Стомашната киселина е полезна за вас (част 1)

От Лекар от Средния Запад, 16/09/2023

Една от най-потискащите страни на това да си буден лекар в медицинската система е да четеш лекарствените списъци на пациентите, които виждаш, и да осъзнаваш колко много рецепти са им предписани, които не им носят полза, а в много случаи им вредят. Понастоящем се смята (https://hpi.georgetown.edu/rxdrugs/), че 66% от възрастните в САЩ имат поне едно предписание, а средно годишно изпълняват по 9 рецепти (което може да включва и подновяване на вече изпълнени).

Тъй като лекарите изключително неохотно прекратяват съществуващи рецепти, това създава сценарий, при който с напредването на възрастта хората получават все повече и повече лекарства (някои от които са за лечение на страничните ефекти на други лекарства, които приемат).

Ситуацията е още по-тежка при възрастните хора, които имат повече време да се подлагат на все повече медикаменти, а поради променената си физиология са и най-уязвими към вредните ефекти на тези медикаменти. Например в периода 2009-2016 г. след оценка на 2 милиарда посещения в кабинети е установено (https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/34343225/), че при възрастните над 65 години 65,1% са приемали две или повече лекарства, 48,9% - четири или повече, а 36,8% - повече от пет (като най-висока е употребата при най-възрастните американци).

Една от най-добрите илюстрации на проблема идва от проучване (https://www.ima.org.il/FilesUploadPublic/IMAJ/0/46/23017.pdf), което сравнява 119 възрастни хора с увреждания, живеещи в старчески домове, със 71 подходящи контролни лица. Тези пациенти (които са приемали средно 7,09 лекарства) са били проверени за това кои от техните лекарства отговарят на съществуващите критерии за прекратяване на приема им (средно 2,8 на пациент). След като тези лекарства бяха спрени в тестовата група, в сравнение с контролната група, която продължи да приема всички съществуващи рецепти, беше установено, че:

 Смъртността е намаляла с 23% (за една година са починали 45% от контролната група, докато 21% от участниците в теста са починали).

Годишният процент на насочване към болница е намалял с 18,2% (30% от контролната група срещу 11,8% от изследваната група).

Не е изненадващо, че от изтеглянето на ненужните лекарства са спестени и значителни разходи.

Накратко, ако не се предприемат никакви действия, освен прекратяване на някои от най-ужасяващите рецепти за нашите възрастни хора (които често нямат възможност да откажат рецептите си), смъртността при тях намалява с 23%. Като се има предвид, че много от тези медикаменти са одобрени за много по-малки намаления на смъртността и че те често имат различни други тревожни странични ефекти (напр. предизвикване на деменция), абсурдността на тази ситуация (напр. че това ключово проучване никога не е променило начина, по който практикуваме медицината) става ясна.

Например, почти всички приемат статини, особено с напредване на възрастта, но при проучвания на статините, например за оценка на ефекта им върху риска от сърдечно заболяване при 50-75-годишни пациенти, статините са довели до намаляване с 0,4% (https://www.acc.org/…/evaluation-of-time-to-benefit-of…) на годишния риск от голям сърдечносъдов инцидент (повечето от които не са фатални (https://www.adventhealth.com/…/cardiac-arrest-vs-heart…)) и не са довели до намаляване на общата смъртност. Също така, според съществуващите проучвания (които почти сигурно са пристрастни към фармацевтичните компании, които ги финансират), е установено, че приемът на статини в продължение на пет години би увеличил очакваната продължителност на живота средно с три дни (https://bmjopen.bmj.com/content/5/9/e007118). За разлика от тях статините са известни с това, че причиняват нежелани ефекти, които засягат поне 20% от пациентите. Тези ефекти включват когнитивни нарушения и деменция, промени в личността, загуба на чувствителност по цялото тяло и значителна мускулна слабост или болки в мускулите.

Това изглежда абсурдно, докато не се замислите, че статините са и един от най-печелившите пазари на лекарства.

Забележка: По-подробно обобщение на трагичните неблагоприятни ефекти на статините можете да намерите тук (https://www.midwesterndoctor.com/…/what-can-statins-teach…).

НАЙ-ЛОШИТЕ ЛЕКАРСТВА НА ПАЗАРА

Често ми се задава въпроса кои са най-вредните лекарства в Америка. Преди ваксините за COVID-19 (които според мен са заслужили това отличие) имаше два начина, по които тълкувах този въпрос.

1. Кои лекарства се предписват обикновено на всички, често осигуряват минимална полза и причиняват реални вреди, които редовно срещате в практиката?

2. Кои медикаменти са силно токсични и имат по-ограничено приложение, но въпреки това често се дават на пациенти в много случаи, когато вредите от това далеч надхвърлят всяка възможна полза?

Що се отнася до първото тълкуване, почти всеки интегративен лекар, когото съм питала за топ 5, е посочил следното:

Инхибитори на протонната помпа (ИПП - фокусът на тази статия);

Селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина

- вид антидепресанти (напр. Prozac);

Статини;

Нестероидни противовъзпалителни средства (напр. ибупрофен);

Противозачатъчни.

Забележка: Някои твърдят, че тиленолът, бензодиазапините (напр. валиум) и противогрипните ваксини също попадат в горния списък. По подобен начин опиоидите винаги са били в него, но сега, когато правителството е тръгнало в обратна посока и е ограничило предписването им, те вече не се разпространяват широко и следователно вече не могат да бъдат в първата категория.

Що се отнася до второто тълкуване, има много повече отговори, но някои от най-често срещаните включват:

Антипсихотични медикаменти (използват се при различни разстройства на настроението);

Акутан (използван за акне);

Ципрофлоксацин и други флуорохинолонови антибиотици;

Финастерид (често използван за загуба на коса);

Гадолиний (използва се като контрастно вещество за ЯМР);

Гардасил (ваксината за ЧПВ);

Лупрон (който, наред с други неща, се използва като средство за блокиране на пубертета).

В продажбите често срещана практика е да се започне с безплатен или евтин артикул, след което от групата на хората, които го получат, да се използва инвестицията им, за да им се продаде артикул на умерена цена, а след това от групата на тези купувачи да се продаде по-скъп артикул и т. н. Тази бизнес практика от своя страна е известна като създаване на „продажбени фунии“.

Многократно с горните лекарства виждам различни продажбени фунии. Например, момичетата в юношеска възраст често приемат противозачатъчни хапчета от педиатрите си (например, според това проучване (https://www.hopkinsmedicine.org/…/experts_find_strong_case…) 54% от жените на възраст 15-19 години са използвали хапчета) - обикновено по причини, които не са свързани със секса (например, болезнена менструация или ПМС).

Противозачатъчните хапчета от своя страна нерядко предизвикват значителни промени в настроението (напр. голямо проучване установи (https://www.cambridge.org/…/B3C611DD318D7DC536B4BD439343A5BD) 130% увеличение на случаите на депресия през първите две години от употребата на хапчетата), което често води до „лечение“ на тези нови разстройства на настроението с антидепресанти от групата на селективните инхибитори на обратното захващане на серотонина (на които сега се подлагат повече от 10% от тийнейджърките). От своя страна, един от най-честите странични ефекти на селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина са други нови психични разстройства (най-често биполярно I), които след това се лекуват с антипсихотик (или друг стабилизатор на настроението).

В резултат на това редовно срещам млади жени, които са преминали през тази продажбена фуния в юношеските си години и сега приемат доста вредни антипсихотици. Освен това съм говорил с няколко души, които са били на този тръбопровод и са казали, че невропсихичните увреждания, които са развили от ваксината за ЧПВ, в крайна сметка са ги прехвърлили през ръба (което след това е наложило приемането на антипсихотик, който често пъти е причинил още повече хронични психиатрични и неврологични проблеми).

Както може би се досещате, аз не съм привърженик на този бизнес модел и една от целите ми тук е постепенно да разгледам защо всяко от тези лекарства причинява толкова много проблеми.

ТРАНСЛАЦИОННА МЕДИЦИНА

Тъй като се предполага, че медицината е „научно обоснована“, често възниква въпросът защо най-важните научни открития никога не се внедряват в клиничната практика, а ако се внедрят, често това отнема години, ако не и десетилетия (това е целта на дисциплината „транслационна медицина“). Това е доказано например при ваксините за COVID-19, тъй като доказателствата непрекъснато показват, че те не са нито безопасни, нито ефективни, но въпреки това всички клинични ръководства продължават да препоръчват използването им при всички. Например, помислете колко ефективни са ваксините според неотдавнашното признание на CDC (https://www.cdc.gov/…/slides-2023…/03-COVID-Havers-508.pdf):

[снимка 2]

Забележка: Процентите на ваксиниране на населението са взети от този набор от данни на CDC (https://www.cdc.gov/…/slides-2023…/03-COVID-Havers-508.pdf), който според мен вероятно надценява броя на ваксинираните, тъй като поне 25% от хората, които познавам, никога не са получили ваксината, докато CDC твърди, че само 7,7% не са я получили.

Ако разгледате горепосочените данни [снимка 2], става ясно, че тази ваксина не е ефективен продукт, а след като се вземат предвид и вредите от нея, особено като се има предвид колко силно се противопоставя обществото на тези продукти, става много трудно да се оправдае продължаването на използването им. Въпреки това FDA все още одобрява най-новите ваксини за COVID (без да разполага с почти никакви данни, на които да базира одобрението), а болничните системи започват да налагат на служителите си използването на новите ваксини (https://www.thegatewaypundit.com/…/its-back-providence…/). Вярвам, че всичко това помага да се илюстрира колко устойчива е медицинската сфера към признаването на данни, които оспорват съществуващите убеждения.

Забележка: Винаги съм вярвал, че бизнес моделът на COVID-19 е да се насити един пазар наведнъж и след това да се насочи към следващия, след като предишният е наситен. Това например е причината да наблюдаваме поредица от последователно по-агресивни напъни за продажба на ваксините (например първо продажбата им чрез модел на недостиг, след това с финансови стимули, после с меки мандати и накрая с твърди мандати) или защо ваксините бяха наложени на децата (които не са застрашени от COVID-19), след като възрастните вече не желаеха да получават повече ваксини. По подобен начин преди твърдях, че след като вече не може да се продава нито една от първоначалните серии от двете инжекции, те ще се насочат към признаване, че не е работила (напр. вижте това неотдавнашно изявление (https://13wham.com/…/ny-governor-says-prior-covid-shots…) на губернатора на Ню Йорк), така че бустерите, които „работят“, могат да бъдат продадени на обществеността.

Когато започнах обучението си по медицина, един ментор ми каза:

„Медицинската професия винаги е била забележително консервативна в приемането на нови идеи. Опитайте се да не се разстройвате, ако не вземат предвид доказателствата, които им представяте.“

На свой ред, се опитах постепенно да разгледам примери за широко разпространения отказ на медицинската професия да разгледа критично важни доказателства, които са й били представени. По този начин се надявах да покажа, че това поведение е по-скоро норма, отколкото изключение, така че всеки от вас да разбере по-добре защо през целия период на пандемията науката се отхвърля толкова твърдо.

Например, аз съм дългогодишен последовател на д-р Меркола (чета сайта му (http://mercola.com/) от десетилетия). Основната причина, поради която го чета, е, че Меркола многократно е представял идеи (с убедителна научна подкрепа) за медицината и здравето, които медицинската общност отхвърляше, и отново и отново съм виждал как тези идеи се приемат като очевидни истини години по-късно от моята професия (напр. д-р Меркола правилно предвиди, че Виокс (Vioxx) ще бъде катастрофа).

Причината, поради която споменавам всичко това, е, че въпреки че Меркола има най-четения уебсайт за естествено здраве в света (което води до това, че много пациенти изискват това, което той предлага, и много лекари приемат съветите му), заедно със способността на Меркола ясно да доказва идеите си със съществуващите научни данни, на медицинската професия все още й трябват години, ако не и десетилетия, за да приеме тези идеи. Примерът с Меркола показва колко мощни са пречките пред транслационната медицина.

Друг пионер в областта на интегративната медицина е д-р Джонатан Райт (https://tahomaclinic.com/medical…/dr-jonathan-v-wright/) и голяма част от първоначалната база от знания за интегративната медицина идва от неговата пионерска работа, особено от неговите изследвания (той имаше таланта да открива забравени изследвания, които бяха изключително важни за грижите за пациентите). В тази статия възнамерявам да разгледам много идеи, с които първоначално се запознах от Райт, а много части от тази статия (например цитатите) са резюмета, взети от книгата „Защо стомашната киселина е полезна за вас“ (https://www.amazon.com/Why-Stomach-Acid-Good…/dp/0871319314), написана през 2001 г. Подобно на Меркола, много от идеите на Райт, придружени с доказателства, които ги подкрепят, са били до голяма степен игнорирани от медицинската професия - а голяма част от това, което той е доказал за лекарствата, блокиращи киселините, преди повече от двадесет години, едва сега започва да се приема.

Следва продължение…

Превод на български - Страничката "Монтагю Кийн"