Как глифозатът унищожава здравето ви
От д-р Джоузеф Меркола, 30/06/2021
Д-р Стефани Сенеф, старши научен сътрудник в Масачузетския технологичен институт, публикува новата си книга „Токсично наследство: как убиецът на плевели глифозат унищожава здравето ни и околната среда“ - несъмнено най-добрата книга, писана някога за глифозата, активната съставка на Roundup и много други токсични хербициди.
В тази книга, която е дело на любовта й през последното десетилетие, Сенеф обяснява как и защо глифозатът представлява екзистенциална заплаха за човечеството и защо е толкова важно да го избягвате, ако ви е грижа за вашето здраве и здравето на семейството ви.
„В продължение на десетилетие научавах всичко, което можах, за глифозата“, казва Сенеф. „Когато за пръв път чух за него, на практика изоставих всичко друго, което правех, защото бях толкова уверена, че съм намерила отговора на епидемията от аутизъм. Това беше нещото, което търсех. През 2012 г. изслушах двучасова лекция на Дон Хубер и тя промени изцяло фокуса ми.
Вече разбирах симптомите на аутизма, който е много сложно заболяване - много чревни проблеми и проблеми с минералите - и всичко това се събра в неговата лекция. През нощта започнах да прелиствам всички документи, които успях да намеря.
Малко след това намерих статията на Сералини (https://www.gmoseralini.org/en/), която по това време все още не беше оттеглена. По-късно тя е преиздадена. Статията на Сералини, френски токсиколог, показва, че много ниски дози глифозат през целия живот на плъха могат да причинят големи щети.
Той посочи, че след три месеца всичко изглежда добре, така че това е бавно убиване. Това е едно от нещата, на които наблягам в книгата си. Глифозатът е фин и това е наистина голям проблем, защото хората не [правят връзката]. Имаме диабет, затлъстяване, аутизъм, Алцхаймер. Това е дълъг, дълъг списък с всички чревни проблеми.
Хроничното отравяне с глифозат силно нарушава функциите на микробите и тогава червата се превръщат в основна отправна точка за много заболявания, включително неврологични заболявания и артрит. И така, виждате, че нарушаването на чревния тракт и глифозатът могат да причинят точно тези неща, които наблюдаваме.“
ЗАМЪРСЯВАНЕ С ГЛИФОЗАТ НА ЧЕСТО ИЗПОЛЗВАНИ ПРОДУКТИ
Преди да се захване с глифозата, Сенеф пет години се занимава с потенциалната токсичност на ваксините. Тя все още вярва, че ваксините могат да играят роля в хроничните заболявания, които наблюдаваме, включително аутизма.
Всъщност обаче глифозатът може да играе по-значителна роля. Сенеф смята, че той допринася за уврежданията, причинени от ваксините, и ги влошава, отчасти защото се свързва много ефективно с алуминия, използван като адювант в някои ваксини. Вероятно се свързва силно и с много други токсични метали.
Теорията е, че като се обвиват с молекулите на глифозата, металите могат по-лесно да проникнат през различни бариери в тялото. Това е така, защото глифозатът причинява порестост на тези бариери, като например чревната бариера и кръвно-мозъчната бариера. И тъй като се появяват пропускливи черва или пропусклив мозък, токсичните метали се пренасят заедно с глифозата.
Интересното е, че Антъни Самсел, учен в областта на общественото здраве, и Зен Ханикут, основател и директор на организацията Moms Across America, независимо един от друг са установили замърсяване с глифозат на живи вирусни ваксини, които не съдържат алуминиев адювант.
Сенеф подозира, че глифозатът може да е замърсител и в много лекарства, особено в такива, произведени чрез генно инженерство на ешерихия коли (E. coli) или дрожди. Те са открили глифозат и в тампони, който може да се абсорбира през лигавицата на матката.
Сенеф също така предполага, че тъй като глифозатът се съдържа в много мазнини на растителна основа, като рапично и соево масло, проучванията, сравняващи въздействието на мазнините върху здравето, могат да бъдат компрометирани, тъй като никога не отчитат въздействието на глифозата. Интересно е, че макар и да не е мастноразтворим, глифозатът все пак може да навлезе в мазнините (и се съдържа в току-що споменатите растителни масла).
Самсел подозира, че глифозатът действа като фосфатен аналог, тъй като има фосфонатна единица, а мазнините имат фосфати (фосфолипиди). Това е нещо, което той изследва в момента, така че в крайна сметка може да научим повече за този механизъм.
ГЛИФОЗАТЪТ И УВЕЛИЧАВАНЕТО НА СЛУЧАИТЕ НА ЦЕЛИАКИЯ
В книгата си Сенеф подробно описва драматичното увеличение на употребата на глифозат след въвеждането му в средата на 1970-те години. Според изчисленията всяка година в САЩ се прилага по един килограм глифозат за всеки мъж, жена и дете в Америка, което е поразително количество. Дори не е достатъчно да купувате продукти, които не са ГМО, тъй като е доказано, че в много продукти, които не са ГМО, има едни от най-високите нива на глифозат.
Овесът, пшеницата, ечемикът и бобовите растения като нахут и леща обикновено са с много високо съдържание на глифозат, тъй като тези култури се пръскат с глифозат непосредствено преди прибиране на реколтата като изсушител, за да се ускори процесът на сушене.
„Мисля, че това е причината за епидемията от целиакия“, казва Сенеф. „Със Самсел написахме научна статия по този въпрос. Доказахме, че има силна връзка между нарастването на броя на случаите на целиакия с течение на времето и увеличаването на употребата на глифозат при пшеницата, по-специално при пшеницата. Той се съчетава много по-добре с пшеницата, отколкото с другите култури, което е логично, тъй като пшеницата е източник на целиакия.“
Проучване на случай на американка, която се опитва да се самоубие, като пие глифозат, разкрива някои от въздействията на химикала. Тя получи парализирани черва и това може би се случва на много хора, но в по-слаба степен. По същество червата на хората са полупарализирани от глифозата в храната, което причинява свръхрастеж на бактерии в тънките черва.
Бактериите започват да гният в горната част на червата, тъй като перисталтиката не работи правилно и остатъците от храна засядат. Установено е също, че глифозатът се натрупва в мозъка, а проучванията върху животни показват, че той причинява невроексцитотоксичност поради излишък на глутамат в мозъка. Това от своя страна „е абсолютно свързано с аутизма“, казва Сенеф.
В книгата си Сенеф разглежда и значението на сярата за оптималното здраве, връзката на сулфатния дефицит с аутизма и как глифозатът може да причини сулфатен дефицит.
КАК ГЛИФОЗАТЪТ ВЛИЯЕ НА ЧЕРВАТА И АВТОИМУНИТЕТА ВИ
Част от токсичността на глифозата се дължи на факта, че той е много ефикасен метален хелатор. Той свързва много добре металите и минералите. Например глифозатът е милион пъти по-ефективен при хелатирането на алуминий от EDTA - хелатиращ агент, използван при хелатирането на тежки метали.
Това от своя страна нарушава работата на чревните микроби, тъй като прави минералите недостъпни за тях. Чревните микроби се нуждаят от минерали, тъй като ензимите им зависят от тях за правилното им функциониране. Глифозатът също така нарушава шикиматния път, както при растенията, така и при микробите, а полезните микроби са особено чувствителни към глифозат.
Когато бактериите лактобацилус в червата ви бъдат унищожени, способността ви да смилате глутена и казеина (млечен протеин) се нарушава, тъй като тази бактерия носи няколко ензима, които тялото ви няма и които са специализирани в разграждането на пролина - аминокиселина, съдържаща се в глутена и казеина. Това от своя страна може да доведе до автоимунни проблеми. Сенеф обяснява:
„В днешно време имаме алергии към глутен и казеин, различни хранителни чувствителности и мисля, че това е така, защото лактобацилите са унищожени. Те вече не могат да поддържат храносмилането на тези протеини. След това протеинът остава наоколо, пептидната последователност, и именно тя предизвиква имунна реакция.
Тогава може да се получи автоимунна атака чрез молекулярна мимикрия - антителата разпознават погрешно човешки протеин, тъй като той прилича на частта от глутена, към която са чувствителни, и вместо това атакуват човешкия протеин.“
ГЛИФОЗАТЪТ ПРАВИ ВРЕДНИТЕ МАЗНИНИ ОЩЕ ПО-ОПАСНИ
Интересно е, че глифозатът може да допринесе и за вредите, причинени от омега-6 мастната линолова киселина (ЛК). ЛК се метаболизира в арахидонова киселина, която се метаболизира в ендогенен канабиноид, който облекчава болката. Ензимът, който извършва това преобразуване, е цитохром Р450, който се нарушава от глифозата.
Сенеф подозира, че арахидоновата киселина се пренасочва чрез ензими, които вместо това я превръщат в изключително имуногенни продукти, като например левкотриени, които действат като сигнални молекули, включващи възпалителна реакция. Общият термин за тези сигнални молекули е „ейкоканоиди“.
Тя обяснява:
„Левкотриените с право се обвиняват, че причиняват всички хронични болки, които наблюдаваме - ревматоиден артрит, болки в ставите и костите и дори вероятно проблеми с мозъка, може би главоболие.
Различните видове болка, които изпитваме и които са свързани с възпаление, могат да бъдат следствие от това, че ензимите на цитохром Р450 блокират способността за превръщане на арахидоновата киселина в ендогенен канабиноид. Вместо това тя се пренасочва към тези сигнални молекули, които причиняват всички тези увреждания.“
Освен това, когато се окислява, линоловата киселина се превръща в силно токсични свободни радикали като 4HNE, които причиняват пряко увреждане от оксидативен стрес на клетъчните мембрани, митохондриите, стволовите клетки и ДНК-то. След това в митохондриите се получава обратна връзка, която води до спиране на системата за енергиен метаболизъм, което води до увеличаване на мастната тъкан. Превод: Прекомерното количество линолова киселина води до натрупване на мазнини в областта на корема.
ГЛИФОЗАТЪТ Е БИОЛОГИЧЕН ТОКСИН
Ефектът му върху шикиматния път е ключов механизъм, чрез който глифозатът причинява биологични вреди на хората. Човешкият организъм не разполага с този път - факт, използван от Монсанто, за да докаже безопасността на глифозата. Но микробите в тялото ви го притежават. Изследванията показват, че средно повече от половината микроби в червата ви имат шикиматен път и следователно могат да бъдат унищожени от глифозата.
Сред тях са лактобацилите и бифидобактериите, които използват шикиматния път, за да произвеждат ароматните аминокиселини триптофан, тирозин и фенилаланин - важни кодиращи аминокиселини, които влизат в състава на всички белтъци в тялото. Те са абсолютно необходими за сглобяването на протеините и тялото ви трябва да разчита на диетата и чревните микроби, за да произвежда достатъчно количество от тези аминокиселини, тъй като не може да ги произвежда по друг начин.
Когато чревните микроби са увредени, това може да доведе до недостиг на триптофан, тирозин и фенилаланин. Тези аминокиселини са и прекурсори на много други важни биологично активни молекули. Например триптофанът е предшественик на мелатонина и серотонина. Тирозинът е прекурсор на хормона на щитовидната жлеза, допамина и адреналина.
„Това са много важни хормони, които контролират поведението на мозъка и регулират поведението и настроението“, казва Сенеф. „Дефицитът на серотонин е свързан с депресията, а депресията е епидемия. Така че мисля, че има пряк път към тях. Освен това някои от витамините от група В, включително тиаминът (В1), са част от шикиматния път, рибофлавина (В2) и ниацина (В3)...
Нуждаете се от тиамин, за да подсилите имунната си система. Ако нямате много тиамин, няма да можете да създадете здравословен имунен отговор. Ето защо тя е част от септичните протоколи. Ако го разрушавате с излагане на глифозат, който нарушава шикиматния път в чревната ви микрофлора, имате огромен проблем.“
ГЛИЦИНЪТ МОЖЕ ДА ПОМОГНЕ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА НЕБЛАГОПРИЯТНИТЕ ЕФЕКТИ НА ГЛИФОЗАТА
Едно просто средство, което може да ви помогне да намалите натоварването си с глифозат, е да приемате добавка с глицин. Както обяснява Сенеф, глифозатът нарушава шикиматния път, като въздейства върху ензим, наречен EPSP-синтаза. Този ензим се свързва с молекула, наречена фосфоенолпируват (PEP). „Phospho“ в това наименование означава фосфат.
На мястото, където EPSP-синтазата се свързва с фосфоенолпирувата, има молекула глицин. Това е висококонсервиран глицин в ензима. Ако глицинът се замени с аланин, много сходна аминокиселина, ензимът EPSP-синтаза става напълно нечувствителен към глифозат.
„И така, всичко е черно-бяло - или има глицин, в който случай е невероятно чувствителен към глифозат, или има аланин, в който случай е напълно нечувствителен“, казва Сенеф.
Между другото, по този начин селскостопанските учени създават ГМО култури, устойчиви на глифозат. Те превръщат молекулата на глицина в аланин, като по този начин правят растението неподатливо на глифозат.
Когато глифозатът попадне в организма ви, той може да заеме мястото на молекулата глицин. Макар и да са подобни, (gly в глифозат (glyphosate) означава глицин (glycine)) той не е идентичен и не действа по същия начин като глицина. Следователно тази замяна предизвиква всякакви проблеми.
Като приемате добавка с глицин, можете да противодействате на тази верига от събития, като се уверите, че има достатъчно глицин, за да запълните тези глицинови места. Както отбелязва Сенеф, „ако има много глицин, вероятността да уловите глифозат е много по-малка“.
Тя продължава:
„Мислех си, че глифозатът е глицин, и знаех, че е аналог на глицина и че влияе на местата, където глицинът се свързва. Глицинът действа като нервен предавател. Глифозатът го нарушава. Помислих си: Чудя се дали може да влезе в протеина вместо глицин?
Книгата ми всъщност е посветена на идеята, че глифозатът замества глицина в някои протеини. Съществува специфичен алгоритъм за това къде ще се случи това и можете да покажете експериментално, че тези протеини се потискат от глифозата.“
Важно е да се отбележи, че глифозатът потиска глюкозо-6-фосфат дехидрогеназата (Г6ФД) - много важен ензим в червените кръвни клетки, който поддържа НАДФ (никотинамид-аденин-
динуклеотид-фосфат) в редуцирана форма. Ако имате намалени нива на НАДФ, рискът от хронични заболявания е повишен, тъй като способността ви да се зареждате с антиоксиданти е нарушена. Това е още един механизъм, чрез който глифозатът допринася за редица болестни състояния.
ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ГЛИФОЗАТА ВЪРХУ КОЛАГЕНА
Друг протеин с високо съдържание на глицин е колагенът - основният протеин на съединителната тъкан. Той съставлява около ј от протеините в тялото ви. Поради наличието на глицин глифозатът има способността да уврежда и колагена.
„Убедена съм, че глифозатът уврежда колагена“, казва Сенеф. „Колагенът има красива тройна спирална структура, която му придава наистина специални свойства - здравина на опън и гъвкавост, за да задържа вода. Колагенът има дълги, дълги последователности, наречени GXY, в които всяка трета аминокиселина е глицин. Тези глицини се свързват, за да образуват тройната спирала.
Има хора с мутации в тези глицини, които причиняват заболявания на ставите и костите, и мисля, че глифозатът причинява това. Синдромът на Елерс-Данлос се свързва с глицинови мутации в колагена и напоследък се наблюдава увеличаване на честотата на този синдром.
Разбира се, има много повече хора, които се подлагат на операция за смяна на тазобедрена става, както и такива, които имат проблеми с гърба, болки в гърба и раменете, проблеми с коленете и стъпалата. Подозирам, че всички тези различни проблеми със ставите са причинени от неправилно сгънат колаген, тъй като глифозатът го е развалил.“
ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ГЛИФОЗАТА ВЪРХУ СЪДОВАТА СИСТЕМА
Друг механизъм на действие включва потискане на азотния оксид, главно чрез потискане на ендотелния азотен оксид, който е един от трите начина, по които тялото произвежда азотен оксид. Ендотелният азотен оксид е близък роднина на ензимите цитохром 450, които, както беше споменато, се унищожават от глифозата.
„Азотният оксид работи заедно със серния диоксид, за да контролира вискозитета на кръвта ви“, обяснява Сенеф. „Азотният оксид се превръща в нитрат. . . А серният диоксид се превръща в сулфат . . . Нитратът е хаотроп, а сулфатът - космотроп. Космотропите са много интересни молекули, които контролират вискозитета на кръвта. Става дума за структуриране на водата, за което говори Джералд Полак.
Космотропите правят структурата на водата по-скоро гел, а хаотропите - по-скоро течност. Тези два фактора работят един срещу друг, за да поддържат правилния вискозитет на кръвта, докато се случват други неща. Ако поставите в кръвта множество липидни частици, тя ще стане по-вискозна, така че трябва да я направите по-малко вискозна, като добавите азотен оксид.
И така, има обратна връзка между азотния оксид и серния диоксид, която се регулира от ендотелния азотен оксид. Това е моята теория, в която има много смисъл. Продължавам да събирам доказателства, които го потвърждават.
Ако глифозатът наруши функцията на ендотелния азотен оксид, той нарушава способността на кръвта да поддържа правилния си вискозитет, което означава, че кръвта ви може да е твърде течна. Може да се стигне до кръвоизлив. Възможно е да е твърде гъста и да не може да циркулира, така че се стига до образуване на кръвни съсиреци.“
ОЩЕ ИНФОРМАЦИЯ
Една добра новина е, че Мексико забранява глифозата и ще го премахне напълно до 2024 г. Съществуват опасения, че Мексико може да започне да забранява вноса от САЩ на продукти, за които е установено, че са замърсени с глифозат, което всъщност би било в полза на всички, тъй като ще хвърли ярка светлина върху въпроса.
Въпреки че крайният отговор е да се забрани употребата на глифозат в световен мащаб, дотогава основна стратегия за защита на собственото ви здраве е да купувате сертифицирани биологични или биодинамични храни. Глифозатът не е разрешен в биологичното земеделие и дори да има замърсяване, нивата му ще бъдат много по-ниски от тези в конвенционално отглежданите храни.
Сенеф препоръчва и диета с високо съдържание на сяра, тъй като тя е от решаващо значение за здравето на метаболизма и имунната система. „Смятам, че недостигът на сяра е причина за някои от нашите здравословни проблеми“, казва тя.
Помислете и за прием на добавка с глицин, за да противодействате на глифозата, на който може да сте изложени. „Глицинът не е много скъп и е много безопасен, така че е лесно да се приема като добавка, което според мен определено може да помогне“, казва Сенеф.
Други полезни за здравето навици са консумирането на много ферментирали храни и приемът на оптимални количества витамин Д и К2. Както отбелязва Сенеф, глифозатът се отразява неблагоприятно и на преобразуването на витамин Д.
Както обикновено се случва, когато говорим със Сенеф, тъй като тя е изключително добре информирана, в това интервю разглеждаме много повече подробности, отколкото съм обобщил тук - включително последиците за околната среда и контрамерките за ускоряване на почистването на почвата и водата - така че ви препоръчвам да чуете интервюто в неговата цялост - https://www.bitchute.com/video/tWUQ7qBrF7EZ/.
Превод на български - Страничката “Монтагю Кийн”
Източник: https://childrenshealthdefense.org/defender/stephanie-seneff-toxic-legacy-glyphosate-destroying-our-health/?fbclid=IwAR0rnu3uwy6-xU3-Z2qH1jdoJkPQN4-GjzxbeDxAQdC05ngqwCSfl7AQq7k
