ПРИЗИВ И ОТВОРЕНО ПИСМО ДО СВЕТА: ПРЕСЛЕДВАЙТЕ И НАКАЖЕТЕ КАНАДА ЗА ГЕНОЦИДА Й
От Кевин Аннет, 28/06/2021
„Когато нарушението е държавен акт, не може да има съжаление и справедливост.“ - Симон Визентал.
Договарящите се страни потвърждават, че геноцидът, независимо дали е извършен в мирно или военно време, е престъпление съгласно международното право, което те се задължават да предотвратяват и наказват... Лицата, извършили геноцид, се наказват, независимо дали са конституционно отговорни управници, държавни служители или частни лица. - От Конвенцията на ООН за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид, 1948 г.
Малко преди да умре от полицейски побой във Ванкувър, Джони Доусън ми разказа за всички деца, които е погребал в англиканското индианско училище „Свети Михаил“ в Алерт Бей, Британска Колумбия, през 1960-те години на миналия век.
„Тези тела бяха толкова малки, че никога няма да ги забравя. Свити до нула от това, че никога не са се хранили. Но земята ни свърши, така че трябваше да започнем да пъхаме тези деца в училищната пещ. Планинските полицаи и свещениците се появиха, за да ни надзирават, когато ги изгаряхме. Те се смееха и ръкопляскаха, докато го правехме. Брат Кланси ми каза: „В това няма нищо лошо, всичко е законно, решаваме проблема с индианците“. Всички знаеха, че това се случва, миризмата се носеше на километри. Сега просто се преструват, че не са знаели.“
Умишленото убийство на поколения деца от коренното население от канадската църква и държава е известно и докладвано повече от век, както и местоположението на десетки масови гробове с останките на тези невинни хора. Едва наскоро светът реши да забележи това - като роднините на сериен убиец, които твърдят, че не знаят какво се крие под къщата им. Но незнанието на престъплението не е защита от закона за никого от нас.
През последния четвърт век, въпреки огромните трудности и цензура, водих обществена кампания за разкриване и преследване на смъртта на повече от 60 000 деца от Католическата, Англиканската и Обединената църква на Канада в техните погрешно наречени „индиански резидентски училища“. Между 1889 и 1996 г. в тези християнски лагери за интерниране са извършени всички действия, определени като геноцид в Конвенцията на ООН с това име, с пълната санкция и финансиране от правителството на Канада и Британската корона.
На тези места за убиване и в съседните индиански болници децата редовно са подлагани на глад, побои и изнасилвания до смърт, излагани са на болести, сексуално стерилизиране, експериментирано е с тях и бавно са измъчвани и обработвани до смърт от духовници, лекари и училищен персонал. Доказателствата показват, че от 1910 г. насам е въведена предписана месечна квота за смърт като част от общ план за намаляване на туземците в западните райони на Канада, която да ги направи „свободни от езичество“. И все пак сега, в грубо нарушение на международното право, тези църкви-убийци и канадското правителство активно възпрепятстват правосъдието, като унищожават масовите гробове на техните малки жертви, в които се намират съдебните доказателства за престъпленията им. Те дори оформят официалния разказ за тези престъпления и изчистват жестокостите им, докато светът ги наблюдава.
Хиндуисткият писател Кришнамурти отбелязва, че са необходими само няколко души, за да извършат престъпление, но цяла общност, за да го прикрие. В нашия случай престъпниците бяха повече от малцина - включваха цялото официално канадско общество - и затова укриването беше абсолютно.
Къде другаде, ако не в една страна, която по същество е подложена на геноцид, може да се случи така, че зашеметяващ процент на смъртност от над 60% в интернатите да стане основна новина през 1907 г. и отново през 2007 г. и да не предизвика нито един протест или съдебен спор? В моята страна масовото убийство на деца е нормализирано и омаловажено. Или по думите на служителя на Обединената църква на Канада, който ме изгони от амвона през 1995 г. за това, че говорих за нашия домашен Холокост,
„Знаем всичко за тези смъртни случаи. Единственият проблем е, че сте написали писмо за това.“
Въпреки сегашния медиен шум около „откриването“ на гробовете на децата от интернатите, местата са запечатани за пресата и обществеността от същата агенция, която често е изкопавала гробовете: Кралската канадска конна полиция. Правителството е принудено да признае, че „някои“ деца са загинали, като в същото време замазва собствените си статистически данни, които показват, че половината от тях никога не са се завърнали. А управляваните от държавата канадски медии представят планираното изтребване на поколения деца като престъпление без престъпници, като пренебрегват неизбежните въпроси за това кой е отговорен и как и кога ще бъдат съдени за престъпления срещу човечеството.
Най-голямото престъпление и прикриване в Канада се основава на трисекундната памет на народа. От 1998 г. насам нашето движение 5 пъти оповести неопровержимите доказателства за 28 места за изхвърляне на трупове в бившите интернати и индиански болници в цяла Канада, при пълното безразличие на пресата, полицията и обществеността. През октомври 2011 г. проведохме акредитирани разкопки в училището на ирокезите в Брантфорд, Онтарио, с одобрението на местните старейшини. При тези разкопки са намерени кости, които са анализирани и е потвърдено, че са на малки деца. Но отново нито една медия не съобщи тази историческа новина.
И така, какво е различното сега? Защо гробовете на децата от аборигените изведнъж са приемлив и одобрен от правителството елемент в новините? С две думи, защото сега за Канада е безопасно да повдигне въпроса в рамките на стандартна контролирана операция за извъртане, тъй като повечето от масовите гробове са систематично унищожавани от Кралската канадска конна полиция и финансираните от държавата местни групови съвети. Правителството признава, че от 1960 г. насам екипите за унищожаване на документи са извличали уличаващи доказателства от архивите на интернатите, включително смъртни актове и ежедневни „дневници на наказанията“. А всички оцелели и очевидци са заглушени с нищожни финансови обезщетения и съдебни заповеди да мълчат. Така че какъв по-добър момент от сегашния за голям жест в областта на връзките с обществеността от страна на правителството на Трюдо, засегнато от разрастващ се скандал относно участието му в превземането на канадската икономика от Китай?
Истината е, че неотдавнашното разкриване на детските гробове не е нищо друго освен последният епизод от дългата кампания на канадската църква и държава за прикриване на техните престъпления. Доказателствата отново се заличават от извършителите. Това, разбира се, е стандартното поведение на всеки геноциден режим в историята. Истинският въпрос днес не е какво прави такъв режим, за да се защити, а какво е длъжно да направи останалата част от човечеството, за да го спре.
Международното право е много ясно и категорично по отношение на геноцида: виновните, независимо дали са на високо или ниско ниво, трябва да бъдат преследвани и наказвани. Така е поне на теория. На практика Конвенцията на ООН за геноцида е прилагана само два пъти от създаването си през 1948 г. - в случаите на Руанда и Сърбия. Нито една голяма сила, независимо дали е светска или религиозна, никога не е била преследвана за геноцид по простата причина, описана ми от висш дипломат на ООН през 2008 г:
„Всяка западна държава е извършила тези престъпления срещу коренно население, така че никой не иска да отваря тази кутия с червеи. Неписан закон е, че народите не хвърлят камъни един срещу друг по въпрос, който може да се отрази на тях.“
Тази песимистическа оценка е родена наскоро с лекотата, с която премиерът Джъстин Трюдо публично призна геноцида в Канада на 4 юни 2019 г. без да предизвика съдебен процес за военни престъпления или дори един протест от международната общност. Като дискриминационно законодателство, целево спрямо расата, индианския закон е забранен съгласно международното право, но продължава да действа, подчинявайки местни жители като не-лица съгласно закона и позволяващ на всеки индианец да бъде убит или децата му да бъдат иззети и трафикирани без правни последици. Защо тогава светът е толкова шокиран от масовите гробове на индианските деца в Канада?
Независимо от реално-политическите ограничения на конвенциите на ООН, всяка нация продължава да бъде правно отговорна и задължена да съдейства за преследването и наказването на Канада и нейните църкви за техния вековен и продължаващ геноцид над коренното население. Тези усилия включват налагане на икономически санкции и търговски и туристически бойкот на Канада като нелоялна държава. Неотдавнашните усилия на Русия и други страни да обвинят Канада за нейните престъпления са добре дошли, но политически коректното говорене трябва да бъде придружено от трайни политически действия. Това включва дипломатическо признаване на суверенните коренни народи и зараждащото се движение за премахване на престъпната власт на Короната в Канада и създаване на нова република.
Също толкова наложително е хората със съвест навсякъде по света да предприемат собствени действия, за да спрат продължаващите престъпления срещу деца от страна на Римската църква, от която произлизат толкова много от престъпленията срещу коренното население на Канада. Канадците, както и хората навсякъде по света, са задължени по силата на международното право да не подпомагат или подстрекават собственото си правителство и църкви в техните престъпления и прикриване, включително като не плащат данъци и десятъци.
Всички тези усилия не са просто хубава идея, а въпрос на живот и смърт за децата, които все още са обект на трафик и убийства в цяла Канада; за местните общности в северните части на страната, които са изправени пред изчезване в ръцете на чуждестранни мултинационални корпорации; и за онези от нас, които рискуваха всичко и станаха парии в собствената си страна заради смелостта си да се противопоставят на правителството и църквите за жестокостите, извършвани от поколения на поколения.
Не ни проваляйте. Не забравяйте и не пренебрегвайте убитите деца и тези, които ще изчезнат утре, ако не действаме.
За автора:
Кевин Анет е бивш свещеник от Обединената църква на Канада, който между 1995 и 1997 г. е уволнен без причина и изгонен от службата без надлежна процедура, след като разкрива убийството на деца в индианското училище в Алберни. През юни 1998 г. той свиква първия трибунал за геноцида в Канада заедно с Международната асоциация за човешки права на американските малцинства (IHRAAM), която е неправителствена организация на ООН. Кевин е автор на първия окончателен отчет за престъпленията на църквата и държавата и принуждава Канада да се извини за индианските интернати през юни 2008 г. Кевин е съосновател на Международния трибунал за престъпления на църквата и държавата (ITCCS), който помогна да се наложи оставката на папа Бенедикт през 2013 г., и съучредител на Република Каната. Той е осиновен член на коренния народ анишинаабе оджибве, чийто клан жерав му дава името Eagle Strong Voice през 2007 г.
Кевин е автор на осемнайсет книги, сред които е и Murder by Decree: The Crime of Genocide in Canada. Два пъти е номиниран за Нобелова награда за мир и е носител на Пражката награда за мир (2016 г.). Можете да се свържете с Кевин на адрес angelfire101@protonmail.com.
Превод на български - Страничката “Монтагю Кийн”
Източник: http://murderbydecree.com/2021/06/28/a-call-and-open-letter-to-the-world-prosecuting-and-punishing-genocide-in-canada/?fbclid=IwAR3fTMcx9tanCEva6_XTf0UPL4QS067tt8vct93aefoGoogBGys3ehwm0Ig
Всичко свързано със Станишев е прогнило ...
ВИЗИИ ЗА БЪДЕЩЕТО В БЪЛГАРСКАТА ВЪЗРОЖДЕ...
А Щапаров си има политическо ПРИСТРАСТИЕ, което властва над историческите му трудове.
