ЧАСТ 1: Запознайте се с Гислейн - момичето на татко (1/2)
От Уитни Уеб, 16/12/2021
Съдебният процес срещу Гислейн Максуел, предполагаемата мадам от мрежата за сексуално изнудване и трафик на хора на Джефри Епстийн, привлече значително внимание от страна на мейнстрийм и независимите медии, макар и не толкова, колкото би могло да се очаква, като се има предвид степента на медийно внимание, която съпътства ареста и смъртта на Епстийн през 2019 г., или като се има предвид общественият интерес към скандала „Епстийн-Максуел“ и неговите по-широки последици.
Не е изненадващо, че по-широките последици от скандала „Епстийн-Максуел“ до голяма степен, ако не и напълно, отсъстват от отразяването на процеса срещу Гислейн Максуел в основните медии (и някои независими медии), както и от самото дело. Например, въпреки че прокуратурата показа (https://news.yahoo.com/fbi-agents-used-saw-open-004401080…) веществени доказателства за сексуално изнудване, съхранявани в жилищата на Епстийн (като имената на инкриминираните лица бяха особено редактирани), прокуратурата предпочете да не спомене дори потенциалната роля на изнудването в дейностите и мотивите на Гислейн Максуел, свързани с участието ѝ в дейности по трафик на хора заедно с Джефри Епстийн. Не само това, но и имената на близките контакти на Гислейн (https://www.mirror.co.uk/…/ghislaine-maxwell-too-fragile…) и дори на някои от свидетелите на защитата ѝ (https://www.nytimes.com/…/ghislaine-maxwell-witness.html), както и значителна информация за ролята ѝ в мрежата на Епстийн, която до голяма степен е от обществен интерес, трябва да бъдат запечатани и завинаги скрити от обществеността (https://nypost.com/…/judge-says-ghislaine-maxwell-case…/) или поради „сделките“, сключени между прокуратурата и защитата по това дело, или поради решенията на съдията, наблюдаващ делото.
Заедно с изнудването в този случай се появява и призракът на семейните връзки на Гислейн Максуел с разузнавателните служби, както и връзките на самия Джефри Епстийн с разузнаването. Като се има предвид, че изнудването, особено сексуалното, се използва от разузнавателните служби - особено в САЩ и Израел - от 1940-те години на миналия век и след това, е дълбоко обезпокоително, че нито изнудването, нито разузнаването играят някаква роля в делото на прокуратурата или в отразяването на процеса в основните медии.
За да поправи тази липса на отразяване, Unlimited Hangout публикува разследващ репортаж в две части, озаглавен „Запознайте се с Гислен“, който е адаптиран от предстоящата книга (https://trineday.myshopify.com/…/one-nation-under-blackmail) на автора по темата. Разследването ще даде подробна информация за ключови аспекти на връзките на Гислейн Максуел с разузнавателни служби и дейностите по сексуално изнудване, които са от значение за делото срещу нея, и може би ще обясни мълчанието на прокуратурата и нейния интерес да запечата потенциално уличаващите доказателства срещу Гислейн от общественото внимание. Първата част на тази статия ще се съсредоточи върху бащата на Гислейн, Робърт Максуел, значима фигура, която се е движела в света на бизнеса и шпионажа и чиито дъщери наследяват различни аспекти на шпионските му контакти и дейности, както и империята му на влияние след смъртта му през 1991 г.
СЪЗДАВАНЕТО НА МАКСУЕЛ
За да разберем историята на Гилейн Максуел, трябва да започнем с поглед към възхода на баща ѝ, Робърт Максуел. Роден в днешна Украйна, „Робърт Максуел“ е последното от поредица имена, които използва, като сред предишните му псевдоними са Абрахам Хох, Ян Лудвик и Лесли Дю Мариер. Името Робърт Максуел се появява по нареждане на един от неговите началници в британската армия. Максуел се присъединява към британската армия по време на Втората световна война, след като напуска родното си село преди войната, когато Третият райх започва своята експанзия. Смята се, че родителите на Максуел и братята и сестрите му са загинали по време на Холокоста.
По време на войната Робърт Максуел работи в британската разузнавателна служба MI6, а след войната се сприятелява с граф Фредерих фон Хювел (https://archive.org/…/robert-maxwell-israels-superspy…), който по време на войната работи в тясно сътрудничество с Алън Дълес. Дълес става първият директор на Централното разузнавателно управление (ЦРУ), а по време на войната се занимава с намеса в полза на видни нацисти и активно подкопава политиката на ФДР за „пълна капитулация“ на висшето нацистко ръководство (https://www.amazon.com/Devils-Chessboard…/dp/0062276174).
Хаосът в следвоенна Европа позволява на Максуел да посее семената на това, което ще се превърне в бъдещата му медийна империя. Благодарение на контактите си със съюзническите сили в следвоенен Берлин той успява да придобие правата за издаване на известни европейски научни списания (https://www.theguardian.com/…/profitable-business…) и през 1948 г. тези интереси са включени в британската издателска компания Butterworth, която има дългогодишни връзки с британското разузнаване. В началото на 1950-те години на миналия век компанията е преименувана на Pergamon Press и се превръща в крайъгълен камък на медийната империя на Максуел.
Достъпът на Пергамон до видни академици, учени и правителства не само води до придобиване на голямо богатство от Максуел, но и привлича интереса на различни разузнавателни служби - британски, руски и израелски, които се опитват да привлекат Максуел като сътрудник или шпионин. Когато MI6 се опитва да вербува Максуел за службата, след обстойна проверка на миналото тя стига до заключението, че Максуел е „ционист, лоялен само към Израел“. Последвалите му отношения с МI6 са нестабилни и до голяма степен опортюнистични и от двете страни, като по-късно Максуел поема част от вината за финансовите си проблеми върху предполагаемите опити на МI6 да го „подкопае“.
Максуел е официално вербуван да работи за израелското разузнаване едва през 1961 г., но решаващата му роля в осигуряването на оръжия и части за самолети за войната през 1948 г., която създава държавата Израел, предполага силни връзки с видни политици и военни фигури в страната от самото ѝ начало, какъвто със сигурност е бил случаят с други видни бизнесмени, които са помагали за въоръжаването на ционистките паравоенни формирования преди и по време на 1948 г. В началото на 1960-те години израелското разузнаване официално се обръща към Максуел, за да се възползва от достъпа му до редица видни бизнесмени и световни лидери, който той е получил, докато е развивал медийната си империя.
Няколко години след като е официално вербуван като сътрудник на израелското разузнаване, Максуел се кандидатира за обществена длъжност и през 1964 г. става член на британския парламент от Лейбъристката партия (https://www.theguardian.com/politics/1991/nov/06/obituaries). Офертата му за преизбиране се проваля и през 1970 г. той вече не заема поста. По същото време той губи и контрола над издателство Pergamon Press, макар че няколко години по-късно отново го придобива.
След като почти е загубил всичко, Максуел посвещава времето си на укрепване на контрола върху постоянно разрастващата се мрежа от взаимосвързани компании, тръстове и фондации, които вече обхващат много повече от медийни концерни, като същевременно развива връзките си с видни политици, бизнесмени и техните доверени лица - група, която Максуел гордо нарича свои „източници“. Сред тези ранни „източници“ (https://archive.org/…/robert-maxwell-israels-superspy…) са бъдещият министър-председател на Обединеното кралство Маргарет Тачър, най-големият търговец на оръжие в Израел и един от най-могъщите олигарси - Сол Айзенберг, финансови гиганти като Едмунд Сафра и майстори манипулатори като Хенри Кисинджър. Друг ранен „източник“ е Джордж Буш-младши, който тогава е част от администрацията на Никсън и скоро е директор на ЦРУ, преди да стане вицепрезидент на Рейгън, а след това и президент на САЩ.
Източниците и влиянието на Максуел се простират далеч извън Запада, като много от най-известните му контакти се намират в Източна Европа и Съветския съюз. Имал е близки отношения с диктатори, служители на разузнаването и дори с главатари на организираната престъпност като Семьон Могилевич (https://www.villagevoice.com/…/the-most-dangerous-mobster…/), наричан понякога „шеф на шефовете“ на руската мафия. Не друг, а Робърт Максуел организира навлизането на свързани с Могилевич компании в Съединените щати - ход, който е осъществен, след като Максуел успешно лобира пред държавата Израел да предостави на Могилевич и неговите сътрудници израелски паспорти, което им позволява по-лесен достъп до американските финансови институции.
Разширяването на известните контакти на Максуел е съпроводено с разрастването на медийната му империя. До 1980 г. той придобива Британската печатарска корпорация, която преименува на Maxwell Communication Corporation. Само няколко години по-късно той купува Mirror Group (https://www.theguardian.com/politics/1991/nov/06/obituaries), издател на британския таблоид Daily Mirror. След това придобива американските издателства Prentice Hall и MacMillan, а по-късно и New York Daily News. Голяма част от парите, които Максуел използва за придобиването на Mirror Group и няколко други компании, идват от финансови поддръжници на израелското разузнаване. Парите, „взети назаем“ от медии, собственост на Максуел, като Mirror Group и пенсионния й фонд, са използвани за финансиране на дейности на Мосад в Европа и другаде; след това средствата са възстановени, преди липсата да бъде забелязана от служителите на компанията, които не са запознати с тези операции. По-късно Максуел разваля тази добре смазана система, като посяга към същите тези средства, за да финансира собствените си показни и разпуснати навици.
През този период връзките на Максуел с израелското разузнаване се задълбочават и по други начини, особено по времето, когато министър-председател е Ицхак Шамир. Шамир, преди това лидер (https://www.latimes.com/…/la-xpm-1989-03-07-mn-330-story…) на ционистката терористична групировка (https://consortiumnews.com/…/yitzhak-shamir-the-well-liked…/), известна като „Лехи“ или „Бандата на Стърн“, дълбоко ненавижда Съединените щати - чувство, което той споделя с Максуел по време на едно от посещенията му в Израел. Шамир казва на Максуел (https://archive.org/…/robert-maxwell-israels-superspy…), че обвинява американците за Холокоста, тъй като САЩ не са подкрепили прехвърлянето на европейските евреи в Палестина преди войната. Възгледите на Шамир за САЩ вероятно са повлияли на по-агресивния израелски шпионаж, насочен срещу САЩ, който се появява по това време и в който Максуел заема видно място.
МАКСУЕЛ И АФЕРАТА PROMISE
Видимата роля на Максуел в скандала със софтуера PROMIS и аферата „Иран-контри“ през 1980-те години на миналия век е улеснена от закупуването на множество израелски компании, някои от които са били прикрития или „доставчици на услуги“ за израелското разузнаване. Най-забележителните от тях са Scitex, където синът на Ицхак Шамир - Нахум, е бил главен изпълнителен директор (https://www.nytimes.com/…/wall-street-israeli-stocks-post…) през 1990-те и началото на 2000-те години, и Degem - компютърна компания с голямо присъствие в Централна и Южна Америка, както и в Африка.
Още преди закупуването на Degem от Максуел тя е била използвана от Мосад (https://archive.org/…/robert-maxwell-israels-superspy…) като прикритие за агенти, и по-специално за убийци, които са използвали офисите ѝ като прикритие, за да извършват отвличания и убийства на лица, свързани с групи, които имат връзки или симпатии към враговете на Израел, особено към ООП [Организацията за освобождение на Палестина]. Някои от най-забележителните събития се случват в Африка, където убийците на Мосад използват Degem като прикритие, за да започнат убийства на членове на Африканския национален конгрес. В Латинска Америка Degem също е използвана като прикритие от Мосад за проникване в терористични и накротерористични организации като перуанската Сендеро Луминосо (известна на английски като Shining Path) и колумбийската Армия за национално освобождение или ELN.
След закупуването на Degem от Максуел, тя служи като основно средство, чрез което Израел провежда безспорно най-наглата и успешна шпионска операция за епохата - подслушването, а след това и масовата продажба на откраднатата софтуерна програма, известна като PROMIS (https://unlimitedhangout.com/…/from-spook-air-to-the…/).
Рафи Ейтан, прочутият израелски шпионин, който е бил куриер на Джонатан Полард и е изиграл ключова роля в създаването на програмата „Талпиот“ (https://unlimitedhangout.com/…/ending-anonymity-why-the…/), е бил ръководител на (вече несъществуващата) израелска разузнавателна служба, известна като „Лекем“, когато научава за нова революционна софтуерна програма, използвана от Министерството на правосъдието на САЩ. Програмата е известна като Система за управление на информацията на прокуратурата (Prosecutors Information Management System), по-известна с абревиатурата PROMIS.
Ейтан научава за PROMIS от Ърл Брайън, дългогодишен сътрудник на Роналд Рейгън, който преди това е работил за ЦРУ. PROMIS често се смята за предшественик на софтуера PRISM, използван днес от шпионските агенции на САЩ и съюзниците им, и е разработен от бившия служител на Агенцията за национална сигурност Бил Хамилтън. През 1982 г. Хамилтън е отдал софтуера под наем на Министерството на правосъдието на САЩ чрез своята компания Inslaw Inc.
Ейтан и Брайън измислят план (https://unlimitedhangout.com/…/the-maxwell-family-business…/) да инсталират „вратичка“ в софтуера и след това да продават PROMIS по целия свят, предоставяйки на Израел безценна разузнавателна информация за операциите на неговите врагове и съюзници, като същевременно донесат на Ейтан и Брайън огромни печалби. Според показанията на бившия офицер от израелското разузнаване Ари Бен-Менаше Брайън предоставя копие на PROMIS на израелското военно разузнаване, което се свързва с израелски програмист, живеещ в Калифорния. След това програмистът е поставил вратичка или задна врата в софтуера.
След като задната врата е инсталирана, Брайън се опитва да използва компанията си Hadron Inc., за да продава подслушвания софтуер PROMIS по целия свят. След като не успява да откупи Inslaw, Брайън се обръща към близкия си приятел главния прокурор Ед Мийз, чието министерство на правосъдието внезапно отказва да извърши предвидените в договора плащания към Inslaw, като по същество използва софтуера безплатно. Хамилтън и Inslaw твърдят, че това е кражба. Някои предполагат, че ролята на Мийз в това решение е била обусловена не само от приятелството му с Брайън, но и от факта, че съпругата му е била основен инвеститор в бизнес начинанията на Брайън.
Действията на Мийз принуждават Inslaw да изпадне в несъстоятелност, а впоследствие Inslaw съди Министерството на правосъдието, като съдът установява, че ръководеният от Мийз отдел е „взел, преобразувал и откраднал“ софтуера чрез „хитрост, измама, [и] заблуда“. Междувременно, след като Inslaw вече не е пречка, Брайън продава подслушвания софтуер (https://archive.org/…/robert-maxwell-israels-superspy…) на разузнавателната служба на Йордания, което е голям успех за Израел, и на няколко частни компании. Въпреки това Ейтан не беше доволен от напредъка на Брайън и бързо се обърна към човека, който според него можеше най-ефективно да продаде PROMIS на правителствата, представляващи интерес по целия свят - Робърт Максуел.
Следва продължение…
Превод на български - Страничката "Монтагю Кийн"
