Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.01.2023 07:57 - Цифровите системи за идентификация могат да доведат до тежки и необратими нарушения на правата на човека
Автор: humanity21 Категория: Други   
Прочетен: 98 Коментари: 0 Гласове:
1



Цифровите системи за идентификация могат да доведат до тежки и необратими нарушения на правата на човека

От Сюзън Бърдик, 22/07/2022

 

Авторите на нов доклад за системите за цифрова идентификация (https://chrgj.org/…/Report_Paving-a-Digital-Road-to-Hell.pdf) предупреждават (https://chrgj.org/…/press-release-the-world-bank-and-co…/), че „действителните и потенциалните“ нарушения на правата на човека, произтичащи от модела на цифровата идентификация, могат да бъдат „тежки и потенциално необратими“.

Докладът от 100 страници - „Прокарване на пътя към ада? Буквар за ролята на Световната банка и глобалните мрежи за насърчаване на цифровия идентификатор “, публикувана от Центъра за човешки права и глобално правосъдие към Нюйоркския университет, призовава организациите за защита на правата на човека да обърнат внимание на заплахите, които представлява глобалният стремеж към цифрови документи за самоличност.

Изследователите от Нюйоркския университет твърдят, че много от поддръжниците, включително Световната банка, представят дигиталните идентификатори като средство за постигане на по-голямо приобщаване и екологична устойчивост, докато в действителност системите могат да доведат до точно обратното.

Според доклада дититалния документ за самоличност е представен като „неудържим и неизбежен отличителен белег на модерността и развитието през 21-ви век“, поради което инакомислещите са „обявени за лудити и пречки пред прогреса“.

Авторите настояват за открит дебат „при пълна прозрачност и с участието на всички заинтересовани страни“, включително най-маргинализираните и най-уязвимите.

Авторите, сред които е и Кристиан ван Веен (https://its.law.nyu.edu/facultyprofiles/index.cfm…), L. L. M., специален съветник (https://www.theguardian.com/profile/christiaan-van-veen) по новите технологии и правата на човека към ООН, призовават общността по правата на човека и свързаните с нея организации на гражданското общество да гарантират, че глобалните решения относно приемането на цифрови системи за идентификация не се вземат прибързано, а се основават на „сериозни доказателства и анализи“.

Изследователите от Нюйоркския университет смятат, че когато системите за цифрова идентификация застрашават правата на човека, подобни начинания трябва да бъдат „напълно спрени“.

Кой наистина печели?

„Правителствата по света инвестират много в системи за цифрова идентификация, често с биометрични компоненти“, казват авторите в изявление (https://chrgj.org/…/press-release-the-world-bank-and-co…/).

Цифровите системи за идентификация (https://www.accessnow.org/big-id-endangering-human-rights/), които често събират биометрични данни - като пръстови отпечатъци, разпознаване на ириса или други лицеви характеристики (https://childrenshealthdefense.org/…/pay-with-face-smile…/) - се приемат, за да заменят или допълнят нецифровите държавни системи за идентификация.

Според специален доклад на Access Now (https://www.accessnow.org/…/2021/10/BigID-Mythbuster.pdf), публикуван в Индия през октомври 2021 г., системите за цифрова идентификация - или „големите програми за идентификация“, както ги нарича Access Now - се прокарват от пазар на участници, които продават и печелят от системите за цифрова идентификация и инфраструктурата, като често застрашават човешките права (https://www.accessnow.org/big-id-endangering-human-rights/) на хората, за които се предполага, че ще се възползват от тях.

Изследователите от Нюйоркския университет стигат до същото заключение, че:

„Бързото разпространение на такива системи се дължи на нов консенсус в областта на развитието, формулиран и насърчаван от ключови световни участници като Световната банка, но също така и от правителства, фондации, доставчици и консултантски фирми.“

Привържениците на цифровите идентификационни системи твърдят, че те могат да допринесат за приобщаването и устойчивото развитие, като някои стигат дотам, че смятат приемането на цифрови идентификационни системи за предпоставка за осъществяване на правата на човека.

Но изследователите от Нюйоркския университет заявиха, че според тях „крайната цел“ на системите за цифрови документи за самоличност е „да улеснят икономическите транзакции и предоставянето на услуги в частния сектор, като същевременно включат нови, по-бедни лица в официалните икономики и „отключат“ данните за тяхното поведение"

„Обещанията за приобщаване и процъфтяване на цифровите икономики може да изглеждат привлекателни на хартия“, казват изследователите, „но системите за цифрови документи за самоличност постоянно не успяват да изпълнят тези обещания в реални условия, особено за най-маргинализираните.“

Авторите добавят:

„Всъщност от много страни, най-вече от мегапроекта за цифрови документи за самоличност Aadhaar (https://qz.com/…/aadhaar-indias-biometric-id-project…/) в Индия, се появяват доказателства за тежки и мащабни нарушения на правата на човека, свързани с този модел. Тези системи всъщност могат да изострят вече съществуващите форми на изключване и дискриминация в публичните и частните услуги. Освен това използването на новите технологии може да доведе до нови форми на вреди, включително биометрично изключване, дискриминация и многобройните вреди, свързани с „капитализма на наблюдението“ (https://www.theguardian.com/…/shoshana-zuboff-surveillance…).“

Ползите от използването на цифрова идентификация са „зле дефинирани“ и „слабо документирани“, казват авторите от Нюйоркския университет.

„От наличните данни става ясно, че най-облагодетелствани може да се окажат не „изостаналите“, а малка група компании и правителства“, пишат те.

Те добавиха:

„В крайна сметка системите за цифрови документи за самоличност се отличават най-вече с това, че генерират изгодни договори за компаниите, занимаващи се с биометрични данни, и увеличават възможностите на правителствата за наблюдение и контрол на миграцията.“

ПОВЕЧЕ ВРЕДА, ОТКОЛКОТО ПОЛЗА, ОСОБЕНО ЗА НАЙ-МАРГИНАЛИЗИРАНИТЕ ХОРА В СВЕТА

Авторите на доклада (https://chrgj.org/…/Report_Paving-a-Digital-Road-to-Hell.pdf) са направили четири неща.

Първо, те разгледаха въздействието на националните системи за цифрова идентификация върху правата на човека и заявиха, че анализът на разходите и ползите от системите за цифрова идентификация показва, че те носят повече вреда, отколкото полза - особено за най-маргинализираните лица в света.

„Чрез възприемането на цифровите технологии Световната банка и по-широката глобална мрежа от действащи лица насърчава нова парадигма за системите за идентификация, която дава приоритет на това, което наричаме „икономическа идентичност““, пишат авторите.

Те добавиха:

„Тези системи се фокусират върху подхранването на цифрови транзакции и превръщането на хората в проследими данни. Те често пренебрегват способността на системите за идентификация да разпознават не само уникалността на индивида, но и това, че той има правен статут със съответните права.

Въпреки това поддръжниците на тази нова парадигма я прикриват с езика на правата на човека и приобщаването, твърдейки, че подобни системи ще помогнат за постигането на множество цели за устойчиво развитие.“

Авторите добавят:

„Подобно на физическите пътища, националните системи за цифрова идентификация с биометрични компоненти (системи за цифрова идентификация) са представени като публичната инфраструктура на дигиталното бъдеще.

Въпреки това тези конкретни инфраструктури се оказаха опасни, тъй като са свързани с тежки и мащабни нарушения на правата на човека в редица страни по света, които засягат социалните, гражданските и политическите права.“

ПРИОРИТЕТ НА „ИКОНОМИЧЕСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ“

След това изследователите проучиха как се е появила програмата „идентификация за развитие“, ръководена от множество глобални участници.

Те обсъдиха системата за дигитални документи за самоличност, наречена Aadhaar (https://www.uidai.gov.in/what-is-aadhaar.html), която понастоящем се изпробва от правителството на Индия, и системата за дигитални документи за самоличност, насърчавана от Световната банка - „Идентификация за развитие“ (https://id4d.worldbank.org/), наричана обикновено инициативата ID4D.

Инициативата ID4D черпи вдъхновение от силно критикуваната (https://rethinkaadhaar.in/…/cag-report-confirms-criticism…) система за цифрова идентификация Aadhaar в Индия (https://www.reuters.com/…/india-aadhaar-breach-idINKBN1FX0FU).

В системата Aadhaar лицата доброволно получават 12-цифрен произволен номер от Индийския орган за уникална идентификация (https://uidai.gov.in/about-uidai.html) (законов орган, подкрепен от правителството на Индия), който установява „уникалността“ на лицата с помощта на демографски и биометрични технологии.

Според авторите на доклада на Нюйоркския университет този модел на цифрова идентификация е опасен, защото дава приоритет на „икономическата идентичност“ на индивида.

Моделът не се отнася само до самоличността на индивида, потвърждава Джоузеф Атик (https://id4africa.com/2020-speakers/), изпълнителен председател на влиятелната ID4Africa (https://id4africa.com/) - платформа, в която се срещат африканските правителства и големите компании на пазара на цифрови документи за самоличност.

Става дума за икономическите им взаимодействия - казва Атик.

Моделът ID4D „дава възможност и взаимодейства с платформи за удостоверяване, платежни системи, цифрови подписи, споделяне на данни, системи KYC, управление на съгласието и секторни платформи за доставка“, обяви (https://www.biometricupdate.com/…/id-is-no-longer-just…) Атик в началото на годишната среща на ID4Africa през 2022 г. в средата на юни в Двореца на конгресите в Маракеш, Мароко.

Авторите на доклада на Нюйоркския университет критикуват този модел:

„Следователно целта е не толкова идентичност, колкото идентификация. Трите взаимосвързани процеса на идентификация, регистрация и разрешаване са упражняване на власт.

Чрез този процес един участник признава или отрича атрибутите на идентичността на друг участник. Чрез процеса на идентификация хората могат да бъдат овластени, но подобни системи отдавна се използват с противоположна цел: да се откажат права на определени групи и да бъдат изключени.“

На трето място, авторите оценяват най-дребните подробности за това как Световната банка и нейната мрежа от поддръжници на цифрови системи за идентификация (https://childrenshealthdefense.org/…/digital-dictatorship…/) работят за прилагането на програмата „идентификация за развитие“ по целия свят.

Те обясниха как функционират финансирането и управлението на инициативата ID4D и заявиха, че Световната банка и нейните корпоративни и правителствени партньори „произвеждат консенсус“, като приемат, че преминаването към цифров модел на идентификация е неизбежно, желателно и необходимо за човешкия прогрес (https://childrenshealthdefense.org/…/transhumanism…/).

Но този „изкуствено създаден консенсус“ е лишен от основание, смятат те.

„Рядко се представят конкретни и солидни доказателства за предполагаемите ползи, свързани със системите за цифрова идентификация, а само се твърди, че цифровата идентификация ще доведе до приобщаване и развитие“, пишат авторите.

СЪЮЗИТЕ ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА МОГАТ ДА „ПРЕОСМИСЛЯТ“ ЦИФРОВОТО БЪДЕЩЕ

Според доклада мултидисциплинарните и географски разнообразни съюзи могат не само да помогнат да се гарантира, че цифровите системи за идентификация няма да се използват „по вредните начини, описани в този буквар“, но и да „помогнат да се преосмисли как би могло да изглежда цифровото бъдеще без конкретния модел на системите за идентификация, насърчаван от Световната банка и други“.

Те казаха:

„Тъй като цифровите системи за идентификация определят облика на правителствата и обществата, докато навлизаме в цифровата ера, въпросите за тяхната форма и дизайн - и изобщо за самото им съществуване - са от решаващо значение.

Какви алтернативни виждания можем да предложим, които да гарантират по-добре правата на човека и да запазят постиженията на безбройните години на борба за по-добро признаване и институционализиране на правата?

Какви системи за цифрова идентификация бихме могли да си представим, когато съберем участници, които искат общество, в което човешките права на всеки индивид и група са защитени? Как могат да бъдат проектирани системите за цифрова идентификация, за да насърчават наистина благосъстоянието на хората?

Как тази алтернативна визия, изпълваща правата, би се различавала от описаната тук икономическа, транзакционна идентичност, насърчавана от Световната банка и други? Всъщност дали изобщо ще имаме цифровизирани системи за идентификация?“

Авторите не са дали отговори на тези въпроси.

По-скоро те имаха за цел да „обединят отличната работа, която нашите партньори, колеги и други неуморно извършват по целия свят“, и да улеснят сътрудничеството, „за да се гарантира, че бъдещето на цифровия идентификатор ще подобри, а не ще застраши упражняването на правата на човека“.

 

Превод на български - Страничката "Монтагю Кийн"

 

Източник: https://childrenshealthdefense.org/defender/digital-road-digital-id-systems-human-rights-violations/?fbclid=IwAR1kdezYNba-0Xb6_vMciwBS68-FcRG4sQ3M8QHaBNzi_hKA7Ww11cSSoB4

 image




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: humanity21
Категория: Други
Прочетен: 443259
Постинги: 673
Коментари: 78
Гласове: 368
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031