Застреляй вестителя – изтрий съобщението

Посочи, че Израел е апартейдска държава, и веднага настъпва истерия. В доклад на Икономическата и социална комисия на ООН за Западна Азия от началото на 2017 г. се заключава, че „Израел е установил режим на апартейд, който доминира над палестинския народ като цяло“, и се установява, че „извън всякакво разумно съмнение... Израел е виновен за политики и практики, които съставляват престъпления на апартейд“ в съответствие с определението в международното право. „Претенцията на ционизма към Палестина като изключителна родина на еврейския народ се основава на изрично расова концепция за двете групи“, се казва в доклада. „Мисията за запазване на Израел като еврейска държава е вдъхновила или дори принудила Израел да провежда няколко общи расови политики.“ Тези политики включват „демографско инженерство, с цел установяване и поддържане на преобладаващо еврейско мнозинство в Израел“ и „редица други политики, предназначени да ограничат размера на палестинското население“. В доклада се посочва, че пълни политически права се предоставят само на евреите: „Както във всяка расова демокрация, такова мнозинство позволява външните атрибути на демокрацията — демократични избори, силна законодателна власт — без да заплашва загубата на хегемония от страна на доминиращата расова група.“ Докладът на ООН просто посочи, че Израел е държава, основана на расизъм, а това е същият режим, който обвинява всички останали в расизъм чрез своята глобална мрежа от ционистки организации, действащи като „кучета-нападатели“.
Израелското правителство одобри законопроект, с който официално обявява страната за еврейска държава и прави иврит единствения официален език, но това не е расова доминация или нещо подобно. Примерите за израелски апартейд са безбройни, включително политиката на разрушаване на семейните домове на палестинци, които Израел обвинява в тероризъм (колективно наказание, което е незаконно според международното право), докато същата политика не се прилага към израелския тероризъм срещу палестинците. Авигдор Либерман, израелският министър на отбраната и ционистки екстремист, отказа официално обезщетение на 8-годишния Ахмед Давабше, чийто баща, майка и малък брат загинаха в пожар, запален от незаконни еврейски терористи-заселници, които хвърлиха запалителни бомби върху дома им в окупирания от Израел Западен бряг. Подпалвачите оставиха лозунги на стената до звездата на Давид, на които пишеше „да живее Месията“ и „отмъщение“. На всички еврейски жертви на тероризъм се предлагат обезщетения, но не и на Ахмед, който е получил изгаряния от втора степен на 60 процента от тялото си. Две години по-късно, към момента на написването на този текст, онези, които са убили семейството му и са го белязали за цял живот, все още не са били съдени. Няма апартейд? Няма зло? Докладът на ООН за Западна Азия подкрепи бойкота BDS и призова националните правителства да „подкрепят дейностите по бойкот, оттегляне на инвестиции и санкции и да отговорят положително на призивите за такива инициативи“. Те не трябва да възлагат надеждите си на това във Великобритания и Съединените щати, където правителствата правят всичко възможно, за да блокират всеки бойкот.
Лицемерието на ционизма няма граници, както, изглежда, и глобалният му обхват. Дни след публикуването на доклада за апартейда генералният секретар на ООН Антонио Гутериш разпореди той да бъде оттеглен. Заместник-генералната секретарка Рима Халаф, която ръководеше комисията, изготвила доклада, подаде оставка под натиска да оттегли това, което тя смяташе за истина. Израелският посланик в ООН Дани Данон поведе атаката срещу Халаф, като както винаги САЩ и Великобритания го последваха – особено при Тръмп, който назначи за посланик на САЩ в ООН безсъдържателната защитничка на Израел Ники Хейли, която прави всичко, освен да се увие в израелското знаме. Данон похвали Гутериш за действието му и приветства оставката на Халаф: „Дошло е времето да се сложи край на онези, които използват статуса си в ООН, за да насърчават антиизраелска дейност.“ 
Те обичат цензурата до оргазъм. Данон, който по-късно стана вицепрезидент на Общото събрание на ООН, заяви, че „антиизраелските активисти нямат място в ООН“. Не, само произраелските имат. Най-голямата шега беше, когато генералният секретар Гутериш заяви, че докладът не е бил оттеглен заради съдържанието му, а защото Халаф не се е консултирала с него предварително (за да може по този начин да блокира публикуването му напълно ли). Всякакви извинения са добри, освен истината.
Вярно е, че като йорданска гражданка Халаф би погледнала на Израел от своя ъгъл, но твърдението ѝ, че Израел управлява режим на апартейд, е толкова очевидно, че е смешно да се отрича. Халаф беше обвинена в клевета срещу Израел, просто защото каза истината, а реалността няма никакво значение по тези въпроси. Правилото е просто - това, което Израел (Ротшилд) иска, Израел (Ротшилд) получава. Те биха могли да поемат по пътя на Питър Татчел и да оспорят и разобличат предполагаемите неистини в доклада, но открит дебат по нещо, което толкова ясно се случва, е последното, което биха искали. Много по-лесно е да накарат безгръбначни лакеи да заглушат опозицията.
Палестинците връчиха на Халаф награда за нейната смелост, ход, който Израел осъди като „скандален“. Защитниците на Израел са в постоянно състояние на възмущение. Тези, които са преживели апартейда от първа ръка, със сигурност са съгласни със заключенията на доклада на Халаф. Южноафрикански депутати отказаха да се срещнат с израелска делегация през 2017 г., а внукът на Нелсън Мандела, Мандла Мандела, сега депутат от Африканския национален конгрес (АНК), заяви: „Парламентът остана верен на ангажимента на Нелсън Мандела да подкрепя палестинската кауза, докато Палестина не стане свободна.“ Той призова израелският посланик да бъде отпратен в родината си, а южноафриканският посланик в Израел да бъде отзован, и продължи: „Историята ни призовава да предприемем мерки, подобни на тези, предприети от общностите, които обичат свободата, справедливостта и мира и които подкрепиха световното движение срещу апартейда срещу бруталния и нелегитимен южноафрикански режим.“ 
По-късен доклад на Икономическата и социална комисия на ООН за Западна Азия, в който не участваше Рима Халаф, обвини израелските сили, че са убили 63 палестинци, включително 19 деца, и са ранили 2276 палестинци, включително 562 деца, между април 2016 г. и март 2017 г., включително това, което той нарече „извънсъдебни екзекуции“. Дани Данон се задейства веднага, в момента, в който някой набра „ярост“ и „възмущение“ и натисна Enter. Ционизмът управляваше програмата за политическа коректност, още преди светът да е чувал за нея, и предостави плана за всичко, което последва. Те се страхуват от открит дебат и кариерите дори на еврейски академици са били унищожени, когато са се изказали срещу поведението на Израел и сатурновата мафия на Ротшилд в сърцевината на ционизма – тайното общество на сабатейците-франкисти. 
Трябва само да погледнем към самия Израел, за да видим накъде отиваме всички останали. Блогърите и потребителите в социалните мрежи са задължени по закон да подлагат текстовете си на проверка преди публикуване. Законопроект, който в момента се разглежда в израелския парламент, ще задължи Facebook и други социални мрежи да изтриват съдържание, което израелският режим определя като „подстрекателство“. Кой решава какво представлява това? - Те. Това, разбира се, ще включва и легитимна критика и ще накърни най-основната свобода на словото. Палестинците редовно биват обвинявани за публикуване на коментари относно израелското потисничество и дори поети биват хвърляни в затвора за това, че използват изкуството си, за да изкажат мнение относно фундаменталната несправедливост. Никой от тези ционистки цензори или поддръжници на политическата коректност като цяло не иска да види стратегията на Татчъл за опровергаване на техните аргументи. За да се направи това, би било необходимо открито обсъждане, а именно това е целта на политическата коректност – да спре обсъждането, за да позволи на цензурата да контролира наратива.

Източник: Издавка от книгата „Everything You Need to Know But Have Never Been Told“ (2017) от Дейвид Айк

Превод на български - Страничката “Монтагю Кийн”