Нов преглед на науката потвърждава връзката между Tylenol (парацетамол) и аутизма
От Анджело Депалма, 28/07/2023
Ацетаминофенът (парацетамолът), съставката, която се съдържа в стотици лекарства с и без рецепта, включително продуктите Tylenol, се препоръчва обичайно за намаляване на температурата и облекчаване на лека до умерена болка.
Връзката между парацетамола и чернодробната токсичност (https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK441917/) е установена преди известно време. Според д-р Уилям Паркър, главен изпълнителен директор на изследователската фирма с нестопанска цел WPLab (https://www.wplaboratory.org/who-we-are), ефектът на медикамента върху развиващата се нервна система на децата, макар и да е подозиран, никога не е бил официално изследван чрез клинично проучване.
Сега новият задълбочен преглед на Паркър на литературата разкрива тревожни връзки между парацетамола в типични детски дози и сериозни, вероятно трайни увреждания на познавателните способности и социализацията при чувствителни деца.
Проучването, публикувано миналия месец в Clinical and Experimental Pediatrics (https://www.e-cep.org/upload/pdf/cep-2022-01319.pdf), се фокусира конкретно върху хиперкинетичното разстройство с нарушение на вниманието (ХРНВ) и разстройствата от аутистичния спектър (https://childrenshealthdefense.org/…/tylenol-lawsuits…/).
В интервю за The Defender Паркър казва, че една от причините сигналите за безопасност да останат незабелязани в продължение на години е, че изследователите не са разглеждали правилните проучвания. „Повечето изследвания досега са фокусирани върху употребата на парацетамол по време на бременност“, казва той.
Това е логично, тъй като развиващите се фетуси са особено уязвими към токсични ефекти, свързани с медикаменти (и други).
„Но не повече от 20% от случаите на аутизъм са резултат от употребата на медикаменти от майката по време на бременността (https://www.msdmanuals.com/…/drug…/drug-use-during-pregnancy) “, казва Паркър. „А реалният брой вероятно е повече от 10% или дори по-малко. Най-голямата опасност от този медикамент се появява след раждането на детето.“
ПРОУЧВАНЕТО ИДЕНТИФИЦИРА ДВА ВАЖНИ ЕТАПА, КОИТО ПРЕДПОЛАГАТ ВРЪЗКА МЕЖДУ ПАРАЦЕТАМОЛА И АУТИЗМА
Паркър е прекарал близо десетилетие в проследяване на доказателства, свързващи излагането на парацетамол в ранна възраст с аутизма при податливи бебета и деца.
В последния си труд той разглежда 20 доказателства, основани на проучвания върху животни, връзките между аутизма и употребата на парацетамол, връзките между парацетамол и аутизма във времето, както и това, което вече е било известно за токсичността на парацетамола.
Основни изводи от проучванията върху животни:
Дългосрочни мозъчни увреждания и поведенчески промени се появяват след излагане на парацетамол в ранна възраст в дози, подобни или равни на препоръчаните за деца.
Парацетамолът влияе повече на мозъците на мъжките плъхове, отколкото на женските плъхове; аутизмът засяга повече мъжките, отколкото женските индивиди.
Парацетамолът убива мозъчни клетки при възрастни тестови животни при дози, по-ниски от необходимите за причиняване на чернодробно увреждане.
Отделно от това Паркър и колегите му проследяват честотата на аутизма по години, като отбелязват два важни момента, които корелират с увеличаване на разпространението му.
Първата е националната кампания за замяна на аспирина с парацетамол, която започва през 1982 г. и продължава сериозно няколко години след това.
Второто събитие е значителното увеличаване на фармацевтичната реклама, насочена директно към потребителите, която започва сериозно през 1981 г., но набира сила едва след 1990 г. Фармацевтичната реклама, насочена директно към потребителите се увеличава (https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3278148/) от около 12 млн. долара през 1980 г., когато все още беше силно регулирана, до 47 млн. долара през 1990 г., след това 340 млн. долара през 1995 г. и 5 млрд. долара през 2006 г. През последните години се стабилизира и през 2021 г. достига малко под 7 млрд. долара годишно (https://www.statista.com/stati…/686906/pharma-ad-spend-usa/….).
Прегледаните педиатрични изследвания на Паркър потвърждават заключенията му от проучванията върху животни. Да обобщим:
Въпреки доказаната му токсичност за нервната система при новородени лабораторни животни, парацетамол е тестван при бебета само за остри странични ефекти, но не и за развитието на нервната система.
Обрязването, при което парацетамолът често се приема като болкоуспокояващо, е свързано с драстично увеличаване на риска от аутизъм.
Неочаквано висока честота на разстройства от аутистичния спектър е установена в Южна Корея, където педиатричните продукти с парацетамол често съдържат количества от лекарството, които надвишават препоръчителните нива.
Анализът на 61 430 бебета от Датската национална кохорта на ражданията разкрива повишен риск от аутизъм до 66% след излагане на парацетамол след раждането.
Парацетамолът, прилаган за намаляване на страничните ефекти от ваксина, е свързан с аутизъм, дори когато ваксинацията сама по себе си не е свързана с него.
Факторите, за които е известно, че повишават токсичността на парацетамола, са свързани с по-висок риск от аутизъм. Генетиката например може да повлияе на способността на индивида да елиминира парацетамола от организма, преди той да причини вреда.
Оксидативният стрес (https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/28415925/) също може да засили ефекта на медикамента. Условията, които предизвикват оксидативен стрес, включват инфекции и различни медикаментозни лечения. Паркър отбелязва, че гладуването засилва токсичността на парацетамола (https://www.tandfonline.com/…/10.1080/15563650.2018.1487563), което е потенциален проблем, когато бебето е твърде болно, за да се храни.
Употребата на парацетамол в ранна детска възраст се свързва с драстично увеличаване на случаите на аутизъм въз основа на малко, контролирано проучване.
Много от когнитивните и социалните характеристики на аутизма се наблюдават временно и при възрастни, които са приемали парацетамол.
МОЗЪКЪТ Е „ОСНОВЕН ЦЕЛЕВИ“ ОРГАН ЗА ТОКСИЧНОСТ ПРИ НОВОРОДЕНИТЕ
Преди това тези доказателства са били скрити по различни причини. Някои проучвания просто са пренебрегнати в прегледите на литературата, а в други, включително тези, които свързват аутизма и обрязването, парацетамолът изобщо не се споменава като потенциален проблем.
Друг пример е широко разпространеното случайно предозиране с парацетамол в Корея, което никога не е било свързано с иначе необяснимо високите нива на аутизъм в страната.
„Много специалисти в областта на здравеопазването смятат за немислимо, че един от най-популярните медикаменти в историята причинява един от най-тежките поведенчески проблеми в обществото“, казва Паркър пред The Defender.
„Ако бяха използвали техники за разследване, подобни на тези, използвани от правоприлагащите органи, а не редукционистки биомедицински подход, вероятно щяха да забележат тези връзки много по-рано“, казва Паркър.
Той добави: „Доклад за това, че децата с тежко аутистично разстройство (https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/10435209/) не могат безопасно да преработват парацетамол, беше публикуван още през 1999 г., но значението му беше напълно пропуснато дори от авторите на проучването.“
Връзката между аутизма и употребата на парацетамол (https://journals.sagepub.com/doi/10.1177/1362361307089518) по време на ваксинация е установена в проучване от 2008 г. Според Паркър обаче „това проучване до голяма степен беше пренебрегнато, без да бъдат предприети последващи действия от Националните институти по здравеопазване (NIH), CDC [Центровете за контрол и превенция на заболяванията] или Академията по педиатрия.“
Освен това повечето изследвания на ефектите на парацетамола върху мозъка на бебета и малки деца се фокусират върху пренаталната експозиция, която (въпреки че е рискова) представлява само малък процент от неврологичните увреждания, причинени от парацетамол, твърди Паркър.
„И повечето от тях се фокусират върху функцията на черния дроб, въпреки факта, че мозъкът, а не черният дроб, е основният целеви орган за токсичност при новородените.“
Черният дроб на майката обработва парацетамола изключително ефективно, особено по време на бременност. При новородените обаче има дефицит в метаболитния процес „глюкуронизация“, който участва в метаболизма на парацетамола, поради което връзката между аутизма и употребата на парацетамол е по-силна при постнатална експозиция в сравнение с пренаталната.
Интересно е, че котките също имат този метаболитен недостатък (https://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1111/jvp.12067).
„Ветеринарните лекари знаят, че не съществува безопасна доза парацетамол за котката (https://www.petmd.com/…/poisoning/tylenol-poisoning-in-cats). Дълбоко обезпокоително е, че педиатрите не знаят това за бебетата“, казва Паркър.
ПРЕДЛАГА СЕ В НАД 600 ПРОДУКТА БЕЗ И С РЕЦЕПТА ЗА ДЕЦА И ВЪЗРАСТНИ
Парацетамолът е открит през 1878 г. (http://nancywest.net/…/McNeilConsumerHealthcareCompany.pdf), а за първи път е идентифициран като възможен аналгетик през следващите 10-15 години. Поради наличието на други, вероятно по-ефективни лекарства, медикаментът е забравен до края на 1940-те години, когато е преоткрит като болкоуспокояващо.
През 1953 г. парацетамолът става достъпен в САЩ само по лекарско предписание, а през 1955 г. е пуснат на пазара от лабораториите Макнийл под името Tylenol elixir (http://nancywest.net/…/McNeilConsumerHealthcareCompany.pdf) - детски аналгетик, достъпен само по лекарско предписание.
След като придобива McNeil Laboratories, през 1959 г. Johnson & Johnson (https://childrenshealthdefense.org/…/jj-tylenol-autism…/) получава разрешение за продажба на педиатрични форми на Tylenol без рецепта, а през 1961 г. Tylenol таблетки за възрастни също навлизат на пазара като медикамент без рецепта. До 1976 г. Tylenol се превръща във водещо болкоуспокояващо средство без рецепта в САЩ (https://www.washingtonpost.com/…/5fdfa0f5-445a-4243-91a7…/).
Повече от 600 лекарствени продукта без и с рецепта (https://www.bemedwise.org/…/aceta…/acetaminophen-containing/), предназначени за възрастни и деца, съдържат парацетамол. Въпреки че основните му ефекти са намаляване на температурата и облекчаване на болката, парацетамолът често се комбинира с други активни съставки за лечение на алергии, настинки и симптоми на простуда, грип и дори безсъние.
Парацетамолът често се комбинира с болкоуспокояващи, отпускани с рецепта, за лечение на умерена до силна болка.
Употребата на парацетамол е свързана с леки до умерени странични ефекти, които са обичайни за медикаментите без рецепта, включително възбуда, запек, главоболие, безсъние, кожен сърбеж и дразнене на стомаха.
Но много от същите симптоми са признаци на сериозно увреждане на черния дроб (https://www.healthline.com/heal…/acetaminophen-liver-failure), което от десетилетия е най-забележимият и изследван страничен ефект на медикамента, особено при лица, които консумират алкохолни напитки или приемат повече от препоръчаната доза.
И както Паркър отбелязва, бебетата не са просто „малки възрастни“, когато става въпрос за лекарствени взаимодействия.
„Антибиотикът хлорамфеникол (https://www.drugs.com/cdi/chloramphenicol.html) е безопасен за възрастни, но през 1959 г. причинява смъртта на много бебета (https://www.nejm.org/doi/full/10.1056/NEJM195912242612604).“
Парацетамолът следва подобна траектория.
Изследванията на Паркър показват, че през 1970-те години, когато педиатрите са проучвали безопасната употреба на парацетамол при бебета и деца, те са се фокусирали почти изцяло върху увреждането на черния дроб, без да осъзнават, че медикамента засяга предимно мозъка на бебето, а не черния дроб.
„Парацетамолът бързо убива малките на лабораторните плъхове, без да уврежда черния им дроб - факт, който никой не е знаел, когато са започнали да го дават на бебета“, казва Паркър.
Фактът, че Световната здравна организация включва в списъка на „основните лекарства“ (https://medlistapp.paho.org/en/list/11) както ацетаминофена (под търговското наименование парацетамол), така и антидота при предозиране с ацетаминофен, е показателен.
Превод на български - Страничката "Монтагю Кийн"
Източник: https://childrenshealthdefense.org/defender/kids-acetaminophen-tylenol-autism/?fbclid=IwAR2CcGr7jtyK2DiRxAF9ErOhhiJg9pmEcBXHe7ylMbPqJFxA5ScGuGepUjo
