Гейтс, Майкрософт и Епстийн… прикриването продължава (1/2)
От Уитни Уеб, 01/06/2021
Повечето разкрития за връзката на Бил Гейтс-Джефри Епстийн, които изтичат след съобщението за развода на Гейтс, доказателствата, които сочат връзката им, започнала десетилетия преди 2011 г., продължават да бъдат прикривани от медиите - не за защита на Гейтс, а за защита на Microsoft.
В началото на май съобщението, че Бил и Мелинда Гейтс ще се разведат след 27-годишен брак, шокира както онези, които хвалят, така и онези, които се отвращават от „филантропската“ двойка на властта.
По-малко от седмица след първоначалното съобщение за развода, на 7 май, The Daily Beast съобщи, че Мелинда Гейтс е била „дълбоко обезпокоена“ от връзката на Бил Гейтс с трафиканта на деца и разузнавателен актив Джефри Епстийн. Репортажът предполага, че Мелинда е основната причина за решението на съпруга й да се дистанцира от Епстийн около 2014 г. заради дискомфорта й с него, след като двамата са се срещнали с него през 2013 г. Тази неотчетена по-рано среща се е състояла в имението на Епстийн в Горен ийст сайд в Ню Йорк (https://www.thedailybeast.com/melinda-gates-warned-bill…).
The Daily Beast разкри още, че подробностите за развода на Гейтс са били решени няколко седмици преди официалното съобщение. След това на 9 май Wall Street Journal публикува статия, в която се предполага, че плановете за развод се простират още по-назад във времето, тъй като Мелинда се е консултирала с бракоразводни адвокати през 2019 г. Твърди се, че тази консултация е направена след като подробности около връзката на Бил Гейтс с Джефри Епстийн получиха значително внимание от страна на мейнстрийм медиите, включително от Ню Йорк Таймс (https://www.wsj.com/…/melinda-gates-was-meeting-with…).
Докато основните медии очевидно се съгласяват, че Джефри Епстийн е бил вероятен фактор в наскоро обявената раздяла на двойката Гейтс, това, което същите тези медии отказват да отразят, е истинският обхват на отношенията между Бил Гейтс и Джефри Епстийн. Всъщност основният разказ твърди, че връзките на Гейтс с Епстийн са започнали през 2011 г., въпреки доказателствата, сочещи, че връзката им е започнала десетилетия по-рано.
Този категоричен отказ от честна публикация за връзките между Гейтс и Епстийн вероятно се дължи на огромната роля на Гейтс в текущите събития, както по отношение на глобалната здравна политика, тъй като се отнася до COVID-19, така и като негов основен промоутър и финансист на противоречиви технократични „решения“ за множество социални проблеми. По-вероятното е обаче, че естеството на връзката между Гейтс и Епстийн преди 2011 г. е дори по-скандално от това, което се е случило по-късно и може да има големи последици не само за Гейтс, но и за Майкрософт като компания и за някои от нейните бивши топ мениджъри.
Това специално прикриване е част от очевидната тенденция на масовите медии да игнорират явното влияние, което както Епстийн, така и членовете на семейство Максуел упражняваха - и, може би, продължават да упражняват - в Силициевата долина. Всъщност хората, които основаха технологичните гиганти като Google, LinkedIn, Facebook, Microsoft, Tesla и Amazon, имат връзки с Джефри Епстийн, някои по-близки от други.
Това разследване е адаптирано от предстоящата ми книга One Nation Under Blackmail, която ще излезе в началото на следващата година и ще включва по-пълно разследване на връзките на Епстийн със Силициевата долина, научните академии и разузнавателните агенции.
ТАЙНАТА НА „ИВНИНГ СТАНДАРТ“
През 2001 г. е публикувана може би най-важната статия, писана някога за Джефри Епстийн. Публикацията, която се фокусира главно върху връзката на Гислайн Максуел и Епстийн с принц Андрю, е публикувана на 22 януари 2001 г. в Лондонския вестник „Ивнинг стандарт“. Статията, написана от Найджъл Росър, никога не е оттеглена и е публикувана много преди първия арест на Епстийн и началото на публичната му известност. Въпреки това тя е премахната от уебсайта на Ивнинг стандарт и вече може да бъде намерена само в професионални бази данни с вестници. Направих pgf на тази статия и няколко други изчистени статии, свързани с Епстийн, публично достъпни през октомври 2019 г. (https://www.mintpressnews.com/scrubbed-reports…/262330/).
Ключови изявления, направени в статията, ясно показват защо тя е била премахната от интернет, очевидно след първия арест на Епстийн във Флорида. Росър представя Епстийн като „изключително мощен нюйоркски предприемач и финансист“, кимване към миналото на Епстийн на пазара на недвижими имоти в Ню Йорк. По-късно в статията той отбелязва, че Епстийн „някога е твърдял, че е работил за ЦРУ, въпреки че сега отрича“, една от няколкото вероятни причини, поради които статията беше премахната от интернет доста преди втория арест на Епстийн през 2019 г.
Голяма част от статията отбелязва близостта на Епстийн и Максуел с принц Андрю и предполага, че и двамата са имали значително влияние върху принца, до голяма степен благодарение на ролята на Максуел като негов „социален фиксатор“. В него се посочва, че Максуел е „манипулирала“ принца и че „всичко това с Андрю вероятно се прави заради Епстийн“.
Един ред обаче се откроява като първата основна улика към демистифицирането на истинския произход на връзката Гейтс-Епстийн. Скоро след като Росър представя Епстийн в статията, той заявява, че Епстийн „е спечелил много милиони от бизнес връзките си с такива като Бил Гейтс, Доналд Тръмп и милиардерът от Охайо Лесли Уекснър, чийто тръст управлява.“
Връзките както на Уекснър, така и на Тръмп с Епстийн преди 2001 г. са добре известни и датират съответно от 1985 и 1987 г. Основните медии обаче продължават да съобщават, че Гейтс и Епстийн са се срещнали за първи път през 2011 г. и отказаха да следват указанията, изложени от Найджъл Росър. Аз лично знам за това задържане на информация до степента, която репортер на Би Би Си се свърза с мен през 2019 г. за подробности относно тази статия от Ивнинг стандарт от 2001 г., която предоставих. Към днешна дата Би Би Си никога не е съобщавала за съдържанието на тази статия. Забележително е, че Би Би Си е получавала милиони финансиране (https://www.bbc.co.uk/mediaaction/about/funding) в продължение на години от фондация „Бил и Мелинда Гейтс “ (https://philanthropynewsdigest.org/…/gates-foundation…).
Статията на Росър не само никога не е била оттеглена, но нито Гейтс, нито Тръмп, нито Уекснър оспорват твърденията, направени в статията по това време, което е доста преди Епстийн да стане прочут. В допълнение, като се има предвид, че Гейтс е посочен заедно с двама известни близки сътрудници на Епстийн по това време - Доналд Тръмп и Лесли Уекснър - това освен това предполага, че връзките на Гейтс с Епстийн преди 2001 г. са били достатъчно значителни, за да оправдаят споменаването му заедно с тези двама други мъже.
В допълнение към статията на Ивнинг стандарт, има доказателства от Мария Фармър, жертва на Епстийн, която е била наета от Епстийн и Максуел от 1995 до 1996 г., че тя си спомня, че е чула как Епстийн споменава Бил Гейтс по такъв начин, че да намеква, че те са близки приятели и което й създава впечатлението, че съоснователят на Майкрософт скоро може да посети една от резиденциите на Епстийн.
МАЙКРОСОФТ, МАККИНЛИ И ИЗАБЕЛ МАКСУЕЛ
Отвъд тези две ключови доказателства е и фактът, че преди статията на Ивнинг стандарт, Гейтс вече е имал документирана връзка с бизнес, управляван от сестрите на Гислайн Максуел, в който Гислайн е имала финансов дял, което може да даде улика за естеството на „бизнес връзките“, за които намеква Найджъл Росър. Освен това странният характер на връзката на Гейтс с Изабел Максуел, която е свързана със скандала за шпионаж на софтуера PROMIS и с израелското разузнаване, е документиран в статия на Гардиън от 2000 г. (https://www.theguardian.com/…/theobserver.observerbusiness).
Сестрите близначки Кристин и Изабел Максуел, заедно със съпрузите си по онова време, създават Маккинли груп през януари 1992 г. Кристин и Изабел и преди са работили във фронт-компанията Information on Demand, използвана от баща им Робърт Максуел, за да продадат затворения софтуер PROMIS на правителството на САЩ (https://unlimitedhangout.com/…/the-maxwell-family-business…/). След смъртта на Робърт Максуел, Кристин и Изабел „искаха да се барикадират и възстановят“ и видяха Маккинли като „шанс да пресъздадат малко от наследството на баща си“ (https://www.wired.com/1999/02/maxwell/).
Маккинли груп обаче не беше просто начинание на Изабел, Кристин и техните съпрузи, тъй като Гислайн Максуел също имаше „значителен интерес“ към компанията, според статия от Sunday Times, публикувана през ноември 2000 г. В същата статия също се отбелязва, че през 1990-те години Гислайн „дискретно изграждаше бизнес империя също толкова непрозрачна като тази на баща си“ и че „тя е потайна до параноя и нейните бизнес дела са дълбоко мистериозни“. През този период тя избра да се опише „като „интернет оператор“, въпреки че „офисът й в Манхатън отказва да потвърди дори името или естеството на бизнеса й“.
Друга статия, която се появява в The Scotsman от 2001 г., отделно отбелязва, че Гислайн „е изключително потайна по отношение на своите дела и се описва като интернет оператор“. Не е ясно доколко Гислайн е участвала в делата на Маккинли груп. През този период обаче тя е провеждала свързана с разузнаването операция за сексуално изнудване с Джефри Епстийн и е имало значително припокриване на техните финанси, както се отбелязва в пресата от времето и след това (https://www.scotsman.com/news/misery-maxwell-house-2510066).
Маккинли създаде онова, което стана известно като Magellan Internet Directory, запомнено като „първият сайт, който публикува продължителни рецензии и рейтинги на уебсайтове“. Подходът на Magellan за „добавена стойност“ привлече няколко големи корпорации, което доведе до „големи съюзи“ с AT&T, Time-Warner, IBM, Netcom и Microsoft Network (MSN), които бяха договорени от Изабел Максуел. Основният съюз на Майкрософт с Маккинли се появи в края на 1995 г., когато Майкрософт обяви, че Magellan ще даде възможност за търсене на услугата MSN на компанията (https://www.cnet.com/news/msn-to-use-mckinley-directory/).
Състоянието на Маккинли спадна, тъй като усилията му да се превърне в първата търсачка, която стана публична, се провалиха, разпалвайки конфликт между Кристин Максуел и тогавашния съпруг на Изабел, което също доведе до това, че компанията по същество изостана от другите пазарни лидери. В резултат на това Маккинли пропусна прозореца за втори опит за първично публично предлагане (ППП) и продължи да изостава в добавянето на приходи от реклами към техния бизнес модел. Excite, която по-късно бе придобита от AskJeeves, в крайна сметка купи McKinley Group и Magellan за 1.2 млн. акции на Excite през 1996 г., която тогава беше оценена на 18 млн. долара (https://www.sfgate.com/…/Excite-Will-Buy-Magellan-Search…). Говореше се, че именно Изабел Максуел е направила сделката възможна с изпълнителния директор на Excite Джордж Бел, твърдейки, че само тя е спасила покупката им на Маккинли.
Въпреки блестящия край на Маккинли, близначките Максуел и други заинтересовани страни в компанията, Гислайн Максуел е сред тях, не само получиха изплащане на милиони долари от сделката, но и изградиха тесни връзки с високопоставени канарчета в Силициевата долина. Не е ясно дали парите, които Гислайн е получила от продажбата, са били използвани за продължаване на операцията по сексизнудването, която тогава е провеждала заедно с Джефри Епстийн.
След продажбата на McKinley/Magellan, явните връзки на Кристин и Изабел Максуел с разузнаването както в САЩ, така и в Израел нараснаха значително. Връзките на Изабел с Майкрософт продължават и след продажбата на Mаккинли груп. Тя става президент на израелската технологична компания CommTouch, чието финансиране беше свързано с лица и групи, замесени в аферата за шпионаж на Джонатан Полард (https://unlimitedhangout.com/…/isabel-maxwell-israels-back…/). CommTouch, „неясен разработчик на софтуер“, основан през 1991 г. от бивши израелски военни офицери, се фокусира върху „продажба, поддръжка и обслужване на самостоятелни клиентски софтуерни продукти за мейнфрейм и персонални компютри“. Компанията специално ухажва Изабел, защото тя е дъщеря на израелския „супершпионин“ Робърт Максуел. Изабел имаше подобни причини да се присъедини към компанията, казвайки на сп. Haaretz, че ръководството на компанията й дава „шанс да продължи участието на баща си в Израел“ (https://www.haaretz.com/1.5280056).
От всички съюзи и партньорства, които Изабел договори през ранните си години в CommTouch, именно нейните отношения със съоснователите на Mайкрософт Бил Гейтс и Пол Алън поставиха CommTouch „на картата“. Съоснователите на Майкрософт направиха много повече от това да поставят CommTouch „на картата“, тъй като те по същество се намесиха, за да предотвратят срива на първоначалното й публично предлагане, съдба, сполетяла предишната компания на Изабел Максуел, Mаккинли груп, много преди това. Всъщност CommTouch продължава да отблъсква своето ППП, докато през юли 1999 г. не беше обявена огромна инвестиция от фирми, обвързани със съоснователя на Майкрософт Пол Алън (https://web.archive.org/…/la-xpm-1999-jul-12-fi-55177-story…).
Инвестициите от Vulcan и Go2Net на Алън доведоха до скок в „интереса към продажбата на акции и към CommTouch, досега неясен разработчик на софтуер“, според доклад на Bloomberg, а също така завишиха цената на акциите им непосредствено преди да станат публични (https://web.archive.org/…/la-xpm-1999-jul-12-fi-55177-story…). Парите от свързаните с Алън компании бяха специално използвани „за разширяване на продажбите и маркетинга и изграждане на присъствието му на международните пазари“. Решението на Алън да инвестира в CommTouch изглежда странно от финансова гледна точка, като се има предвид, че компанията никога не е реализирала печалба и е имала загуби от над 4 млн. долара само година по-рано. И все пак, благодарение на навременната инвестиция на Алън и очевидната му координация с многократните забавяния на ППП на компанията, CommTouch беше оценен на над 230 млн. долара, когато стана публична, за разлика от оценката от 150 млн. долара само седмици преди инвестицията на Алън (https://www.nytimes.com/…/business-new-ventures-born-in…).
Не е съвсем ясно защо Пол Алън се е намесил да спаси ППП на CommTouch и какво е очаквал да спечели от инвестицията си. Струва си да се отбележи обаче, че по-късно Алън стана член (https://mobile.reuters.com/artic…/amp/idUSL1939397020080519…) на елитна онлайн общност, създадена през 2004 г., наречена „Малък свят“ (Small World), чието членство включваше също Джефри Епстийн и фигури, свързани с Епстийн, като Лин Форестър де Ротшилд и Наоми Кембъл, както и Петрина Хашоги, дъщеря на Аднан Хашоги, бивш клиент на Епстийн (https://www.thetimes.co.uk/…/well-connected-the-net-jet-set…). Най-големият акционер на Small World беше Харви Уайнстийн (https://mobile.reuters.com/artic…/amp/idUSL1939397020080519…), позорният сега медиен магнат, който беше бизнес партньор на Епстийн и който оттогава бе осъден за изнасилване и сексуално насилие. Приблизително по същото време Пол Алън е сниман (https://www.gettyimages.co.uk/…/paul-allen…/107278856…) със съдружничката на Епстийн Никол Юнкерман, която е разузнавателен актив (https://vocal.media/…/epstein-and-junkermann-september-1…).
По-малко от три месеца след инвестициите на Алън в CommTouch през октомври 1999 г., компанията обяви, че е сключила голяма сделка с Майкрософт, при което „Майкрософт ще използва услугата за персонализирана поща CommTouch, за да предоставя уеб базирани решения за електронна поща за избрани MSN партньори и международни пазари.“ В допълнение, съгласно споразумението, „CommTouch ще предоставя MSN Messenger Service и Microsoft Passport на своите клиенти, като същевременно надгражда своя опит в Windows NT, като подкрепя бъдещите MSN технологии за съобщения.“ „Очакваме с нетърпение да подобрим отношенията си с Майкрософт чрез интегриране на други модерни продукти на Майкрософт“, каза Гидеон Мантел от CommTouch по време на публичното обявяване на сделката (https://web.archive.org/…/biz…/bw/991027/ca_commtou_2.html).
През декември 1999 г. Майкрософт обяви, че е инвестирал 20 млн. долара в CommTouch, като е закупил 4.7% от акциите му. Съобщението повиши цените на акциите на CommTouch от 11.63 долара на акция до 49.13 долара само за няколко часа. Част от тази сделка беше финализирана от Ричард Соркин, наскоро назначен директор на CommTouch. Соркин току-що беше станал мултимилионер след продажбата на Zip2, първата компания на Илон Мъск, на която Соркин беше главен изпълнителен директор (https://www.nytimes.com/…/company-news-commtouch-discloses…).
Освен това изглежда, че Бил Гейтс, тогавашен ръководител на Майкрософт, е направил лична инвестиция в CommTouch по нареждане на Изабел Максуел. В статия от октомври 2000 г., публикувана в Гардиън, Изабел „се шегува с убеждаването на Бил Гейтс да направи лична инвестиция“ в CommTouch някъде през този период (https://www.theguardian.com/…/theobserver.observerbusiness).
Тогава статията на Гардиън странно отбелязва по отношение на Изабел Максуел и Бил Гейтс:
„С фалшив акцент на южна красавица, [Изабел] мърка: „Той трябва да похарчи 375 милиона долара годишно, за да запази статута си на необлагаем, защо да не ми позволи да му помогна.“ Тя избухва в смях.“
Като се има предвид, че хора, богати като Гейтс, не могат да имат „данъчно необлагаем статус“ и че тази статия е публикувана скоро след създаването на фондация „Бил и Мелинда Гейтс“, изявленията на Изабел предполагат, че тръста на фондацията им управлява активите на фондацията, която направи тази значителна инвестиция в CommTouch.
Освен това си струва да се подчертае странният начин, по който Изабел описва отношенията си с Гейтс („мъркане“, говорейки с фалшив южен акцент), описвайки взаимодействията си с него по начин, който не се среща в нито едно от многобройните й други интервюта на широко разнообразие от теми. Това странно поведение може да е свързано с предишните взаимодействия на Изабел с Гейтс и/или мистериозната връзка между Гейтс и Епстийн по това време.
След 2000 г. бизнесът и влиянието на CommTouch се разширяват бързо, като впоследствие Изабел Максуел кредитира инвестиции от Майкрософт, ръководена от Гейтс, и Пол Алън за щастието на компанията и успеха на усилията й да навлезе на американския пазар. Максуел, както е цитирана в книгата Fastalliances: Power Your E-business от 2002 г., заявява, че Майкрософт разглежда CommTouch като ключова „мрежа за разпространение“, добавяйки, че „инвестициите на Майкрософт в нас ни поставят на картата. Това ни даде незабавна надеждност, утвърди нашите технологии и услуги на пазара.“ По това време връзките на Майкрософт с CommTouch се задълбочиха с нови партньорства, включително хостинг на Microsoft Exchange от страна на CommTouch (https://web.archive.org/…/www…/solutions/hostedxchg.shtml).
Въпреки че Изабел Максуел успя да осигури доходоносни инвестиции и съюзи за CommTouch и видя продуктите му интегрирани в ключови софтуерни и хардуерни компоненти, произвеждани и продавани от Майкрософт и други технически гиганти, тя не успя да подобри тежкото финансово състояние на компанията, като CommTouch отчете загуба от 4.4 млн. долара през 1998 г. и подобни загуби през 2000-те години, с нетни загуби на обща стойност 24 млн. долара през 2000 г. (само една година след значителните инвестиции от Майкрософт, Пол Алън и Гейтс) (https://www.themarker.com/misc/1.70166). Загубите продължиха дори след като Изабел официално напусна компанията и стана почетен президент през 2001 г. До 2006 г. компанията имаше над 170 млн. долара дълг. Изабел Максуел напусна позицията си в CommTouch през 2001 г., но в продължение на години запази значителна сума от запаси на CommTouch, оценена по това време на около 9.5 млн. долара (https://www.scotsman.com/news/misery-maxwell-house-2510066). Днес Изабел Максуел е, наред с други неща, „технологичен пионер“ на Световния икономически форум (https://www.weforum.org/people/isabel-s-maxwell).
Следва продължение...
Превод на български - Страничката "Монтагю Кийн"
