Социалните медии, училищата и тайният възход на транссексуалните деца: новата „социална зараза“

От Патриша Толсън, 23/08/2021

В условията на изолация под COVID карантина и затваряне на училища нова „социална зараза“ тихомълком се е промъкнала в домовете, за да зарази и промени децата, твърдят някои родители. В проучване от 2018 г. (https://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371/journal.pone.0202330) на това заболяване е дадено име: „бързо настъпваща полова дисфория“.

Сега родителите бият тревога.

През септември 2020 г. Дженуари Литълджон от Талахаси, Флорида, е шокирана, когато 13-годишната ѝ дъщеря по невнимание разкрива тайна. Училищните служители искат да знаят коя баня предпочита да използва „в резултат на поисканата от нея промяна на името“. Още по-шокиращо е откритието й за план, разработен по време на частна среща между дъщеря й и училищни служители без нейното знание или съгласие.

„Тя се отнасяше толкова лекомислено към това“ - казва Литълджон пред The Epoch Times, - „и това, което разбрах, е, че тези деца, които изведнъж заявяват, че са транссексуални, нямат никаква представа за обхвата или мащаба на това, което казват, за нещата, които искат по отношение на хормоните и операциите. Сякаш искат да им сложат обица на носа, да им боядисат косата или да им сложат дреха, за които те знаят, че родителите им ще отхвърлят.“

„В много отношения това се превърна в нов източник на тийнейджърски бунт, но дългосрочните последици са много по-тежки.“

Литълджон, която е лицензиран консултант по психично здраве, казва, че приетите училищни политики по отношение на транссексуалните ученици „засилват объркването, което те може би изпитват, и утвърждават в мозъка им, че са родени с грешен пол.“

„Училищата са преминали през позицията на утвърждаване и сега насърчават и празнуват“, каза тя.

„Училищата също така създават огромно разделение между децата, които са объркани по отношение на пола, и техните родители. Освен това, като се изключат родителите, други проблеми с психичното здраве, които често съпътстват транссексуалната идентичност, като депресия и тревожност, могат да останат непроверени и нерешени.”

Според плана за подкрепа на транссексуалните ученици от окръг Леон, попълнен по време на частната среща и получен ексклузивно от The Epoch Times, в част А на „контролния списък“ са записани новият небинарен статус на детето, „предпочитаното име“ и „предпочитаните местоимения“. Детето също така посочва, че макар родителите ѝ да са наясно с избора ѝ да се идентифицира като „небинарна“, те не я подкрепят и не използват предпочитаното ѝ име или местоимения у дома.

Ето защо под заглавието „Участие на родителите/настойниците“ във формуляра ясно се посочва, че персоналът няма да уведомява родителите за нищо, свързано с „изпълнението на този план“, и няма да „включва специфични за пола местоимения, когато говори с родителите“.

Под заглавието „Имена, местоимения и ученически досиета“ беше пояснено, че макар полът на детето да остава същият, името, дадено му от родителите при раждането, ще бъде заменено с предпочитаното от него име в базата данни на Училищната информационна система (https://www.techlearning.com/…/what-is-a-student…).

Когато е попитано за „очакванията относно настаняването в стая за всякакви пътувания с нощувка“ в училището, малолетното дете може да реши, че „би се чувствало комфортно в стая и с двата пола“. Това открива възможност дъщерята на семейство Литълджон да споделя обща стая с момчета тийнейджъри по време на училищните екскурзии без знанието на родителите си.

„Целта на този документ е да се създаде споделено разбиране за начините, по които автентичният пол на ученика ще бъде отчитан и подкрепян в училище“, се казва в част Б на формуляра.

„Ние се мъчим да се справим с това“ - каза Литълджон - „и когато потърсите в интернет, по-голямата част от това, което излиза, е да утвърдите детето си или то ще се самоубие. Това е целият им аргумент. Самоубийството се използва като оръжие, за да се принудят родителите да утвърждават децата си, дори ако знаят, че това е грешен избор за детето им.“

„Това, което наблюдаваме, е абсолютно социална зараза на уязвими деца, предимно момичета. Много от тези юноши са изолирани, социално неловки и трудно се вписват в обществото и трудно намират приятели. Някои от тях са надарени, а много са от аутистичния спектър. Те се придържат към транссексуалната идентичност, вярвайки, че всички техни тревоги и несигурности ще изчезнат и веднага ще бъдат похвалени от връстниците и учителите. Трансджендър идентичностите са възхвалявани от основните медии, развлекателната индустрия и социалните медии.

Това е социална зараза, подобна на анорексията, която засяга уязвими тийнейджъри. Но тя се празнува и се разпространява като горски пожар.“

В писмо-отговор от 24 май до адвоката на семейство Литълджон инспекторът на училищата в окръг Леон Роки Хана признава, че „не е имало основание да бъдат изключени“ родителите от частната среща. Той заяви, че „на администраторите е предоставен преработен наръчник с въпроси и отговори, специфичен за проблема на семейство Литълджон, в който се повтаря указанието за незабавен контакт с родителите на ученици, които се идентифицират като ЛГБТ“.

Служителят по въпросите на равнопоставеността в училищата на окръг Леон Катлийн Роджърс заяви пред The Epoch Times, че окръгът „работи по изготвянето на по-подробна политика, която да включва в по-голяма степен родителската харта за правата“ и добави, че „през следващите няколко седмици ще се събере комисия, която ще коригира политиките и ще започне процеса по представянето им за приемане от училищния съвет“.

„ИМА СТОТИЦИ КАТО НАС“

„Трябва да направя това анонимно по няколко причини“, казва пред The Epoch Times майка от Уейн, Пенсилвания, „но първата и най-важна е да защитя дъщеря си. Също така се притеснявам, че ако говоря твърде много, активистите ще се насочат към мен. Не вярвам шефът ми да ме уволни, но неговите началници биха могли.“

„Публичното говорене крие твърде много рискове. Иска ми се да беше различно, но това е времето, в което живеем.“

Жената казва, че членува в две групи за подкрепа, които са „ужасени от начина, по който училищата, лекарите и консултантите отнемат правата на родителите по отношение на това как да отглеждат децата си“ и „активно крият нещата от родителите“.

„Децата ни все още се нуждаят от разрешителни за екскурзии или от съгласие да вземат тиленол [парацетамол] в училище, но училищата ще позволяват на децата да променят имената си, местоименията си и да избират тоалетна в училище, без дори да уведомяват родителите“, казва тя.

„Има стотици като нас... Ние сме уплашени, объркани, ядосани. Броят ни расте бързо. Чувствам нуждата да говоря открито, защото знам от първа ръка как тази идеология разкъсва семействата.“

„Чувствам се толкова заслепена и разочарована“, казва пред The Epoch Times майка от Портланд, Орегон, която говори при условие за анонимност, за да защити самоличността на дъщеря си.

Кошмарът ѝ започва малко преди 13-ия рожден ден на тийнейджърката, когато тя поисква от Amazon флаг с „небинарни“ имена и значка с „те/тях“. В рамките на няколко дни дъщеря ѝ претърпява „пълна промяна във външния си вид“, като от червило, спирала, поли и къси тениски пазарува момчешки дрехи и „всичко, което е дъга“.

„Беше пълна промяна на 180 градуса“, казва тя.

„Скоро след всичко това поисках достъп до училищния ѝ профил, за да разбера, че тя официално е променила местоименията си на „те/тях“ и целият училищен персонал трябва да се съобразява с това. След това изпратих имейл до училището, за да попитам за политиката им за тоалетните, и директорът изпрати обратно районната политика (https://www.pps.net/…/Centricity/Domain/4814/4.30.061-AD.pdf), която е от шест страници и подробно описва всички определения и подчертава, че всичко трябва да съответства на самопровъзгласената „полова идентичност“ на детето.“

„Името и местоименията са по избор на детето. Родителите не трябва да бъдат уведомявани, камо ли да се консултират с тях. Използването на банята, съблекалнята, дори настаняването за нощувка в училище трябва да бъде съобразено с предпочитаната полова идентичност.

Бях смаяна. Как се случи така, че бях в системата на държавното училище в продължение на осем години и нямах представа, че това са убежденията, които се преподават на детето ми?“

РАЗЛИЧНИ ЩАТИ, СЪЩАТА ИСТОРИЯ

Въпреки че тези семейства живеят в различни щати, историите им имат ясни сходства.

„Карантината определено засили изолацията, времето пред екрана и излагането на джендър идеологията чрез изпращане на видеоклипове от приятели“, казва Литълджон.

Майката от Пенсилвания казва: „Никога не трябваше да ѝ давам достъп до интернет и определено трябваше да я наблюдавам още по-внимателно, отколкото го правех.“

„Обвинявам YouTube и авторите на платформи, които пласират този боклук на нашите впечатлителни и уязвими деца.“

Тя също така обвинява училищата, че „позволяват това и го крият от родителите“.

„Тяхната работа е да преподават, а не да решават какво е най-добро за нашите деца“, казва тя.

„Започнах трескаво да търся информация, опитвайки се да разбера какво се е случило с дъщеря ми“, казва майката от Портланд. „Намерих диагнозата „бързо настъпваща полова дисфория“ и започнах да чета неуморно. Стана пределно ясно, че дъщеря ми е била индоктринирана по някакъв начин.“

Малко преди дъщеря ѝ да обяви новия си трансстатус, майката обяснява, че съпругът ѝ, който следи устройствата на дъщеря им, е открил, че тя прекарва повече от четири часа на ден в TikTok. Търсене в интернет разкрива, че дъщеря им също е проучвала „определения за различните полове“.

„След това разбрах, че те всъщност преподават тази реторика в нейното държавно училище“, казва тя.

СТРАХА И ПОСЛЕДИЦИТЕ

„Най-големият ми страх е, че няма да мога да се свържа с дъщеря си, преди да навърши 18 години“, казва майката от Пенсилвания. „Ужасявам се, че ще започне да приема тестостерон и ще си направи двойна мастектомия. Ужасявам се, че ако започне да приема тестостерон, никога повече няма да чуя красивия ѝ глас или да видя красивото ѝ лице без окосмяване. Аз съм ужасена, че ще направи тези неща и пак няма да намери облекчението, което смята, че ще донесе, защото няма да го намери. Страхувам се, че ще ме изхвърли от живота си, защото няма да подкрепя този избор.“

Литълджон каза: „При тези деца, които са объркани по отношение на пола, нещата бързо ескалират от „Аз съм небинарен“ до „Мисля, че съм момче, искам да си сложа байндър [бел. прев. - байндъра (binder) е специално изработен потник или корсет, който притиска гърдите и прави гръдния кош да изглежда по-плосък и по-мъжествен], мразя гърдите си и искам да си направя „горна операция“, която те удобно преименуваха от двойна мастектомия, защото така звучи по-добре.“

„Бях ужасена и изпаднах в паника, изпитвайки истински ужас, че 13-годишното ми дете, което допреди месец беше напълно доволно, че е момиче, е с промит мозък и сега отхвърля красивото си, здраво тяло.“

„Абсолютно се страхувам за децата ни и за ужасните емоционални и психически щети, които им се нанасят, както и за евентуалните необратими физически щети, които ще понесат чрез хормоните за кръстосани полове и двойната мастектомия, ако им се позволи да продължат да вярват в лъжите“, казва майката от Портланд. „Това е посегателство срещу родителството и жертвите са милите ни дечица. Предоставянето на тази объркваща информация на младежите, докато те все още се развиват, е престъпление. Всеки от нас трябва да е възмутен.“

КОЙ Е ВИНОВЕН

„Училищата играят огромна роля за това“, казва Литълджон. „Те не са невинни. Това не е неутрална позиция, която те заемат, а тези деца се нуждаят от неутрална среда, в която да работят по тези въпроси, особено по основните проблеми.“

Според семейство Литълджон много от децата, които са въвлечени в транссексуалната мания, наистина изпитват емоционална болка и страдат от „предишни травми, независимо дали става дума за сексуални или физически травми“. „Много от тях страдат и от депресия, тревожни разстройства, хранителни разстройства и редица други проблеми с психичното здраве, които се замитат под килима в името на половата идентичност.“

„Много от тези деца отчаяно се нуждаят от психиатрични консултации - каза Литълджон, - а не от хормони.“

„Прочетох толкова много истории в нашите групи - от опити за самоубийство до пълно отчуждаване от родителите им“, казва майката от Пенсилвания. „Това е опустошително и голяма част от обществото хвърля вината върху родителите, които не ги утвърждават. Наричат ни трансфобски фанатици и ни казват, че е добре, че децата ни са се измъкнали от всички нас, защото не искаме дъщерите ни да имат доброволно двойна мастектомия или синовете ни да имат операция долу, или не искаме да бъдат пожизнени медицински пациенти и стерилни, преди да са излезли от колежа.“

Тя добави: „Има толкова много хора, които смятам за отговорни за това. Списъкът сякаш расте всеки ден. Себе си, разбира се. Обвинявам лекарите, които са положили клетва да не вредят, които казват на момичета като моята дъщеря, че свръзките са безопасни, а блокерите на пубертета са обратими, и след това променят предпочитаното име и местоимения в картоните им.“

„Обвинявам големите фармацевтични компании, че настояват за това и лобират за него, за да могат да напълнят тръбопровода си с доживотни пациенти. Обвинявам политиците, които се опитват да приемат законопроекти и закони под прикритието на „равенството“, като отнемат правата на жените, основани на пола. Обвинявам обществото, че е обърнало гръб на родителите, които имат предвид единствено най-добрия интерес на децата си, и ги очерня за това, че се осмеляват да поставят под съмнение сегашния начин на мислене.“

„ОГРОМЕН СЪЮЗНИК НА НАША СТРАНА“

„Наистина вярвам, че без подписания от губернатора Рон ДеСантис Закон за правата на родителите във Флорида (https://www.flsenate.gov/Session/Bill/2021/241) нямаше да постигнем този напредък с училищния район“, каза Литълджон.

„Мисля, че това ни даде огромен съюзник на наша страна. Районът знае, че вече не може да се измъкне от отговорност, като постъпва така с родителите. Още през януари поискахме същите промени в политиката им и не стигнахме далеч.“

Съгласно HB 241, Закона за правата на родителите, на държавните институции се забранява да нарушават правата на родителите да решават какво е най-добро за здравето, образованието и възпитанието на детето им, „без да се докаже, че подобно действие е разумно и необходимо за постигане на належащ държавен интерес“, заяви пред The Epoch Times прессекретарят на ДеСантис Кристина Пушоу.

Пушоу, която отбеляза, че нито една медия освен The Epoch Times не е отправила запитване по „този важен въпрос“, заяви: „Ако някой училищен служител се опита да индоктринира някое дете да „стане транссексуално (което предполага медицински и психологически интервенции), това очевидно е нарушение на правата на родителите.“

„Такива случаи не биха били разумни или необходими за постигането на належащ държавен интерес - всъщност точно обратното. В интерес на държавата е да има силни семейства и да се даде възможност на родителите да отглеждат децата си в съответствие със собствените си ценности.“

„Има надежда и за други родители с деца, които са объркани по отношение на пола си“, казват семейство Литълджон. „Дъщеря ни се справя чудесно. Тя е щастлива и здрава и ние работихме много усилено, за да възстановим отношенията си с нея и да възстановим любовта ѝ към себе си. Джендър идеологията не е лек за тревожността на подрастващите или за социалната изолация, дължаща се на COVID.“

Литълджон отправя послание към другите деца, които може би също са изгубени и се борят.

„Лекарството е да знаеш, че родителите ти те обичат безусловно и че познаваш и приемаш себе си такъв, какъвто си. Така се преодолява юношеството.“

Превод на български - Страничката “Монтагю Кийн”

Източник: https://www.theepochtimes.com/social-media-schools-and-the-secret-rise-of-transgender-children-the-new-social-contagion_3950684.html?utm_source=newsnoe&utm_medium=email&utm_campaign=breaking-2021-08-23-3&est=ZkoREfQ9ZuzfMKWqSJlBV1LHEGVElVZKqqVp48cz3fg6aN6ch0mvH5FqaQ%3D%3D&fbclid=IwAR3DOp3KYecuVYNT9Gb4UX-g3uT1A3iML92SSsY4MxqwrSmQCqeUyWcvn54