Постинг
01.07.2025 07:10 -
Сплашване, заплахи и насилие за защита на продажбите (2/4)
Сплашване, заплахи и насилие за защита на продажбите (2/4)
Продължение…
ДРУГИ СЛУЧАИ
Не само политиците, с изключение на няколко гласовити в САЩ, не предприемат действия срещу престъпленията на индустрията. Ръководителите на родната институция на информатора също предпочитат да гледат встрани, тъй като имат да защитават собствените си интереси (https://academic.oup.com/book/1934?login=false). Merck избирателно се насочва към лекари, които повдигат въпроси за Vioxx, и оказва натиск върху някои от тях чрез декани и ръководители на катедри, често с намек за загуба на финансиране (Fries JF. Letter to Raymond Gilmartin re: physician intimidation. 9 Jan, 2001. Merck. Bates No MRK-ABH0002204 to MRK-ABH0002207). Няколко дни след като Ерик Топол свидетелства пред федералното жури, че бившият председател на Merck, Реймънд Гилмартин, се е обадил на председателя на попечителския съвет на клиниката, за да се оплаче от възгледите на Топол за Vioxx, титлите му на ректор и главен академичен директор на медицинския факултет в Кливланд бяха отнети (https://www.medscape.com/viewarticle/788062).
Съдебните дела срещу Merck разкриха подробности за това как компанията систематично е преследвала критично настроени лекари и се е опитвала да спечели на своя страна лидерите на мнение (Drug Industry Document Archive. University of California, San Francisco). Една електронна таблица съдържа информация за поименно посочени лекари и хората от Мerck, които са отговорни за преследването им, а в един имейл се казва: „Може да се наложи да ги потърсим и да ги унищожим там, където живеят“ (https://www.informationliberation.com/?id=26764), сякаш Меrck е започнала кампания за изтребване на плъхове. Имаше подробна информация за влиянието на всеки лекар и за плановете на Merck и резултатите от тормоза, например „НЕУТРАЛИЗИРАН“ и „ДИСКРЕДИТИРАН“. Поканата за „мероприятие за лидери на мисълта“ е като полицията на мисълта на Джордж Оруел, която е тайната полиция на Океания в романа му „1984“. Изглежда, че Merck е имала проблеми както когато лекарите са били честни, като лекар, който „представя само данни за одобрени продукти или информация от рецензирана литература“, така и когато са били твърде нечестни, например „честно казано, не бих искал такъв тип човек да говори за моя продукт“.
Дадох много примери, които показват, че висшият персонал в агенциите за лекарства може да се държи също толкова зле, колкото и купените декани и ръководители на катедри (вж. глава 10). Когато Дейвид Греъм, заместник-директор на Службата за безопасност на лекарствата към FDA, доказа, че Vioxx увеличава сериозно коронарната болест на сърцето, неговото изследване беше изтеглено в последния момент от „The Lancet“, след като Стивън Галсън, директор на Центъра за оценка и изследване на лекарствата към FDA, повдигна пред редактора обвинения в научно нарушение, за които ръководителите на Греъм са знаели, че са неверни, когато са ги повдигнали (Blowing the whistle on the FDA: an interview with David Graham. Multinational Monitor. 2004; 25(12) и https://www.bmj.com/content/329/7478/1308.1 ). По-късно изследването е публикувано (https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/15705456/), но само седмица преди Merck да изтегли Vioxx от пазара, високопоставени хора от FDA поставят въпроса защо Греъм е изследвал вредите от Vioxx, тъй като FDA не е имала регулаторни проблеми с него, а също така искат той да спре, като казват, че е „боклукчийска наука“.
След като Merck изтегли лекарството, в Конгреса имаше изслушвания, но началниците на Греъм се опитаха да предотвратят показанията му, като казаха на сенатор Грасли, че Греъм е лъжец, измамник и хулиган, който не заслужава да бъде изслушан. Греъм се нуждаеше от защита от страна на Конгреса, за да запази работата си след заплахите, злоупотребите, сплашването и лъжите, които завършиха с уволнението му от агенцията. Страхувайки се за работата си, Греъм се е свързал с група за защита на обществения интерес, Проекта за правителствена отчетност, която е разкрила какво се е случило (https://www.bmj.com/content/329/7477/1255.2). Хората, които са твърдели, че са анонимни информатори и са обвинили Греъм, че ги тормози, са се оказали висшестоящи в ръководството на FDA! FDA се провали на всички тестове за достоверност, докато Греъм издържа всички. Един имейл показва, че директорът на FDA е обещал да уведоми Merck, преди констатациите на Греъм да станат публично достояние, за да може Merck да се подготви за медийното внимание (https://www.bmj.com/…/re-cosy-relationship-between-drug…). Това не оставя никакво съмнение на чия страна е FDA. Изслушвания бяха проведени и във FDA, но агенцията забрани участието на един от собствените си експерти, Кърт Фърбърг, след като той разкритикува Pfizer, че е укрила данни, които показват, че валдекоксибът, който по-късно беше изтеглен от пазара, увеличава сърдечносъдовите инциденти, което Pfizer отрече (https://www.bmj.com/content/329/7476/1203.1 и https://www.bmj.com/content/329/7472/935.2).
Предвид тези събития не е изненадващо заключението на „The Lancet“: „С Vioxx Merck и FDA действаха в резултат на безмилостен, недалновиден и безотговорен личен интерес“ (https://www.thelancet.com/…/PIIS0140-6736(04)17523…/abstract). Инхибиторите СОХ-2 ни дадоха урок не само за измамите, но и за заплахите. Когато „The Lancet“ повдигна въпроси към авторите на статия за инхибиторите COX-2, фармацевтичната компания (без да се назовава името ѝ), спонсорираща изследването, се обади на редактора на списанието, Ричард Хортън, и го помоли „да спре да бъде толкова критичен“, добавяйки: „Ако продължавате така, ще изтеглим статията, а това означава, че няма да има приходи за списанието“ (https://www.bmj.com/content/330/7481/9.1.extract).
Pfizer заплашва датския лекар Пребен Холме Йоргенсен със съдебен процес, след като той заявява в интервю за вестник (в съответствие с фактите), че е нечестно и неетично компанията да публикува само част от данните от своето проучване CLASS на целекоксиб (вж. глава 14). Възмутени от поведението на Pfizer, много от колегите на Йоргенсен обявиха публично, че ще бойкотират Pfizer. Pfizer оттегли обвинението срещу Йоргенсен, но писа на лекарите и в съобщение за пресата, че Йоргенсен е бил цитиран погрешно във вестника. Това е лъжа. Йоргенсен не е бил цитиран погрешно. Pfizer също така подаде жалба до Съвета по печата, като твърдеше, че критиките на вестника към Pfizer са „недокументирани“, което също беше лъжа. Съветът по печата постанови, че вестникът не е извършил нищо нередно. Всички нарушения са дело на Pfizer.
Заплахите могат да бъдат особено злонамерени, когато учените са открили смъртоносни вреди при продаваните лекарства, които компаниите успешно са скрили. Такива заплахи включват плашещи телефонни обаждания от компанията, предупреждаващи, че „може да се случат много лоши неща“, коли, чакащи близо до дома на изследователя през нощта, ужасяващ погребален подарък или анонимно писмо, съдържащо снимка на малката дъщеря на изследователя, която излиза от дома си, за да отиде на училище (https://openlibrary.org/…/OL39412…/Dispensing_with_the_truth). Няма голяма разлика с организираната престъпност.
Журналистите често са заплашвани с репресии (https://openlibrary.org/…/Corporate_crime_in_the…). Адвокат се обади на журналистка, която беше писала критично за фармацевтичната индустрия въз основа на моето изследване, и казва, че се обажда от името на приятел. Той се интересувал как тя е получила достъп до документи, които компанията считала за строго поверителни. Той не пожела да разкрие кой е клиентът му. Обади се отново и я заплаши, като каза, че журналистите, които са критични към фармацевтичната индустрия, могат да загубят всичко - семейството, приятелите и работата си. Журналистката доста се изплашила и не спала много тази нощ.
Дори изследователите, които имат договори, даващи им разрешение за публикуване, или които изобщо не си сътрудничат с индустрията, могат да бъдат изправени пред правни заплахи, ако искат да публикуват статии, които не се вписват в пропагандната машина на индустрията (https://www.isbn.de/buch/9783498025090/kranke-geschaefte). Immune Response заведе съдебен иск за 7 млн. долара срещу Калифорнийския университет, след като изследователите публикуваха отрицателни резултати от клинично изпитване на ваксина за СПИН, като отказаха да позволят на компанията да вмъкне в доклада свой собствен подвеждащ анализ. Това се е случило въпреки факта, че договорът е давал разрешение на изследователите да публикуват. Компанията също така се е опитала да предотврати публикацията, като е задържала някои от данните (https://www.nejm.org/doi/full/10.1056/NEJMsa044115).
Двама британски дерматолози са имали подобен опит. Те са написали подробен преглед на маслото от вечерна иглика при атопичен дерматит. От учтивост те показали копие от рецензираната статия на производителите, които заплашили със съдебни действия. Статията така и не била публикувана, въпреки че стигнала до етапа на доказване, и минали още 12 години, преди агенцията по лекарствата да оттегли разрешението за пускане на пазара на маслото от вечерна иглика (https://www.bmj.com/content/327/7428/1358).
Следва продължение…
Превод на български - Страничката “Монтагю Кийн”
Продължение…
ДРУГИ СЛУЧАИ
Не само политиците, с изключение на няколко гласовити в САЩ, не предприемат действия срещу престъпленията на индустрията. Ръководителите на родната институция на информатора също предпочитат да гледат встрани, тъй като имат да защитават собствените си интереси (https://academic.oup.com/book/1934?login=false). Merck избирателно се насочва към лекари, които повдигат въпроси за Vioxx, и оказва натиск върху някои от тях чрез декани и ръководители на катедри, често с намек за загуба на финансиране (Fries JF. Letter to Raymond Gilmartin re: physician intimidation. 9 Jan, 2001. Merck. Bates No MRK-ABH0002204 to MRK-ABH0002207). Няколко дни след като Ерик Топол свидетелства пред федералното жури, че бившият председател на Merck, Реймънд Гилмартин, се е обадил на председателя на попечителския съвет на клиниката, за да се оплаче от възгледите на Топол за Vioxx, титлите му на ректор и главен академичен директор на медицинския факултет в Кливланд бяха отнети (https://www.medscape.com/viewarticle/788062).
Съдебните дела срещу Merck разкриха подробности за това как компанията систематично е преследвала критично настроени лекари и се е опитвала да спечели на своя страна лидерите на мнение (Drug Industry Document Archive. University of California, San Francisco). Една електронна таблица съдържа информация за поименно посочени лекари и хората от Мerck, които са отговорни за преследването им, а в един имейл се казва: „Може да се наложи да ги потърсим и да ги унищожим там, където живеят“ (https://www.informationliberation.com/?id=26764), сякаш Меrck е започнала кампания за изтребване на плъхове. Имаше подробна информация за влиянието на всеки лекар и за плановете на Merck и резултатите от тормоза, например „НЕУТРАЛИЗИРАН“ и „ДИСКРЕДИТИРАН“. Поканата за „мероприятие за лидери на мисълта“ е като полицията на мисълта на Джордж Оруел, която е тайната полиция на Океания в романа му „1984“. Изглежда, че Merck е имала проблеми както когато лекарите са били честни, като лекар, който „представя само данни за одобрени продукти или информация от рецензирана литература“, така и когато са били твърде нечестни, например „честно казано, не бих искал такъв тип човек да говори за моя продукт“.
Дадох много примери, които показват, че висшият персонал в агенциите за лекарства може да се държи също толкова зле, колкото и купените декани и ръководители на катедри (вж. глава 10). Когато Дейвид Греъм, заместник-директор на Службата за безопасност на лекарствата към FDA, доказа, че Vioxx увеличава сериозно коронарната болест на сърцето, неговото изследване беше изтеглено в последния момент от „The Lancet“, след като Стивън Галсън, директор на Центъра за оценка и изследване на лекарствата към FDA, повдигна пред редактора обвинения в научно нарушение, за които ръководителите на Греъм са знаели, че са неверни, когато са ги повдигнали (Blowing the whistle on the FDA: an interview with David Graham. Multinational Monitor. 2004; 25(12) и https://www.bmj.com/content/329/7478/1308.1 ). По-късно изследването е публикувано (https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/15705456/), но само седмица преди Merck да изтегли Vioxx от пазара, високопоставени хора от FDA поставят въпроса защо Греъм е изследвал вредите от Vioxx, тъй като FDA не е имала регулаторни проблеми с него, а също така искат той да спре, като казват, че е „боклукчийска наука“.
След като Merck изтегли лекарството, в Конгреса имаше изслушвания, но началниците на Греъм се опитаха да предотвратят показанията му, като казаха на сенатор Грасли, че Греъм е лъжец, измамник и хулиган, който не заслужава да бъде изслушан. Греъм се нуждаеше от защита от страна на Конгреса, за да запази работата си след заплахите, злоупотребите, сплашването и лъжите, които завършиха с уволнението му от агенцията. Страхувайки се за работата си, Греъм се е свързал с група за защита на обществения интерес, Проекта за правителствена отчетност, която е разкрила какво се е случило (https://www.bmj.com/content/329/7477/1255.2). Хората, които са твърдели, че са анонимни информатори и са обвинили Греъм, че ги тормози, са се оказали висшестоящи в ръководството на FDA! FDA се провали на всички тестове за достоверност, докато Греъм издържа всички. Един имейл показва, че директорът на FDA е обещал да уведоми Merck, преди констатациите на Греъм да станат публично достояние, за да може Merck да се подготви за медийното внимание (https://www.bmj.com/…/re-cosy-relationship-between-drug…). Това не оставя никакво съмнение на чия страна е FDA. Изслушвания бяха проведени и във FDA, но агенцията забрани участието на един от собствените си експерти, Кърт Фърбърг, след като той разкритикува Pfizer, че е укрила данни, които показват, че валдекоксибът, който по-късно беше изтеглен от пазара, увеличава сърдечносъдовите инциденти, което Pfizer отрече (https://www.bmj.com/content/329/7476/1203.1 и https://www.bmj.com/content/329/7472/935.2).
Предвид тези събития не е изненадващо заключението на „The Lancet“: „С Vioxx Merck и FDA действаха в резултат на безмилостен, недалновиден и безотговорен личен интерес“ (https://www.thelancet.com/…/PIIS0140-6736(04)17523…/abstract). Инхибиторите СОХ-2 ни дадоха урок не само за измамите, но и за заплахите. Когато „The Lancet“ повдигна въпроси към авторите на статия за инхибиторите COX-2, фармацевтичната компания (без да се назовава името ѝ), спонсорираща изследването, се обади на редактора на списанието, Ричард Хортън, и го помоли „да спре да бъде толкова критичен“, добавяйки: „Ако продължавате така, ще изтеглим статията, а това означава, че няма да има приходи за списанието“ (https://www.bmj.com/content/330/7481/9.1.extract).
Pfizer заплашва датския лекар Пребен Холме Йоргенсен със съдебен процес, след като той заявява в интервю за вестник (в съответствие с фактите), че е нечестно и неетично компанията да публикува само част от данните от своето проучване CLASS на целекоксиб (вж. глава 14). Възмутени от поведението на Pfizer, много от колегите на Йоргенсен обявиха публично, че ще бойкотират Pfizer. Pfizer оттегли обвинението срещу Йоргенсен, но писа на лекарите и в съобщение за пресата, че Йоргенсен е бил цитиран погрешно във вестника. Това е лъжа. Йоргенсен не е бил цитиран погрешно. Pfizer също така подаде жалба до Съвета по печата, като твърдеше, че критиките на вестника към Pfizer са „недокументирани“, което също беше лъжа. Съветът по печата постанови, че вестникът не е извършил нищо нередно. Всички нарушения са дело на Pfizer.
Заплахите могат да бъдат особено злонамерени, когато учените са открили смъртоносни вреди при продаваните лекарства, които компаниите успешно са скрили. Такива заплахи включват плашещи телефонни обаждания от компанията, предупреждаващи, че „може да се случат много лоши неща“, коли, чакащи близо до дома на изследователя през нощта, ужасяващ погребален подарък или анонимно писмо, съдържащо снимка на малката дъщеря на изследователя, която излиза от дома си, за да отиде на училище (https://openlibrary.org/…/OL39412…/Dispensing_with_the_truth). Няма голяма разлика с организираната престъпност.
Журналистите често са заплашвани с репресии (https://openlibrary.org/…/Corporate_crime_in_the…). Адвокат се обади на журналистка, която беше писала критично за фармацевтичната индустрия въз основа на моето изследване, и казва, че се обажда от името на приятел. Той се интересувал как тя е получила достъп до документи, които компанията считала за строго поверителни. Той не пожела да разкрие кой е клиентът му. Обади се отново и я заплаши, като каза, че журналистите, които са критични към фармацевтичната индустрия, могат да загубят всичко - семейството, приятелите и работата си. Журналистката доста се изплашила и не спала много тази нощ.
Дори изследователите, които имат договори, даващи им разрешение за публикуване, или които изобщо не си сътрудничат с индустрията, могат да бъдат изправени пред правни заплахи, ако искат да публикуват статии, които не се вписват в пропагандната машина на индустрията (https://www.isbn.de/buch/9783498025090/kranke-geschaefte). Immune Response заведе съдебен иск за 7 млн. долара срещу Калифорнийския университет, след като изследователите публикуваха отрицателни резултати от клинично изпитване на ваксина за СПИН, като отказаха да позволят на компанията да вмъкне в доклада свой собствен подвеждащ анализ. Това се е случило въпреки факта, че договорът е давал разрешение на изследователите да публикуват. Компанията също така се е опитала да предотврати публикацията, като е задържала някои от данните (https://www.nejm.org/doi/full/10.1056/NEJMsa044115).
Двама британски дерматолози са имали подобен опит. Те са написали подробен преглед на маслото от вечерна иглика при атопичен дерматит. От учтивост те показали копие от рецензираната статия на производителите, които заплашили със съдебни действия. Статията така и не била публикувана, въпреки че стигнала до етапа на доказване, и минали още 12 години, преди агенцията по лекарствата да оттегли разрешението за пускане на пазара на маслото от вечерна иглика (https://www.bmj.com/content/327/7428/1358).
Следва продължение…
Превод на български - Страничката “Монтагю Кийн”
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
