Постинг
26.04 09:22 -
Правилата са правила (и лудост)
Правилата са правила (и лудост)
Морковът, тоягата и повторението насаждат убеждението, че Системата знае най-добре и винаги е права и че е много по-лесно да следваш правилата, отколкото да ги поставяш под въпрос. Това е психологическа подготовка за цял живот вяра в Системата и следване на правилата, които Системата налага. „Трябва да се спазват правилата - къде щяхме да бъдем, ако не ги спазвахме?“. Щяхме да живеем в съвсем различен свят. Учителите може и да са представители на държавата в класната стая, но те също са в затвора и трябва да следват техните правила или ще загубят кариерата си. Това символизира цялата архонтско-рептилска човешка йерархия, тъй като всяко ниво следва правилата и изискванията на по-горното. Достатъчно е да станете свидетели на радостта, която изпитват децата и младежите, когато излизат от училище в началото на ваканцията. „Няма училище за една седмица - Ура!“. Това е реакцията на затворник, който излиза на свобода от затвора в края на присъдата си. Училището е програмен затвор и институционализирано робство. Не е ли? Могат ли децата да се появят и да се приберат вкъщи, когато пожелаят, или да изберат да не ходят изобщо? В много страни нито едното, нито другото е вярно и те искат навсякъде да е така. Час след час децата и младежите са принудени да се влачат от урок на урок с ляв мозък, без да могат да говорят, когато искат, или да ядат, когато са гладни, или най-вече дори да поставят под въпрос това, което им казват да запомнят и повтарят на изпитите. Това е програмиране - тестове - изпити, програмиране - тестове - изпити, седмица след седмица, месец след месец, година след година. Какво стана с развитието на индивида и на цялостната личност? Какво стана с детството? Това е масово глобално малтретиране на деца и малцина могат да го видят, защото целият този скандален фарс отдавна е навлязъл в психологическата невидимост на познатото.
През ученическите си години мечтаех, за да избегна умопомрачителната скука и ограниченост на всичко това. „Айк, спри да мечтаеш!!!“ Още по-лош е натискът да се справяш добре на изпитите, които имат за цел да проверят доколко умееш да усвояваш Програмата. Образованието е гигантска измама, за да се представи програмирането за обучение. Колко от това, което сте научили в училище и което сте бълвали на изпитите, сте използвали в действителност или дори помните? Почти нищо в случая на повечето хора, и то след като са прекарали цялото си детство в учене на това, което скоро ще забравят или никога няма да им трябва. Имам предвид алгебрата. За какво става дума? На какво се равнява „х“? Какво правим, като пълним младите умове с тези несъществени глупости, които 99% от тях никога няма да използват? Отговорът е във въпроса - за да им напълним умовете. Имаме младежи, които се самоубиват заради това, че не са издържали изпитите или се страхуват, че няма да ги издържат. Дайте ми по-добро определение за лудост от това да подлагаш младежите - или когото и да било - на това.
Данните на Центровете за контрол и превенция на заболяванията в САЩ показват, че самоубийствата сред децата на възраст между 10 и 14 години са се удвоили от 2007 г. насам, а сред момичетата в същата възрастова група са се утроили за 15 години. Питър Грей, професор по психология в Бостънския колеж, заяви след проучване на данните, че психичното здраве на децата е пряко свързано с посещаването на училище. Посещенията при психиатри намаляват драстично по време на лятната ваканция, когато учебният и изпитният натиск са намалели, за да се увеличат отново, когато училището отново започне да работи. Грей заключава:
„Наличните данни сочат доста убедително, че училището е вредно за психичното здраве на децата. Разбира се, то е вредно и за физическото им здраве; природата не е предвидила децата да бъдат затваряни по цял ден в микромениджмънт и седяща работа.“
Грей казва, че децата с проблеми с тревожността се променят, когато бъдат отстранени от училище, и че „... поведението, настроението и ученето като цяло се подобряват, когато престанат да посещават традиционното училище“. Тревожността, свързана с училището, и тревожността като цяло сред децата и младежите се увеличава, тъй като те са принудени да прекарват повече време в училище от всякога. В проучване на Американската психологическа асоциация от 2013 г. се казва, че училището е основният източник на стрес за тийнейджърите. В доклада се отбелязва, че 83% от тийнейджърите са заявили, че училището е „донякъде или значителен източник на стрес“, а 27% са заявили, че страдат от „екстремен стрес“ през учебната година; този процент е спаднал до 13% през ваканциите. Родителите често засилват напрежението, като се заблуждават, че резултатите от изпитите потвърждават интелигентността, или се наслаждават на отразената слава. „Моят син/ дъщеря спечели място в Оксфорд“. Да, синът или дъщеря ви го е направил - не вие. Оставени сами на себе си, те вероятно са искали да правят нещо друго. Някои родители дори поставят стикери на колите си, за да рекламират издържаните изпити на детето си. Много известният американски комик Джордж Карлин казваше: „Ето един стикер, който бих искал да видя... Ние сме горди родители на дете, което е устояло на опитите на учителите да сломят духа му и да го подчинят на волята на корпоративните му господари“. Фактът, че тези родителски чувства се срещат толкова рядко, свидетелства за силата на Програмата да контролира възприятията на следващите поколения. Всеки годишен приток на деца до голяма степен е оставен да се справя сам в леговището на безмилостната държава, докато систематично извлича следните уроци за живота:
~ Истината идва от авторитета
~ Интелигентността е способността за запомняне и повтаряне
~ Точната памет и повтарянето се възнаграждават
~ Неспазването се наказва
~ Конформизъм в интелектуален и социален план.
Училищата драстично увеличават контрола си върху децата, а родителите са маргинализирани, и това води до някъде, както ще видим. В Обединеното кралство родителите са глобявани, ако заведат децата си на почивка по време на учебната година, когато тя е много по-евтина. Когато един баща отказа да плати и заведе дело в съда, британските власти похарчиха 140 000 паунда от парите на данъкоплатците, за да защитят успешно правото си да налагат волята си на децата и родителите. Това е още един важен момент. Правителствата използват парите на данъкоплатците, за да постигнат своето, докато данъкоплатците трябва да използват своите, за да защитят правата си срещу правителствата, които финансират.
Директорите се назначават като автоматични администратори на държавната програма, а не заради техните образователни качества. Една от моите познати директорки на малки деца би била много по-подходяща за управление на затвор, отколкото на училище, и тя бързо се превръща в норма. Едно лудо училище в Обединеното кралство всъщност обяви конкурс за ръководител на „звено за корекция на поведението“ и „директор на изолациите и задържанията“ срещу 29 000 паунда годишно, като настояваше, че подходящият кандидат трябва да бъде дисциплиниращ човек, който „изисква послушание по всяко време“. В обявата се добавя: „Ако смятате, че е жестоко да се налага наказание, когато ученикът няма химикал, това не е училището за вас.“ Не бих си помислил, че това е училището за всеки, който все още притежава поне грам интелигентност. Това звучи като обява за работа в затвор, защото е така. Те просто го наричат училище.
Академия „Магна“ в Пул, Дорсет, се ръководи от Ричард Тат, който е известен като един от най-строгите директори в страната. Той е олицетворение на това, че когато единственият ти инструмент е чук, всеки проблем изглежда като пирон. Съобщава се, че на учениците редовно се налагат прекомерни наказания за дребни „неблагоразумия“, включително за това, че „имат моливи и линийки с неправилна дължина“. Андрю Миърс, директор на училище от 26 години, казва, че първоначално е помислил, че рекламата е шега (тя е шега, но не е смешна). Той е загрижен за въздействието върху психичното здраве на учениците. И би трябвало да бъде. Представете си да се събуждате всяка сутрин, знаейки, че трябва да внимавате за всичко, което правите и казвате, за да избегнете гнева на тези едва-едноизмерни хора? Добре дошли на планетата Земя - г-н Тат вече контролира живота ви. Да не питаме защо някои ученици не са автомати, които се кланят на господарите си пред черната дъска с безпрекословно съгласие. Да не отбелязваме, че някои деца имат собствено мнение, или да се питаме дали в живота им не се случва нещо, което ги кара да нарушават реда. Те са престъпили налудничавите правила на затвора-училище и трябва да бъдат наказани - накажете ги и ги принудете да се съобразяват с песимистичното възприемане на реалността от Програмата. Арогантността и самонадеяността са смайващи.
В много училища дори настояват децата да носят тежки сака в жестоката жега, защото правилата са си правила, а това е още едно потвърждение, че не е нужно да си интелигентен, за да управляваш училище. Да имаш собствено мнение и способност да вземаш зрели решения с оглед на обстоятелствата, които стоят пред теб, очевидно е лош ход в кариерата. Зашеметяващ брой британски учители искат да напуснат професията си в резултат на случващото се, а Ребека Алън, директор на мозъчния тръст Education Datalab, казва, че децата в цялата страна са обучавани от учители, които не искат да бъдат там, но са в капана на необходимостта да изкарват прехраната си. Архонтският план е за налагане на глобална полицейска държава, в която всеки аспект на човешкия живот се контролира и наблюдава. Младите хора са подготвяни да приемат това за нормално и за „начина, по който се случват нещата“, като се строят големи стени и огради около училищата, които дори приличат на затвори. Училището зад ъгъла ми доскоро не беше такова, но сега има висока ограда, а теренът е разделен на части, всяка със собствена заключена врата. Така функционират затворите и зоологическите градини. Ако всичко това не е било необходимо преди, защо е необходимо сега? Няма други причини освен тези, които те си измислят, и всички те се основават на насаждането на страх и на подготовката на децата да приемат такова поробване като нещо нормално до края на живота си. В училищата и колежите навсякъде има камери за наблюдение, а в много американски училища децата трябва да преминават през проверки, подобни на летищните, преди да влязат в класната стая. [бел. прев. - Тази статия от 12 януари 2016 г., озаглавена „100 000 деца от училищата в Ню Йорк се подлагат на ежедневни проверки за сигурност, подобни на тези на летищата“ (https://www.propublica.org/…/nyc-school-children-face…), е една от статиите по темата]
В САЩ полицията често пребивава в училищата или е на повикване, за да реагира на ситуации, с които преди това се е справял учителският персонал, и има безкрайни случаи на полицейска бруталност в училищата, тъй като психопати в униформи получават контрол над децата. Нищо от това не е свързано със защита, а по-скоро с приемане през целия живот на масовото наблюдение и полицейската държава. По-възрастните хора разполагат с компас, за да видят как наблюдението и контролът са се увеличили до извънредни нива, докато децата и младите хора нямат този компас. За тях това е нещо нормално (всичко, което познават) и затова не разбират какво толкова има да се поставя под въпрос. Планът е да се приватизира образованието (както и всичко останало) и да се предадат умовете и възприятията на децата на гигантски корпорации, които се ръководят от една и съща глобална мрежа с Паяка в центъра. Вече имаме корпорации, които превземат училищата и превръщат резултатите от изпитите във финансова печалба, без да се интересуват от децата като човешки същества и уникални личности. Получавай добри оценки - това е чудесно за бизнеса. Моите наблюдения и опит показват, че ако Бил Гейтс от „Майкрософт“ насърчава нещо чрез своята фондация „Бил и Мелинда Гейтс“, то трябва да е лошо за човечеството. Гейтс е в челните редици на идеята за преобразуване на американската образователна система и един от плановете му е във всяка класна стая да има камера. Виждате ли, той просто е загрижен за децата.
Извадка от книгата „Everything You Need to Know but Have Never Told“ (2017) от Дейвид Айк
Превод на български - Страничката “Монтагю Кийн”
Морковът, тоягата и повторението насаждат убеждението, че Системата знае най-добре и винаги е права и че е много по-лесно да следваш правилата, отколкото да ги поставяш под въпрос. Това е психологическа подготовка за цял живот вяра в Системата и следване на правилата, които Системата налага. „Трябва да се спазват правилата - къде щяхме да бъдем, ако не ги спазвахме?“. Щяхме да живеем в съвсем различен свят. Учителите може и да са представители на държавата в класната стая, но те също са в затвора и трябва да следват техните правила или ще загубят кариерата си. Това символизира цялата архонтско-рептилска човешка йерархия, тъй като всяко ниво следва правилата и изискванията на по-горното. Достатъчно е да станете свидетели на радостта, която изпитват децата и младежите, когато излизат от училище в началото на ваканцията. „Няма училище за една седмица - Ура!“. Това е реакцията на затворник, който излиза на свобода от затвора в края на присъдата си. Училището е програмен затвор и институционализирано робство. Не е ли? Могат ли децата да се появят и да се приберат вкъщи, когато пожелаят, или да изберат да не ходят изобщо? В много страни нито едното, нито другото е вярно и те искат навсякъде да е така. Час след час децата и младежите са принудени да се влачат от урок на урок с ляв мозък, без да могат да говорят, когато искат, или да ядат, когато са гладни, или най-вече дори да поставят под въпрос това, което им казват да запомнят и повтарят на изпитите. Това е програмиране - тестове - изпити, програмиране - тестове - изпити, седмица след седмица, месец след месец, година след година. Какво стана с развитието на индивида и на цялостната личност? Какво стана с детството? Това е масово глобално малтретиране на деца и малцина могат да го видят, защото целият този скандален фарс отдавна е навлязъл в психологическата невидимост на познатото.
През ученическите си години мечтаех, за да избегна умопомрачителната скука и ограниченост на всичко това. „Айк, спри да мечтаеш!!!“ Още по-лош е натискът да се справяш добре на изпитите, които имат за цел да проверят доколко умееш да усвояваш Програмата. Образованието е гигантска измама, за да се представи програмирането за обучение. Колко от това, което сте научили в училище и което сте бълвали на изпитите, сте използвали в действителност или дори помните? Почти нищо в случая на повечето хора, и то след като са прекарали цялото си детство в учене на това, което скоро ще забравят или никога няма да им трябва. Имам предвид алгебрата. За какво става дума? На какво се равнява „х“? Какво правим, като пълним младите умове с тези несъществени глупости, които 99% от тях никога няма да използват? Отговорът е във въпроса - за да им напълним умовете. Имаме младежи, които се самоубиват заради това, че не са издържали изпитите или се страхуват, че няма да ги издържат. Дайте ми по-добро определение за лудост от това да подлагаш младежите - или когото и да било - на това.
Данните на Центровете за контрол и превенция на заболяванията в САЩ показват, че самоубийствата сред децата на възраст между 10 и 14 години са се удвоили от 2007 г. насам, а сред момичетата в същата възрастова група са се утроили за 15 години. Питър Грей, професор по психология в Бостънския колеж, заяви след проучване на данните, че психичното здраве на децата е пряко свързано с посещаването на училище. Посещенията при психиатри намаляват драстично по време на лятната ваканция, когато учебният и изпитният натиск са намалели, за да се увеличат отново, когато училището отново започне да работи. Грей заключава:
„Наличните данни сочат доста убедително, че училището е вредно за психичното здраве на децата. Разбира се, то е вредно и за физическото им здраве; природата не е предвидила децата да бъдат затваряни по цял ден в микромениджмънт и седяща работа.“
Грей казва, че децата с проблеми с тревожността се променят, когато бъдат отстранени от училище, и че „... поведението, настроението и ученето като цяло се подобряват, когато престанат да посещават традиционното училище“. Тревожността, свързана с училището, и тревожността като цяло сред децата и младежите се увеличава, тъй като те са принудени да прекарват повече време в училище от всякога. В проучване на Американската психологическа асоциация от 2013 г. се казва, че училището е основният източник на стрес за тийнейджърите. В доклада се отбелязва, че 83% от тийнейджърите са заявили, че училището е „донякъде или значителен източник на стрес“, а 27% са заявили, че страдат от „екстремен стрес“ през учебната година; този процент е спаднал до 13% през ваканциите. Родителите често засилват напрежението, като се заблуждават, че резултатите от изпитите потвърждават интелигентността, или се наслаждават на отразената слава. „Моят син/ дъщеря спечели място в Оксфорд“. Да, синът или дъщеря ви го е направил - не вие. Оставени сами на себе си, те вероятно са искали да правят нещо друго. Някои родители дори поставят стикери на колите си, за да рекламират издържаните изпити на детето си. Много известният американски комик Джордж Карлин казваше: „Ето един стикер, който бих искал да видя... Ние сме горди родители на дете, което е устояло на опитите на учителите да сломят духа му и да го подчинят на волята на корпоративните му господари“. Фактът, че тези родителски чувства се срещат толкова рядко, свидетелства за силата на Програмата да контролира възприятията на следващите поколения. Всеки годишен приток на деца до голяма степен е оставен да се справя сам в леговището на безмилостната държава, докато систематично извлича следните уроци за живота:
~ Истината идва от авторитета
~ Интелигентността е способността за запомняне и повтаряне
~ Точната памет и повтарянето се възнаграждават
~ Неспазването се наказва
~ Конформизъм в интелектуален и социален план.
Училищата драстично увеличават контрола си върху децата, а родителите са маргинализирани, и това води до някъде, както ще видим. В Обединеното кралство родителите са глобявани, ако заведат децата си на почивка по време на учебната година, когато тя е много по-евтина. Когато един баща отказа да плати и заведе дело в съда, британските власти похарчиха 140 000 паунда от парите на данъкоплатците, за да защитят успешно правото си да налагат волята си на децата и родителите. Това е още един важен момент. Правителствата използват парите на данъкоплатците, за да постигнат своето, докато данъкоплатците трябва да използват своите, за да защитят правата си срещу правителствата, които финансират.
Директорите се назначават като автоматични администратори на държавната програма, а не заради техните образователни качества. Една от моите познати директорки на малки деца би била много по-подходяща за управление на затвор, отколкото на училище, и тя бързо се превръща в норма. Едно лудо училище в Обединеното кралство всъщност обяви конкурс за ръководител на „звено за корекция на поведението“ и „директор на изолациите и задържанията“ срещу 29 000 паунда годишно, като настояваше, че подходящият кандидат трябва да бъде дисциплиниращ човек, който „изисква послушание по всяко време“. В обявата се добавя: „Ако смятате, че е жестоко да се налага наказание, когато ученикът няма химикал, това не е училището за вас.“ Не бих си помислил, че това е училището за всеки, който все още притежава поне грам интелигентност. Това звучи като обява за работа в затвор, защото е така. Те просто го наричат училище.
Академия „Магна“ в Пул, Дорсет, се ръководи от Ричард Тат, който е известен като един от най-строгите директори в страната. Той е олицетворение на това, че когато единственият ти инструмент е чук, всеки проблем изглежда като пирон. Съобщава се, че на учениците редовно се налагат прекомерни наказания за дребни „неблагоразумия“, включително за това, че „имат моливи и линийки с неправилна дължина“. Андрю Миърс, директор на училище от 26 години, казва, че първоначално е помислил, че рекламата е шега (тя е шега, но не е смешна). Той е загрижен за въздействието върху психичното здраве на учениците. И би трябвало да бъде. Представете си да се събуждате всяка сутрин, знаейки, че трябва да внимавате за всичко, което правите и казвате, за да избегнете гнева на тези едва-едноизмерни хора? Добре дошли на планетата Земя - г-н Тат вече контролира живота ви. Да не питаме защо някои ученици не са автомати, които се кланят на господарите си пред черната дъска с безпрекословно съгласие. Да не отбелязваме, че някои деца имат собствено мнение, или да се питаме дали в живота им не се случва нещо, което ги кара да нарушават реда. Те са престъпили налудничавите правила на затвора-училище и трябва да бъдат наказани - накажете ги и ги принудете да се съобразяват с песимистичното възприемане на реалността от Програмата. Арогантността и самонадеяността са смайващи.
В много училища дори настояват децата да носят тежки сака в жестоката жега, защото правилата са си правила, а това е още едно потвърждение, че не е нужно да си интелигентен, за да управляваш училище. Да имаш собствено мнение и способност да вземаш зрели решения с оглед на обстоятелствата, които стоят пред теб, очевидно е лош ход в кариерата. Зашеметяващ брой британски учители искат да напуснат професията си в резултат на случващото се, а Ребека Алън, директор на мозъчния тръст Education Datalab, казва, че децата в цялата страна са обучавани от учители, които не искат да бъдат там, но са в капана на необходимостта да изкарват прехраната си. Архонтският план е за налагане на глобална полицейска държава, в която всеки аспект на човешкия живот се контролира и наблюдава. Младите хора са подготвяни да приемат това за нормално и за „начина, по който се случват нещата“, като се строят големи стени и огради около училищата, които дори приличат на затвори. Училището зад ъгъла ми доскоро не беше такова, но сега има висока ограда, а теренът е разделен на части, всяка със собствена заключена врата. Така функционират затворите и зоологическите градини. Ако всичко това не е било необходимо преди, защо е необходимо сега? Няма други причини освен тези, които те си измислят, и всички те се основават на насаждането на страх и на подготовката на децата да приемат такова поробване като нещо нормално до края на живота си. В училищата и колежите навсякъде има камери за наблюдение, а в много американски училища децата трябва да преминават през проверки, подобни на летищните, преди да влязат в класната стая. [бел. прев. - Тази статия от 12 януари 2016 г., озаглавена „100 000 деца от училищата в Ню Йорк се подлагат на ежедневни проверки за сигурност, подобни на тези на летищата“ (https://www.propublica.org/…/nyc-school-children-face…), е една от статиите по темата]
В САЩ полицията често пребивава в училищата или е на повикване, за да реагира на ситуации, с които преди това се е справял учителският персонал, и има безкрайни случаи на полицейска бруталност в училищата, тъй като психопати в униформи получават контрол над децата. Нищо от това не е свързано със защита, а по-скоро с приемане през целия живот на масовото наблюдение и полицейската държава. По-възрастните хора разполагат с компас, за да видят как наблюдението и контролът са се увеличили до извънредни нива, докато децата и младите хора нямат този компас. За тях това е нещо нормално (всичко, което познават) и затова не разбират какво толкова има да се поставя под въпрос. Планът е да се приватизира образованието (както и всичко останало) и да се предадат умовете и възприятията на децата на гигантски корпорации, които се ръководят от една и съща глобална мрежа с Паяка в центъра. Вече имаме корпорации, които превземат училищата и превръщат резултатите от изпитите във финансова печалба, без да се интересуват от децата като човешки същества и уникални личности. Получавай добри оценки - това е чудесно за бизнеса. Моите наблюдения и опит показват, че ако Бил Гейтс от „Майкрософт“ насърчава нещо чрез своята фондация „Бил и Мелинда Гейтс“, то трябва да е лошо за човечеството. Гейтс е в челните редици на идеята за преобразуване на американската образователна система и един от плановете му е във всяка класна стая да има камера. Виждате ли, той просто е загрижен за децата.
Извадка от книгата „Everything You Need to Know but Have Never Told“ (2017) от Дейвид Айк
Превод на български - Страничката “Монтагю Кийн”
Няма коментари
