Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.08.2021 08:22 - Истинският произход на Google отчасти се крие в субсидиите за изследвания на ЦРУ и АНС за масово наблюдение
Автор: humanity21 Категория: Други   
Прочетен: 145 Коментари: 0 Гласове:
0



Истинският произход на Google отчасти се крие в субсидиите за изследвания на ЦРУ и АНС за масово наблюдение

От Джеф Несбит, 08/12/2017

 

Преди две десетилетия разузнавателната общност на САЩ работи в тясно сътрудничество със Силициевата долина, за да проследява гражданите в киберпространството. И Google е в основата на тази история на произхода. Някои от изследванията, довели до амбициозното създаване на Google, са финансирани и координирани от изследователска група, създадена от разузнавателната общност с цел да намери начини за проследяване на отделни лица и групи онлайн.

Разузнавателната общност се надяваше, че водещите компютърни специалисти в страната ще могат да вземат некласифицирана информация и потребителски данни, да ги комбинират с това, което щеше да стане известно като интернет, и да започнат да създават търговски предприятия с цел печалба, които да отговарят на нуждите както на разузнавателната общност, така и на обществото. Те се надяваха да ръководят революцията в областта на суперкомпютрите от самото начало, за да разберат какво правят милиони човешки същества в тази дигитална информационна мрежа. Това сътрудничество направи възможна цялостната публично-частна държава за масово наблюдение днес.

Историята на умишленото създаване на съвременната държава за масово наблюдение включва елементи от изненадващия и до голяма степен неизвестен произход на Google. Това е малко по-различна история за създаването на Google от тази, която обществеността е чувала, и обяснява какво и защо са решили да създадат съоснователите на Google Сергей Брин и Лари Пейдж.

Но това не е само историята за произхода на Google: Това е историята на държавата на масовото наблюдение и на държавните пари, с които тя се финансира.

ПРЕДИСТОРИЯ: РАЗУЗНАВАТЕЛНАТА ОБЩНОСТ И СИЛИЦИЕВАТА ДОЛИНА

В средата на 1990-те години разузнавателната общност в Америка започна да осъзнава, че има възможност. Общността на суперкомпютрите тъкмо започва да се премества от университетските среди в частния сектор, водена от инвестиции от място, което ще стане известно като Силициевата долина.

Разузнавателната общност искаше да оформи усилията на Силициевата долина още в самото им начало, така че те да бъдат полезни за целите на националната сигурност.

Започваше дигиталната революция, която щеше да промени света на събирането на данни и начина, по който осмисляме огромни количества информация. Разузнавателната общност искаше да оформи усилията на Силициевата долина в областта на суперкомпютрите още в самото им начало, така че те да бъдат полезни както за военни цели, така и за целите на националната сигурност. Може ли тази суперкомпютърна мрежа, която ще може да съхранява терабайти информация, да направи интелигентен анализ на дигиталните следи, които хората оставят след себе си?

Отговорът на този въпрос представляваше голям интерес за разузнавателната общност.

Събирането на разузнавателна информация може и да е било техният свят, но Централното разузнавателно управление (ЦРУ) и Агенцията за национална сигурност на САЩ (АНС) са осъзнали, че бъдещето им вероятно ще бъде оформено в голяма степен извън правителството. Това се случва в момент, когато военните и разузнавателните бюджети на администрацията на Клинтън са застрашени, а частният сектор разполага с огромни ресурси. Ако разузнавателната общност иска да извършва масово наблюдение за целите на националната сигурност, това ще изисква сътрудничество между правителството и новосъздадените компании за суперкомпютри.

За тази цел те започват да се свързват с учените от американските университети, които създават тази революция в областта на суперкомпютрите. Тези учени разработваха начини да правят това, което никоя група от хора, седящи на работните си места в АНС и ЦРУ, не би могла да се надява да направи - да събира огромни количества данни и да ги осмисля интелигентно.

БОГАТАТА ИСТОРИЯ НА ПРАВИТЕЛСТВЕНОТО ФИНАНСИРАНЕ НА НАУКАТА

Всъщност самият интернет е създаден заради разузнавателната дейност: през 1970-те години агенцията, отговаряща за разработването на нови технологии за военни цели, разузнаване и национална сигурност - Агенцията за перспективни изследователски проекти в областта на отбраната (DARPA) - свързва четири суперкомпютъра, за да обработва масивен трансфер на данни. Около десетилетие по-късно тя предава операциите на Националната научна фондация (NSF), която разпространява мрежата в хиляди университети и в крайна сметка сред обществеността, като по този начин създава архитектурата и скелето на World Wide Web [www].

Силициевата долина не е по-различна. Към средата на 1990-те години разузнавателната общност финансира най-обещаващите усилия в областта на суперкомпютрите в академичните среди, насочвайки създаването на усилия за превръщане на огромни количества информация в полезна както за частния сектор, така и за разузнавателната общност.

Те финансираха тези компютърни специалисти чрез некласифицирана, силно разделена програма, която се управляваше за ЦРУ и АНС от големи военни и разузнавателни изпълнители. Проектът се наричаше „Масивни дигитални системи за данни“ (Massive Digital Data Systems - MDDS).

ПРОЕКТЪТ „МАСИВНИ ДИГИТАЛНИ СИСТЕМИ ЗА ДАННИ“ (MDDS)

MDDS е представен на няколко десетки водещи компютърни учени в Станфорд, CalTech, MIT, Carnegie Mellon, Харвард, и други в бяла книга [бел. прев. - вид правителствен документ], която описва какво ЦРУ, АНС, DARPA, и други агенции се надяват да постигне. Проучването ще бъде финансирано и управлявано от некласифицирани научни агенции като Националната научна фондация, което ще позволи архитектурата да бъде увеличена в частния сектор, ако успее да постигне това, което се надяваше разузнавателната общност.

„Дейностите не само стават по-сложни, но и променящите се изисквания изискват от IC [разузнавателната общност] да обработва различни видове, както и по-големи обеми от данни“, заяви разузнавателната общност в своята бяла книга за MDDS от 1993 г. (https://groups.google.com/g/mail.cypherpunks/c/4CDiW59hS88). „Вследствие на това IC поема проактивна роля в стимулирането на научните изследвания в областта на ефективното управление на огромни бази данни и гарантира, че изискванията на IC могат да бъдат включени или адаптирани в търговски продукти. Тъй като предизвикателствата не са характерни само за една агенция, Персоналът за управление на общността (CMS) възложи на Работната група на Massive Digital Data Systems [MDDS] да разгледа нуждите и да определи и оцени възможните решения.“

През следващите няколко години целта на програмата беше да се предоставят повече от дузина субсидии в размер на няколко милиона долара всяка, за да се развие тази изследователска концепция. Отпуснатите средства трябваше да се насочват предимно чрез Националната научна фондация, така че най-обещаващите и успешни усилия да могат да бъдат уловени като интелектуална собственост и да формират основата на компании, привличащи инвестиции от Силициевата долина. Този тип публично-частна иновационна система (https://www.sbir.gov/succe…/qualcomm-inducted-sbir-hall-fame) спомогна за създаването на мощни научно-технологични компании като Qualcomm (https://nsf.gov/news/news_summ.jsp?cntn_id=242100&org=NSF…), Symantec (https://nsf.gov/news/news_summ.jsp?cntn_id=242100&org=NSF…), Netscape и други и финансира ключови изследвания (https://www.nsf.gov/about/history/sensational60.pdf) в области като доплеровия радар и оптиката, които днес са в основата на големи компании като AccuWeather, Verizon и AT&T. Днес Националната научна фондация осигурява почти 90% (https://www.asm.org/…/statements-and…/item/6300-nsf-fy2018) от цялото федерално финансиране за университетски изследвания в областта на компютърните науки.

КРАЙНАТА ЦЕЛ НА ЦРУ И АНС

Изследователските звена на ЦРУ и АНС се надяваха, че най-добрите компютърни учени в академичните среди ще могат да идентифицират така наречените „сходни птици“: както гъските летят заедно в големи V-образни форми или ятата от врабчета правят внезапни движения заедно в хармония, така те прогнозираха, че групи от хора със сходни мисли ще се движат заедно онлайн. Разузнавателната общност нарече първия си некласифициран брифинг за учени брифинг на „сходните птици“ (https://groups.google.com/forum/…), а „Сесията на сходните птици за инициативата на разузнавателната общност в Масивните дигитални системи за данни“ се проведе в хотел „Феърмонт“ в Сан Хосе през пролетта на 1995 г.

Тяхната изследователска цел е да проследят дигиталните отпечатъци в бързо разрастващата се глобална информационна мрежа, която тогава беше известна като World Wide Web. Може ли целият свят на дигиталната информация да бъде организиран така, че заявките, които хората правят в тази мрежа, да бъдат проследявани и сортирани? Може ли техните заявки да бъдат свързани и подредени по важност? Възможно ли е в това море от информация да се идентифицират „сходни птици“, така че общностите и групите да бъдат проследявани по организиран начин?

Работейки с новопоявили се компании за търговски данни, те възнамеряват да проследят групи от хора със сходни възгледи в интернет и да ги идентифицират по дигиталните отпечатъци, които оставят, подобно на това, което криминалистите използват за идентифициране на престъпници. Точно както „сходнитпе птици се събират заедно“, те прогнозираха, че потенциалните „терористи“ ще общуват помежду си в този нов глобален, свързан свят - и ще могат да ги открият, като идентифицират моделите в това огромно количество нова информация. След като тези групи бъдат идентифицирани, те могат да следват техните дигитални следи навсякъде.

СЕРГЕЙ БРИН И ЛАРИ ПЕЙДЖ МОМЧЕТАТА ЧУДО НА КОМПЮТЪРНИТЕ НАУКИ

През 1995 г. една от първите и най-обещаващи субсидии по Mасивните дигитални системи за данни беше предоставена на изследователски екип по компютърни науки в Станфордския университет, който имаше десетгодишна история в работата с отпуснати средства от АНС и DARPA. Основната цел на тази субсидия беше „оптимизиране на заявки за много сложни заявки, които се описват с помощта на подхода „стада от заявки“.“ (http://db.cs.pitt.edu/idm/reports/1998/9631952.html) Втората субсидия - субсидията на DARPA-АНС, която е най-тясно свързана с произхода на Google - е част от координирани усилия за изграждане на огромна дигитална библиотека, използваща интернет като основа. И двете субсидии финансираха изследванията на двама дипломанти, които постигнаха бърз напредък в класирането на уебстраници, както и в проследяването (и осмислянето) на заявките на потребителите - бъдещите съоснователи на Google Сергей Брин и Лари Пейдж.

Изследванията на Брин и Пейдж в рамките на тези субсидии се превръщат в основата на Google: хората използват функциите за търсене, за да намерят точно това, което искат, в много голям набор от данни. Разузнавателната общност обаче виждаше малко по-различна полза в своите изследвания: може ли мрежата да бъде организирана толкова ефективно, че отделните потребители да бъдат идентифицирани и проследявани по уникален начин?

Този процес е напълно подходящ за целите на усилията за борба с тероризма и националната сигурност: хората и групите от съмишленици, които биха могли да представляват заплаха за националната сигурност, могат да бъдат идентифицирани по уникален начин онлайн, преди да нанесат вреда. Това обяснява защо разузнавателната общност е намерила изследователските усилия на Брин и Пейдж за толкова привлекателни; преди това ЦРУ е използвало предимно човешки разузнавателни усилия на терен, за да идентифицира хора и групи, които биха могли да представляват заплаха. Възможността за виртуалното им проследяване (в съчетание с усилията на терен) би променила всичко.

Това беше началото на това, което само след няколко години щеше да се превърне в Google. Двамата ръководители на разузнавателната общност, натоварени с ръководството на програмата, се срещат редовно (https://www.utdallas.edu/…/Big_Data-Have_we_seen_it_before…) с Брин в хода на изследванията му и той е автор (http://db.cs.pitt.edu/idm/reports/1998/9631952.html) на няколко други научни труда, които са резултат от тази субсидия по MDDS, преди да напусне заедно с Пейдж и да създаде Google.

Субсидиите позволиха на Брин и Пейдж да работят и допринесоха за техните пробиви в класирането на уеб страници и проследяването на потребителските заявки. Доколкото ми е известно Брин не е работил за разузнавателната общност - нито за някой друг. Google все още не е била регистрирана. Той е бил изследовател от Станфорд, който се е възползвал от субсидиите, предоставени от Агенцията за национална сигурност на САЩ и ЦРУ чрез некласифицираната програма „Масивни дигитални системи за данни“.

ИЗВЪН ИСТОРИЯТА ЗА GOOGLE

Главният изследовател на субсидията за MDDS изрично посочва Google като пряк резултат от техните изследвания: „Основната технология на Google, която му позволява да намира страници много по-точно от другите търсачки, е частично подкрепена от тази субсидия“, пише той (http://db.cs.pitt.edu/idm/reports/2000/9631952.html). В публикуван научен документ (http://citeseerx.ist.psu.edu/viewdoc/download…), който включва някои от ключовите работи на Брин, авторите се позовават и на субсидията на АНС, създадена по програмата MDDS.

Вместо това във всяка история за създаването на Google се споменава само една федерална субсидия: субсидията на АНС/DARPA за „дигитални библиотеки“ (https://www.nsf.gov/awardsearch/showAward?AWD_ID=9411306), която имаше за цел да позволи на изследователите от Станфорд да търсят в цялата световна мрежа, съхранявана по това време на сървърите на университета.„Разработването на алгоритмите на Google е извършено на различни компютри, предоставени главно от финансирания от АНС-DARPA-НАСА проект за дигитална библиотека в Станфорд“, казва например за произхода си станфордската Infolab (http://infolab.stanford.edu/…/pictur…/display/0-4-Google.htm). В собствената си история за произхода на Google АНС също споменава само субсидията за дигитални библиотеки (https://www.nsf.gov/discoveries/disc_summ.jsp?cntn_id=100660), но не и тази за MDDS. В известния научен труд (http://citeseerx.ist.psu.edu/viewdoc/summary…) „Анатомия на широкомащабната хипертекстова уеб търсачка“, в който се описва създаването на Google, Брин и Пейдж благодарят на АНС и DARPA за предоставената на Станфорд субсидия за дигитална библиотека. Но субсидията от програмата MDDS на разузнавателната общност - специално създадена за пробива, върху който е изграден Google - е изчезнала в неизвестност.

В миналото Google е заявявала, че не е финансирана или създадена от ЦРУ. Например, когато през 2006 г. се появиха истории (http://www.hstoday.us/…/510deae558e9b6375bd64c7fe63f634f…), че Google е получавала финансиране от разузнавателната общност в продължение на години, за да подпомага усилията за борба с тероризма, компанията заяви пред основателя на списание Wired Джон Бател (http://battellemedia.com/…/2006/11/google_on_cia_untrue.php), че „Твърденията, свързани с Google, са напълно неверни.“

Дали ЦРУ е финансирало пряко работата на Брин и Пейдж и по този начин е създало Google? Не. Но дали Брин и Пейдж са изследвали точно това, на което са се надявали АНС, ЦРУ и разузнавателната общност, подпомогнати от своите субсидии? Абсолютно.

За да разберете това значение, трябва да вземете предвид какво се опитваше да постигне разузнавателната общност, когато отпускаше субсидии на най-добрите компютърни учени в академичните среди: ЦРУ и АНС финансираха некласифицирана, разделена на части програма, която от самото си начало беше предназначена да стимулира разработването на нещо, което изглежда почти точно като Google. Пробивното изследване на Брин за класирането на страниците чрез проследяване на заявките на потребителите и свързването им с многото извършени търсения - по същество идентифициране на „сходни птици“ - до голяма степен беше целта на програмата MDDS на разузнавателната общност. И Google успя да надмине и най-смелите им мечти.

ТРАЙНОТО НАСЛЕДСТВО НА РАЗУЗНАВАТЕЛНАТА ОБЩНОСТ В СИЛИЦИЕВАТА ДОЛИНА

През последните години нараснаха опасенията за неприкосновеността на личния живот в дигиталната сфера, свързани с взаимодействието между разузнавателната общност и търговските технологични гиганти (https://www.thenation.com/…/its-time-21st-century-debate…/). Но повечето хора все още не разбират до каква степен разузнавателната общност разчита на най-големите научни и технологични компании в света за своята работа в областта на борбата с „тероризма“ и националната сигурност.

Групите за защита на гражданските свободи от години изразяват своята загриженост за неприкосновеността на личния живот, особено във връзка с Патриотичния закон. „Приет набързо 45 дни след 9/11 в името на националната сигурност, Патриотичният акт беше първата от многото промени в законите за наблюдение, които улесниха правителството да шпионира обикновените американци, като разшири правомощията му да следи телефонните разговори и електронната поща, да събира данни за банкови и кредитни сметки и да следи дейността на невинни американци в интернет“, казва ACLU (https://www.aclu.org/…/priva…/surveillance-under-patriot-act). „Въпреки че повечето американци смятат, че е създаден за залавяне на терористи, Патриотичният закон всъщност превръща обикновените граждани в заподозрени.“

Когато ги попитат, най-големите технологични и комуникационни компании - от Verizon и AT&T до Google, Facebook и Microsoft - заявяват, че никога не предлагат умишлено и проактивно огромните си бази данни за своите клиенти на федералните служби за сигурност и правоприлагане: те казват, че отговарят само на призовки или искания (https://www.washingtonpost.com/…/3a0c0da8-cebf-11e2-8845…), които са подадени по надлежния ред съгласно условията на Патриотичния закон.

Но дори и бегъл преглед на последните публични регистри показва, че се наблюдава бягаща пътека от постоянни искания, които биха могли да подкопаят намеренията, стоящи зад това обещание за поверителност. Според регистрите за искания за данни, които компаниите предоставят на обществеността, през последния отчетен период между 2016 и 2017 г. местните, щатските и федералните правителствени органи, търсещи информация, свързана с националната сигурност, борбата с тероризма или с престъпността, са издали над 260 000 призовки, съдебни заповеди, заповеди за претърсване и други правни искания до Verizon (http://transparency.verizon.com/us-data), над 250 000 такива искания до AT&T (http://about.att.com/…/governance/transparencyreport.html) и близо 24 000 призовки, заповеди за претърсване или съдебни заповеди до Google (http://www.google.com/transparencyrepo…/userdatarequests/US/). Преките искания за национална сигурност или борба с тероризма са малка част от тази обща група искания, но правният процес по Патриотичния акт вече е толкова рутинен, че всяка от компаниите има група служители, които просто се грижат за потока от искания.

По този начин сътрудничеството между разузнавателната общност и големите търговски научни и технологични компании е изключително успешно. Когато агенциите за национална сигурност трябва да идентифицират и проследяват хора и групи, те знаят към кого да се обърнат - и го правят често. Това беше целта в началото. Тя е успяла може би повече, отколкото някой е могъл да си представи по онова време.

 

Превод на български - Страничката “Монтагю Кийн”

 

Източник: https://qz.com/1145669/googles-true-origin-partly-lies-in-cia-and-nsa-research-grants-for-mass-surveillance/?fbclid=IwAR1C77ekJtgQ6cIfsY9qO6kqzNL0B_MtIYB0uEDIEGs8chc2Mu6BdgL3J5o

 image




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: humanity21
Категория: Други
Прочетен: 442827
Постинги: 673
Коментари: 78
Гласове: 368
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031