Как корпорациите пазят тайни от обществеността - дори когато губят съдебни дела

От Майкъл Неврадакис, 11/07/2023

„Откриването“ - процесът, при който се откриват доказателства по време на съдебни дела - често успява да разкрие пред обществеността корпоративни злоупотреби, включително доказателства за опасности от широк спектър от продукти.

Твърде често обаче доказателствата, открити в процеса на разкриване, се запечатват за години, дори за десетилетия, което води до ненужни и предотвратими вреди за обществото.

Според разследващия журналист и бивш служител на Конгреса Пол Д. Текер (https://disinformationchronicle.substack.com/…/we-must…) процесът на откриване на дела е нарушен и се нуждае от реформа.

В публикация в Substack от миналата седмица Текер цитира няколко случая, в които откриването е довело до публично оповестяване на важна информация за лекарства и други вредни продукти - в някои случаи след като тази информация е била крита в продължение на години.

„Почти всеки ден от седмицата адвокатите, които водят съдебен спор, обменят документи в процес, наречен „откриване““, пише Текер. „Тези документи се публикуват само за лица, които са подписали защитна заповед, която запазва тайната на документите, но позволява на всяка страна в съдебния процес да проучи дали нейният опонент е честен.“

[бел. прев. - при откриването на информация по граждански дела съгласно федералното законодателство на Съединените щати, „защитната заповед“ или protective order е заповед, която ограничава или определя условията за разкриване или откриване на информация]

Част от причините за това, според Текер, се коренят в решението на Върховния съд на САЩ от 1984 г. (https://mtsu.edu/…/article/605/seattle-times-co-v-rhinehart), според което защитна заповед, забраняваща на вестник да публикува информация, получена чрез разкриване на факти, не нарушава Първата поправка.

Текер също така изтъква корпоративни практики, като например гоустрайтинг и корпоративното управление на „научни изследвания“, като фактори, които допринасят за ограничаване на обществеността да узнае за корпоративни злоупотреби.

В ексклузивно интервю за The Defender Текер също така описва как специални интереси са попречили на предложеното федерално законодателство, целящо да улесни публикуването на документи за разкриване на информация:

„Никой не желае това да се случи [разкриването на информация]. Има само няколко малки интереси, които дори знаят, че тези неща се случват, така че те остават в тайна. Във Вашингтон не са се събрали избиратели, които да поискат съдебните документи да станат публични.“

Съдебните спорове са от решаващо значение за разкриване на доказателства за „опасни продукти“, казва Текер, тъй като откриването „може да разкрие доказателства, че продуктът на дадена компания е опасен - може би дори признаци, че ръководителите на компанията са знаели това и са скрили тези опасности“.

„Оповестяването на тези документи може да има драматично въздействие върху общественото здраве“, казва той.

Текер заяви пред The Defender, че това обикновено е бавен процес, по време на който продуктите, които се разследват, остават на пазара. Той описва типичния график по следния начин:

„На пазара се появява продукт. В рамките на 5-6 години откриваме, че има проблеми с него. Адвокатите подават иск. След още 3-4 години - когато продуктът вече е на пазара от поне осем години - чрез съдебните документи научаваме, че продуктът е лош. Това е типичната, класическа времева линия, с която се занимаваме.

Често се случва тези документи да бъдат запечатани. Адвокатите на ищците просто се опитват да получат пари за своите клиенти и да продължат напред. Следват още 3-4 години, а след това документите най-накрая са публикувани.“

„ТОВА, КОЕТО СЕ СЛУЧВА В АМЕРИКАНСКАТА СЪДЕБНА СИСТЕМА, ИМА ГЛОБАЛНО ЗНАЧЕНИЕ“

Според Текер няколко мащабни споразумения по съдебни дела срещу Биг Фарма, големите тютюнопроизводители и големи корпорации илюстрират значението на съдебните документи.

Текер дава за пример разкритието от 2014 г., че глифозатът (https://childrenshealthdefense.org/…/glyphosate-disrupt…/), основната активна съставка в хербицида Roundup на Monsanto, е вероятен канцероген за човека (https://www.iarc.who.int/…/2018/07/MonographVolume112-1.pdf). По време на съдебните дела, заведени срещу Монсанто (https://www.reuters.com/…/bayers-monsanto-sued-by-8000…), документите за откритията бяха публикувани онлайн в така наречените „документи на Монсанто“ (https://www.wisnerbaum.com/…/monsanto…/monsanto-papers/).

„Документите, публикувани на уебсайта, разкриват множество корупционни действия на Монсанто, включително писане на редица изследвания от гоустрайтъри (https://disinformationchronicle.substack.com/…/monsantos…), за да се омаловажат опасностите и да се отхвърли канцерогенността на глифозата“, пише Текер.

[бел. прев. - гоустрайтърът („писател-призрак“) е лице, което е наето да напише художествен или нехудожествен текст, а този, който го е наел – може да кредитира (припише) целия написан материал на свое име]

„Ако се върнем назад и разгледаме документите по делото срещу Монсанто, документите, които бяха публикувани по време на делото в Сан Франциско, се озоваха в Брюксел, на изслушвания в Европейския парламент (https://www.wisnerbaum.com/…/rfk-jr-michael-baum-deliver…/) за това какво са знаели компаниите за пестициди за своите продукти“, казва Текер.

Текер отбеляза, че Робърт Ф. Кенеди младши, председател на организацията Children"s Health Defense, е свидетелствал на тези изслушвания през 2018 г. (https://www.greens-efa.eu/…/greens-complementary-pest…).

„Тези изслушвания в Брюксел бяха предизвикани от съдебния иск“, казва Текер. „Това, което се случва в американската съдебна система, има глобално значение по отношение на нормативната уредба.“

ГОУСТРАЙТЪНГ НА НАУЧНИ СТАТИИ ЗА ВОДЕНЕ НА НАРАТИВА

Текер цитира и „публикуването на 43 милиона страници вътрешни документи за тютюна“ (https://disinformationchronicle.substack.com/…/we-must…) като част от Рамковото споразумение за тютюна (https://www.publichealthlawcenter.org/…/master-settlement…) и други споразумения през 1990-те години.

Тези документи разкриват „как тютюнът е участвал в десетилетен заговор (https://www.documentcloud.org/…/6777177-Transparency-and…) за отричане на опасностите от тютюнопушенето“, включително чрез „купуване на университетски преподаватели“, казва той. Сега те се съхраняват в Калифорнийския университет в Сан Франциско и предоставят „богата информация на изследователите и експертите в областта на общественото здраве“.

Гоустрайтингът не се ограничава само до академичните среди. Текер се позовава на информация, която открива през 2005 г. и по-късно публикува, разкривайки, че тогавашният научен колумнист на Fox News Стивън Джей Милой (https://newrepublic.com/article/104858/smoked-out) е на заплата в тютюнева компания (https://www.industrydocuments.ucsf.edu/tobacco/docs/…) и публикува статии, омаловажаващи опасностите от пасивното пушене на цигари.

Друг пример: документи (https://www.publicjustice.net/…/tour-challenge-court…/), открити от „Ню Йорк Таймс“ и PLoS Medicine в рамките на съдебен иск, подаден срещу производителя на лекарства Wyeth, разкриват, че той „е играл важна роля в изготвянето на 26 научни статии, подкрепящи използването на хормонозаместителна терапия при жените“ (https://www.nytimes.com/…/08/05/health/research/05ghost.html), като е минимизирал рисковете за здравето.

Текер отбелязва, че в подобни статии от „писатели-призраци“, „компаниите оформят крайното послание“ и че процесът на рецензиране „не е спрял гоустмениджмънта, тъй като корпоративният контрол [върху изследователските усилия] се осъществява тайно и не се разкрива от авторите“.

Текер се позовава и на документи, които преди това е получил от адвокати, които съдят фармацевтичната компания GlaxoSmithKline (GSK) за опасностите, които представлява антидепресантът Paxil.

„Тези документи показват няколко примера за това как GlaxoSmithKline плаща на Пи Ар фирма (https://www.pogo.org/…/pogo-letter-to-nih-on-ghostwriting…) да пише научни изследвания, които след това се предават на учени от университетите Станфорд и Емъри, за да впишат имената им като автори“, казва Текер.

Доказателствата за тези тактики в крайна сметка са разкрити от „Ню Йорк Таймс“ (https://www.nytimes.com/2010/11/30/business/30drug.html) и по-късно са добавени към библиотеката за индустриални документи на Калифорнийския университет (https://www.industrydocuments.ucsf.edu/), която по думите на Текер съдържа и съдебни документи „от тютюневата, химическата, лекарствената, хранителната, добивната, фармацевтичната и опиоидната индустрии“.

Текер заяви, че подобни примери са „от решаващо значение за разбирането ми как индустрията действа зад кулисите, за да влияе на обществената политика“ и също така са „от решаващо значение за разкриване на вредите, причинени от корпоративните продукти, и стратегиите, които компаниите използват, за да заблуждават хората“.

РЕШЕНИЕТО НА ВЪРХОВНИЯ СЪД ОГРАНИЧАВА ПУБЛИЧНОТО ОПОВЕСТЯВАНЕ НА РАЗКРИТИ ДОКАЗАТЕЛСТВА

Решението на Върховния съд на САЩ от 1984 г., Seattle Times v. Rhinehart (https://www.reuters.com/…/spec…/usa-courts-secrecy-lobbyist/), значително ограничава публичното оповестяване на документи, открити по време на процеса на разкриване.

Оттогава съдилищата „са станали по-потайни и са склонни да държат документите скрити под печат, дори ако тези документи показват, че даден продукт е опасен“, казва Текер.

Според Текер решението от 1984 г. „поставя началото на промени в откриването на информация през 1980-те и 1990-те години, които позволяват на адвокатите да обменят информация директно, вместо да я въвеждат в съда“.

Тези промени „бяха от полза за компаниите, които искаха да запазят документите в тайна, както и за съдиите, разглеждащи сложни дела и големи разкрития“.

„Това спомогна за превръщането на финансираните от данъкоплатците съдилища в по-затворена система“, казва Текер, като се позовава на разследване на Ройтерс от 2019 г. (https://www.reuters.com/…/specia…/usa-courts-secrecy-judges/), в което са разгледани 155 големи федерални дела за отговорност за продукти. В 31 от случаите „съдиите са запечатали аргументи, които са се отнасяли пряко до доказателства за възможни вреди“, обикновено без обяснение, казва Текер.

Позовавайки се на разследването на Ройтерс, Текер пише, че „през последните 20 години съдиите са запечатали доказателства, свързани с общественото здраве и безопасност, в около половината от 115-те най-големи дела за дефектни продукти, обединени пред федералните съдии в т. нар. мултидистриктни съдебни спорове“, които включват „близо 250 000 индивидуални дела за смърт и вреда“.

В един от примерите са документи, показващи, че Purdue Pharma е подвеждала лекарите (https://www.reuters.com/…/specia…/usa-courts-secrecy-judges/) да предписват широко Oxycontin, като е омаловажавала риска от пристрастяване, свързан с лекарството, което е довело до споразумение за 10 млн. долара с щата Западна Вирджиния. Въпреки това съдията запечатва документите.

Едва „12 години и 245 000 свръхдози по-късно“ документите на Пърдю Фарма достигат до обществеността - чрез изтичане на информация към Los Angeles Times през 2016 г. (https://www.latimes.com/projects/oxycontin-part1/). Това изтичане на информация най-накрая накара съдията от Западна Вирджиния да започне да публикува запечатаните документи (https://www.reuters.com/…/specia…/usa-courts-secrecy-judges/) от съдебното дело от 2004 г.

Друг пример от разследването на Ройтерс е, че документи, обвиняващи Merck в преувеличаване на данните за безопасността на Propecia (https://www.reuters.com/…/spec…/usa-courts-secrecy-propecia/), лекарство за оплешивяване при мъжете, показват, че компанията е омаловажила страничните ефекти (които включват сексуална дисфункция и суицидни мисли), открити по време на клинични изпитвания. Отново документите са запечатани и продуктът остава на пазара.

РАЗХОДИТЕ ЗА РАЗКРИВАНЕ НА ДОКУМЕНТИ ЧЕСТО СА НЕПОСИЛНИ

Друга пречка пред разкриването на намерените доказателства са значителните финансови разходи, казва Текер. Това се дължи главно на два фактора: съдебни решения срещу лицата, подаващи сигнали за нередности и изтичане на информация, и често непосилни разходи за проучване на хиляди или милиони страници документи.

За адвокатските кантори, представляващи ищците, „намирането на тези „горещи документи“, които показват лошо поведение“, е скъпоструващ процес. „Те трябва да наемат хора, които да ги прегледат, да ги прочетат и да разберат какво означават“, казва Текер и добавя, че процесът може да включва намирането на няколкостотин страници от милиони.

В примера, свързан с Монсанто и глифозата, Текер пише: „Адвокатската кантора, която публикува тези документи, беше санкционирана за публикуването им, след като Monsanto (https://www.law.com/…/firm-that-won-landmark-monsanto…/) заяви, че някои от документите са били предмет на защитна заповед по делото.“

В друг пример, свързан с производителя на лекарства Eli Lilly и лекарството му за шизофрения Zyprexa (https://www.nytimes.com/2006/12/17/business/17drug.html), документите показват, че компанията „е полагала десетилетни усилия да омаловажи“ рисковете за здравето, според Текер. Въпреки това съдът осъжда двамата експерти, които са разкрили документите, да платят 100 000 долара (https://www.nytimes.com/2007/09/08/business/08lilly.html) на компанията.

На същия съдия му отнема две години, за да „премахне“ обозначението на документите (https://www.nytimes.com/2008/09/06/business/06lilly.html). „На практика, ако един от експертите не беше нарушил заповедта за защита и не беше разпространил документите, обществеността и лекарите щяха да бъдат в неведение в продължение на две години, без да знаят това, което Eli Lilly е знаела: Zyprexas е опасен за децата“, казва Текер.

„СЛЕДВАЙТЕ ДОКУМЕНТИТЕ, СЛЕДВАЙТЕ ПАРИТЕ“

Текер заяви пред The Defender, че подобни практики могат да обхванат и примери, свързани с ваксините за COVID-19, включително укриване на информация относно потенциалните вреди, причинени от тях.

Въпреки това той каза: „Все още е трудно да се каже... Все още не сме завели съдебни дела срещу тези производители, за които знам.“

Въпреки това Текер заяви пред The Defender: „Моята мантра по отношение на COVID-19 беше: не следвайте „науката“. Следвайте документите, следвайте парите.“

Въпреки че медиите като „Таймс“ и „Ройтерс“ проведоха разкриващи разследвания срещу производителите на лекарства, Текер отбеляза, че те са били публикувани едва след години на положително отразяване на медикаментите и съответните компании:

„Това, което знаем от разкриването на тези съдебни документи, е, че докато те излязат наяве, медиите вече са били залети с корпоративни послания в продължение на години и са ги популяризирали за всеки продукт… и едва по-късно чрез съдебните документи научаваме какво са правили компаниите.

Имаме пример след пример за корпорации, които са измамили науката. Най-измамната област е тази на биофармацевтичните продукти.“

Текер отбеляза, че когато ваксините за COVID-19 са били пуснати на пазара, „компаниите не са представили своите заключения на Американската администрация по храните и лекарствата. Те публикуваха междинни резултати на собствените си уебсайтове, които се оказаха на първа страница на „Ню Йорк Таймс“.“

„Не знам коя друга индустрия може да използва свои собствени вътрешни изследвания, които не са проверени от експерти, и да ги публикува на първа страница на „Таймс““, казва той.

„СИЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ НЕ ИСКАТ ПРОМЯНА“

Текер заяви пред The Defender, че има „някои много силни интереси, които не искат промяна“ на статуквото, като посочи трима участници: съдиите, ответниците и адвокатските кантори, представляващи ищците.

„От страна на ищците невинаги е в техен интерес документите да бъдат публикувани“, казва той. „Те могат да използват тази възможност като лост за натиск върху компаниите да се споразумеят.“

От своя страна ответниците имат интерес документите да останат скрити, а съдиите обикновено искат да избегнат нови кръгове от изслушвания, казва Текер.

В резултат на това усилията за приемане на законодателство на федерално ниво, което да улесни разкриването на документи, бяха възпрепятствани, каза Текер.

След решението на Върховния съд от 1984 г. в Конгреса многократно е внасян Законът за осветяване на съдебните дела, но той така и не е приет. Текер отбеляза, че е работил за кратко по този закон като служител на Конгреса.

Въпреки това се наблюдават някои положителни промени. Според Текер „щати като Флорида и Тексас са приели правила и закони, които ограничават съдилищата да запечатват досиета, свързани със здравето и безопасността, при установяване на опасност за обществеността“.

От време на време се появяват и други призиви за увеличаване на това оповестяване. В редакционна статия на „Ню Йорк Таймс“ от 2008 г. (https://www.nytimes.com/2008/03/12/opinion/12wed3.html) се казва, че „когато съдилищата разполагат с информация за сериозни заплахи за здравето и безопасността, обществеността има ясното право и нужда да знае“, а в редакционна статия на JAMA Internal Medicine (https://jamanetwork.com/…/jamainte…/article-abstract/2753427) от 2019 г. се призовава за правни реформи, за да се спре съдебната тайна.

Няколко федерални агенции са въвели свои собствени мерки, казва Текер, като цитира Националната администрация за безопасност на движението по пътищата, която през 2016 г. издаде насоки за съдиите, за да могат здравните досиета и досиетата за безопасност да бъдат споделяни с агенцията.

Текер заяви, че съдебните спорове, свързани с „осветяването“, се различават от тези по Закона за свобода на информацията (FOIA):

„Законът за свобода на информацията е от решаващо значение за разкриване на примери за корпоративни измами с продукти, но проблемът е, че нещата постоянно се крият във FOIA. Понякога научаваме нещо чрез искания по Закона за свободна на информацията, но документите, които излизат наяве по време на съдебен процес, са много по-важни. Те наистина показват какво се случва в компанията.

Никога няма да намерите вътрешни корпоративни документи чрез Закона за свобода на информацията. Докато се стремят към приемането на федерален закон за ограничаване на съдебната тайна, реформаторите трябва да обмислят приемането на подобни щатски закони, които да гарантират, че съдебните документи, веднъж вписани в публичните съдилища, ще останат публични. Сроковете, в които това трябва да стане, трябва да бъдат определени от съдебната власт.“

Текер каза също, че „академиците, които се занимават с гоустрайтинг (https://journals.plos.org/plosmedicine/article?id=10.1371/journal.pmed.1001163), не трябва да очакват сигурност от Първата поправка“, която според Върховния съд „не защитава измамите“:

„Университетите и академичните здравни центрове трябва да забранят договорите, които позволяват на спонсорите да изготвят, редактират или премълчават статии, или които позволяват на спонсорите да задържат данни от авторите; те дори трябва да забранят на спонсорите да улесняват публикуването.

Това, от което се нуждаем, е да изземем въпроса от ръцете на тези специални интереси - ищци, ответници и съдии - и да направим така, че да се наложи приемането на такова законодателство. Фирмите за защита няма да го направят, адвокатурата на ищците няма да го направи, а съдиите просто искат да си разчистят документите.“

Превод на български - Страничката "Монтагю Кийн"

Източник: https://childrenshealthdefense.org/defender/corporations-secrets-public-lose-lawsuits/?fbclid=IwAR1I9UW12Y7JDF6qmS0g26RwxwzPz3ubvgDmLHik8X8ii4aLHoTOqmHgkxQ