Производителите на крафт бира приемат генно редактираната мая, но критиците питат къде са тестовете за безопасност

От Бренда Балети, 26/07/2023

През последните пет години, незнайно защо за потребителите, използването на генно редактирани дрожди тихомълком е „преминало“ през индустрията за крафт бира, съобщава WIRED (https://www.wired.com/…/the-secret-ingredient-in-your…/).

Базираният в Сан Франциско биотехнологичен стартъп Berkeley Yeast (https://berkeleyyeast.com/) използва технологията CRISPR (https://childrenshealthdefense.org/…/crispr-technology…/), за да модифицира клетките на дрождите, като създава генно редактирани дрожди, които могат да правят неща, които естествените дрожди не могат - например да увеличат стабилността на вкуса или да добавят нови аромати като гуава, пасифлора, ананас или „тропически меланж“.

Новата мая обещава да реши много от проблемите, с които се сблъскват занаятчийските пивовари. Бъркли твърди, че нейните сортове дрожди могат да елиминират проблемите, свързани с диацетила (https://www.sciencedirect.com/…/pharmacology…/diacetyl) - съединение, което може да се образува в хмеловата бира, правейки я с вкус на „пуканки от киносалон“ - да съкратят дългото време за варене и да улеснят (https://berkeleyyeast.com/about-us/) пивоварите в създаването на „популярни, но трудни за постигане вкусови профили“.

Но според компанията най-голямото предимство на генно редактираните дрожди е, че те могат да придадат на бирата вкус на хмел - основна съставка на бирата и характерен аромат за повечето крафт бири - без да използват хмел. Според компанията това е от значение, тъй като хмелът е водоемка култура, която използва „голямо количество“ природни ресурси.

„Надеждата ми“, казва основателят Чарлз Денби пред Berkeley News (https://news.berkeley.edu/…/brewing-hoppy-beer-without-the…/), „е, че ако успеем да използваме технологията, за да правим страхотна бира, която се произвежда по по-устойчив начин, хората ще я приемат.“

Критиците обаче заявиха пред The Defender, че технологията крие сериозни известни и неизвестни рискове за човешкото здраве. Освен това според тях количеството ресурси, необходими за производството на хмел, е „невероятно малко“ в сравнение с повечето промишлени хранителни култури, а самата технология за генно редактиране е ресурсоемка.

Марк Кастел (https://organiceye.org/corporate-foxes-guarding-the…/), изпълнителен директор на базираната в Уисконсин компания OrganicEye (https://organiceye.org/), заяви, че тези технологии „създават нови организми, които никога досега не са били част от човешката диета. И истинският проблем е, че никога не са правени тестове върху хора и човешкото здраве.“

Клеър Робинсън, управляващ редактор на GMWatch (https://www.gmwatch.org/en/about), заяви, че вижда „тревожна тенденция, при която земеделието, включващо почва, безплатна слънчева енергия и честен труд, се омаловажава като разрушително за околната среда, а биореакторната технология, включваща високотехнологични процеси и генно инженерство, се изтъква като щадяща околната среда“.

„Това, разбира се, е глупост“, казва Робинсън. „Биореакторната технология е енергоемка и ресурсоемка и противоречи на всички цели за устойчивост.“

Робинсън, която се намира в Обединеното кралство, добави:

„Никога не съм чувала някой в Европа да се оплаква, че бирата му има неприятен маслен вкус. Може би американските пивовари трябва да проучат всеки етап от производствения процес, за да разберат какво европейците правят по различен начин.“

Джейкъб Преси, регенеративен фермер на зърно и хмел, заяви пред The Defender, че не смята, че „генетичното модифициране на организми, предназначени за човешка консумация, е добра идея“ и че парите и ресурсите, изразходвани за разработването на тези щамове, са „разточителни“.

„Вече съществуват стотици щамове дрожди, които произвеждат много различни ароматни съединения, от които пивоварите могат да избират,“ казва Преси, „така че не виждам смисъл да се опитваме да променяме тяхната генетика“, добавя той.

WIRED съобщи, че въпреки тези опасения занаятчийските пивоварни в САЩ са започнали да изпробват щамове на Бъркли за някои или за всички свои бири.

Компанията „Бъркли Уист“ отказва да сподели броя на пивоварните, които използват нейните щамове, но занаятчийските пивовари казват на изданието, че „всеки, когото познават в бранша, или използва щамовете на стартъпа, или обмисля това“.

Пивоварни като Alvarado (https://geneticliteracyproject.org/…/mind-boggling-fruity…/), Temescal (https://www.temescalbrewing.com/), Watts Brewing Company (http://wattsbrewingcompany.com/bee-gee-ipa), Cellarmaker (https://cellarmakerbrewing.com/) и Lagunitas, която сега е собственост на Хайнекен, твърдят, че използват в пивоварните си CRISPR дрожди от Бъркли.

Тъй като занаятчийското пивоварство съставлява само една четвърт от пазара в САЩ, WIRED пише, че „за да се наложи наистина, Berkeley Yeast ще трябва да спечели най-големите мултинационални бирени корпорации като Anheuser-Busch InBev и Heineken“.

Денби разказва пред WIRED, че големи компании за производство на бира са тествали маята на стартъпа. „Някой ще започне да я ползва и ние сме на прага на това“, каза той. „Не знам кой ще е той, но щом го направи, мисля, че ще се превърне в нещо обичайно.“

ТЕХНОЛОГИЯТА CRISPR Е ФИНАНСИРАНА ОТ БИЛ ГЕЙТС И РИСКОВИ КАПИТАЛИСТИ

WIRED описва началото на Berkeley Yeast като класическа, митична история за стартиране на компания, в която няколко интелигентни докторанти експериментират през свободното си време в гараж в Калифорния с надеждата да изобретят продукт, който да промени индустрията и да спаси околната среда.

Денби, микробиолог и домашен пивовар, казва, че е разработил генно редактираните дрожди, когато е варил бира в гаража си в Бъркли и е осъзнал, че хмелът е скъп и изисква много ресурси.

Но в статията на WIRED не се споменава, че компанията стартира през 2017 г. с безвъзмездна помощ от 225 000 долара от Националната научна фондация (https://www.crunchbase.com/…/company…/overview_timeline), която ѝ отпуска още 1 449 999 долара през следващата година.

През март 2018 г. Денби, съоснователката на компанията Рейчъл Лий и други учени публикуват статия в Nature Communications (https://www.nature.com/articles/s41467-018-03293-x), в която обясняват технологията за редактиране на гени CRISPR, използвана от тях за създаване на щамове дрожди с помощта на ДНК последователности от растенията мента и босилек.

CRISPR (https://www.newscientist.com/definition/what-is-crispr/) - съкращение от clustered regularly interspaced short palindromic repeats - действа като „прецизна молекулярна ножица, която може да изреже целева ДНК последователност (https://www.synthego.com/learn/crispr), насочена от персонализиран водач“.

Технологията позволява на учените да редактират участъци от ДНК-то (https://www.businessinsider.com/bill-gates-pushing-genetic…), като „изрязват“ определени части от него и ги заменят с нови.

Редактирането на гени не е нова концепция, но се смята, че технологията CRISPR е по-евтина и по-точна.

Използвайки CRISPR, Денби и колегите му създават дрожди, които произвеждат терпени (https://www.medicalnewstoday.com/articles/what-are-terpenes) - органични съединения, известни със силната си миризма - които могат да имитират аромата и вкуса, които обикновено се получават при стандартното сухо хмелене на бирата. След това са включили рекомбинантна ДНК от други ядливи растения, за да направят тези качества още по-силни.

В статията се съобщава също, че при експериментите за вкус, проведени със служители на пивоварната компания Lagunitas (https://lagunitas.com/) в Калифорния, дегустаторите са казали, че бирата с CRISPR е по-хмеловата от подобна контролна бира.

До юни - само три месеца след публикуването на статията - компанията се срещна с Американската агенция за контрол на храните и лекарствата (FDA) и подаде заявление (https://www.fda.gov/media/133654/download) за класифициране на CRISPR дрождите от FDA като „общопризната като безопасна“ (https://www.fda.gov/…/food…/generally-recognized-safe-gras), за да може да започне да предлага продукта си на пазара.

Оттогава компанията се разраства и продава своите дрожди на все повече занаятчийски пивоварни.

През май компанията набра около 10,5 млн. долара в първия си голям кръг на финансиране от външни инвеститори. Сред основните инвеститори са Anterra Capital (https://anterracapital.com/project/berkeley-yeast/), Finistere Ventures (https://finistere.com/) и Refactor Capital (https://refactor.com/) - фирми за рисков капитал, които се фокусират върху финансирането на биотехнологичната трансформация на световната хранителна система.

Anterra и Finistere също така инвестират съвместно (https://finistere.com/…/enko-launches-with-66-million-in…/) с фондацията на Бил и Мелинда Гейтс в поне още едно голямо биотехнологично предприятие.

Гейтс е един от най-ентусиазираните привърженици (https://childrenshealthdefense.org/…/bill-gates-wef-crispr…/) на технологията CRISPR както индивидуално, така и чрез фондация „Гейтс“.

В областта на биотехнологиите фондация „Гейтс“ е предоставила безвъзмездни средства, свързани с CRISPR, на CRISPR Therapeutics (https://www.gatesfoundation.org/…/committ…/2020/11/inv016569) и Edge Animal Health (https://www.gatesfoundation.org/…/committ…/2020/08/inv005770), както и на фирма, известна като Acceligen (https://www.gatesfoundation.org/…/committ…/2020/08/inv004986), която „осигурява на дребните производители на мляко в Африка на юг от Сахара достъп до високопродуктивни и добре адаптирани крави, за да увеличат доходите си“.

„ТОВА Е БИРЕНИЯ АНАЛОГ НА BEYOND MEAT“

WIRED съобщи, че съпротивата срещу дрождите CRISPR идва от някои земеделски производители на хмел, които се притесняват, че ще бъдат изместени, и от някои потребители, които са останали „скептични към ГМО-то от 1990-те и началото на 2000-те години“.

Голям брой научни изследвания обаче повдигат сериозни въпроси относно въздействието на генетично модифицираните организми (ГМО) - от които CRISPR е един от видовете - върху човешкото здраве.

Кастел казва, че част от проблема е, че няма данни за дългосрочните последици за здравето от генно редактираните храни, тъй като не са правени тестове и те са съвсем нови.

Според него съществува и проблемът с „потенциалното освобождаване на нови организми в околната среда“.

Робинсън заяви, че в миналото вече е имало сериозни проблеми с генетично модифицираните дрожди - дори преди въвеждането на CRISPR - когато процесът на модифициране е довел до появата на нови токсини.

Тя каза:

„Например при щам хлебни дрожди, създаден с цел по-добра ферментация, неочаквано е установено, че той произвежда високи нива на токсин - метилглиоксал (https://www.frontiersin.org/…/10.3389/fnins.2015.00023/full), известен канцероген.

За щастие това е открито навреме и не е комерсиализирано.

По-малко щастлив резултат имаше пускането на пазара на триптофан като сънотворно средство, произведено от генномодифицирани бактерии, чието производство е увеличено. Хиляди хора, които са приели модифицирания триптофан (https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3848710/), са се разболели от ново заболяване, причиняващо мускулни увреждания (синдром на еозинофилия-миалгия (https://rarediseases.org/rar…/eosinophilia-myalgia-syndrome/)). Десетки загинаха.

Подозрителният токсин е присъствал в по-малко от 0,1% от крайния продаван продукт, след като е преминал през строги процеси на пречистване по време на производството.“

Робинсън заяви пред The Defender, че се надява учените от Бъркли да са знаели за тези рискове.

„Можем само да се надяваме, че производителите на генномодифицираните щамове дрожди са извършили тестове за наличие на нови токсини, които могат да се пренесат в крайния продукт, който се предлага на пазара“, каза тя.

През 2018 г. Ню Йорк Таймс публикува статия (https://www.nytimes.com/…/03/20/science/craft-beer-hops.html) за дрождите на Berkeley, която подчерта потенциалния скептицизъм на потребителите. В нея се задава въпросът: „Ако американците ще ядат бургер без месо, ще пият ли бира без хмел?“

Но оттогава готовността на американците да ядат „бургер без месо“ е поставена под въпрос, тъй като се появиха изследвания, според които продуктите от фалшиво месо като Impossible Burger (https://childrenshealthdefense.org/…/fda-failed-to-safety…/) и Beyond Meat съдържат химикали, които може да не са безопасни за консумация (https://childrenshealthdefense.org/…/eu-revokes-impossible…/).

А Bloomberg наскоро описа бързия възход и падение на индустрията за фалшиво месо (https://childrenshealthdefense.org/…/fake-meat-global…/), като я нарече „провал“ (https://www.bloomberg.com/…/beyond-meat-bynd-impossible…).

Ню Йорк Таймс не е единственият, който прави сравнение между генетично модифицираните съставки в бирата и фалшивото месо.

Пивоварна компания разказва пред WIRED, че скептично настроен производител на хмел е изразил подобна загриженост по време на конференция за хмела, заявявайки, че производителите се противопоставят на ГМ дрождите. „Това е бирения аналог на Beyond Meat“, казва той.

Кастел се съгласи. Според него е парадоксално, че тези храни набират популярност, като се имат предвид най-новите научни данни за човешкото здраве.

„Намираме се на прага на замяната на технологиите и продуктите, създадени в лаборатория, с природата, фермите и земеделските производители. Всички тези потенциални аналози на месото и млечните продукти и така наречените „клетъчно култивирани“ храни се произвеждат в стерилни лаборатории от неръждаема стомана.“

Кастел добави:

„Това се случва в момент, в който научаваме все повече и повече - това е нова научна област - за това колко важно е разнообразието и здравето на нашия микробиом за общото ни благосъстояние и имунната ни система.

Затова не знам дали можем да оцелеем със стерилна храна, произведена в заводски условия. И това е само още един малък елемент в опитите да променим това, което консумираме, от това, което обикновено наричаме храна, в промишлен продукт.

Трябва да сме загрижени за съвкупността от потенциалните въздействия.“

КОЛКО „РЕСУРСОЕМЪК“ Е ХМЕЛЪТ В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ

Съществуващата литература за компанията - от статията в Nature Communications до статията в WIRED и собствения ѝ уебсайт - показва, че един от ключовите проблеми, с които се занимава дрождите CRISPR, е проблемът, че при производството на хмел се използва много вода.

Например, Ню Йорк Таймс пише, че хмелът „е ресурсоемка култура, която изисква големи количества вода и слънчева светлина за отглеждане. Само за напояването на хмела в САЩ са необходими над 260 млн. галона [984 млн. литра] вода годишно.“

Вярно е, че хмелът е водоемка култура (https://www.healabel.com/water-footprint-of-food-list/). Но производството на хмел представлява само малка част - по-малко от 59 000 от общо 893,4 милиона акра (https://www.statista.com/…/total-area-of-land-in-farms-in…/) - от земята в САЩ, която се обработва в селското стопанство.

А култури като индустриалната царевица, която се използва за храна на животните, използват огромни количества вода - за една високодобивна царевица се изразходват около 600 000 галона вода [2 271 000 литра] на акър (https://blog.harnrosystems.com/which-takes-more-water-to…).

Но Преси, който ръководи Humboldt Regeneration Brewery & Farm (http://www.humboldtregeneration.com/about-us.html), казва, че проблемът с ресурсоемкото земеделие е свързан с индустриалната система, която трябва да се трансформира в по-устойчива.

„Отговорът на големия проблем на тази изключително енергоемка индустриална селскостопанска система, на която разчитаме, не е генетичното манипулиране на дрождеви клетки в лаборатория“, казва той. „Отговорът е в създаването на по-енергийно ефективни и устойчиви системи за производство на храни.“

Кастел добави, че за значителния брой хора, които искат безопасни и натурални храни, търсенето на етикета за биопроизводство е най-добрата защита.

Превод на български - Страничката "Монтагю Кийн"

Източник:https://childrenshealthdefense.org/defender/craft-beer-gene-edited-yeast-safety-testing/?fbclid=IwAR39otc2lzS9X_sLyFLL2GmabpZuF1p1P6I5OGtsVkK4rhRUL6QvDjV7mP4