Ключов свидетел по делото на Асанж признава за лъжи в обвинителния акт
Публикувано на 26/06/2021
Основен свидетел по делото на Министерството на правосъдието на САЩ срещу Джулиан Асанж призна, че е изфабрикувал ключови обвинения в обвинителния акт срещу основателя на Уикилийкс. Свидетелят, за когото има документирани данни, че е социопат, и който е осъждан няколко пъти за сексуални посегателства над малолетни и за мащабни финансови измами, прави това признание в новопубликувано интервю във в. „Стъндин“, в което признава също, че е продължил да върши престъпления, докато е работил с Министерството на правосъдието и ФБР и е получил обещание за имунитет срещу съдебно преследване.
Въпросният мъж, Сигурдур Инги Тордарсон, е бил нает от американските власти, за да подготви дело срещу Асанж, след като ги е заблудил, че преди това е бил негов близък сътрудник. Всъщност през 2010 г. той се е включил като доброволец в набирането на средства за Уикилийкс, но е установено, че е използвал тази възможност, за да присвои повече от 50 000 долара от организацията. По това време Джулиан Асанж посещава родната страна на Тордарсон - Исландия, заради работата му с исландските медии и членове на парламента по подготовката на Исландската инициатива за модерни медии - проект за свобода на печата, в резултат на който беше приета парламентарна резолюция в подкрепа на информаторите и разследващата журналистика.
Понастоящем САЩ искат екстрадирането на Асанж от Обединеното кралство, за да го съдят за шпионаж във връзка с публикуването на изтекли класифицирани документи. Ако бъде признат за виновен, той може да получи до 175 години затвор. Обвинението предизвика опасения за свободата на печата в САЩ и извън нея и предизвика силни изявления в подкрепа на Асанж от Amnesty International, „Репортери без граници“, редакцията на Washington Post и много други.
Миналото лято американски служители представиха пред магистратски съд в Лондон актуализирана версия на обвинителния акт срещу него. Истинността на информацията, съдържаща се в него, сега се опровергава пряко от основния свидетел, на чиито показания се основава.
НЯМА ИНСТРУКЦИИ ОТ АСАНЖ
В съдебните документи г-н Тордарсон е наречен просто „тийнейджър“ (което е по-скоро препратка към младежкия му вид, отколкото към истинската му възраст) , той е на 28 години) и Исландия като „страна 1 от НАТО“, но не полагат никакви реални усилия да скрият самоличността на нито един от тях. Те целят да покажат, че Асанж е инструктирал Тордарсон да извърши компютърни прониквания или хакерски атаки в Исландия.
Целта на това допълнение към обвинителния акт очевидно е да се подкрепи обвинението в конспирация срещу Асанж във връзка с взаимодействието му с Челси Манинг. Това се е случило по същото време, когато той е пребивавал в Исландия, и авторите на обвинителния акт смятат, че могат да подсилят делото си, като го обвинят, че е участвал в незаконна дейност и там. Тази дейност включва опити за проникване в компютрите на членовете на парламента и записване на техните разговори.
Всъщност Тордарсон признава пред „Стъндин“, че Асанж никога не е искал от него да хакне или да получи достъп до телефонни записи на депутати. Новото му твърдение е, че всъщност е получил някои файлове от трета страна, която твърди, че е записала депутати, и е предложила да ги сподели с Асанж, без да има представа какво всъщност съдържат. Той твърди, че никога не е проверявал съдържанието на файловете и дори дали те съдържат аудиозаписи, както предполага източникът му от трета страна. Освен това той признава, че твърдението, че Асанж му е наредил или го е помолил да проникне в компютрите, за да намери такива записи, е невярно.
Въпреки това тактиката, използвана от американските служители, изглежда е била успешна, както може да се види от решението на съдията от магистратския съд Ванеса Барайтсер от 4 януари тази година. Въпреки че се обяви против екстрадирането, тя го направи единствено по хуманитарни съображения, свързани със здравословното състояние на Асанж, риска от самоубийство и условията, в които би бил затворен в американски затвори. Що се отнася до фактическите обвинения, изложени в обвинителния акт, Барайтсер се присъедини към аргументите на американския правен екип, включително като посочи конкретните проби от Исландия, които сега са поставени под сериозно съмнение.
В обвинителния акт могат да се открият и други подвеждащи елементи, които по-късно са отразени в решението на магистрата, основано на вече признатите лъжи на Тордарсон. Един от тях е препратка към исландски банкови документи. В решението на магистратския съд се казва: „Твърди се, че г-н Асанж и тийнейджърът са провалили съвместен опит за декриптиране на файл, откраднат от банка на „страна 1 от НАТО“.“
Тордарсон признава пред „Стъндин“, че това всъщност се отнася до добре оповестено събитие, при което от исландска банка е изтекъл криптиран файл, за който се предполага, че съдържа информация за неизплатени заеми, отпуснати от исландската Landsbanki. През есента на 2008 г. банката фалира заедно с почти всички други финансови институции в Исландия и потопи страната в тежка икономическа криза. По това време, през лятото на 2010 г., файлът беше споделен от много хора в интернет, които се опитаха да го декриптират с цел да разкрият какво е предизвикало финансовата криза в обществен интерес. Нищо не потвърждава твърдението, че това досие е било „откраднато“ само по себе си, тъй като се предполага, че е било разпространено от уисълблоулъри от самата фалирала банка.
Още по-заблуждаващи формулировки се появяват в гореспоменатото решение, където се казва: „. . . той [Асанж] е използвал неразрешен достъп, предоставен му от източник, за да влезе в правителствен уебсайт на страна 1 от НАТО, използван за проследяване на полицейски автомобили.“
Това описание пропуска един важен елемент, който Тордарсон разяснява в интервюто си със „Стъндин“. Информацията за влизане в системата всъщност е негова собствена и не е получена по неправомерен начин. Всъщност сега той признава, че този достъп му е бил предоставен като нещо обичайно поради работата му като първи реагиращ, докато е бил доброволец в екип за търсене и спасяване. Той също така казва, че Асанж никога не е искал такъв достъп.
РАЗКРИВАНЕ НА ЧАТ ДНЕВНИЦИ
Тордарсон разговаря с журналист от „Стъндин“ в продължение на няколко часа, докато той подготвяше задълбочен доклад за разследването на дейността му, който включваше никога досега непубликувани записи от чатове и нови документи.
Протоколите от чата са събрани от самия Тордарсон и дават цялостна представа за комуникацията му, докато е работил като доброволец за Уикилийкс през 2010 и 2011 г. Тя включва негови разговори със служители на WikiLeaks, както и неразрешени комуникации с членове на международни хакерски групи, с които е влязъл в контакт чрез ролята си на модератор в отворения IRC форум на Уикилийкс, който е форма на онлайн чат на живо. Няма данни служителите на Уикилийкс да са знаели за контактите на Тордарсон с гореспоменатите хакерски групи , а в действителност дневниците показват ясната му измама.
Комуникацията показва, че Тордарсон постоянно раздува позицията си в Уикилийкс, като се описва като шеф на персонала, ръководител на комуникациите, No 2 в организацията или отговорен за новобранците. В тези съобщения Тордарсон често иска от хакери да получат достъп до материали от исландски структури или да атакуват исландски уебсайтове с така наречените DDoS атаки. Те са предназначени да деактивират сайтове и да ги направят недостъпни, но да не причиняват трайни щети на съдържанието.
„Стъндин“ не може да открие никакви доказателства, че Тордарсон някога е бил инструктиран да направи тези искания от някого в Уикилийкс. Самият Тордарсон дори не твърди това, въпреки че обяснява, че Асанж е знаел за това или че го е тълкувал така, че това се е очаквало от него. Не може да обясни как се е осъществила тази предполагаема невербална комуникация.
Освен това той така и не обясни защо Уикилийкс би имал интерес да атакува интересите на Исландия, особено в толкова деликатен момент, когато е в процес на публикуване на огромен масив от американски дипломатически телеграми в рамките на международно медийно партньорство. Не е известно Асанж да е имал някакви претенции към исландските власти и всъщност е работил с членове на парламента за актуализиране на исландските закони за свобода на печата през 21-ви век.
В РАДАРА НА ФБР
Нелоялните действия на Тордарсон не се ограничават само до комуникации от този характер, тъй като той признава пред „Стъндин“, че е създал канали за комуникация с журналисти и е накарал медиите да платят за пищни пътувания в чужбина, където се е представял за официален представител на Уикилийкс.
Той признава също, че е откраднал документи от служители на Уикилийкс, като е копирал твърдите им дискове. Сред тях са документи от Рената Авила, адвокатка, която е работила за организацията и г-н Асанж.
През лятото на 2011 г. Тордарсон продължава да развива незаконните си дейности, когато установява връзка със Сабу - онлайн псевдоним на Хектор Ксавие Монсегур, хакер и член на доста известната хакерска група LulzSec. По всичко личи, че в това начинание Тордарсон е действал сам, без да е получил разрешение, а още по-малко да е бил подтикван от когото и да било в Уикилийкс.
По онова време Тордарсон не знае, че ФБР е арестувало Сабу в началото на юни 2011 г. и го е заплашило да стане информатор и сътрудник на ФБР. Така, когато Тордарсон продължил предишния си модел на искания за атаки срещу исландски интереси, ФБР знаело и видяло възможност да замеси Джулиан Асанж.
По-късно същия месец беше извършена DDoS атака срещу уебсайтовете на няколко държавни институции.
Това деяние е извършено под зоркия поглед на ФБР, което трябва да е разрешило нападението или дори да го е инициирало, тъй като в този момент Сабу е техен човек. Последва епизод, в който изглежда очевидно, че исландските власти са били подведени да сътрудничат под фалшив претекст.
Егмундур Йонасон е министър на вътрешните работи по онова време и като такъв е политически ръководител на полицията и прокуратурата и казва за действията на САЩ: „Те се опитваха да използват нещата тук [в Исландия] и да използват хора в нашата страна, за да изплетат мрежа, паяжина, която да хване Джулиан Асанж“.
Йонасон припомня, че на 20 юни 2011 г. ФБР се свързва за първи път с исландските власти, за да ги предупреди за непосредствена и сериозна заплаха от проникване в правителствени компютри. Няколко дни по-късно агенти на ФБР отлетяха за Исландия и официално предложиха да съдействат за предотвратяването на тази сериозна опасност. Предложението беше прието и на 4 юли до Исландия беше изпратено официално писмо за сключване на договора за взаимопомощ. Йонасон предполага, че още тогава САЩ са подготвяли почвата за крайната си цел - не да помогнат на Исландия, а да хванат в капан Джулиан Асанж:
„Оттогава се чудя дали заплитането на мрежата не е започнало още тогава с приемането на писмото за установяване на сътрудничество, което те биха могли да използват като претекст за по-късни посещения“, казва Йонасон.
Исландски полицаи са изпратени в САЩ, за да съберат допълнителни доказателства за тази така наречена непосредствена опасност, но Йонасон казва, че не си спомня да е имало нещо съществено от това посещение и че не са били извършени нови нападения срещу исландските интереси.
Но ФБР щеше да се върне.
ИСЛАНДСКИТЕ СЛУЖИТЕЛИ СА ИЗМАМЕНИ ОТ САЩ
Към края на август Тордарсон е преследван от служители на Уикилийкс, които искат да открият приходите от онлайн продажби на стоки на Уикилийкс. Изясни се, че Тордарсон е наредил средствата да бъдат изпратени в личната му банкова сметка, като е подправил имейл от името на Джулиан Асанж.
Тордарсон вижда изход и на 23 август изпраща имейл до посолството на САЩ в Исландия, в който предлага информация във връзка с наказателно разследване. Отговарят му с обаждане и потвърждават, че му предлагат да бъде информатор по делото срещу Джулиан Асанж.
Прокуратурата и ФБР реагират бързо и в рамките на 48 часа в Рейкявик каца частен самолет с около осем агенти, които бързо организират срещи с Тордарсон и с хора от исландската прокуратура и комисаря на държавната полиция.
В средата на деня г-н Йонасон, тогавашен министър на вътрешните работи, научи за това ново посещение и поиска потвърждение, че става дума за същия случай, както по-рано през лятото. „Попитах на какво се основава това посещение и дали случаят е точно такъв“,казва Йонасон в интервю за „Стъндин“. „След това разбрах, че става дума за нещо съвсем различно от обсъжданото преди това“. Той казва, че е събрал две и две и е било очевидно, че намерението е било да се заложи капан в Исландия на Асанж и други членове на екипа на Уикилийкс.
Според Йонасон тези действия са извън обхвата на споразумението и затова той нарежда да се прекрати всякакво сътрудничество с агентите и да им се съобщи, че действат в Исландия без никакви правомощия. Само няколко дни по-късно той научава, че агентите и прокурорите все още не са напуснали страната, затова Министерството на външните работи се свързва с посолството на САЩ с искане да прекратят полицейската си работа в Исландия и да напуснат страната.
Те го правят, но си тръгват с новия информатор и „звезден свидетел“ Сигурдур Инги Тордарсон, който отпътува с тях за Дания.
НЕ ХАКЕР, А СОЦИОПАТ
В Исландия Тордарсон е наричан Сиги хакера. Това всъщност е антоним, тъй като няколко източника, с които „Стъндин“ е разговарял, твърдят, че компютърните умения на Тордарсон са незначителни. Това се потвърждава от няколко чата и документи, в които той иска помощ от други хора, извършвайки доста несложни компютърни задачи. Веднъж дори потърсил помощ от експерт на ФБР, за да качи видеоклип от собствения си телефон.
Срещата в Дания беше първата от няколкото, на които ФБР прие с ентусиазъм идеята за сътрудничество с Тордарсон. Той казва, че са искали да знаят всичко за Уикилийкс, включително за физическата сигурност на персонала. Вземат събраните от него материали, включително данни, които е откраднал от служители на Уикилийкс, и дори планират да го изпратят в Англия с подслушвателно устройство. В интервюта Тордарсон твърди, че е отказал това конкретно искане. Вероятно защото вече не е бил добре дошъл, тъй като е знаел, че хората от Уикилийкс са установили или са на път да установят, че той е присвоил средства от организацията.
След месеци сътрудничество ФБР изглежда е загубило интерес. Приблизително по същото време исландските власти повдигат обвинения срещу Тордарсон за масови измами, фалшификации и кражби, от една страна, и от друга за сексуални посегателства срещу малолетни момчета, които е подмамил или принудил към сексуални действия.
След дълги разследвания Тордарсон е осъден през 2013 г. и 2014 г. и получава сравнително леки присъди, тъй като съдията взема предвид, че в съда е променил обвинението си и се е признал за виновен по всички обвинения.
Според психиатричната оценка, представена на съда Тордарсон е диагностициран като социопат, неспособен да се разкайва, но все пак криминално отговорен за действията си. Оценено е, че е в състояние да разбере основната разлика между правилно и неправилно, но просто не му пука.
Изглежда, че лишаването от свобода не е имало за цел да попречи на Тордарсон да продължи престъпния си живот. Всъщност той започва да се разраства и разширява по обхват през 2019 г., когато Министерството на правосъдието по времето на Тръмп реши да се върне към него, като му даде официален статут на свидетел в съдебното преследване срещу Джулиан Асанж и му предостави имунитет в замяна на каквото и да е съдебно преследване.
ПРОБЛЕМЪТ НА НЮ ЙОРК ТАЙМС
В месеца след ареста на Асанж в еквадорското посолство в Лондон на 11 април 2019 г. в Министерството на правосъдието на Исландия пристигна ново упълномощително писмо. Този път искането беше да се вземе официално изявление от Тордарсон в Исландия в присъствието на неговия адвокат. По това време министерството имало нов политически ръководител, който бил слабо запознат с предишната история на случая.
Въпреки че Министерството на правосъдието изразходва изключително много средства, за да заведе дело срещу Джулиан Асанж по време на президентството на Обама, то взе решение да не повдига обвинения срещу Асанж. Основното притеснение беше свързано с така наречения „проблем на Ню Йорк Таймс“, а именно, че е толкова трудно да се направи разлика между публикациите на Уикилийкс и „Ню Йорк Таймс“ на същия материал, че преследването на едната страна би породило сериозни опасения, свързани с Първата поправка.
Назначеният от президента Доналд Тръмп главен прокурор Уилям Бар не сподели тези опасения, както и назначеният от Тръмп негов заместник Келън С. Дуайър. Бар, който беше подложен на остри критики за политизирането на Министерството на правосъдието в полза на президента, отново даде ход на делото „Асанж“. Аргументът им беше, че ако успеят да докажат, че е престъпник, а не журналист, обвиненията ще бъдат повдигнати, а именно тук показанията на Тордарсон щяха да бъдат ключови.
През май 2019 г. на Тордарсон е предложено споразумение за имунитет, подписано от Дуайър, което му дава имунитет срещу съдебно преследване въз основа на всякаква информация за неправомерни действия, които са имали върху него. Сделката, с която „Стъндин“ се запозна в писмен вид, също така гарантира, че Министерството на правосъдието няма да споделя подобна информация с други прокурорски или правоприлагащи органи. Това включва и исландските, което означава, че американците няма да споделят информация за престъпления, които той може да е извършил и които застрашават исландските интереси в областта на сигурността - а американците очевидно са имали много такава информация, но през годините не са я споделяли с исландските си колеги.
Във всеки случай Асанж никога не е бил подозиран в каквито и да било нарушения в Исландия. „Стъндин“ е получил потвърждение за това от окръжния прокурор в Исландия, от столичната полиция на Рейкявик. В базата данни LЦKE няма данни за полицейска дейност, свързана с даденото лице, събрани от исландския държавен полицейски комисар в периода 2009-2021 г.
Адвокатът на Асанж също така отправи запитване към Исландското външно министерство дали точките в актуализирания обвинителен акт, в които Исландия е посочена като страна 1 от НАТО, означават, че делото му има някакво отношение към членството на Исландия в НАТО, двустранното споразумение за отбрана между САЩ и Исландия или някакви интереси в областта на националната сигурност. В отговора на аташето по отбраната в министерството всички подобни връзки са отхвърлени.
ИМУНИТЕТ И НОВО НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
Според информация, получена от „Стъндин“, сделката за имунитета между Министерството на правосъдието и Тордарсон е била представена в централата на полицията в Рейкявик, където единствената роля на исландския полицай е била да потвърди самоличността на Тордарсон, преди да го остави насаме с адвоката му в задната стая, където той се е срещнал с делегацията на САЩ.
Сякаш предложението за имунитет, по-късно осигурено и подпечатано на среща във Вашингтон, е насърчило Тордарсон да предприеме по-смели стъпки в престъпната дейност. Започва да ограбва физически лица и фирми в по-големи мащаби от всякога; обикновено придобива или създава юридически лица, които след това използва за заемане на стоки, наемане на луксозни автомобили и дори за поръчка на големи количества стоки от търговци на едро, без да има намерение да плаща за тези стоки и услуги.
Тордарсон също така подправя името на собствения си адвокат в уведомленията до регистъра на фирмената палата, като лъжливо твърди, че е увеличил собствения капитал на две дружества до над 800 хил. щатски долара. Целта беше да се използват тези субекти със солидни финансови позиции на хартия в начинание с недвижими имоти.
Адвокатът е подал сигнал за фалшификацията в полицията, където вече се трупат други подобни случаи, както и множество други сигнали за кражби и измами.
Когато журналистът на „Стъндин“ го конфронтира с доказателства за всички тези престъпления, той просто си признава за всичко и го обяснява като нормална бизнес практика. Все още не му е повдигнато обвинение и той продължава да се занимава с този „бизнес“. Миналата седмица местният вестник DV съобщи, че Тордарсон се е опитал да поръча стоки на кредит, използвайки ново име на компанията - Icelandic Vermin Control. Въпреки че е използвал фалшиво име и предпазна маска, той е бил идентифициран и сделката е била спряна. За последно е видян да се отдалечава с бял автомобил „Тесла“, съобщава DV.
Превод на български - Страничката "Монтагю Кийн"
Източник: https://stundin.is/grein/13627/key-witness-in-assange-case-admits-to-lies-in-indictment/?fbclid=IwAR2W7MwX17KUj8TmE-mFYVPVrSh-LQcZZA9R2AmI5dWnHZRWjxkwm-N1BKE
