Съдържат ли дрехите ви за тренировка тези токсични химикали
От Елизабет Грибкоф, 24/03/2022
Неотдавнашни тестове на дамски дрехи за йога и спортни облекла, произведени от марки като Under Armour, Gap и Adidas, установиха, че повече от две трети от спортните сутиени и една четвърт от клиновете съдържат флуор - индикатор за PFAS или „вечните химикали“, свързани с увреждане на черния дроб и имунната система.
Ако в един слънчев майски ден през 2014 г. сте се разхождали покрай аутлет магазина на Adidas в близост до централата на компанията в Германия, на бетонната площадка отвън имаше футболен мач. Но в тази игра имаше нещо странно.
Вместо обувки, играчите имаха червена боя по краката си. На белите им чорапи бяха изписани думите „Детоксикирайте обувките ни“.
„Мачът“ е част от поредица протести, организирани от екологичната активистка група „Грийнпийс“, която призовава Adidas, Nike и други компании за спортни облекла да спрат да използват токсични химикали в своите дрехи и обувки. Кампанията беше до голяма степен успешна, като Adidas се съгласи да спре използването на PFAS (https://wayback.archive-it.org/…/adidas-is-back…/blog/49596/) в дрехите си до края на десетилетието.
Но седем години по-късно тези така наречени „вечни химикали“ изглежда все още се намират в някои от дрехите на тези марки.
Неотдавнашни тестове на редица дрехи за йога и спортни облекла за жени на популярни марки като Under Armour, Gap и Adidas установиха, че повече от две трети от тестваните спортни сутиени и една четвърт от клиновете съдържат флуор (https://www.ehn.org/pfas-clothing-2656435785.html) - индикатор за PFAS (пер- и полифлуороалкилни вещества).
Обещавам, че ако попитате всяка една тренираща жена в САЩ: „Искате ли върху спортното ви облекло да имате химикал, който е свързан с проблеми с метаболизма, наддаване на тегло и др.“, тя ще каже „Не“, казва Лия Сегеди, основателка на блога за екологично здраве и безопасност на потребителите Mamavation, която е поръчала тестовете, пред Environmental Health News (EHN).
EHN.org частично финансира тестването. Пийт Майерс, главен научен сътрудник на Environmental Health Sciences, която издава Environmental Health News, направи преглед на резултатите.
Експертите не са единодушни дали нивата на флуор, открити в спортните облекла, показват умишлена употреба на PFAS или че съединенията случайно са замърсили текстила по време на производството. В същото време текстилната промишленост е най-големият потребител в световен мащаб на по-нов вид PFAS (https://www.nrdc.org/…/files/pfas-textile-report-202105.pdf), който е свързан с (https://www.ewg.org/…/EWG_PFAS-Table_ShortLongChain_C01.pdf) увреждания на черния дроб и имунната система. Освен това сертификатите за безопасност на текстила в по-голямата си част разглеждат само част от съществуващите PFAS.
Новите тестове подчертават непоследователния подход на шивашката промишленост при освобождаването на веригата за доставки от токсичните химикали.
Защитници и експерти твърдят, че липсата на смислени правила за безопасност на химикалите и неяснотата относно това какво означава „без PFAS“ в сектора на облеклото излагат на риск потребителите и хората, които работят или живеят в близост до текстилните предприятия.
Греъм Пийзли, физик от Университета в Нотр Дам и изследовател на PFAS, нарича липсата на регулация на химическата безопасност в облеклото „Див Запад“.
„В някои случаи дори не са сигурни какво добавят техните доставчици“, казва той пред EHN.
PFAS В СПОРТНОТО ОБЛЕКЛО
Пер- и полифлуороалкилните вещества, обикновено наричани PFAS, са група от почти 9000 съединения, които са станали известни с това, че замърсяват питейната вода, особено в близост до военни бази и заводи.
Съединенията се свързват с някои видове рак, въздействие върху хормоналната ни система, вродени дефекти и други въздействия върху здравето.
Учените са все по-загрижени за разпространението на PFAS в храната, която консумираме, и в продукти от ежедневието като грим и екипировка за открито.
Някои производители нанасят финишно покритие на базата на PFAS върху външния слой на дрехите и униформите, за да ги направят устойчиви на вода и масла. Някои дъждобрани пък съдържат мембрана от PFAS, която ги прави водоустойчиви, без да се нарушава дишането.
Изследователите са открили особено високи нива на PFAS в пожарникарското оборудване (https://pubs.acs.org/doi/10.1021/acs.estlett.0c00410), униформите на стюардесите (https://www.fahealth.org/theyre-hiding-something-southwest…/), някои облекла за дейности на открито (https://www.ehn.org/household-products-with-pfas-2656476590…) и дори в дамското бельо (https://www.mamavation.com/…/period-underwear-contaminated…). Неотдавнашно проучване на организацията с нестопанска цел „Бъдеще без токсини“ установи (https://www.ehn.org/household-products-with-pfas-2656476590…), че почти 3/4 от 47 тествани устойчиви на петна и вода дрехи за открито и домашно бельо съдържат PFAS.
Съществуват и доказателства, че тези съединения не остават само върху дрехите. Миналата година проучване установи високи нива на PFAS в праха, в който се съхранява противопожарно оборудване (https://www.nature.com/articles/s41370-021-00288-7); друго проучване установи повишено съдържание на PFAS във въздуха на магазин за екипировка за открито (https://pubs.acs.org/doi/pdf/10.1021/acs.estlett.1c00481).
Учените също така научават, че финишните покрития на базата на PFAS се размиват по дрехите при пране, отиват в пречиствателните станции и в крайна сметка попадат във водните пътища. И не е изненадващо, че въздухът във вътрешността на съоръженията за пречистване на отпадъчни води на текстилните фабрики (https://pubs.acs.org/doi/10.1021/acs.est.6b03213) и около тях може да съдържа високи нива на PFAS, което кара организацията „Бъдеще без токсини“ да нарича (https://toxicfreefuture.org/toxic-convenience/introduction/) съоръженията „горещи точки на замърсяване с PFAS“.
Тъй като тестването за PFAS е скъпо и съществуват тестове само за ограничен брой съединения, изследователите обикновено тестват продуктите за наличие на флуор - добър индикатор, че тъканта е била третирана с PFAS.
„Това е наистина чудесен инструмент за скрининг, тъй като ви подсказва къде трябва да насочите ресурсите си, за да идентифицирате продуктите, които трябва да бъдат изследвани допълнително“, казва Карла Нг, инженер от Университета в Питсбърг, която изучава PFAS, пред EHN.
Mamavation тества спортни дрехи въз основа на интереса на членовете на общността и защото проучванията вече са показали, че PFAS са широко разпространени в облеклото за дейности на открито. През изминалата година те изпратиха 32 чифта клинове за йога и тренировъчни панталони и 23 спортни сутиена, за да бъдат изследвани за наличие на флуор.
В една четвърт от клиновете имало органичен флуор в областта на разкрача, а в две трети от спортните сутиени - в областта на зърната. Само в един от сутиените се открива съдържание на флуор в задната част.
Д-р Манаса Мантравади, доцент по клинична педиатрия в Медицинския факултет на Университета в Индиана, казва пред Mamavation, че кърмачките трябва да избягват PFAS в спортните сутиени и други продукти от ежедневието.
В нито един от клиновете или памучните сутиени, предназначени за спортове с по-малко въздействие, на компании като Pact и Tree Tribe не е открит показателят PFAS. Има и три спортни сутиена - All in Motion Sports Bra на Target, Longline Yoga Bra на CRZ Yoga и Free to Be Strappy Bra на Lululemon - както и редица клинове, изработени от синтетични материи, в които също не бяха открити нива на флуор.
Тези резултати показват, че компаниите могат да произвеждат спортно облекло, което не съдържа PFAS, казва Сегеди.
КАК PFAS ПОПАДА В СПОРТНОТО ОБЛЕКЛО
С изключение на един чифт клинове от LulaRoe, в който флуорът е бил малко под 300 части на милион, всички дрехи са имали нива на флуор под 100 части на милион - което вероятно е под прага за PFAS, добавени целенасочено за устойчивост на вода или петна.
Пийзли каза, че макар да е малко вероятно компаниите да поставят покритие на базата на PFAS върху еластичен чифт клинове или спортен сутиен, откриването на флуор само в предната част на спортните сутиени изглежда предполага, че PFAS може да са били умишлено добавени към тази тъкан.
Ричард Блекбърн, професор по устойчиви материали в Университета в Лийдс, заяви пред EHN, че ако дадена марка произвежда дрехите си в предприятие, което използва флуорирани химикали за друга компания за дрехи, това може да доведе до замърсяване на дрехите. Той добави, че е нелогично PFAS - съединения, които отблъскват водата - да се добавят към спортни дрехи, които изпускат потта.
Експертите твърдят също така, че оборудването с тефлоново покритие, почистващите химикали, използването на рециклирани стоки за производството на дрехи и фоновите нива на PFAS във водата могат да доведат до появата на токсични съединения по време на производството.
„Това е проблемът с тази химия - тя е много устойчива и се натрупва“, каза Блекбърн, добавяйки, че „не съществуват методи, които да гарантират, че това ниво на замърсяване е сведено до нивата, които бихте искали“.
Макар че има доказателства, че PFAS могат да се абсорбират през кожата, неизвестните са много, казва пред EHN Амина Саламова, химик по околната среда в Училището по обществено здраве „Ролинс“ към университета „Емъри“.
„Трудно е да се каже с какви точно последици за здравето може да бъде свързано това излагане [на спортни дрехи]“, казва тя и добавя, че все пак би била „загрижена“, тъй като експертите са притеснени за цялостното ни излагане на PFAS от различни източници.
ОТГОВОРИТЕ НА КОМПАНИИТЕ ЗА РАЗСЛЕДВАНЕТО НА PFAS
Повечето от марките, чиито дрехи са показали положителен резултат за наличие на флуор, не са отговорили на многобройните искания за коментар от страна на EHN. Говорител на Nike заяви пред EHN, че компанията е спряла да използва PFAS в дрехите си в края на миналата година.
Vuori, калифорнийска компания за спортно облекло, заяви пред EHN, че тества всички продукти, предназначени да отблъскват вода и други вещества, за наличие на PFAS, включени в списъка със забранени вещества на браншовата търговска организация Apparel and Footwear International Group (https://www.afirm-group.com/…/2021_AFIRM_RSL_2021_0226a.pdf). Списъкът, цитиран от Vuori, съдържа само PFAS от по-старо поколение - не и по-новите PFAS, които компаниите започват да използват все по-често.
Говорител на Vuori добави, че: „При тези приложения [на репеленти] е обичайно да има следи от PFAS.“
Подходите на компаниите за спортно облекло към тези съединения се различават значително в зависимост от ангажиментите на марките и публично достъпните списъци с ограничени вещества. Nike и Adidas твърдят, че са премахнали всички PFAS от своите продукти, а Gap, която притежава също Athleta и Old Navy, заявява, че ще премахне PFAS до 2023 г.
Към 2020 г. по-малко от 10% от нейните водоустойчиви и устойчиви на петна продукти не съдържат PFAS. Междувременно Target, чийто спортен сутиен не съдържа флуор, ще спре да използва умишлено добавени PFAS до края на тази година.
Британската компания за дамско активно облекло Sweaty Betty твърди, че „постепенно премахва“ съединенията, но не посочва конкретни срокове. Компаниите Lululemon, Champion и Lane Bryant твърдят само, че ограничават PFOA и/или PFOS и свързаните с тях вещества - съединения, които ЕС вече е забранил и които Агенцията за опазване на околната среда на САЩ наскоро предложи да бъдат класифицирани като „опасни вещества“ (https://www.epa.gov/pfas/epa-actions-address-pfas). Други тествани компании, в чиито дрехи е имало флуор, не са заявили ангажименти.
Дори ако компаниите за облекло получат сертификати за текстил, които надхвърлят изискванията за безопасност на САЩ, тези стандарти не ограничават или не тестват всички PFAS. Швейцарският сертифициращ орган за устойчив текстил Bluesign например заяви пред Mamavation, че все още приема PFAS от по-ново поколение.
OEKO-TEX ограничава употребата (https://www.oeko-tex.com/…/our…/standard-100-by-oeko-tex) на около 100 различни вида PFAS, казва пред EHN Бен Мийд, ръководител на OEKO-TEX в САЩ. Той добави, че някои американски компании за облекло, и особено търговците на дребно, започват да изискват да поемат ангажименти за липса на PFAS.
Химическата промишленост и производството на облекло отдавна твърдят, че по-новите PFAS с по-къси вериги, които имат по-малко въглеродни атоми и като цяло се изхвърлят от организма по-бързо, са безопасни - твърдение, което се поставя под въпрос от все повече научни доказателства (https://www.sciencedirect.com/…/abs/pii/S0278691520300983…). Проучванията показват например, че по-новите PFAS са токсични за черния дроб (https://cswab.org/…/Short-chain-PFAS-literature-review…) и са свързани с потенциални проблеми в развитието на плода (https://pubs.acs.org/doi/10.1021/acs.est.0c02444).
Освен това в продуктите често трябва да се използват по-големи количества от тези по-нови PFAS, за да се постигне същият ефект на устойчивост на масла и вода, а при производството им се образуват PFAS с дълга верига като страничен продукт.
Тези по-нови PFAS вече се откриват в телата ни. „Предполагам, че виждаме този нов вид появяващи се PFAS, просто защото те се използват все повече и повече като заместители на тези, които са били премахнати от употреба“, казва Саламова, водещ автор на проучване, което установява, че PFAS с къса верига са най-разпространеният вид в кърмата.
Има и някои ранни доказателства, че по-малките PFAS могат по-лесно да преминат през порите на кожата, казва Пийзли.
Сегеди и други се опасяват, че тестването на подгрупа от хилядите PFAS не е достатъчно (https://setac.onlinelibrary.wiley.com/…/10.1002/etc.4935). Изследователите например установиха, че при използването на вода за разрушаване на химическите връзки в текстила, процес, наречен „хидролиза“, се откриват значително повече флуоротеломерни алкохоли, по-нов клас PFAS, отколкото при традиционните тестове.
Налице е „нарастваща загриженост и научни доказателства, че PFAS, включени в програмите за мониторинг, са само малка част от общото натоварване с PFAS“, пише в проучването авторът Владимир Никифиров, старши научен сътрудник в Норвежкия институт за изследване на въздуха.
В ПОСОКА ДРЕХИ БЕЗ PFAS
Изследователите биха искали всички PFAS да бъдат забранени, с изключение на основните употреби, при които е трудно да бъдат заменени, като например в някои медицински изделия. Докато някои големи компании за спортни и други облекла поеха ангажимент да спрат използването на PFAS в своите продукти, индустрията за екипировка за открито, която разчита на PFAS за водоустойчиви дрехи, действа малко по-бавно.
REI например избягва призивите да продава само дъждобрани, които не съдържат PFAS, като отбелязва (https://www.rei.com/…/pfas-chemicals-in-outdoor…/td-p/8288), че повечето марки, които продава, все още използват късоверижни версии на съединенията „поради техните характеристики и издръжливост“.
Няколко компании за дейности на открито, като Fjallraven и Jack Wolfskin, вече са спрели да използват флуорирани покрития, а други, като Patagonia (https://www.patagonia.com/…/dwr-durable-water-repellent.html), се движат в тази посока.
Блекбърн заяви, че използването на PFAS за хидроизолация на дрехите е случай на „свръхинженерство“, като се позова на неотдавнашно проучване (https://www.sciencedirect.com/…/artic…/pii/S0959652619301799#), по което е работил, което е установило, че някои алтернативи на зелената химия са също толкова ефективни при отблъскването на водата.
Дрехите все още не са във фокуса на законодателните усилия на щатско и федерално ниво за ограничаване на PFAS. Наскоро Мейн прие законопроект (https://www.reuters.com/…/maine-outlaws-pfas-products-with…/) за забрана на PFAS във всички продукти, продавани в щата, с ограничени изключения за „неизбежна употреба“ на съединенията.
Междувременно Вашингтон предостави на щатските агенции широка свобода на действие за ограничаване на PFAS в потребителските стоки, според организацията Toxic-Free Future, която в нов доклад (https://saferstates.org/news/new-analysis-2022) установява, че тази година 19 щата ще разгледат законопроекти за ограничаване на PFAS в текстила и много други употреби.
Освен забраната за използване на PFAS в текстила, защитниците биха искали правителствата да изискват оповестяване на съставките и да гарантират, че алтернативите на PFAS отговарят на строги стандарти за безопасност.
„Жените около мен отчаяно искат да знаят за семействата си, защото разбират, че това е голям проблем“, казва Сегеди. „И те разбират, че се намират в този междинен свят, преди той да бъде забранен.“
Превод на български - Страничката "Монтагю Кийн"
Източник: https://childrenshealthdefense.org/defender/work-out-clothes-toxic-chemicals/?utm_source=salsa&eType=EmailBlastContent&eId=98f10d04-cd62-4253-954d-fde4b440aa08&fbclid=IwAR2qFWXQz6ILoUteApOv4cClI6BXKEODeWJSDYT8U0Er1MlXJfXiqDKfuuQ
