Вътрешният демон на Лесли Уекснър

От Уитни Уеб, 10/06/2022

1985 г. е годината, в която Лесли Уекснър става милиардер. През тази година председателят на The Limited (сега L Brands) започва да изгражда публичната си личност. Това усилие да се „ребрандира“ започва с поредица от възторжени медийни профили. Основните издания, които участваха в първата основна, лична пиар кампания на Уекснър, бяха известни нюйоркски издания, като New York Magazine и New York Times.

Профилът в списание „Ню Йорк“ (https://books.google.co.uk/books?id=LxMCAAAAMBAJ&pg=PA28…), който е корицата на броя от 5 август 1985 г., е озаглавен „Ергенът милиардер: на тръни с Лесли Уекснър“ (https://books.google.co.uk/books?id=LxMCAAAAMBAJ&pg=PA28…). Въпреки че е изпълнена със снимки на усмихнатия и прегърнат с приятели Уекснър на средна възраст, както и с обилни похвали за бизнес делата му и неговата „нежна“ и „деликатна“ личност, една от основните теми на статията се върти около това, което очевидно е духовно страдание или психическо заболяване на Уекснър, в зависимост от духовните убеждения на читателя.

Статията в New York Magazine започва по следния начин:

„В сутринта, когато Лесли Уекснър става милиардер, той се събужда притеснен, но това не е нещо необичайно. Винаги се събужда притеснен заради своя дибук (dybbuk), който го гложди и му причинява сърбеж на душата, който той нарича shpilkes [„тръни“ на идиш]. Понякога бяга от него по пътищата на Кълъмбъс, бяга с някое от поршетата си или лети с някой от самолетите си, но след това той се завръща с първото му кафе, с първата му среща и го подтиква.“

Може да се тълкува, че тази употреба на shpilkes буквално „игли“ или „тръни“ на идиш и често използвана за описание на нервна енергия, нетърпение или тревога, е просто олицетворение на тревогата на Уекснър. Въпреки това решението му да използва думата dybbuk, което той прави в цялата статия, е доста важно. Забележително е също така как Уекснър описва тази очевидна същност в цялата статия и интимните си отношения с нея.

[снимка 2]

Според определението в Енциклопедия Британика (https://www.britannica.com/topic/dybbuk-Jewish-folklore) dybbuk е еврейски фолклорен термин за „безплътен човешки дух, който заради предишни грехове се скита неспокойно, докато не намери убежище в тялото на жив човек“. За разлика от духовете, които все още не са се преселили, но притежават положителни качества (https://www.learnreligions.com/what-is-a-dybbuk-2076657), като например maggid или ibbur, дибукът почти винаги се смята за злонамерен, поради което се превежда на английски [бел. прев. - и на български] като „демон“. Такъв е случаят и в този профил на Уекснър в списание „Ню Йорк“.

Авторката на статията, Джули Баумголд, описва дибука на Лесли Уекснър като „демон, който винаги се събужда сутрин с Уекснър и го подтиква и дърпа“. Уекснър можеше лесно да избере да представи същността като праведен дух (maggid) или като своите праведни предци (ibbur), които ръководят живота и бизнес решенията му, особено за целите на интервю, което щеше да бъде прочетено широко в цялата страна. Вместо това Уекснър избира този конкретен термин, което говори много за човек, който оттогава използва милиардите си, за да формира еврейската идентичност и лидерство в САЩ и Израел в продължение на десетилетия.

По-нататък в статията се посочва, че Уекснър е бил с dybbuk още от дете и че баща му го е разпознал и го е наричал „churning“. Според Уекснър дибукът го кара да се чувства „разтопен“ и постоянно го държи „на тръни“. Изглежда го е напуснал, когато е бил младеж, за да се върне през 1977 г., когато е на 40 години, полузамръзнал по време на злополучно изкачване в планина близо до ваканционния му дом във Вейл, Колорадо. Уекснър казва, че именно при това пътуване се е срещнал със своя дибук от детството и е решил да „промени живота си“.

Пред списание „Ню Йорк“ той разказва, че неговият дибук го кара да „обикаля от къща на къща“, да „иска все повече и повече“ и да „поглъща компании, по-големи от неговата собствена“. С други думи, той го принуждава да трупа повече пари и власт, без да се вижда краят им. По-късно Уекснър описва дибука като неразделна „част от неговия гений“.

Уекснър описва още, че неговият дибук го държи „извън равновесие, емоционално изостанал, част от него - ценната, съкровена част на момче-син - изостава [от дибука]“. Това е в съответствие с други определения на термина в еврейските медии, включително материал, публикуван в Jewish Chronicle (https://www.thejc.com/…/how-to-deal-with-a-dybbuk-1.479193). В тази статия терминът първо се определя като „демон, който се вкопчва в душата на човека“, а след това се посочва, че: „Еврейският глагол, от който произлиза думата dybbuk, се използва и за описание на вкопчването на благочестивата душа в Бога. Двете състояния са огледални образи един на друг.“ Според избора на думи на Уекснър и описанието на това, което той възприема като същност, живееща в него, същността (дибукът) е доминираща, докато неговата същност и душа „изостават“ и са закърнели, което го кара да се идентифицира повече с въпросната същност, отколкото със себе си.

Това е отразено и в заключителния параграф на статията в списание „Ню Йорк“:

„Лес Уекснър взема тежкия си черен куфар и отлита със своя „Чалънджър“, а до него седи неговият дибук, който го дразни и подтиква към нетърпение, този малък демон, когото той наистина обича. Дибукът обръща лицето си. Как изглежда той? „Като мен“, казва Лесли Уекснър.“

[снимка 3]

Извън духовния аспект на тази дискусия, от гореизложеното може да се предположи, че има голяма вероятност Уекснър да страда от някакъв вид психично разстройство, което го кара да проявява две различни личности, които непрекъснато се борят в него. Удивителното е, че той с гордост описва този очевиден недъг пред известна медия, а авторът на статията вплита „демона“ на Уекснър в материал, в който се опитва да възхвали преди всичко неговата бизнес проницателност.

И все пак, може би най-тревожният аспект на преживяването на Уекснър с неговия „dybbuk“, независимо дали е реално или въображаемо, е фактът, че Уекснър в годините преди и след публикуването на тази статия е оказал огромно влияние върху еврейските общности в САЩ и извън тях чрез своята „филантропия“. Някои от тези филантропски усилия, като фондация „Уекснър“, показват, че Уекснър формира поколения еврейски лидери чрез програмите на фондацията, докато други, като Мега груп, показват, че свързаният с организираната престъпност Лесли Уекснър се присъединява към няколко други съмишленици милиардери, много от които също имат значителни връзки с организираната престъпност, в усилията си да оформят отношенията на американската еврейска общност, както и на правителството на САЩ, с държавата Израел.

Защо за човек с такова влияние в еврейската общност по същество не са повдигани въпроси за ролята на Уекснър в ръководенето на делата на тази етнорелигиозна общност, при положение че той открито е твърдял, че се ръководи от „dybbuk“? Това е особено странно, като се има предвид, че Уекснър е подложен на засилен контрол през последните години, след като неговото протеже и най-близък сътрудник в продължение на десетилетия Джефри Е. Епстийн е разкрит като педофил и сериен сексуален трафикант. Дали дибукът на Уекснър го е привлякъл към Епстийн и го е подтикнал да подкрепи финансово ужасяващите му престъпления срещу малолетни?

БЕЛЕЖКА НА АВТОРА:

Гореизложеният текст е адаптиран откъс от предстоящата книга на Уитни Уеб „Една нация под шантаж: мръсният съюз между разузнаването и организираната престъпност, който доведе до Джефри Епстийн“ (One Nation Under Blackmail: the sordid union between Intelligence and Organized Crime that gave rise to Jeffrey Epstein). Желаещите могат да направят предварителна поръчка на книгата директно от уебсайта на издателството (https://www.trineday.com/products/one-nation-under-blackmail) или от Amazon.

Превод на български - Страничката "Монтагю Кийн"

Източник:https://unlimitedhangout.com/2022/06/reports/leslie-wexners-inner-demon/?fbclid=IwAR08Kc1wdeksRzylkGIllx7-IVSPwEQzmYl70PNSrZajWaGnIEsZT1OhkG0

 
Лесли Уекснър




Първа страница на профила на Уекснър в списание „Ню Йорк“ от 1985 г.






Стр. 31 на списание „Ню Йорк“ от 5 август 1985 г.