Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.06.2021 19:24 - Не „насилие“, а масово убийство! Меморандум за геноцидните престъпления в католическия индиански интернат в Камлупс
Автор: humanity21 Категория: Други   
Прочетен: 117 Коментари: 0 Гласове:
0



Не „насилие“, а масово убийство! Меморандум за геноцидните престъпления в католическия индиански интернат в Камлупс

От Кевин Аннет, 30/05/2021

 

Въз основа на архивни записи и интервюта с очевидци (1998-2020) и проучванията и публичните кампании на Кевин Аннет и Комисията за истината за геноцида в Канада (2000-2005), „Приятелите и роднините на изчезналите“ (2005-2012) и Межднародния трибунал за престъпления на църквата и държавата (от 2010 г.)

Източник на цитатите и статистиката: книгата Murder by Decree: The Crime of Genocide in Canada – A Counter Report to the ‘Truth and Reconciliation Commission’ (2016).

1. От самото си създаване като облатна католическа мисия през 1890 г., „интерната“ в Камлупс е особено известен център за специална обработка, предназначен да налага особено жестоки и тежки наказания, експерименти и изтезания върху местни деца, които са се съпротивлявали или бягали повече от веднъж. Съответно, подобно на католическото съоръжение в Мишън, Британска Колумбия и в англиканското училище в Алерт Бей и училището на Обединената църква в Порт Албърни, средният процент на смъртност в Камлупс беше сред най-високите от тези „училища“, като остава над 50% за голяма част от продължителността му.

2. Училището в Камлупс също е било ранно място за програми за недоброволна стерилизация, което според оцелелите и правителствените източници е започнало още през 1929 г. и е продължило чак до 1970-те години. Особено интелигентните или предизвикателни деца бяха насочени към стерилизация. Оцелелият Сам Адолф е стерилизиран през 1959 г. на 14-годишна възраст, както той описва: „Наричаха ни „червените момчета“. В края на всеки срок те раздаваха червени етикети и ако имате такъв, трябваше да съобщите в клиниката. Там ме отрязаха. Не знам кой беше лекарят, той беше от някъде другаде и никога повече не го видяхме. Но той ме оправи, за да не мога никога да имам дете.“

3. Националният съвет за отбрана в Отава и Националният медицински център по отбраната в Торонто провеждаха експерименти върху поколения деца в интерната в Камлупс, често с фатални резултати. Тези тестове включваха отказ на храна на децата и витамини и мониторинг на физическата им дегенерация; вкарване на експериментални устройства за контрол на раждаемостта в момичета на 7 години; недоброволно тестване на лекарства във връзка с Пфайзер, Ели Лили, Байер и други фармацевтични компании; проучвания за прага на болката, при които децата са били изгаряни, изкормвани, измъчвани с ток, оставяни да гладуват до смърт, потапяни в ледена вода за продължителни периоди и подложени на химически и биологични бойни отровни вещества; програми за контрол на ума, използващи електрически шок, продължителна сензорна депривация и хипнотични барбитурати; експериментални методи за стерилизация, включително тубиране на лигавиците, хирургична кастрация, продължително излагане на гениталиите на рентгенови лъчи и безразборно тестване на лекарства; и десетки други изтезания, всички от които са престъпления срещу човечеството според закона.

4. Специален фокус на тези ужасни експерименти в интерната в Камлупс беше тестването на експериментални ваксини върху местни деца. Те започват през 1930-те години, но се засилват в края на 1940-те години и продължават и до днес. Директорите на интерната в Камлупс са получавали финансови стимули от федералното правителство, католическата църква и различни фармацевтични компании за предоставяне на партиди деца за тестване на ваксини. Според бивш служител на училището в Камлупс, „Обективно е да се каже, че една трета до половината от тези деца не са оцелели от използването им като лабораторни плъхове. Това беше и остава обичайна практика, тъй като съгласно индианския закон за апартейда на Канада, е наказуемо престъпление хората от резервата да отказват медицинско или лекарствено лечение. Бившият национален чиновник от аборигените Матю Куун Хейм заявява: „В училищните дни нашите старейшини си спомнят, че са били използвани като морски свинчета, като са били тествани ваксини върху тях, когато са били деца, без тяхно разрешение или разрешение на семейството им.“ Тези практики обаче не остават в миналото. Настоящата експериментална ваксина за COVID-19, заедно с ваксината срещу ТОРС и много други непроверени серуми, бяха рутинно изпробвани първо върху индианците.

5. Тези смъртоносни експерименти са се случвали не само в интерната в Камлупс, но и в съседните индиански болници, управлявани от Бюрото по индианските въпроси, канадските военни и католическата, англиканската и Обединената църква на Канада. Още през 1942 г. деца от Камлупс са били редовно изпращани в индианската болница „Чарлз Камсел“ в Едмънтън, болницата Coqualeetza в Абътсфорд и индианската болница Nanaimo, всички от които са били експлоатирани от Обединената църква. Според министъра по индианските въпроси Нийл Паркър, „Безразборното преместване на ученици от интернатите в управлявани от църквите индиански болници е причина за необичайно високата смъртност сред нашите отделения. Мога да кажа точно, че половината от тях не успяват да оцелеят, за да се възползват от образованието, което предлагаме.“ (1949)

6. Центърът на Камлупс беше традиционна гореща точка на култова дейност, включваща ритуални изтезания и убийства на деца от висши служители на Англиканската/Английската църква и Ватикана/Римокатолическата църква. Тези ритуали включваха вековния сатанински култ за детски жертвоприношения, описан в тайните архиви на Ватикана като Деветия кръг. Подобно католико-англиканско споразумение е направено в англиканското училище Mohawk в Брантфорд, Онтарио и неговото сестринско съоръжение, училището „Сейнт Джордж“ в Литън, Британска Колумбия. (Вижте Допълнението към показанията на оцелелия от Камлупс Уилям Комбс, свидетелстващ за отвличането на десет деца от Камлупс от кралица Елизабет и принц Филип на 10 октомври 1964 г. и за последващата смърт на Комбс от отравяне с арсен в католическата болница „Св. Павел“ през февруари 2013 г. , според очевидката и лекуваща медицинска сестра Клои Киркер.)

7. Във връзка с тези ужасни експерименти и култови ритуални убийства от центъра на Камлупс функционира обширна мрежа за трафик на деца, както и в много други индиански интернати. Шестнадесет отделни оцелели от Камлупс описват как като деца на 4-годишна възраст са били подредени „като на търг за роби“ и са купувани за секс „и по-лошо“ от местните жители и кралската канадска конна полиция, църквата и правителството „на гости на високопоставени лица“. Директорите на училището в Камлупс управляват тази търговия с аборигенски роби и лично се възползват от нея, със знанието и тайното споразумение на индианските агенти и техните шефове в Отава. Същите директори също рутинно отдават ученици като роби без заплащане на местни бели фермери срещу рушвети.

8. Местните аборигенски служители са били наясно с тези престъпления и са си сътрудничили активно в тях. Още през 1922 г. индианските агенти и федералното правителство уведомяват началниците и съветите, че собствените им деца могат да избегнат затварянето в училището в Камлупс, ако съберат останалите племенни деца и ги доведат в училището и проследят избягалите. Доклад на кралската канадска конна полиция от юни 1933 г. относно връщането на избягали деца от интерната в Камлупс се позовава на „полезното и доброволно сътрудничество на сивашите (индианци) и техните вождове“. За съжаление, този заговор на племенните вождове включваше помощ за прикриване на смъртта на деца и захвърляне на останките им в тайни гробове. Този факт несъмнено обяснява отказа на груповите съвети да търсят такива гробове, докато през 2019 г. правителството на Трюдо не им гарантира имунитет от преследване.

9. Кореспонденцията между ръководителите на Камлупс, католическата църква и федералното правителство през по-голямата част от 20-ти век показва постоянна загриженост за поддържане на некачествени здравословни и хранителни условия в съоръжението, за да се осигури постоянна висока смъртност, като същевременно публично обвинява „недостатъчното финансиране” за огромната смъртност. Един от основните методи за постигане на очевидно изисквана квота за смъртност между една трета и половината от учениците е рутинната практика да се излагат здрави деца на болни и умиращи от туберкулоза и след това никога да не се лекуват. Тази практика е описана от държавния инспектор д-р Питър Брайс при посещението му в интерната в Камлупс през 1909 г. и половин век по-късно от оцелелия от Камлупс Уилям Комбс, позовавайки се на 1965 г.: „Много от нас, децата, които не сътрудничеха, бяха настанени с децата, които са болни или умрели от туберкулоза. Аз и брат ми Ърни бяхме принудени да спим в едно легло с болните деца, след като се опитахме да избягаме. Дори веднъж ме сложиха при мъртво дете. Много деца умряха по този начин.“

10. Отърваването от тялата в интерната в Камлупс включвало изгаряне или погребване в тайни гробове, намиращи се на тридесет километра от училището. Едно от тези отдалечени места е било в Deadman’s Creek* [бел. прев. - Deadman’s Creek е известен още като Deadman River (реката на мъртвеца) и е проток на р. Томпсън в Британска Колумбия, Канада], на четиридесет километра западно от Камлупс, където Уилям Комбс, Джеси Джулс и други оцелели са идентифицирали три отделни масови гроба. По-близо до дома, Комбс описва „В училището имаха пещ, която работеше 24/7, но беше напълно неуместно. Но аз и приятел видяхме как брат Мърфи и една монахиня взеха няколко малки тела и ги хвърлиха в пламъците.“ Сред изгаряните имало живи, по-специално новородените бебета на ученички, които забременяват от служители. Съученика, оцелял от Камлупс, Еди Джулс потвърждава: „Когато бях в старши B, момичетата щяха да забременеят, но никога нямаше да бъдат с децата си, знаете ли... Беше страшно, щяхте да чуете как се отваря вратата на пещта и да чуете силния метален звук и щяхме да знаем, че ще се отървават от доказателствата. Чудехме се колко деца са хвърлени в тази пещ.“

(* Забележка: Този приток беше същото мястото, където на 10 октомври 1964 г. Уилям Комбс наблюдава кралица Елизабет да си тръгва с десетте деца от интерната в Камлупс, които никога повече не са били видяни.)

11. Тези смъртоносни практики бяха приложени за всички деца в интерната в Камлупс като въпрос на политика, дори за сътрудниците. От 39 оцелели от Камлупс, интервюирани от нашите следователи, всички те описаха, че са били подложени на следните изтезания, докато са били затворени като 5-годишни в училището в Камлупс: а) рутинни изнасилвания и побои с кожени ремъци, тояги, метални пръти и камшици, б) отказ от редовна храна и подходяща такава, в) неотопляеми, мръсни и непроветрявани общежития, г) затваряни в килери или специален подземен затвор за дни без храна, д) излагане на болни от туберкулоза в техните общежития и столови, е) нередовна медицинска помощ, ж) постоянна смърт на деца около тях, з) незабавно наказание за говорене на техния език, включително побои, затваряне, отказ от храна и изтезания като забиване на игли в езика, пениса и ръцете им, и) редовен принудителен труд. Но продължаващата позиция на канадското правителство и агентите на местните групови съвети, както и на виновните църкви и медии, е, че повечето от смъртните случаи на децата в интерната се дължат на „естествени причини“.

12. Това масово групово престъпление и групово отричане е характерно за геноциден режим като Канада, както и присъстващото скриване, рационализиране и нормализиране на престъплението. Съгласно закона укриването на престъпление е толкова подлежащо на обвинение, колкото и самото първоначално престъпление. Практиката за маскиране на геноцида в интернатите е стара в Канада, създадена първо от църквата и държавата и продължаваща и днес. Най-скорошното и откровено прикриване беше неправилно наречената от правителството „Комисия за истина и помирение“, създадена от самите страни (църквата и държавата), отговорни за престъплението. Комисията обезщети църквите и им позволи да изчистят архивите си, цензурираха в архивите си всякакви имена, препратки към смъртни случаи или действия от престъпно естество и предотвратиха всякакви съдебни дела, произтичащи от свидетелски показания. Не е изненадващо, че Комисията за истина и помирение даде абсурдно ниската цифра от само 3200 смъртни случая в интернатите, обхващаща повече от век. Това твърдение за отричане на Холокоста, което рутинно се цитира от медиите, противоречи на публикуваните от правителството записи от 1909, 1934, 1948 и 1969 г., че средно 40% до 60% от децата са починали в училищата или между 60 000 и 100 000 деца между 1889 и 1996 г. Все още официалното твърдение за само 3200 смъртни случая би означавало, че само едно дете умира всяка година във всеки пети интернат! Тази глупост е опровергана от нашите записи, които показват, че само за един месец, през март 1946 г., училищния лазарет в Камлупс е регистрирал смъртта на шест деца.

13. В тази светлина настоящото тайно изравяне от финансирания от държавата групов съвет Tk’emlups на останките на деца от бившия интернат в Камлупс е умишлено унищожаване на местопрестъпление и възпрепятстване на правосъдието. Съгласно международното право е престъпление, подлежащо на обвинение за извършителите на геноцид или техните агенти да провеждат разследване и да съставят официалния разказ за собствените си престъпления, както прави Канада с активния сговор на медиите, съдилищата и аборигенните хора, където всички са съзаклятници в продължаващия геноцид.

14. Правителството на Канада, нейните църкви и техните спонсори в Лондон и Рим са съдени и осъдени за геноцида в индианските училища в съдебни производства по общо право, проведени през 2012 и 2013 г. Канадците и коренното население са задължени по закон и морал да приложат присъдата на този съд и на историята върху канадската държава, нейните църкви и техните агенти. Откриването на училищните гробове в Камлупс позволява на всички нас да възстановим справедливостта, преодолявайки историческата амнезия, наложена ни от престъпна църква и държава. Настоящото изравяне на тези деца от агенти на наказателно осъдената корона трябва да спре. Трябва да се извърши публично контролирана съдебномедицинска експертиза на тези деца, за да се установи как са умрели и от чии ръце. Трябва да бъдат извършени наказателни обвинения и арести, а останките на децата трябва да бъдат надлежно и традиционно погребани. Да се ​​направи нещо по-малко означава да оскверни паметта им и всяка надежда за общество, освободено от убийственото наследство на спонсорирания от държавата и църквата геноцид.

15. Издаваме този меморандум и изявление до правителствата и хората по света. Призоваваме ги да въведат санкции срещу Канада и да обвинят нейното правителство и църкви в престъпления срещу човечеството. Призоваваме за ареста и съдебен процес на премиера Джъстин Трюдо, генерал-губернатора Ричард Вагнер и всички техни съучастници в укриването на престъпления в бившия индиански интернат в Камлупс и подобни християнски лагери на смъртта в Канада.

Представено на 30 май 2021 г. от Кевин Аннет, канадски полеви секретар на Международния трибунал за престъпленията на църквата и държавата

(itccsoffice@protonmail.com, www.murderbydecree.com)

 

Превод на български - Страничката “Монтагю Кийн”

 

Източник: http://murderbydecree.com/2021/05/30/not-abuse-but-mass-murder-a-memorandum-on-genocidal-crimes-at-the-catholic-kamloops-indian-residential-school/?fbclid=IwAR3a2ZiokgWuMlD75IFTXwnovmn9DG3vR6vP6lWos061lqooxfXA0a5sVeM

 image




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: humanity21
Категория: Други
Прочетен: 442929
Постинги: 673
Коментари: 78
Гласове: 368
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031