Пръстените на Сатурн са звукови пръстени (информация)

Професионален звукорежисьор ми изпрати снимка на сатурнов пръстен, като каза, че вижда същото явление всеки ден в работата си с музика и звукови технологии. Той каза, че пръстенът определено е проява на звук [снимка 1]. Така стигаме до т. нар. киматика - от гръцката дума, която означава „вълна“. Принципът е познат от древни времена и включва предаване на звук с различна честота през или чрез среда от частици, паста или течност. Взаимодействието създава забележителна гледка на средата, която се трансформира в геометрични модели в отговор на звука (информацията). С промяната на честотата се променят и моделите, като колкото по-висока е честотата, толкова по-сложен е моделът [снимка 2]. По-високите честоти могат да пренасят повече енергия (информация), отколкото по-ниските честоти, като радиовълните и видимата светлина. Тази връзка между честота, звук и форма е двустранен процес - честотата се изразява като модел, а моделът се изразява като честота. Те са различни изражения на всеки един от тях. Виждате модела, но в същото време той генерира звука (информацията), който е създал модела и го поддържа на място. И какво го задържа на място? СТОЯЩИ ВЪЛНИ. Честотата на звука създава стоящи вълни от информация, което означава, че формата ще остане на мястото си завинаги, докато честотата се запази и не се промени. Казвам, че всички форми се създават по този начин чрез информация, която се задържа в постоянни или неподвижни честотни вълни. Атомните експлозии могат да изпарят тялото, като разрушат стабилността на стоящата вълна и нейното информационно съдържание. Въведете „cymatics“ в YouTube, за да видите процеса в действие. Връщаме се към думите на Алберт Айнщайн:

„Що се отнася до материята, всички сме сгрешили. Това, което наричаме материя, всъщност е енергия, чиито вибрации са намалени, за да бъдат възприемани от сетивата. Няма материя. Има само светлина и звук.“

Планетите (и звездите джуджета) генерират звук и можете да видите „киматичните“ прояви на честотите на Сатурн с „необяснимите“ постоянни бури на двата полюса. Чудовищната буря на северния полюс на Сатурн е под формата на шестоъгълник, достатъчно голям, за да обхване четири Земи, а на южния полюс има друга, която прилича на гигантско „око“ [снимки 3 и 4]. Тези полюсни бури са стоящи вълни. Те са „постоянни“ в смисъл, че съществуват още от първото им наблюдение преди десетилетия и ще останат, докато честотите на Сатурн не се променят значително, а с това и стоящите вълни. Шестоъгълната буря (която НАСА нарича „странна“) завършва цикъл, който е в точен синхрон с цикъла на радиоизлъчването на Сатурн (10 часа 39 минути и 24 секунди). Очевидно бурята има няколко слоя, които се спускат към вътрешността на страната. От НАСА твърдят, че система от облаци в шестоъгълника изглежда се „върти… като коли на състезателна писта“ със стотици мили в час и прави 60-градусови завои, за да премине през всеки сегмент на шестоъгълника. Нищо подобно с такава правилна геометрия не е виждано на никоя друга планета в Слънчевата система - защото Сатурн не е просто планета. Сатурн е звезда джудже, която е била масово манипулирана. Боб Браун, ръководител на екипа на визуалния и инфрачервения картографски спектрометър на „Касини“ в Университета на Аризона, заяви, че е невероятно да се видят такива поразителни разлики между полюсите на Сатурн. Но дали е така? През 2011 г. сайта Space.com съобщи как сигналите на радиовълните се различават в северното и южното полукълбо и това е, което може да се очаква, с постоянен шестоъгълник на север и „око“ на юг. Те са проява на различни звукови честоти. Дон Гърнет, ръководител на екипа на инструмента за радио и плазмени вълни на „Касини“, заяви:

„Тези данни само показват колко странен е Сатурн. Мислехме, че разбираме тези радиовълнови модели при газовите гиганти, тъй като Юпитер беше толкова ясен. Без дългия престой на Касини учените нямаше да разберат, че радиоизлъчванията от Сатурн са толкова различни.“

Те са различни, защото Сатурн е бил превзет (архонтски „обладан“), за да се превърне в генератор на фалшивия информационен източник на Матрицата, която човечеството смята за „реален свят“. Кевин Бейнс, член на екипа на визуалния и инфрачервения картографски спектрометър на „Касини“ в Лабораторията за реактивно движение на НАСА в Пасадена, Калифорния, каза за шестоъгълника:

„Това е много странен елемент, който лежи по прецизен геометричен начин с шест почти еднакво прави страни. Никога не сме виждали подобно нещо на друга планета. Всъщност гъстата атмосфера на Сатурн, в която преобладават вълни с кръгла форма и конвективни клетки, е може би последното място, на което бихте очаквали да видите такава шестстранна геометрична фигура, но все пак тя е там.“

Масовата наука никога няма да разбере какво представлява Сатурн (и следователно да разгадае неговите „мистерии“), защото има твърде много забранени области. Те включват откритията на Норман Бергрун и честотата, информацията и съзнанието на всичко в нашата реалност. През 2016 г. НАСА обяви, че шестоъгълникът на Сатурн е променил цвета си от син в златист през предходните четири години. Цветовете са с различна честота и промените в честотните модели на Сатурн ще се отразят на цвета. Според Норман Бергрун това се случва по същото време, когато в пръстените на Сатурн се натрупват електромагнитни подвижни обекти в мащаби, които той не е виждал досега. Наистина ли това е просто съвпадение? Учените предполагат, че промяната на цвета може да се дължи на приближаването на Сатурн към „лятното слънцестоене“ на северния му полюс в сатурновата година, която се равнява на почти 30 земни години, но ако цветът се променя, честотата се е променила. Звукът и честотата са в основата на всичко в нашата реалност.

Извадка от книгата „Everything You Need to Know but Have Never Been Told“ (2017) от

Дейвид Айк

Превод на български - Страничката "Монтагю Кийн"

 

Снимка 1: Един звукорежисьор веднага видя какво представлява този пръстен на Сатурн - звук.

Снимка 4: Бурята на южния полюс на Сатурн прилича на гигантско „око“.