Amazon ще ви плати 10 долара за отпечатъка на дланта ви - може би искате да си помислите добре

От Пам Ригс, 18/08/2021

Гигантът в онлайн търговията на дребно Amazon се премести от екраните на компютрите ни на улиците с въвеждането на магазини за хранителни стоки и книги на Amazon. С това разширяване бе въведена услугата Amazon One, която позволява на клиентите да използват отпечатъка на ръката си за плащане, вместо да докосват или размахват карта.

Според последните доклади Amazon вече предлага промоционален кредит (https://techcrunch.com/…/02/amazon-credit-palm-biometrics/) на потребителите, които се регистрират.

Във Великобритания бързо свикваме с идентификацията с биометрични данни. Много от нас използват отпечатък на палец или лицево разпознаване за достъп до смартфоните си, за оторизиране на плащания или за преминаване на международни граници.

Използването на биометрични данни (част от тялото ви) вместо кредитна карта (нещо, което притежавате) за извършване на покупка може да предложи много по-голямо удобство за сметка на много малки разходи. Предоставянето на биометрични данни на друга страна обаче е свързано с няколко сложни проблема, поради което трябва да сме предпазливи към компании като Amazon, които ни стимулират да използваме биометрични данни за ежедневни транзакции.

Стимулът на Amazon за вземане на отпечатък от ръката се добавя към продължаващия академичен и политически дебат за това кога и къде да се използват биометрични данни за „удостоверяване“ на самоличността в дадена система (за да се докаже, че сте този, за когото се представяте).

Предимствата са, че никога не оставате без биометричния си идентификатор - лицето, ръката или пръстът ви пътуват с вас. Биометричните данни са доста трудни за кражба (съвременните системи за пръстови отпечатъци обикновено включват тест за „жизненост“, така че никой нападател не би се изкушил да отреже пръст или да направи копия от латекс). Освен това те са лесни за използване - отпадат проблемите със запомнянето на множество пароли за достъп до различни системи и услуги.

Какво ще кажете за разходите? Нямате много ръце - и не можете да си вземете нова - така че един биометричен елемент ще трябва да служи като входна точка към множество системи. Това се превръща в истински проблем, ако биометричните данни бъдат хакнати.

Биометричните данни могат да бъдат и дискриминационни. Много системи за разпознаване на лица не успяват да се справят с етническите малцинства (тъй като системите са обучени с предимно бели лица). Системите за пръстови отпечатъци могат да подведат по-възрастните хора, които имат по-тънка кожа и по-слабо изразена извивка, а всички системи ще подведат хората с определени увреждания - например артритът може да затрудни снемането на отпечатък от дланта.

НА КОГО ДА СЕ ДОВЕРИМ?

Ключов въпрос за „доставчиците на биометрична идентичност“ е дали може да им се има доверие. Това означава, че те ще пазят данните в безопасност и ще бъдат „пропорционални“ при използването на биометрични данни като средство за идентификация. С други думи, те ще използват биометрични данни, когато това е необходимо - например за целите на сигурността - но не просто защото това изглежда удобно.

Понастоящем правителството на Обединеното кралство провежда консултации (https://www.gov.uk/…/uk-digital-identity-attributes-trust…) относно нова рамка за дигитална идентичност и доверие в атрибутите, в която фирмите могат да бъдат сертифицирани да предлагат биометрични и други форми на услуги за управление на идентичността.

С нарастването на броя на ежедневните дигитални транзакции нараства и необходимостта от лесно и безпроблемно удостоверяване, така че не е изненадващо, че Amazon може да иска да стане основен играч в тази област. Предлагайки да ви плати за използването на биометрично влизане е бърз начин да ви накарат да изберете Amazon за свой надежден доставчик на самоличност... но сигурни ли сте, че искате да го направите?

ПАРАДОКСА НА ПОВЕРИТЕЛНОСТТА

За съжаление в този процес сме жертви на собствената си психология. Често казваме, че ценим неприкосновеността на личния си живот и искаме да защитим данните си, но след това, с обещанието за бърза награда, просто ще кликнем върху тази връзка, ще приемем тези бисквитки, ще влезем във Facebook, ще предложим пръстовия си отпечатък и ще купим това блестящо ново нещо.

Изследователите имат име за това - парадокс на поверителността (https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0167404815001017?casa_token=G49KiKJxhI4AAAAA:LBLbp3PbJ2OhePoYcucU4HamwFvVeOtwXswO6AkZZf91VK_6e01XH99JksNpv9h3bDzA3LMr2Q). В проучване след проучване хората твърдят, че са силно загрижени за неприкосновеността на личния живот, защитата на данните и дигиталната сигурност, но тези нагласи не се потвърждават от тяхното поведение. Съществуват няколко обяснения за това, като някои изследователи твърдят, че хората използват калкулатора на неприкосновеността на личния живот, за да оценят разходите и ползите от разкриването на определена информация.

Проблемът, както винаги, е, че в това изчисление започват да се промъкват определени видове когнитивни или социални предразсъдъци. Знаем например, че хората подценяват рисковете, свързани с неща, които харесват, и надценяват рисковете, свързани с неща, които не харесват (нещо, известно като „евристика на въздействието“ (https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0377221705003577?casa_token=YTy8mFBCKVcAAAAA:EumjAvyFQYVRJX7zjUQS-VJzomWVQw9n-e6vADtZHuyUvI2JHNkLEI8IrLmQrO-iIy1WPFTfhQ)).

В резултат на това хората са склонни да споделят повече лични данни, отколкото би трябвало, а количеството на тези данни в обращение нараства експоненциално. Същото важи и за биометричните данни. Хората казват, че биометричните данни трябва да се съхраняват само в доверени организации, но след това се отказват от биометричните си данни срещу малък стимул. В собствените си изследвания (https://dl.acm.org/doi/pdf/10.1145/2778972?casa_token=wtG1zO9QeAQAAAAA:htr-861bqneZm40HDDSo8ezNGQc3xqGRC6-RDH8MEiDFajPCYSM3ba7NRS5uuzKzQU0hMfNNJwFg) свързвам този поведенчески парадокс с факта, че сигурността и неприкосновеността на личния живот са неща, които трябва да правим, но те не ни доставят радост, така че мотивацията ни за действие е ниска.

Предупрежденията за дългосрочните рискове, свързани с използването на услугата на Amazon, може да се окажат безполезни, но ви казвам следното: биометричните ви данни не просто потвърждават самоличността ви, те са нещо повече от това. Те много ясно показват етническата принадлежност и възрастта, но могат също така несъзнателно да разкриват информация за увреждания или дори за настроението (например при гласовите биометрични данни).

Биометричният анализ може да се извършва без разрешение (ако държавните разпоредби го позволяват), а в някои случаи и в голям мащаб (https://www.jtl.columbia.edu/…/a-face-in-the-crowd-facial…). Китай е водещ в използването на лицево разпознаване за идентифициране на лица в тълпата, дори когато са с маски (https://www.reuters.com/…/us-health-coronavirus-facial…). Размяната на отпечатък от дланта срещу еквивалента на безплатна книга може да изглежда като нещо много различно, но това е тънкият край на биометричния клин.

Превод на български - Страничката "Монтагю Кийн"

Източник: https://childrenshealthdefense.org/defender/amazon-one-biometric-palm-print-purchasing/?fbclid=IwAR1Dlgc5Id5NO3hh1I30bma6M-tYbEft-IWlUq7mPG-u7yRK_2iR1vLhDAw