Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.04 15:50 - Космодрумът
Автор: humanity21 Категория: Други   
Прочетен: 82 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 08.04 15:55


От Артур Фърстенбърг, 07/04/2021

В западната част на Тихия океан между Австралия и екватора се намира едно от най-изолираните, най-малко посещавани места на Земята. Вторият по големина остров в света, все още е обитаван от традиционни племенни народи, говорещи стотици различни езици. Въпреки че в географски и културен план това е една земя, този тропически рай е бил разделен през 1848 г. на западна и източна половина от линията, изтеглена по средата в споразумение между Холандия и Великобритания. Те гледаха на черните хора, които живееха там само като на потенциален източник на евтина работна ръка за извличане на ресурси от земята им. Сред богатството на и под острова на Нова Гвинея са дървен материал, нефт, газ и минерали, включително сребро и никел и най-големите находища на злато и мед в света.

Източната половина на острова, известна като Папуа Нова Гвинея, е независима от 1975 г. и се бори да преодолее своята насилствена колониална история. Западната половина, известна като Западна Папуа, обяви своята независимост, когато холандската колониална администрация се оттегля през 1961 г., но Индонезия, жадувайки за нейните огромни природни ресурси, нахлува и поглъща официално Западна Папуа в Индонезия през 1969 г. Оттогава Индонезия участва в непрекъснат геноцид срещу коренното население, което днес наброява около 2 000 000 души. Над 500 000 са убити, а хиляди други са изнасилени, измъчвани и затворени от индонезийците военни.

Както Пол Антонопулос и Дрю Котл пишат в своята вълнуваща статия от август 2019 г., „Забравеният геноцид в Индонезия” (https://www.degruyter.com/document/doi/10.1515/9783110659054-009/pdf), „Основната причина Джакарта да не предостави самоопределение на коренното население на Западна Папуа са природните ресурси на стойност милиарди долари. Въпреки че папуасите се борят за независимост повече от половин век, Индонезия чрез своите военни засилва своята световна икономическа значимост като експлоатира огромните запаси от природни ресурси на територията, които си проправят път до пазарите в САЩ, Канада, Европа, Китай и Австралия, където се намират повечето минни компании.”

SpaceX на Илон Мъск е на път да изиграе роля за продължаването на този геноцид.

Малкият остров Биак, близо до северното крайбрежие на Западна Папуа, само на една степен южно от екватора, изглежда днес така:

image

Ако Илон Мъск успее, скоро ще изглежда така:

image

Индонезия би искала да превърне Биак в доходоносен „космически остров“. През декември 2020 г. Индонезия предложи използването на част от острова на SpaceX като космодрум за изстрелване на сателити. SpaceX би искал да изстреля и поддържа до 42 000 сателита, за да осигури високоскоростен безжичен интернет навсякъде по земята. Това ще изисква почти ежедневни изстрелвания на ракети завинаги в бъдеще. Досега SpaceX изстрелва своите спътници от космическия център „Кенеди” на нос Канаверал, Флорида, където беше направена горната снимка. Космодрумът при нос Канаверал е заобиколен от убежище за диви животни и вече е причинил много екологични щети.

„Този космодрум ще ни струва традиционните ни ловни полета, увреждайки природата, от която зависи нашият начин на живот. Но ако протестираме, веднага ще бъдем арестувани.” - каза плененния вожд Манфън Сройер за плановете за о. Биак.

Местоположението на Биак съдържа няколко атракции за SpaceX. Местоположението му на екватора е идеално за изстрелване на сателити, защото е необходимо по-малко гориво, за да достигнат орбитата оттам. А огромните запаси от мед и никел в Западна Папуа биха осигурили част от материалите. Медта и никелът са два от металите, използвани за изграждане на ракети.

Индонезия също е предложила остров Биак на руската космическа агенция „Роскосмос”, която планира да разработи свой собствен космодрум на острова до 2024 г. Русия планира свой флот от 640 сателита, също за осигуряване на безжичен интернет навсякъде по земята.

Екологичните ефекти от минното дело в Западна Папуа са добре документирани. „От рудника „Грасберг” - писаха Антонопулос и Котъл - една от най-големите медни и златни мини в света, стотици хиляди тона отпадъци замърсяват всеки ден жизненоважната делта система на Айква, унищожавайки околната среда, на която племето каморо разчита за храна и търговия. Толкова опустошителен за околната среда е рудника „Грасберг”, че освен 80-те милиона тона отпадъци, които всяка година изхвърля в речната система Айква, рудника за открит добив може да се види ясно от космоса.” Това, което преди е било върхът на покрита с ледник планина, сега е кратер с широчина една миля [1.6 км], дълбок една трета от милята [533 м].

Операциите за открит добив бяха окончателно затворени през 2020 г., но тези за подземен добив в Грасберг се разширяват, а замърсяването на реките, горите, риболовните райони и крайбрежните води, както и унищожаването на племенните общности, продължава неотслабващо. Доклад от 2012 г. от Earthworks и MiningWatch Канада твърди, че минните отпадъци от Грасберг са „покрили над 166 квадратни километра по-рано продуктивни гори и влажни зони, а рибите до голяма степен са изчезнали“. Отровената река вече не е източник на питейна вода за селата в района.

Мините на Западна Папуа също ще бъдат използвани за изграждане на електрическите превозни средства на Тесла, ако Мъск успее. Никел и мед също са необходими за батериите с голям обсег, използвани в електромобилите. Мъск каза на индонезийските власти през юли миналата година, че Тесла ще предложи „гигантски договор за дълъг период от време, ако добивате никел ефективно и по екологично чувствителен начин.”

Мъск и правителството на Индонезия може да се споразумеят за това какво означава „екологично чувствителен“, но местното население на Западна Папуа може да не е съгласно. Това означава още пулверизиране и обработка на милиарди килограми скала и депониране някъде на всички получени хвостове. В Западна Папуа някъде означава девствена тропическа гора, девствени реки и племенни земи.


ПЪТИЩА, ЕЛЕКТРИЧЕСТВО И МОБИЛНИ ТЕЛЕФОНИ

В Папуа Нова Гвинея, независимата държава на изток, по-голямата част от обширната вътрешност все още няма пътища или електричество - или клетъчни кули. И това все още беше така само до преди 5 години и в Западна Папуа. Но през последните няколко години, цялата тази инфраструктура - електричество за всяко село, модерна магистрална система, булдозена през пустиня и широко достъпна услуга за мобилни телефони - е построена от Индонезия и не е в полза на местното население, което не ги иска и бива убивано или бомбардирано, ако протестира.

Журналистът Дейвид Роби нарича 4325-километровата магистрала Транс-Папуа „магистралата от кръв на Западна Папуа“ (https://www.greenleft.org.au/content/west-papuas-highway-blood). Според Джон Мартинкус, чиято вълнуваща книга „Пътят: Въстанието в Западна Папуа” беше публикувана миналия май, магистралата носи военна окупация, повече добив и дърводобив от чужди корпорации, унищожаване на околната среда и замяна на местните селa със селища на индонезийски имигранти.

Роби пише, „На 1 декември 2018 г. церемонията по повод обявяването на независимост от холандците през 1961 г. чрез издигане на знамето на Утринната звезда на свободна Папуа (както правят папуасите всяка година) завършва с кръвопролитие.” Всяка предходна година, поне в отдалечения регион Ндуга, тази церемония се е състояла спокойно и е била игнорирана от индонезийците. Но тази година пътни работници и войници пристигат в Ндуга по новата магистрала и правят снимки и видеоклипове на тълпата с мобилните си телефони. В резултат на конфликта 19 пътни работници и един войник загинаха. Оттогава репресивните набези на индонезийските военни принудиха около 50 000 души да избягат от своите села и станат бежанци. Две хиляди войници, хеликоптери и 650 командоси участват в „защитата на магистралата“.

„Хеликоптерите са най-лоши“, пише Мартинкус. „Те се използват като платформи за изстрелване или пускане на бели фосфорни гранати или бомби, които нанасят ужасни поражения върху населението.”

image
(Томас Класибин стои пред някогашната гора, която го е обезпечавала. Снимка: Джеймс Морган)

И космодрумът, както каза Mанфън Сройер, ще удължи както увреждането на околната среда, така и продължаващия геноцид. Освен шума, светлината и вибрациите, придружаващи ракетните изстрелвания, всички разрастващи се космодруми по света унищожават тяхната околна среда.

Ракета Falcon 9 - ракетата, която SpaceX използва за изстрелване на сателитите си - консумира невероятните 3200 паунда гориво в секунда при пълна тяга. За разлика от ракетите, които изгарят твърдо гориво, Falcon 9 изгаря керосин и не замърсява земята и водата около космодрума с тежки метали. Но това при положение, че стартирането е
успешно. Всеки път, когато ракета каца принудително или експлодира, щетите са огромни. Когато две ракети кацнат принудително по време на пробни изстрелвания на отдалечен космодрум на о. Кадиак в Аляска, са замърсени 230 тона почва. И катастрофите се случват редовно на всеки космодрум. Проучване от 2013 г. на катастрофи на ракети от руски и белгийски космически учени установи, че ракетите се разбиват постоянно от 1975 г. между 4% и 10% от случаите на всеки космодрум в света (http://r.mail.cellphonetaskforce.org/mk/cl/f/hPFQp-e7LzV4mOF08f6WNmx5ceDxbPBrjR0kgNNCptBZlkms1qRurMsazdZ0uYX0RD3EQInWF-B-ZGv1Wzm5kE12w4MeaFSMsTyueRgfPtCEE0O7y8h-PEuTIpBST-BNC-Oa-ddCW9Gwo0iDGaSkAoO2_K5h_6kY0AJg8_t8iy9lSxQxoo13rOLbokUVn0fXSbrDF9qm6iM6Yt5LUgPNS2BReVYt2ufK9tOc9cyz).

Това, което се случва в Западна Папуа, е може би най-лошия геноцид, който се случва в света днес, и за него едва се съобщава. Но това не е само геноцид. Това е сблъсък - сблъсък между живота и технологиите, сблъсък, който се взира в лицето ни навсякъде, където отидем, и не се отразява, защото никой не иска да го гледа. „Хората от Западна Папуа всеки ден се борят с живота си, за да защитят нашите гори, планини и реки“, казва лидерът на независимостта на Западна Папуа Бени Уенда. „Ние сме на нула в борбата за защита на глобалната ни природна среда.“

Западна Папуа е последното място на Земята, където „примитивните“ човешки същества се осмеляват да кажат „не“ на магистралите и електричеството. Транс-амазонската магистрала е завършена през 1975 г. Хималайското царство Бутан е напълно електрифицирано до 2010 г. Амишите от стария ред днес използват мобилни телефони. През 2021 г., когато човечеството се готви да колонизира Марс, в представите на повечето хора относно реалността няма място за съществуването на човешки същества, които са част от света на природата. За да признаем тяхното съществуване, ще трябва да се изправим срещу противоречието между живота и технологиите. Между реалността и фантазията.

Но папуасите са там. И те са важни.

Превод на български - Страничката “Монтагю Кийн”

Източник: https://www.cellphonetaskforce.org/wp-content/uploads/2021/04/Spaceport-Genocide.pdf




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: humanity21
Категория: Други
Прочетен: 54868
Постинги: 150
Коментари: 33
Гласове: 57
Архив
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930