МНОГОИЗМЕРНОСТТА
От Крис Томас
Има един аспект на съзнанието, който обхваща всички останали. Човешкото тяло, както обикновено съществува, не е в състояние да приеме цялата енергия на душата. Само около 10-15% от цялото съзнание съставлява всъщност „физическата” душа („физическата” част от душата). Процентът е приблизителен и варира от човек до човек. Приблизително 10% е количеството съзнание, което е необходимо за задвижване на човешкото тяло на възрастен и за изпълнението на основните функции, необходими за „нормален” човешки живот. „По-напредналите” хора, тези, които са напреднали по някакъв начин по своя личен път към разбиране и завършване, обикновено са интегрирали не повече от около 30% от цялото си съзнание, докато са все още физически.
Основната причина тези хора да не надвишават 30% е, че ако бяха интегрирали по-висок процент, те буквално щяха да светят сред тълпата и вероятно биха били основата за нови религии. Ситуацията се променя бързо и нарастващият брой хора, завършили личната си част от „Човешкия план”, започват да могат да интегрират далеч по-високи проценти, отколкото е било възможно преди. Тези хора всъщност блестят сред тълпата, но тъй като човечеството като цяло постепенно интегрира повече съзнание, те нямат ефекта на „морски мар”, който биха имали преди. Всъщност има някои индивиди, които са натрупали до 75% от общото си съзнание. Средната стойност обаче остава около 30%. Намерението на „Човешкия план” е да се интегрира напълно 100% от съзнанието във физическото тяло и е целта на текущото състояние на промяна. Преходните енергии, които сега са на разположение, могат да ни помогнат, за първи път от 15 000 години, да се превърнем в напълно функциониращи същества.
Но ако нашето съществуване изисква само 10%, за да функционира „нормално”, какво прави останалата част от нашето съзнание, докато 10% са физически? Отговорът е такъв, който мнозина трудно ще приемат. На теория цялото човешко съзнание всъщност може да произведе десет различни индивидуални „физически” души едновременно.
Това състояние всъщност не е настъпило, но въпреки това е било реална възможност. Това, което всъщност би означавало, е десет различни версии на един и същ човек, живеещи физически живот едновременно. Би било вярно обаче да се каже, че съзнанието, от което всяка човешка „физическа” душа е малък процент, изследва други възможности, други преживявания, както другите живи физически същества едновременно, когато се изживява човешкия живот. За много хора това би изглеждало невъзможно. Въпреки това е факт. С нарастването на способностите ни да интегрираме напълно съзнанието си, все повече хора започват да осъзнават тази страна на пътешестванията на душата и реалността бавно се приема.
Произходът на енергията на съзнанието, от която се състоят хората, са царствата на шестте високоразвити цивилизации, които са създадени да изследват и преживяват. В процеса на творението Създателят създаде индивидуални съзнания/души, които отразяват състава на Създателя, но в по-малък мащаб. Всъщност Създателят създаде многофункционално същество, което може да съществува едновременно на много нива на енергийна честота и в много състояния на съзнанието. На практика всички индивиди, които съставляват шестте високоразвити цивилизации, остават като единно съзнание, но те запазват способността за многоизмерни съществувания.
Когато Създателят поиска „доброволци” да изследват планетата Земя, се очакваше, че цялото съзнание може да съществува при човешките физически енергийни честоти. С осъзнаването, че това не е така, настъпи формулирането на „Човешкия план” и многоизмерните възможности бяха използвани. Тъй като планирането на „Човешкия план” приключваше, беше осъзнато, че наличните 7000 години не бяха достатъчно дълъг период, за да бъде изживян целия потенциален опит, който предлагаше това ново ниво на живот. Общият период от време позволяваше да се живеят максимум 70 човешки живота и ставаше все по-ясно, че трябва да се живее един или повече едновременни животи. Ако нещо е на разположение, душата/съзнанието има способността да го изпита. Това важи за всички аспекти на Вселената и със сигурност е вярно за всички области на живота на Земята.
Всички неща, които са създадени, имат съзнание и то споделя това съзнание със Създателя. От най-малките бактерии до растенията и животните, планети, звезди, галактики и до самата Вселена, всички те имат съзнание под някаква форма, което ги свързва със Създателя. Всяка от тези души е способна на или е част от многоизмерно съществуване. Нашата планета е съзнание, което включва част от съзнанието на Слънчевата система, а съзнанието на Слънчевата система е част от галактическото съзнание. Същото важи и за човешкото съзнание. Всеки индивид е една част от двойник, тройник или повече, всяка живееща свой собствен живот и напълно незнаеща за съществуването на другите.
Целият процес е, разбира се, различен за всяка отделна душа и зависи изцяло от индивидуалните планове и желания на тази душа за конкретни преживявания. Няма строги правила, а само изборът на индивида.
Няма нужда да развиваме комплекс над тази реалност. Концепцията ще бъде много нова и вероятно доста плашеща за много хора. Целият процес съществува от появата на „Човешкия план” и не е имало нужда отделните елементи да са наясно един за друг, докато не наближи времето за пълна интеграция. Тъй като при реинкарнацията, ние бихме прекарали по-голямата част от времето си в разследване на останалите елементи на себе си, вместо да живеем планирания си живот, следователно пълното познаване на степента на човешките способности би било контрапродуктивно.
Ако всеки от нас имаше пълно съзнание за тези факти, човечеството нямаше да бъде по-напред, отколкото преди 7000 години. За повечето хора сега се случва пълната интеграция на душата и пълната история за човешките способности и история започва да се очертава. Информацията за пълните възможности на нашите души трябва да се направи достъпна, за да могат хората да разберат напълно своите пробуждащи се спомени.
Гамата от опит, достъпна за нас, е от много голямо значение и не би било възможно една част от душата на индивида да обхване всички тези възможни области през определения период от време. Всеки човешки живот може да отнеме до 100 години за планиране и след това до 100 години за изживяване. Следващите поколения създават нови области на възможности и следователно винаги е имало нови области от живота, които трябва да се изследват. Теоретично процесът можеше да бъде безкраен и трябваше да се намери начин, който да позволи на всички индивиди възможно най-свободен избор на опит. Единственият начин беше всеки индивид да изживее повече от един цикъл на прераждане наведнъж, като разпредели цялото/общото съзнание на части - даден брой „физически” души. За да може схемата да работи ефективно, всяка „физическа част” от общото съзнание би избрала живот, така че да няма възможност отделните части, приятели или роднини и т.н. да се срещнат. Това означаваше огромно количество внимателно планиране и като цяло беше много успешно.
И така, как работи тази система? Целта на човешкия живот е да изследва всички възможности и преживявания, които животът при тази висока плътност има да предложи, като същевременно проучва начините за допускане на възможността за пълно интегриране на цялото съзнание в човешкото тяло и функциониране в електромагнитното поле на планетата. Това е „Човешкият план”.
Има три основни области на живота, които определят житейския опит на човека. Това са - пола, финансовото състояние на човека и връзката му с планетарното съзнание. Тези три области определят живота на индивида и преживяванията, които той е в състояние да придобие. И трите могат да бъдат изследвани поотделно или може да се планира живот, който включва един, два или всички тези елементи. Възможните комбинации очевидно са безкрайни. Цялостното съзнание е разделено на две или повече физически съзнания и те заедно разработват поредица от лични планове, които всяка „физическа” душа трябва да изследва в поредица от животи. Тези животи могат да съвпадат помежду си или да се припокриват или само една „физическа” душа да живее физически живот по всяко време. Както и да били изживяни тези отделни животи, те са позволили да се изследва пълният спектър от човешкия опит.
Тези отделни животи могат да бъдат, например:
„Душа 1”: успешен бизнесмен, живеещ, да кажем, в Мадрид. Този живот би изследвал как може да се справи с положението на богатство и власт. Трябва ли човекът да бъде мил и щедър или подъл и жесток? Как и двата подхода засягат останалите хора около него? Да имаш богатство и власт положителна или отрицателна полза е? Ще се подобри ли ситуацията, ако има духовен елемент или би бил подходящ по-екологичен подход?
„Душа 2”: жена, живееща в изолирана племенна култура, да кажем, в Папуа Нова Гвинея. Жените с по-голяма, равна или по-малка стойност са от мъжете в такава племенна култура? Могат ли племенната структура и традиции да се променят по определени начини, за да се подобри благосъстоянието на племето? Как се справя с раждането? Може ли да се подобри? По-тясната връзка с планетарното съзнание помага ли за разбирането на света около племето?
„Душа 3”: мъж, борещ се да оцелее финансово в голям град, да кажем, Токио. Този живот би изследвал как се възприема липсата на богатство и социално положение. Наистина ли финансовото богатство има голямо значение за живота? Щеше ли човешкият опит да бъде по-добре обслужван, ако нямаше парични системи? Липсата на пари позволява ли на човек да бъде по-близо до природата и планетарното съзнание?
Това биха били примери за форма на опит, изживян в една инкарнация. За следващата или последващата инкарнация изборът може да бъде да се разгледат противоположните възможности.
„Душа 1”: безпарична жена, живееща по улиците на Мадрид. Кой е най-ефективният начин за живот? Богатството и властта от по-голяма полза ли са от това да бъдете беден? Оправдана ли е дискриминацията срещу този тип хора или е резултат от друго, страх да не се изпадне в същото положение? Като бездомен или богат има по-голяма възможност да се разследва съществуването? Как се различават нагласите към двата типа хора в рамките на една и съща култура?
„Душа 2”: домакиня със средни доходи, живееща, да кажем, в Минесота, САЩ. Дали „западните“ ценности са по-добър вариант от племенните? Има ли повече възможности за разбиране и разширяване там, където материалните блага са по-лесно достъпни? Дали племенните обичаи или съвременната медицина се справя по-добре с раждането? Как се различават мъжките ценности между двете култури? Оценява ли се ролята на жената повече или по-малко?
„Душа 3”: жена с голямо богатство, живееща, да кажем, в Лондон. Възприятията за богатство различни ли са за жената или мъжа? Има ли предимства и за двата пола във всяка ситуация? Може ли жената да се справи с напрежението от богатството по-добре или по-зле от мъжа? Помагат ли ни привилегиите и богатството да постигнем по-добро разбиране за себе си и за нашия свят?
Тези сценарии са дадени като пример за видовете изследвания, предприети от „физическата” душа, опитвайки се да определи най-доброто и най-лошото, на което човешкото общество е способно. Илюстрираните избори могат да се отнасят за всеки момент от нашата история и конкретни области от живота могат да бъдат преразглеждани няколко пъти, за да се определи как социалните ценности са се променили, тъй като всяко поколение е прогресирало и е постигнало по-голямо разбиране.
Всяка поредица от животи се живее от една „физическа” душа, която е един елемент от „общата” душа. Между всеки физически живот „физическият” елемент се връща към „общата” душа и се прави преглед на наученото и ползите, натрупани от всеки конкретен живот, а следващият се коригира или изоставя според следващата поредица от разследвания, които трябва да бъдат направени, въз основа на опита, натрупан в наскоро завършения живот. Само „общата” душа е наясно с всеки аспект от себе си. Всяка „физическа” част на душата е живяла живота си, без да е наясно за съществуването на своя двойник или тройник от „общата” душа.
Тъй като краят наближава (декември 2012 г. ) тези, които са се опитали да завършат личните си физически планове, са се опитали да завършат избраните от тях дейности бързо. Това означава бързо нарастване на човешката популация през последните няколко века, тъй като всички души завършват своето изследване на човешкото съществуване. През 20-ти век голям брой души са завършили избраните си житейски планове и са започнали да обединяват всяка отделна „физическа” душа в такава, в която може да се настани нарастващото ниво на съзнание.
Този процес на обединяване е трябвало да доведе до цялостно намаляване на човешката популация. Намалението не е настъпило по две причини. Първото е, че има много членове на шестте високонапреднали цивилизации, които са избрали да се въплътят по това време, за да наблюдават и подпомагат прехода на човечеството и следователно са заменили големия брой хора, които преминават през процеса на обединяване. Втората причина добавя допълнително ниво на сложност към многоизмерните възможности на „общата” душа.
Възможно е една част от „общата” душа на човека да изследва други области на физическия живот, които са налични на Земята. Това ниво на съзнание е много ограничено, тъй като само много малък брой от животинските видове са налични за такъв вид преживяване. Списъка с животни е ограничен от нивото на съзнание и пригодността на енергийните честоти на всеки вид. Например, възможно е да живееш като орел, но не можеш като врабче; можеш като делфин, но като акула не; можеш като горила, но не и като малка маймуна. Всеки животински тип позволява нови нива на преживяване и разбиране в рамките на цялата гама от физически съществувания, налични на планетата.
Този аспект на човешкото съзнание е дал началото на членове на традиционни племенни общности да могат да възприемат личността на определени животни. С практика е възможно да „споделите” съзнанието с елемента на „общата” душа на индивида, който живее като животно. Това не означава, че човекът физически се променя във формата на животното, но е в състояние да възприеме аспекти на сензорните системи и поведенческите характеристики на животното. В екстремни случаи много малко хора са успели да променят собствените си енергийни полета (аури), за да приличат на тези на животното, като по този начин изглежда като „шейпшифт” (промяна на формата).
Наблюдателите на тези много талантливи хора са видели очертанията на животното около човека, тъй като аурата променя честотите към тези на животното. Човекът е останал в първоначалната си форма, но енергийните му полета са претърпели тотален преход. Мечките и вълците са особено популярни избори за преживяванията на „общата” душа, тъй като имат много високи нива на сетивно осъзнаване. Не всички подходящи животни се формират от съзнанието, предоставено от „общата” душа, но голяма част са били. По-голямата част от животните получават съзнанието си от същия източник като този на всички растения - планетарното съзнание.
Докато душите ни се рекомбинират и телата ни растат в своето цялостно съзнание, аспектите, които са формирали животни, са първият елемент, който се оттегля от нечовешките си пътувания. Докато загубата на животни се дължи главно на нашето безотговорно унищожаване на местообитанията на дивата природа, процент от популацията на животните се губи поради преструктурирането на съзнанието. Почти винаги дивите животни са избирани от „общата” душа, тъй като опитомените животни, като овцете и кравите, нямат необходимите нива на осъзнаване на съзнанието. Трябва да се запомни, че убивайки тези диви животни, ние се лишихме от изключително полезно ниво на опит.
Животните, които се отглеждат като домашни любимци, като котки и кучета, също не са подходящи кандидати за преживяване на съзнанието. Този тип животни са свързани с планетарното съзнание и са недостатъчно осъзнати, за да бъдат подходящи кандидати за използване от „общата” душа. Колкото и изключително привлекателно да се разглежда прераждането като домашна котка, за съжаление това не е възможно. Въпреки това техните нива на съзнание могат, на индивидуална животинска основа, да бъдат подобрени чрез близък контакт с любящи хора.
Животните, които се отглеждат като домашни любимци, имат общо съзнание, което се генерира от един вид масово съзнание, приложимо за всяка група животни. Например, кучешко масово съзнание или котешко масово съзнание. Всички животни, от всяка конкретна група, са част и са свързани със съответното им масово съзнание. Когато на отделните животни се покаже любов и уважение от хората, с които споделят живота си, те могат да поемат по-високо ниво на индивидуалност. С други думи, те се превръщат в почти отделно съзнание със собствена идентичност и характеристики. Когато тези животни напуснат физическия свят, те могат да запазят своята индивидуалност за известно време, но в крайна сметка ще се върнат към произхода на масовото си съзнание.
Всички ние сме значително повече, отколкото изглеждаме. В нашето съществуване и душа има много повече, отколкото повечето хора са предполагали. Многоизмерната концепция е тази, която на много хора ще им е доста трудно да приемат, но тя има много по-голяма роля в човешките дела, отколкото през цялата ни история. Когато всеки човешки физически живот е завършен, „физическото” съзнание/душа се връща към „общата” душа и се комбинира с нея. Натрупаните преживявания и спомени от всичките му многобройни животи ще бъдат „изтеглени” в общия опит на душата. Тогава процентното съзнание, което обхваща всяка конкретна „физическа” душа, е на разположение за интегриране с „физическата” душа, която е избрала да остане физическа по време на нашия преходен период. Останалата „физическа” душа бавно ще започне да привлича в себе си остатъка от „общата” душа/съзнание, докато не усвои цялото съзнание в себе си и стане отново цяло човешко същество.
Процесът на реинтеграция вече започна. Осъзнаването на многоизмерността ни ще нараства все повече и миналите спомени, както човешки, така и животински, ще станат част от спомените на „целия човек”. Тези спомени ще се чувстват така, сякаш са част от миналото на индивида, каквито наистина са, но те също така ще бъдат аспекти на аза, които мнозина ще намерят за необичайни.
Въпреки че всяка „физическа” душа е изживяла целия спектър от човешкия опит, като цяло е възприела един аспект от човешкия емоционален състав, върху който да се концентрира. Всеки човек е смесица от мил и жесток, честен и нечестен, надежден и ненадежден и т.н., независимо какъв вид емоционален живот е живяла последната „физическа” душа, през този живот „целият човек” трябва да включва всички останали аспекти на емоционалния спектър, с които са експериментирани през всичките многобройни животи. Някои ще се затруднят да приемат, че макар през този живот да са живели образцово, те ще имат спомени за, може би, действия с изключителна жестокост. Ще е нужен кратък период на приспособяване за всеки индивид, докато реалността на тези спомени е приета.
Няма съревнования вътре в душата, няма усещане за победители и победени. Тъй като всеки индивид поема пълното си съзнание, с всичките му противоречиви спомени, разберете, че именно тези индивиди са най-добре преминали през своите преживявания и именно те са постигнали ниво на осъзнатост, където те са тези, от всички „физически” души, които те представят, които са най-способни да се справят с пълната интеграция.
Периодът на потенциално объркване няма да продължи много дълго и трябва да се признае като период на реинтеграция на цялото. Всяка „физическа” душа трябва да разкаже история и на кого по-добре да я разкаже от себе си. Въпреки че това е потенциално период на съмнение и объркване, той трябва да бъде признат за това, което всъщност е, време на радост, защото периода на нашите страдания е приключил. Това е дългоочакваното време, когато можем отново да видим реалността на нашия свят и конструктивната роля, която всеки от нас е изиграл в човешката история. Това не е време на смърт, нито е време на разрушение, а време на обновяване и пробуждане. Време е да заживеем отново с високоразвитите цивилизации.
Превод на български - Страничката "Монтагю Кийн"
