприемаме стъпки по по-просветляващ път. Шестте високонапреднали цивилизации рядко са се намесвали пряко в човешките дела, тъй като това би отменило основната директива за свободата на избора, но от време на време препятствието беше премахнато и от време на време беше въведена идея, която ни помогна за по-голямото разбиране за себе си и за нашия свят.
Човечеството като цяло се е придвижило напред и е започнало да осъзнава част от своя висш потенциал и свързаност. Процесът на прераждане му позволи да изпита напълно всички аспекти на човешкия потенциал и човешката немощ. Преодоляването на целите и предварително зададените пречки означава, че сме повишили енергийните си честоти до точка, в която може да започне обединението на двата аспекта на Душата. Тъй като всеки индивид изпълнява избраните от него роли през настоящия си живот, той освобождава много тесни места и блокове по пътищата на паметта. Това ще ни позволи да си спомним своите роли и минали преживявания и да започнем да поставяме тези преживявания в по-големия пъзел на човешкото съществуване.
Всеки човек е допринесъл за човешката еволюция и сега всички са направили своя собствен преход от кармичния цикъл. Вече няма нужда от страдание или болка, но сега всички трябва да се подготвят да се включат в тържествата за края на „Човешкия план“. Ще има обаче и такива Души, които не са успели да изпълнят избраните от тях задачи и не са готови да извършат пълния си преход. Много от тези Души напускат планетата и се преместват в други области на Вселената, където могат да се изпитат подобни кармични цикли. Важното е тези хора да разберат какво е означавал техният живот и техните настоящи и (ако е необходимо) минали ситуации са били предназначени за разрешаване. Всеки от нас е избрал всяко голямо събитие в живота си за специфичен учебен процес. След като този факт бъде приет от индивида, тогава всички проблеми престават да бъдат проблеми, но може да се разглеждат като по-голям план за растеж. Приемете всички ситуации щом възникнат и всички проблеми ще изчезнат.
Мнозина не са склонни да приемат реалността на прераждането и това е разбираемо. Аспектът на Душата, който формира физическото тяло, е аспектът, който се превъплъщава. „Висшият“ аспект остава отделен от процеса и физическият аспект не съдържа достатъчно съзнание, за да си спомни напълно всичките си предишни съществувания. Също така си бяхме поставили задачи, които трябва да изпълним по време на всяко въплъщение и ако човешката душа носи пълна памет за причините за изпълнението на всяка задача, тогава бихме били склонни да не работим за пълното завършване. Следователно, ние сме влизали във всяка инкарнация с привидно празна страница без памет за предишни животи. Тъй като всеки човек е завършил своя кармичен жизнен цикъл, физическите и „висшите“ аспекти на Душата на всеки човек започват да се комбинират и спомените от миналия живот започват да се филтрират в съзнателния ум.
Най-накрая започваме да завършваме нашата част от плана и бавно осъзнаваме потенциала си. Тъй като всеки човек преминава през процеса на пробуждане, нови области на човешкия потенциал се преоткриват. Показателите за обединяването на Душата са навсякъде. Загрижеността за благосъстоянието на планетата и животните и растенията нараства, както и по-доброто разбиране за взаимосвързаността на целия живот. Налице е бавно признаване на истинския състав на човешкото тяло и неговите сложни енергийни структури и с това нарастване на разбирането идва отхвърлянето на „ортодоксалните“ терапии и техните отровни химически лечения. Наблюдава се постепенно, но много силно движение за мир и нарастващи призиви за унищожаване на оръжията за масово унищожение. Сякаш човечеството се пробужда от период само на половин живот и разбирателството расте. Това не означава, че тези, които са започнали процеса на пробуждане, могат да станат самодоволни. Думата, която описва ситуацията, е „начало“. Има много повече работа, която трябва да бъде завършена, ако човечеството като цяло смята да продължи напред.
Сред тези, които са започнали да се пробуждат, има тенденция да вярват, че тъй като са достигнали точка на по-голямо разбиране, че всичко е наред и че те са в привилегировано положение, където ще бъдат „спасени“, докато другите, които не са постигнали същото ниво на разбиране ще бъдат изоставени. Това не е така. Човечеството трябва да се движи напред заедно или изобщо да не го прави. Тези, които са започнали да се свързват с „висшия“ аспект на себе си, сега трябва да започнат да помагат на другите да се подложат на същото пробуждане.
Това е последният акт на кармичния цикъл, задължението да се помогне на другите да постигнат собствените си цели и да изчистят планетата от недоразуменията и липсата на знания. Няма лесни пътища до нашето просветление и всеки трябва да изпълни своята задача в довършването на „Човешкия план“. Това е завършването на процеса на прераждане и всички трябва да помогнат, като изпълнят избраните от тях задължения.
Превод на български - Страничката "Монтагю Кийн"
