Сплашване, заплахи и насилие за защита на продажбите (3/4)

Продължение…

Канадска изследователка пише, че всички инхибитори на протонната помпа са по същество равностойни в проекта си за насоки, който изпраща на компаниите като любезно предложение. AstraZeneca, която продава Losec, призова за оттегляне на насоките, като заяви, че те са незаконни, и заплаши със съдебно производство. Как може насоките да са незаконни? Министерството на здравеопазването не обеща да плати съдебните ѝ разноски (https://www.bmj.com/content/319/7222/1388.2). 
В Германия председателят на Дружеството за обща практика написа статия заедно с колега от Комисията по лекарствата към Германската медицинска асоциация, където също стигнаха до заключението, че инхибиторите на протонната помпа са едни и същи. Статията им беше приета за публикуване в Zeitschrift fiir Allgemeinmedizin (Списание за обща практика), но беше изтеглена в последния момент и доведе до забавяне на този конкретен брой. Редакторите забравили да променят списъка със съдържание, където цензурираната статия все още фигурира, но вътре публикували реклама. Списанието се поддаде на натиска на големите фармацевтични компании, което авторите смятат за интелектуален банкрут.
Няма съмнение за това. Трябва да устоим на натиска и заплахите. И никога не бива да показваме нищо на фармацевтичните компании като любезност, преди то да е излязло в публичното пространство. Заплахите така или иначе в повечето случаи са блъф.
Но не винаги. Когато канадска оценка на здравните технологии стигна до заключението, че различните статини имат до голяма степен един и същ ефект, Bristol-Myers Squibb съди агенцията, твърдейки, че е допуснала „небрежни грешки“ (https://www.goodreads.com/book/show/273294.Hooked). Въпреки че агенцията спечели делото, съдебните разходи възлизаха на 13% от годишния ѝ бюджет, докато тази сума се равняваше на един ден от приходите от продажби на статина на Bristol-Myers Squibb. Техният съдебен иск е вид злоупотреба с власт, наречена SLAPP (strategic lawsuits against public participation - стратегически съдебни дела срещу участието на обществеността).
Датски изследовател, който критикуваше даването на хормони на жените около менопаузата, получи писма със заплахи за съдебни действия от фармацевтичните компании (Tougaard H, Hundevadt K. [The golden promises of the gynaecologists]. Jyllandsposten. 2004 Jan 18.), въпреки че по това време беше добре документирано, че лекарствата са вредни. Когато друг датски изследовател на два пъти публикува убедителни данни, показващи, че по-новите противозачатъчни хапчета, Yaz или Yasmin, водят до повече кръвни съсиреци, отколкото по-старите хапчета, той беше яростно атакуван от колеги на заплата в Bayer, а изследванията, които не показваха, че по-новите хапчета са опасни, също бяха финансирани от Bayer (Villesen K. [The drug companies earn fortunes while raising doubt]. Information. 2011 Dec 9).
През 2008 г. един от моите колеги, Йенс Лундгрен, получи смъртна заплаха на международния конгрес по СПИН в Мексико Сити в SMS, изпратен няколко часа преди да представи данни, показващи, че лекарството на GlaxoSmithKline (GSK), струващо 600 милиона паунда, абакавир, почти удвоява риска от сърдечни пристъпи (https://www.independent.co.uk/…/glaxo-downplayed-warning-on… и Brix SM. [Researcher receives death threats]. Universitetsavisen. 2008; 14: 5). Натискът вече е бил огромен, след като той публикува резултатите си в „The Lancet“ 4 месеца по-рано, и Лундгрен описва как „бяхме напълно смазани в медийната машина на GSK, когато излезе нашето проучване“. Организаторите също са получавали заплахи и веднага след като Лундгрен е приключил лекцията си, е бил ескортиран до летището с осем бодигарда. Три години по-рано международният център за мониторинг на лекарствата, управляван от СЗО в Упсала, е предупредил Glaxo за сърдечните проблеми, но компанията е омаловажила предупреждението и е изпратила отговор, който на практика не е бил „никакъв отговор“. Едновременно с публикацията в „The Lancet“ Glaxo публикува изявление до своите инвеститори, в което омаловажава връзката между абакавира и сърдечните пристъпи, като заявява, че констатациите са неочаквани и че не е открит възможен биологичен механизъм, който да ги обясни. В изявлението си Glaxо не споменава, че компанията е била предупредена 3 години по-рано, нито че собствени изследвания на компанията върху животни са установили, че абакавир е свързан с дегенерация на миокарда в сърдечната тъкан на плъхове и мишки.
През 2012 г. други датски изследователи се сблъскват с проблеми. В рамките на публично финансирано проучване те са доказали, че хидроксиетил нишестето (хидроксиетил скорбяла) - плазмен разширител, използван при пациенти с тежък сепсис, убива пациентите, в сравнение с даването на много по-евтин балансиран солен разтвор (https://www.nejm.org/doi/full/10.1056/NEJMoa1204242 ). Когато проучването е публикувано в New England Journal of Medicine, адвокатите на Fresenius Kabi AG незабавно изпращат писмо. Адвокатите написаха, че „Fresenius Kabi AG е готова да предприеме всички подходящи правни действия, за да възстанови икономическите загуби, които е претърпяла (и ще продължи да търпи) в резултат на невярната информация, която вие и вашите колеги съобщихте“, и призоваха за незабавно оттегляне на статията и за корекция, която да бъде направена в рамките на 2 дни. Това беше абсурдно. Изследователите са написали в статията си „HES 130/0.4“, но е трябвало да напишат „HES 130/0.42“. Забелязахте ли разликата? Ако закръглим 0.42 до един знак след десетичната запетая, ще получим 0.4, нали? Въпросът е, че тези две обозначения се отнасят до две леко различни версии на хидроксиетил нишесте, продавани от две различни компании, и изследователите не са изследвали продукта на Fresenius, а другия.
0,4 се отнася до степента на моларно заместване (Klawitter U, Stief M. Demand for correction of article entitled ‘Hydroxyethyl Starch 130/0.4 versus Ringer’s Acetate in Severe Sepsis’ (published online on June 27, 2012). Letter. 2012 July 9), която може да варира в една и съща бутилка от 0,38 до 0,45 за продукта на Fresenius и от 0,40 до 0,44 за продукта, който те са изследвали (Kupferschmidt K. Squabble Over NEJM paper puts spotlight on antishock drug. Sciencelnsider. 2012 Aug 2). Това означава, че двата продукта трябва да се считат за еквивалентни, но Fresenius е решна да защити своя продукт, въпреки че хидроксиетил скорбялата убива пациентите.
В писмото на адвокатите се отбелязва, че „тази грешка подвежда читателите на статията и ги кара погрешно да приписват на продукта Voluven негативните ефекти, за които се съобщава, че са били установени при Tetraspan, което води до значително увреждане на репутацията на Fresenius Kabi и до икономически щети чрез загубени продажби“. Отново доста нелепо, тъй като и в резюмето, и в раздела за методите се споменава продуктът, който е бил тестван - Tetraspan, а не Voluven.
Пресата се възмути, а болницата обяви, че ще подкрепи изследователите в случай на съдебно производство. Изследователите не оттеглиха статията си, а публикуваха поправка (Corrections. N Engl J Med. 2012; 367: 481), която реши случая.
Цялата случка беше доведена до абсурд. Ако нарека един човек Джон, въпреки че името му е Майк, допускам грешка, но ако кажа, че ръстът на Майк е 1,8 м, а не 1,82 м, не допускам грешка. Просто използвам по-малка степен на точност, което не е работа на юристите. В медиите репутацията на Fresenius Kabi, която компанията изглеждаше толкова загрижена да защити, беше напълно изгубена. Нейните методи бяха описани като изпращане на банда главорези.
През 2000 г. психиатърът Дейвид Хийли от Уелс е подтикнат от главния лекар Дейвид Голдблум да кандидатства за пост в Центъра за зависимости и психично здраве (CAMH) към Университета в Торонто (https://www.theguardian.com/…/2001/sep/08/guardianletters2). Два месеца след като Хийли приел поста, той изнесъл лекция на конференция, организирана от новия му център, на която споменал, че антидепресантът на Eli Lilly, Prozac (флуоксетин) - най-продаваното лекарство на всички времена (https://www.theguardian.com/…/2001/sep/08/guardianletters2) - може да доведе до самоубийство. Седмица по-късно Хийли получава имейл от Голдблум, в който се казва: 
„По същество смятаме, че няма добро съчетание между вас и ролята Ви на ръководител на академична програма по разстройства на настроението и тревожност в центъра и във връзка с университета ... Това мнение се затвърди от неотдавнашната ви поява в центъра в контекста на академична лекция. Въпреки че се ползвате с голямо уважение като учен в областта на историята на съвременната психиатрия, не смятаме, че подходът Ви е съвместим с целите за развитие на академичния и клиничния ресурс, с които разполагаме.“
Решението да се отмени предложението за работа на Хийли предизвиква вълнение в канадските академични среди, тъй като Eli Lilly е дарила 1,5 милиона долара на центъра. Джеймс Търк, изпълнителен директор на Канадската асоциация на университетските преподаватели, обяснява, че „развитието тук е евфемизъм за набиране на средства. Разбрах, че това означава, че назначаването ви ще затрудни набирането на парите, от които се нуждаем, за да изпълняваме програмите си.“ (https://www.theguardian.com/…/2001/sep/08/guardianletters2) Международна група лекари, сред които двама носители на Нобелова награда, публикуваха отворено писмо до президента на университета, в което написаха, че „Да се опетни репутацията на д-р Хийли чрез оттегляне на предложението за работа е обида за стандартите на свободното слово и академичната свобода“ (https://jme.bmj.com/content/30/1/8). 
Залогът беше огромен. Само през 2000 г. Eli Lilly е спечелила 2,6 милиарда долара от Prozac и току-що е успяла да постигне преименуване и преопаковане на лекарството като Sarafem, за тежко предменструално напрежение, което щеше да продължи да носи печалби до 2007 г., въпреки че патентът за Prozac тъкмо изтичаше (https://www.theguardian.com/…/2001/sep/08/guardianletters2). Констатациите на Хийли не са нови. Шест месеца по-рано Хийли беше публикувал опасенията си в доклада на Центъра „Хейстингс“, което накара Eli Lilly да оттегли подкрепата си за Центъра „Хейстингс“ (https://jme.bmj.com/content/30/1/8). Парите на индустрията са навсякъде, като метастатичен рак, който заплашва да убие обществата ни такива, каквито ги познаваме, и свободата на словото ни.
Хийли подозира, че Чарлз Немероф (вж. глава 17) стои зад освобождаването му. Немероф е имал силни връзки (включително дялово участие) с производители на SSRI [селективни инхибитори на обратното поемане на серотонин], които са участвали в съдебни дела, по които Хийли е бил свидетел-експерт. Немероф е присъствал на срещата в Торонто и е обявил на друга психиатрична среща на следващия ден, че Хийли е загубил работата си, преди самият Хийли да разбере това. Немероф е враждебно настроен към работата на Хийли и година по-рано му се е скарал заради изследването на Хийли, което показва, че двама от 20 здрави доброволци се самоубиват при прием на сертралин (https://nyupress.org/9780814736975/let-them-eat-prozac/). Според Хийли Немероф е заявил, че Хийли няма право да публикува подобен материал и че е без значение какво правят психиатрите, тъй като компаниите са отговорни пред акционерите си и печалбата е най-важното.
Дейвид Хийли е писал повече от всеки друг за скандалните измами, които голямата фармацевтична компания е извършила при изследването и маркетинга на селективни инхибитори на обратното поемане на серотонин. Той описва как се е сблъскал с юридическа стена с издателите на около 10 от своите статии, дори със списанието Index on Censorship, което се е самоцензурирало (https://journals.sagepub.com/doi/10.1177/0004867412454197). Друг автор, който написал книга за рисковете от самоубийства и убийства, е бил заплашен от Eli Lilly със съд в 50 различни държави.
Внедряването на приятели на индустрията в аудиторията е като с шпионите при диктаторско управление, които докладват наблюденията си за враговете на държавата. По силата на искане за свобода на информацията Хийли вижда документ от Eli Lilly за информатори, „които да следят какво казва и да видят дали може да бъде съден“. Изглежда, че Eli Lilly също така е заплашила да се оттегли от бизнеса си в Обединеното кралство, ако Zyprexa не бъде включена на видно място в насоките на NICE! 

Следва продължение…

Превод на български - Страничката “Монтагю Кийн”