(12/02/2020) Уисълблоуър разкрива как е била заглушена след излагане на китайското влияние в ООН

От Алекс Нюман

Службата на Върховния комисар по правата на човека на ООН е подложена на обстрел, след като беше разкрита за предоставянето на имена на дисиденти и активисти за правата на човека на Китайския комунистически режим и после за преследването на уисълблоуъра, разкрил скандала.

Сред прицелените от режима с помощта на Службата на Върховния комисар по правата на човека на ООН бяха мюсюлмани-уйгури, протибетски активисти и други, които планираха да разкрият злоупотребите на Пекин в свидетелски показания в базираните в Женева органи на ООН за защита на човешките права.

В някои случаи лицата, чиито имена са дадени на режима, са били възпрепятствани от китайските власти да свидетелстват.

Членовете на семейството на замесените, които все още са били в Китай, също са били отвлечени, измъчвани и в някои случаи убити при задържането, според подателя на сигнала и други източници.

В поне един случай дисидент, идентифициран от ООН, беше задържан преди да напусне Китай и умира в ареста.

Скандалът идва на фона на нарастващите глобални опасения относно нарастващото влияние на комунистически Китай в ООН.

Сега, след като отказа да защити уисълблоуъра по делото, системата за вътрешно правосъдие на ООН, която би трябвало да защитава от отмъщение лицата, подаващи сигнали, също е подложена на контрол.

Съдия от ООН, който трябваше да се произнесе по случая, вероятно в полза на уисълблоуъра, беше мистериозно отстранен от длъжност с 24-часово предизвестие.

В интервюта за The Epoch Times участващият подател на сигнали и експерти по вътрешната правосъдна система на ООН заявиха, че случаят поражда сериозни опасения относно систематичната корупция в организацията.

„ООН не трябва да улеснява идентифицирането на жертвите за геноцид и това не би трябвало да бъде противоречиво изявление“, каза Емма Райли, замесеният уисълблоуър.

„Вместо това ООН похарчи милиони долари в защита на тази политика и демонизиране на човека, който я изложи, докато публично я отрича“, каза тя.

„И никой от мениджърите, отговорни за това, никога няма да се сблъска и с най-малките последствия“, добави Райли.

Наред с други въпроси, Райли и други, които разговаряха с The Epoch Times, предполагат, че корупцията, довела до тази последна поредица от експлозивни скандали, е станала всеобхватна в системата на ООН.

Само външна намеса ще може да изчисти бъркотията, казаха те.

ЕММА РАЙЛИ РАЗКРИВА СКАНДАЛА

В началото на 2013 г. Райли, млада ирландка със страст към правата на човека, поема отговорността като свръзка на неправителствената организация в рамките на клона на Съвета по правата на човека на Службата на Върховния комисар по правата на човека на ООН.

Шефът й, началникът на клона, я инструктира, за да подсигури, че имената на китайските дисиденти ще бъдат предадени на режима в Пекин.

Естествено, Райли е била шокирана.

„Веднага съобщих за това“, каза Райли пред The Epoch Times, потвърждавайки с дълга диря от документи и кореспонденция, започнала по това време.

Първо, Райли докладва за това на началника на началника на клона. Когато това се проваля, тя докладва на Върховния комисар на ООН за правата на човека по това време, както и на Службата за етиката на ООН.

Според Райли отговорът на ръководителя на етиката беше „и двамата знаем как работи ООН“, и че тя „трябва да използва информацията, за да подкупи началника на офиса, за да подсигури повишение“.

„Толкова дълбоко стига загниването“, каза Райли в интервю.

В крайна сметка, след като прави всичко възможно, за да не позволи на Пекин да се докопа до тези имена, Райли докладва за това и на служители от делегацията на Европейския съюз.

„Началникът на клона просто ги излъга и се направи, че това не се случва“, спомня си Райли.

РЕАКЦИИТЕ

След като се опитва да спре злоупотребата и да я изложи, животът на Райли бива завинаги променен.

Следвайки модела, който се е развил в ООН, тя е изправена пред екстремни ответни мерки.

„Бях изгонена, лишена от функции, принудително преместена на несъществуващи постове без функции, клеветена пред журналисти и неправителствени организации и други“, каза тя.

В един момент, знаейки, че Райли страда от автоимунно заболяване, което може да изисква спешна медицинска помощ, служителите на ООН дори са се опитали да я прехвърлят принудително в Ислямска република Мавритания, която няма функционираща здравна система.

И цялото това отмъщение беше насочено от самия връх, каза тя.

ЗАЩО ГО ПРАВИ?

Що се отнася до това защо Райли е решила да действа, въпреки че е била наясно с рисковете, за нея е било очевидно.

„Толкова безпрепятствено беше обратното на това, което би трябвало да прави Службата за правата на човека на ООН“, каза тя.

Докладването на Райли за скандала довежда до размяна на имейли между другите в офиса на ООН, обсъждащи дали е подходящо да се дадат имената на Пекин.

Около 20 души - предимно висши ръководители - бяха копирани в имейлите, обсъждащи предаването на имената на китайски дисиденти на техните преследвачи.

Райли всъщност беше най-младият човек в списъка и единственият, който в крайна сметка говори открито за това.

Тъй като обаче тези имейли се развяват, Райли открива, че схемата е действала от известно време, „вероятно от създаването на Съвета“, каза тя.

„Това беше и вярвам, че все още е политика“, продължи Райли, като отбеляза, че в съдебните документи ООН твърди, че е „неразумно“ тя да възразява срещу това.

Документите показват, че служителят по етиката на ООН, назначен по случая, е признал писмено, че Райли вярва, че политиката противоречи на правилата на Съвета за правата на човека на ООН, че е срещу основния принцип „не вреди“ в работата по правата на човека и в нарушение на задълженията на ООН за поверителност.

Но за ООН беше „неприемливо“ да се смята, че такива възвишени принципи могат да „имат предимство“ пред възможността за по-добри отношения между комунистически Китай и ООН.

Висшите мениджъри на ООН са знаели за всичко относно прехвърлянето на имена към Пекин, твърдят от Етичната служба. Затова не би трябвало да е толкова голяма работа, така че Райли няма да има право на защита като подател на сигнала.

„Все още не виждам логика защо системната корупция и преклонението пред китайската намеса е наред“, каза Райли, която е работила с Амнести Интернешънъл в Хонг Конг и е добре запозната с опасностите, пред които са изправени китайските дисиденти.

Ако й се наложи да направи всичко отначало, единственото нещо, което Райли би направила по различен начин, е, че щеше да наруши правилата и да направи тези размени на имейли по темата незабавно публични, каза тя пред The Epoch Times.

ИЗМАМНИЯТ ПРОЦЕС

След почти седем години претърпяване на отмъщение и злоупотреба заради сигнализирането, делото на Райли най-накрая беше разгледано през юни 2019 г.

„Подходът на ООН към лицата, подаващи сигнали за нередности, е да игнорират всички свои вътрешни правила и всички срокове и да разтеглят отмъщението възможно най-дълго с надеждата служителят да подаде оставка или да бъде признат за виновен при фалшиво разследване“, каза тя, повтаряйки опита на други уисълблоуъри на ООН, които са се опитали да постъпят правилно.

Поради дипломатическия имунитет не е възможно жертвите да съдят ООН. Това означава, че Райли и китайските жертви са били на милостта на трибунала на ООН, в който самата ООН определя правилата и ги променя по свое желание.

За да спечели в онова, което критиците имат предвид като незаконна съдебна процедура на ООН, тя ще трябва да докаже нарушение на договора, а не че ООН предава имена на китайски дисиденти и след това удря по лицето, който подаде сигнал.

„Съдията беше явно шокиран от това, което чу“, каза Райли.

Но целият процес беше гигантска бутафория, посочи тя.

„ООН задържа важни доказателства и се опита да превърне целия случай в дебат за моята личност, сякаш по някакъв начин би било приемливо ООН да се ангажира с тайна практика за улесняване на идентифицирането на жертвите на продължаващия геноцид в Синдзян, макар и аз, както се твърди, веднъж да съм взела документ от нечия ръка твърде бързо“, продължи Райли.

Невероятно за външните наблюдатели, когато изглеждаше така, сякаш „съдията“ на ООН може да се произнесе в полза на Райли, той беше отстранен от делото и поста си с по-малко от 24 часа предизвестие, така че нямаше време да издаде решение.

Точно този месец новият съдия на ООН, назначен по делото, издаде заповед с искане да изслуша списък от „почти изключително враждебни свидетели“, обясни Райли.

„Когато ООН осъзна, че може да има опасност от смущаващо съдебно решение, разкриващо прикриването, те отстраниха съдията и назначиха такъв, който на практика ще им даде втори шанс да повторят делото, като извикат свидетели от тяхно име и изместят фокуса от активно застрашаване на живота и безопасността на хората до факта, че хората, които са го направили, не ме харесваха, след като разбраха, че съм ги докладвала“, каза Райли, обобщавайки кафкианските развития.

„Това е пълна пародия на справедливост“, добави тя.

ПРОПИТ ОТ КОРУПЦИЯ

Разбира се, Райли едва ли е първият подател на сигнали, изправен пред подобно отношение от ООН.

В действителност, друг високопоставен уисълблоуър, служител на ООН за правата на човека Андерс Компас, е изправен пред подобно преследване, след като подава сигнал за широко разпространеното изнасилване на африкански деца от „мироопазващите“ войски на ООН.

Изтекли имейли по-късно разкриха, че най-висшите ешелони на управлението на ООН са се срещнали на тайна среща в Торино, Италия, за да планират отстраняването му.

В експлозивно писмо за оставка Kомпас осъди систематичната корупция и разбитите механизми за вътрешен надзор на ООН. Той също така изрази съмнение дали етиката някога ще се върне в ООН.

Дори бившият ръководител на Службата за вътрешен надзор на ООН, генералният секретар Инга-Брит Алениус, се изказа по случая, като каза, че това показва „разпада на културата в ООН“.

„Тези хора се споразумяха срещу Компас - а това са върховните надзорни лица в ООН“, обясни тя в интервю от 2015 г.

„Аферата с Централноафриканската република е знак, който показва, че всъщност ще трябва да се изисква отчетност от ООН“, продължи Алениус. „Няма да дойде от само себе си.“

Друга трагедия, връщаща се към началото на ООН, включваше сигнализиращия за нередности Повел Банг-Йенсен от Дания.

Той подаде сигнал за прикриваните от ООН съветски зверства в Унгария - скандал, в който участва и ООН, предоставяйки имена на свидетели на комунистическите им преследвачи - преди да бъде самият той безжалостно преследван от ООН.

В крайна сметка Банг-Йенсен се оказва мъртъв при силно подозрително самоубийство.

Райли каза, че нейният случай едва ли е аномалия.

„Това е системно“, каза тя. „Системата за „защита“ е проектирана да се провали. Не става дума за некомпетентност, а за умисъл“.

Райли твърди, че е необходима истинска лична отчетност от отговорните.

„И ООН не може да продължи да се самоконтролира“, каза тя, призовавайки Конгреса и администрацията на САЩ да се включат в осигуряването на ефективна защита за подателите на сигнали. „Трябва да има истински, външен надзор.“

Другите държави-членки също трябва да се включат.

„При липса на външен надзор, подателите на сигнали са единственият начин държавите-членки да разберат дали се случват злоупотреби“, каза Райли. „Страните-членки трябва да действат според информацията, която им подават подателите на сигнали.“

ВЪНШНИТЕ ЕКСПЕРТИ СА УГОВОРЕНИ

Международният адвокат със седалище в Женева, Едуард Флаерти, който е запознат с въпросното дело, но не представлява Райли, заяви, че нейният случай подчертава системни проблеми в ООН, които трябва да бъдат решени.

„Тревожният случай на Емма Райли показва колко неефективна е защитата на сигнализиращите в ООН днес“, каза Флаерти пред The Epoch Times.

Райли съобщава, че апаратът на ООН за правата на човека тайно предава информация за активисти за правата на човека на китайския режим, „в резултат на произволно задържане и дори изтезания над тях или членовете на техните семейства“, разказа тя.

И все пак, „всеки вътрешен надзорен орган на ООН просто каза, че това е наред и я остави да се изправи срещу многократни ответни действия от страна на висши служители на ООН, които продължават от години“.

Флаерти, който е проследил развитието на случая и е работил по други твърдения за нередности, свързани с ООН, беше шокиран от решението на ООН да отстрани съдията.

„Това беше акт, чиято цел е ясно да гарантира, че той няма да има време да издаде решението си, което, въз основа на предварително решение, включващо Райли, вероятно ще бъде отново против ООН“, каза Флаерти.

„Това действие нарушава всеки принцип за независимост на съдебната власт“, продължи той. „Но апелативният съд на ООН миналата седмица подпечата отстраняването на съдията, твърдейки, че просто е приключил мандатът му, като не е попитал защо никой от ООН не си е направил труда да съобщи на съдията за предстоящото му освобождаване от длъжност.“

Независимо от това какви са политиките на ООН на хартия, Флаерти каза, че е ясно, че „така наречените вътрешни процедури за защита на лица, подаващи сигнали за нередности“ са „създадени и експлоатирани единствено за защита на висшите служители на ООН, а не за определяне на истината или спиране на злоупотребите с властта.“

Затова има „отчаяна нужда“ от външен надзор на ООН.

Той заключи, че този механизъм за външен надзор трябва да притежава власт да разпореди отчетност за ръководителите на ООН, които предават имената на дисиденти на Пекин, игнорират изнасилванията на деца от „мироопазващите“ войски на ООН, наблюдават въвеждането от силите на ООН на смъртоносни заболявания като холерата на места като Хаити, присвояват пари на данъкоплатците или безмилостно отмъщават на сигнализиращите като Райли.

След като работи в тясно сътрудничество с лица, подаващи сигнали за разобличаване на ужасни престъпления, друг експерт, адвокат и бивш вътрешен следовател на ООН Питър Гало, повтаря тези опасения.

„ООН полага изключителни усилия да представи погрешно фактите, да потисне тази история и да отмъсти на г-ца Райли за това, че е съобщила, че Службата на Върховния комисар на ООН по правата на човека всъщност - вместо в действителност да защитава хората, които всъщност се борят да поддържат човешките права - си сътрудничи с правителства, които злоупотребяват с тях“, каза той пред The Epoch Times.

Според него, ООН иска да игнорира риска хората в Китай да бъдат измъчвани или да умрат при малтретиране, за да гарантира, че Китай ще бъде избран в Съвета по правата на човека.

„Това е пълно извращение, което показва колко безсмислен всъщност е Съвета по правата на човека“, каза Гало, който ръководи застъпническата група „Чуйте техните викове“ в подкрепа на жертвите на злоупотребите на ООН.

Случаят на Райли, както и на много други уисълблоуъри преди нея, показва „пълното лицемерие на всеки аспект от това, което ООН избира да нарече „правосъдна система“, продължи Гало, казвайки, че всеки, който счита ООН за сила на доброто в света, трябва да направи „задължително проучване на случая“.

Посочвайки отстраняването на съдията от ООН, Гало го нарече „скандално“, като добави, че то противоречи на всеки принцип на справедливост.

„Трудно е да се приемат такива неща сериозно“, добави той.

„Важно е да осъзнаем, че това не е просто някаква малка административна ирелевантност в задната стая на все по-дисфункционалната бюрокрация“, заключи Гало. „Ето защо служителите на ООН по целия свят няма да отчитат броя на жените и децата, изнасилени от персонала на ООН. Ето защо те няма да докладват за корупцията или за пълния обхват на нарушенията на човешките права в зоните на конфликти и по този начин останалата част от света е в неведение относно ситуацията със сигурността в много от тези страни.

Службата на Върховния комисар по правата на човека отказа да коментира, когато The Epoch Times се свърза с нея относно обвиненията на Райли.

„Предвид текущите съдебни спорове по съответните искове от г-ца Райли, не би било подходящо Службата да коментира допълнително в този момент“, каза говорител в медийната секция на Службата на Върховния комисар по правата на човека.

Алекс Нюман е награден международен журналист, педагог, автор и консултант. Той е главен изпълнителен директор на Liberty Sentinel Media и пише за различни издания в САЩ и в чужбина.

Превод на български - Страничката “Монтагю Кийн”

Източник: https://www.theepochtimes.com/un-gave-china-names-of-dissidents-then-persecuted-whistleblower_3222972.html?fbclid=IwAR1FPQtA1FhjRqoXOyzADcS7nhGm6FKQ48MfAtZi_O12Wq30TP8MAtGHRrA