„Мегаломански амбиции за пълен контрол“ - правителствата се интересуват от нова биометрична система за цифрова идентификация, финансирана от Гейтс
От Майкъл Неврадакис, 23/08/2023
Подтикнати отчасти от пандемията от COVID-19 (https://www.economist.com/…/covid-19-spurs-national-plans… и стремежа към дигитални ваксинационни „паспорти“, все повече световни правителства обмислят въвеждането на програми за биометрични цифрови идентификатори, които ще изискват от гражданите да получат дигитални идентификационни документи за достъп до обществени стоки и услуги.
Доскоро опасенията за глобалната оперативна съвместимост на цифровите системи и рискът от технологично „блокиране“ (https://www.id4africa.com/…/pre…/PS4/3-Sanjay-Jain-MOSIP.pdf) на платформи, разработени от частни участници, възпрепятстваха плановете на правителствата да прилагат такива програми.
Сега поддръжниците на нова платформа с отворен код, наречена MOSIP (Modular Open Source Identity Platform - https://www.mosip.io/about.php), сред чиито спонсори са Фондация „Бил и Мелинда Гейтс“, Световната банка и основателят на сайта eBay за интернет-търговия Пиер Омидиар, изтъкват платформата като решение на тези две пречки.
Разработена в Международния институт по информационни технологии в Бангалор, Индия, и създадена по модела на Aadhaar - индийската национална платформа за цифрова идентификация и най-голямата подобна система в света, MOSIP „дава възможност на страните с нисък ИТ капацитет бързо да въведат специализирани решения за дигитална идентификация на своите граждани“, според Identity Review (https://identityreview.com/mosip-open-source-national-id…/).
Поддръжниците твърдят, че въвеждането на платформи като MOSIP ще помогне на хората (https://www.gatesfoundation.org/…/mosip-digital-id-systems), особено в страните с ниски и средни доходи, да получат достъп до жизненоважни обществени стоки и услуги.
Те твърдят също, че платформите ще помогнат на световната общност (https://digitalpublicgoods.net/…/modular-open-source…) да изпълни Целите за устойчиво развитие (ЦУР) на Организацията на обединените нации (ООН), които включват изискването до 2030 г. всеки, включително бебетата, да има цифрова самоличност, за да може да работи, да гласува и да има достъп до финансови, социални и медицински услуги.
Но според критиците технологии като MOSIP представляват заплаха за личната свобода и са още една стъпка към дигиталния паноптикум - широкото разпространение на технологии за наблюдение, изисквани от правителството, включително „ваксинационни паспорти“ и други инструменти за цифрова идентификация, които означават край на личната неприкосновеност.
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ЦИФРОВАТА ИДЕНТИЧНОСТ
Майкъл Ректенвалд (https://michaelrectenwald.com/), автор на книгата „Архипелагът на Гугъл: Дигиталният ГУЛАГ и симулацията на свобода“ (https://www.amazon.com/Google-Archipelago…/dp/1943003262)“, казва пред The Defender:
„ОИСР [Организацията за икономическо сътрудничество и развитие] определя цифровата идентичност като „съвкупност от нарастващата и развиваща се маса от информация за нас, нашите профили и историята на нашите дейности онлайн, която е свързана с изводите, направени за нас въз основа на тази маса от информация“.“
„Следователно цифровата идентичност не е просто нова, по-удобна, лека, цифрова форма на идентификация“, каза Ректенвалд. „Тя се отнася до набор от данни, които уж определят кои сме, включително какво правим онлайн и офлайн - ако все още може да се каже, че съществува „офлайн“ живот - а не просто до средство, чрез което можем да бъдем идентифицирани като такива.“
[бел. прев. - онлайн озн. в интернет, а офлайн - извън интернет]
Грег Глейзър (https://www.gregglaser.com/attorney/), адвокат от Калифорния, казва, че „нормалните“ хора мислят за личните карти като за нещо нормално, но реалността на биометричните дигитални лични карти е „много по-зловеща“.
„Човек едва ли може да получи достъп до някое от горепосочените неща без някаква форма на идентификация“, казва Глейзър, „което най-често означава име, но често и номера, които все повече се свързват с биометрични данни.“
Но за правителствата, казва Глейзър, „Контролирането на хората означава контролиране на идентификацията. Дори националните правителства вече са изцяло зависими от своите организационни и корпоративни идентификатори за своите транзакции, облигации, данъци и привилегии.“
Биометричното наблюдение (https://usa.kaspersky.com/resource…/definitions/biometrics) обхваща редица мерки и технологии за идентификация, включително разпознаване на лица, разпознаване на глас, бази данни с пръстови отпечатъци, бази данни с ДНК, сканиране на ириса на очите, сканиране на сърдечния ритъм, разпознаване на походката - дори откриване на емоции (https://www.theguardian.com/…/china-positive-energy-emotion…) чрез анализ на изражението на лицето и маниерите.
Според Фондация „Гейтс“ (https://www.gatesfoundation.org/…/mosip-digital-id-systems) „системите за дигиталните документи за самоличност са един от трите стълба на т. нар. цифрова публична инфраструктура (ЦПИ)“, заедно със системите за дигитални плащания и системите за обмен на данни. Те са подобни на „пътищата и мостовете, които помогнаха за преструктурирането на икономиките през 19-ти век“.
„Изследователите твърдят, че ЦПИ може да помогне на страните с ниски и средни доходи да прескочат традиционните етапи на развитие, да измъкнат милиони хора от бедността и да стимулират икономическия растеж“, заявяват от фондацията.
Подобна система „е от решаващо значение, тъй като хората се нуждаят от потвърдена самоличност, за да могат да се възползват от другите предимства на ЦПИ - от дигитални банкови сметки и незабавни плащания до акаунти в мобилни телефони и управление на лични данни“, заявяват от Фондация „Гейтс“.
„Ако човек не може да докаже кой е, как може да се възползва от всички възможности, които обществото предлага?“ - питат от фондацията.
Според фондацията „850 милиона души по света… (https://blogs.worldbank.org/…/850-million-people-globally…) нямат никаква приемлива форма на законна самоличност“, а „повече от половината от тези, които нямат документ за самоличност (https://documents1.worldbank.org/…/IDU00fd54093061a70475b0a…), са деца, чиито раждания не са били регистрирани“. Всяка втора жена в страните с ниски доходи няма документ за самоличност, казва фондацията.
БЕБЕТАТА ЩЕ ПОЛУЧАВАТ БИОМЕТРИЧЕН ДИГИТАЛЕН ИДЕНТИФИКАТОР ПРИ РАЖДАНЕТО ИЛИ ПО ВРЕМЕ НА РУТИННА ИМУНИЗАЦИЯ
Ректенвалд заяви пред The Defender, че зад реториката на Фондация „Гейтс“ разширяването на цифровия идентификатор до бедните може да означава, че всеки, който няма такъв идентификатор, няма да може да участва в обществото.
„Изискването за пълно „включване“ означава, че няма да има възможност за избягване на дигиталното наблюдение, което системата за цифрова идентичност MOSIP предоставя“, каза Ректенвалд. „Един от най-обезпокоителните елементи на MOSIP е целта да се предостави на бебетата преносим дигитален идентификатор, свързан с биометрични данни“ при раждането или по време на рутинна имунизация.
MOSIP е в съответствие с (https://digitalpublicgoods.net/…/modular-open-source…) няколко от Целите за устойчиво развитие на ООН, включително с цел 16.9 (https://unstats.un.org/sdgs/metadata/?Text=&Goal=16&Target=16.9), която призовава за осигуряване на дигитална правна идентичност за всички - включително за новородените - до 2030 г.
Някои твърдят, че MOSIP „е изграден като цифрово обществено благо“ (https://opendigitalecosystems.net/…/04_MOSIP-Case-Study_vF…), но за защитниците на неприкосновеността на личния живот реалностите на тези технологии не отразяват розовата реторика.
Aadhaar, например, вече беше белязана от многократни опасения относно неприкосновеността на личния живот и защитата на данните (https://childrenshealthdefense.org/…/bill-gates-indian…/).
У. Скот Макколоу, адвокат по интернет и телекомуникации от Остин, заяви пред The Defender: „Не смятам, че задължението да доказвам самоличността си като предпоставка за упражняване на основни свободи... е нещо близко до „цифрово обществено благо““.
Ректенвалд заяви, че MOSIP няма да доведе до т. нар. приобщаване, а ще допринесе за създаването на глобална държава на наблюдението.
Той каза пред The Defender:
„Свързана с дигитална валута на централна банка [CBDC], какъвто е планът, системата MOSIP ще улесни и икономическото наблюдение и контрол, като същевременно ще изключи дисидентите и другите нежелани лица от икономиката и ще проследи и следи субектите до немислима досега степен.
Като се има предвид участието на Бил Гейтс и финансирането на MOSIP, можем да сме сигурни, че под филантропския блясък се крие мегаломанска амбиция за пълен контрол.“
Адвокат Макколоу също така заяви, че е предпазлив по отношение на участието на Гейтс, описвайки MOSIP като „просто последния финансиран от Гейтс механизъм за тотален контрол на населението. Цифрова идентификация, биометрични данни, CBDC - всичко това е интегрирано в едно „отворено“ приложение (задвижвано от серия приложения), което предлага илюзията за автономност, докато вместо това е предаване на цялото право на самоопределение на цифровите господари.“
„Цялата хвалебствена преса и внимание са просто още повече баналности, предназначени да приспиват хората да се поддадат доброволно на глобалната тирания“, добави той.
„Системата за дигитална идентичност на MOSIP може да проследява хората от люлката до гроба, включително техния ваксинален статус (https://childrenshealthdefense.org/…/us-developing-vaccine…/), евентуални политически пристрастия и дори техните въглеродни отпечатъци, като потенциално може да включва ESG оценка (екологична, социална и управленска оценка) за хората“, каза Ректенвалд.
ТЕКУЩОТО ВНЕДРЯВАНЕ НА MOSIP
Според Фондация „Гейтс“ 11 държави - девет в Африка и две в Азия - „са подписали меморандуми за разбирателство с MOSIP за пилотно въвеждане на системата“, като се добавя, че „повече от 90 милиона души са регистрирани за идентификатори, базирани на MOSIP, във Филипините, Етиопия и Мароко като част от националните внедрявания“.
The Hindu съобщава (https://www.thehindu.com/…/iiitb…/article66333821.ece), че сред другите държави, които използват технологията, са Буркина Фасо, Република Гвинея, Сиера Леоне, Шри Ланка, Република Того и Уганда.
Във Филипините „около 70 милиона граждани“ (80% от населението) са се регистрирали, съобщава The Hindu, а според The Economist (https://www.economist.com/…/how-india-is-using-digital…) Мароко е интегрирало съществуваща база данни с пръстови отпечатъци в националната си платформа MOSIP.
Функционирането на MOSIP се основава на биометрични данни. Фондация „Гейтс“ цитира пример от Етиопия, „където малко хора някога са сканирали пръстовите си отпечатъци“. В резултат на това и „за да се постигне максимална всеобхватност, екипът даде на хората няколко възможности за споделяне на биометричните им данни, включително сканиране на пръстови отпечатъци, ирис или лице.“
В Шри Ланка и Филипините също бяха внедрени скенери за ириса (https://findbiometrics.com/iritech-provides-iris-scanners…/) като част от внедряването на MOSIP, а през юни скенерите за пръстови отпечатъци, произведени от Integrated Biometrics, завършиха съответствието на своите скенери с MOSIP за устройства с Android (https://www.biometricupdate.com/…/integrated-biometrics…). Това допълва съществуващото съответствие с Microsoft Windows.
MOSIP С ПОДКРЕПАТА НА ФОНДАЦИЯ „ГЕЙТС“, СВЕТОВНАТА БАНКА И СВЕТОВНИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ ФОРУМ
Фондация „Гейтс“ хвали MOSIP за академичните му корени, а не за стремежа към печалба, и за сътрудничеството със световни институти като Института „Алън Тюринг“ и Университета „Карнеги Мелън“.
Но дори и без изрична корпоративна подкрепа, MOSIP получи финансиране и подкрепа от няколко тежки организации. Фондация „Гейтс“ например отпусна безвъзмездни средства в размер на 7.27 милиона долара (https://www.gatesfoundation.org/…/commit…/2018/09/inv-007789) на MOSIP през септември 2018 г. и 10 милиона долара през октомври 2021 г. (https://www.gatesfoundation.org/…/committ…/2021/10/inv032142).
MOSIP получава подкрепа и от мрежата Omidyar Network (https://www.id4africa.com/…/Omidyar-Network-Subhashish…) и Световната банка (https://chrgj.org/…/Report_Paving-a-Digital-Road-to-Hell.pdf), включително от инициативата ID4D (Identification for Development) (https://id4d.worldbank.org/) на институцията, чиято мисия е:
„Да използваме глобалните и междусекторните знания, финансовите инструменти на Световната банка и партньорствата, за да помогнем на страните да реализират трансформационния потенциал на системите за идентификация, включително гражданската регистрация… [и] да дадат възможност на всички хора да упражняват правата си и да имат достъп до по-добри услуги и икономически възможности в съответствие с Целите за устойчиво развитие.“
В международната консултативна група на MOSIP участва служител на Световната банка, а „най-големият отделен поддръжник“ на ID4D - с финансиране от над 50 милиона долара - е фондацията на Гейтс.
Ernst & Young прогнозира (https://www.ey.com/…/digital-public-goods-government…), че пазарът на цифрови обществени стоки ще достигне 100 млрд. долара годишно, а според анализаторите на Juniper Research (https://www.zdnet.com/…/billions-of-smartphone-owners-will…/) биометричните възможности, включително разпознаването на пръстови отпечатъци и ирис, ще достигнат 95% от смартфоните в световен мащаб до 2025 г., което ще доведе до 3 трилиона долара в платежни транзакции, в сравнение с 404 млрд. долара през 2020 г.
През март Гейтс посети централата на MOSIP (https://www.biometricupdate.com/…/bill-gates-visits-mosip…) в Бангалор, Индия, „за презентации на напредъка и плановете на проекта“ и за обсъждане на „потенциала на използването на системи за цифрова идентичност за стимулиране на финансовото приобщаване и предоставянето на услуги“.
През октомври 2019 г. екипът на MOSIP „имаше удоволствието да предостави на Гейтс (https://www.mosip.io/…/mosip-discussions-with-bill-gates…) и на екипа на Фондация „Гейтс“ актуална информация за напредъка ни до момента“.
Ръководната структура на MOSIP (https://www.mosip.io/governance.php) включва лица, свързани с Фондация „Гейтс“ и други глобални организации като Световната банка, британската армия, Google и ID2020 (https://id2020.org/).
Химаншу Нагпал (https://www.gatesfoundation.org/…/leadership/himanshu-nagpal), заместник-директор на отдел „Финансови услуги за бедните“ в MOSIP, работи и като заместник-директор на отдел „Дигитално здраве“ във Фондация „Гейтс“.
Айлин Донахю, член на международната консултативна група на MOSIP, е изпълнителен директор на Глобалния инкубатор за цифрова политика към Центъра за киберполитика (https://cyber.fsi.stanford.edu/) на Станфордския университет и член на Световния икономически форум (СИФ), Съвета за международни отношения и Националния фонд за демокрация.
Основаната през 2016 г. организация ID2020 твърди, че подкрепя „етични подходи за дигитална идентификация, защитаващи неприкосновеността на личния живот“. Партньори-учредители са (https://id2020.org/alliance) Microsoft, Фондация „Гейтс“, Фондация „Рокфелер“ (https://childrenshealthdefense.org/…/rockefeller…/), Gavi, Vaccine Alliance (https://childrenshealthdefense.org/…/bill-gates-who…/), УНИЦЕФ и Световната банка (https://childrenshealthdefense.org/…/who-global-pandemic…/).
Good Health Pass Collaboration (https://www.goodhealthpass.org/) - сътрудничество в областта на ваксинационните паспорти, в което участват също Mastercard (https://childrenshealthdefense.org/…/personal-carbon…/) и СИФ (https://childrenshealthdefense.org/…/davos-gates-schwab…/) - също беше подкрепено от ID2020.
Правителството на Индия също участва в разработването на MOSIP. Според The Economist това е част от целта на индийския президент Нарендра Моди да превърне цифровата публична инфраструктура на страната си в „индийска инициатива „Пояс и път““ (https://www.economist.com/…/how-india-is-using-digital…), чрез която „индийските ИТ фирми могат да очакват договори за разработване на защита и поддръжка“.
През май MOSIP обяви, че изгражда „екосистема“ от биометрични лаборатории (https://www.biometricupdate.com/…/mosip-building-an…), за която „си партнира с повече университети“.
Институтът „Тони Блеър“ (https://www.biometricupdate.com/…/make-digital-id-systems…), председателстван от бившия министър-председател на Обединеното кралство Тони Блеър (https://www.theguardian.com/…/petition-to-revoke-tony…), също подкрепи MOSIP и други програми за цифрови документи за самоличност. Преди това същият институт подкрепи инициативата на ID2020 за здравен пропуск, наречена „Good Health Pass“.
ХОРАТА „РИСКУВАТ ДА БЪДАТ ИЗКЛЮЧЕНИ ОТ ОБЩЕСТВОТО“ - ОСВЕН АКО НЕ СЕ ОТКАЖЕМ
Разработчиците на MOSIP обещават „функции за сигурност и поверителност, които ще помогнат за защита на данните от потенциални заплахи“. Според компанията „рамката за съгласие в платформата се грижи за поверителността на потребителите, като им позволява да избират какво искат да споделят и кога.“
Други привърженици на цифровата идентификация (https://techmonitor.ai/focus/ssi-is-making-data-personal) също твърдят, че подобни платформи позволяват на потребителите да имат контрол върху собствените си данни, което се нарича „самосуверенна идентичност“.
Но адвокат Макколоу казва: „Самосуверенната идентичност е илюзия, тъй като вашата „идентичност“ има валидност или „валута“ само след като бъде призната от правителството, на което сме подчинени.“
В противен случай хората рискуват да бъдат изключени от обществото, казва Макколоу. „Лице, което отказва да предостави дигитално разрешение, скоро се превръща в ефективно анулирано. Точно както в Матрицата нямаше лъжица, така и тук няма никаква самосуверенност. Преструват се, че ви дават възможност за контрол, а следващата стъпка е изискване да дадете „разрешение“ или нещо друго.“
Действително, Aadhaar, националната индийска система за дигитални документи за самоличност, по която е изградена MOSIP, е съпътствана от противоречия, свързани с неприкосновеността на личния живот.
Стартирала през 2009 г., системата Aadhaar в крайна сметка регистрира над 99% от пълнолетните индийци (https://www.oecd.org/…/India-case-study-UAE-report-2018.pdf), като ги свързва с много публични и частни услуги (https://www.thehindu.com/…/the-long…/article17641068.ece), включително банкови сметки, проверка на самоличността при избори, подаване на данъчни декларации, системи за дигитални плащания, държавни пенсии, субсидии и социални плащания - дори регистрация на SIM карти (https://www.hindustantimes.com/…/now-check-all-sim-cards…).
И все пак през 2017 г. Aadhaar предизвика полемика, когато пациенти с ХИВ съобщиха (https://scroll.in/…/across-india-hiv-positive-people-drop…), че са били принуждавани да предоставят своя идентификационен номер в Aadhaar, което накара мнозина да се откажат от програмите за лечение поради опасения за неприкосновеността на личния живот.
Според The Economist (https://www.economist.com/…/how-india-is-using-digital…) „Aadhaar се представя зле на места с лоша интернет връзка или там, където работници носят пръстови подложки. Системата също така страда от нарушения на сигурността. Експертите твърдят, че е много лесно да се получи достъп до него с фалшиви идентификационни данни или подправени пръстови отпечатъци.“
Въпреки това Гейтс в личния си блог похвали Aadhaar (https://www.gatesnotes.com/…/Heroes-in-the-Field-Nandan…), определяйки я като „ценна платформа за предоставяне на социални програми и други правителствени услуги“.
От Reclaim the Net заявиха, че подобни опасения съществуват и по отношение на MOSIP, като заявиха, че „адаптирането на MOSIP към уникалните изисквания на всяка държава означава събиране и персонализиране на огромни количества лични данни“. Над 80-те доставчици на MOSIP „предизвикват тревога“, тъй като „колкото по-голям е броят на доставчиците, толкова по-големи са потенциалните точки за достъп до нарушения на сигурността на данните“.
Според The Economist, „въпреки че Aadhaar трябваше да бъде незадължителна, без нея е трудно да се функционира.“
Адвокат Глейзър заяви пред The Defender, че „идентификацията е ахилесовата пета на цялата система за контрол. Ако успеем да премахнем идентификацията от тяхната система, т. е. да възстановим властта си над собствената си идентификация с правото да се откажем, тогава системата за контрол ще се срине.“
Превод на български - Страничката "Монтагю Кийн"
Източник: https://childrenshealthdefense.org/defender/gates-funded-biometric-digital-id-system/?fbclid=IwAR2pdCBLsLTluyDGFRVUs5Sh0zK85rI-8LYTQZad-LUa3DaRO6TDH-6KMf4
