Келтското общество и други „келтски“ култури
От Крис Томас
ВЪВЕДЕНИЕ
Мерлин е на Земята, за да действа като неин пазител и да осигурява всички необходими енергии за развитието на човечеството, като същевременно поддържа енергийните нужди на планетата и на всички живи същества на нея. Самото наименование Мерлин означава „създател на енергия“.
Титлата „Мерлин“ в рамките на друидската традиция първоначално възниква като почетна титла, която означава, че най-могъщият „шаман“ в страната притежава някои от способностите на истинския Мерлин. Този Мерлин станал главен съветник на Пентагона, вожд на вождовете на многобройните кланове на келтска Британия. В този контекст Мерлин действал като „ясновидец“, пророк и главен съветник на „краля“ на Британия.
Галфрид Монмаутски изгражда Мерлин от артурианската фантазия като почти зъл герой, който работи подмолно, за да манипулира кралете да изпълняват желанията му. По времето, когато Галфрид започва историята си, Британия вече е римо-християнска и ролята на друидите трябва да бъде показана в лоша светлина и така артуровият Мерлин започва да олицетворява всичко лошо в предримска келтска Британия. Ролята му е смекчена от викторианците, които търсят романтични герои, и това, което имаме днес, е почти антигерой, който се опитва да спаси света, като защити Артур и премахне друидите - заключение, което е много далеч от истината. Съвременните интерпретации на Артуровия романс издигат ролята на артуровия Мерлин до още по-висок романтичен статус, като същевременно запазват измислената роля на Мордред като друидски „антихрист“.
Въпреки че отговорностите на Мерлин са свързани с цялата планета, той проявява особен интерес към Британия. С основаването на Атлантида Британия е поела ролята на източник на енергиите на планетата, които идват извън Слънчевата система. Силбъри Хил е бил основният енергиен приемник и всички енергийни нужди на планетата и човечеството са били задоволявани от тази точка. Това дава на Британия уникална позиция и събитията, които се случват в нея, понякога могат да определят бъдещите пътища на човешкото развитие.
По времето на Артур в Британия в човешката психика настъпват промени, които оказват голямо влияние върху поведението на човечеството през следващите хиляда години. Ето защо толкова много хора намират артурианската история за толкова привлекателна и защо тя придобива голямо значение през последните години. Докато се развиваме и променяме, имаме нужда да погледнем назад във времето, за да открием индикатори и евентуално герои, които да ни помогнат да разберем кои сме и в какво се превръщаме.
Британия преди Артур е била много различна от сегашната, дори много по-различна от тази по негово време. Ниските земи са били покрити с гори, докато по-високите са били използвани за отглеждане на култури. Цялата икономика и начин на живот се основават на земеделието, а в някои случаи и на рудодобива и металообработването. Имало е морска търговия с много земи за някои суровини, но по-голямата част от търговията е била с луксозни стоки или необходими предмети, които не са могли да бъдат произведени у дома. Един поглед върху дизайна на келтските бижута ни подсказва, че това не са били селски диваци, а членове на много изтънчено общество с много умения.
КЕЛТСКОТО ОБЩЕСТВО
Преданглосаксонското келтско общество наистина си заслужава да бъде разгледано отблизо. Това е обществото, към което мнозина са се стремили, но никога не са го постигнали. Земята, заемана от всеки клан, е била обща собственост. Всеки отделен член на клана имал право да се занимава със земеделие за прехрана, но не бил собственик на конкретното парче земя и всеки член също така внасял храна в клана, за да има винаги храна по време на глад или конфликт, но също така и за онези членове на клана, които не можели да се занимават със земеделие поради възраст или болест.
Живеели в сложна правна система, в която всеки член на клана имал определени граждански права. Всеки човек е знаел точно какви са правата му и всички възникнали конфликти са се решавали от общински съд, който решавал спора. Престъпниците на практика никога не са били екзекутирани за своите провинения, а са били лишавани от граждански права за определен от съда срок, който обикновено не надхвърлял три години. По време на изтърпяване на наказанието „престъпникът“ работи за общността, докато тя не прецени, че престъплението е изплатено. Докато работи по този начин, семейството на престъпника се храни от общите хранителни запаси, за да не страда заради престъплението на друг. След изтърпяване на наказанието правата на престъпника се възстановяват и той отново става пълноправен член на обществото.
Всички членове на клана били равнопоставени и носели еднаква отговорност за своите и за действията на клана. Жените можели да заемат всякакъв племенен пост, включително и този на вожд, и да водят клана в битка, както било с Будика. Имаше закони, които защитаваха правата на жените. Когато жената се омъжи, имуществото, което е взела в брака, остава нейно. Тя имала право да се разведе, а също така имало специални закони за наказание на всеки, който напада личността на жена или нейната чест.
Споровете между клановете също обикновено се решавали чрез арбитраж от съвет на вождовете. Кръвопролития се случвали рядко. Най-силната проява на агресия срещу съседен клан е опитът да го унижиш. Всеки клан имал дърво в центъра на земите си, което смятал за свещено. Най-лошото унижение е съседен клан да отсече свещеното дърво на друг клан.
При кръвопролитие или нараняване клановете разполагали с болници за лечение на болните и ранените. Това са първите болници, създадени някога. Имало библиотеки, в които се записвали племенните знания и закони. Те се състояли от „книги“, написани на дървени колове или на дървесна кора на огам. Тези библиотеки са създадени главно от ирландските кланове, тъй като британските келти са имали традиция да запомнят и рецитират - една от ролите на племенния „Мерлин“, която е дала началото на келтските бардовски традиции.
Вождовете били избирани от своите кланове и „управлявали“ само докато членовете на клана смятали, че действията им са за доброто на клана. Ако вождът е действал в своя полза, кланът го е отстранявал и е избирал нов лидер. Същото се отнасяло и за религиозните водачи - друидите. Те заемали длъжността си само с благословията на клана. Всеки друид, който действал срещу клана или земята, бил отстраняван от длъжност. Това е още един аспект на друидизма, срещу който Римокатолическата църква се противопоставя. Свещеничеството им е било властова позиция, която трябва да се запази на всяка цена заради богатството, което дава на свещеника.
Цялото келтско общество е било свързано с личната отговорност. С отговорното си поведение душата се подобрява и всички печелят, независимо дали са хора, феи, животни, растения или самата планета. Въпреки че неизбежно е имало кървави конфликти между клановете, в основата на келтското общество е било признаването на правото на самоопределение и свързаната с него отговорност. Основа за съвършен път за завършване на Човешкия план в кратък срок.
Хората разбирали земята и нейните прояви, хода на сезоните и ролята на многобройните „духове“, които наблюдават в пейзажа. Почитали земята и самата Земя, „Майката“, която дава живот на всичко. Това е източникът на вярванията на друидите - разбиране на проявата на природата и на работещите с нея земни духове и феи. Разбиране, което дава живот на всичко и в замяна дава живот на човечеството. Именно в този цикъл на разбиране се крие най-непосредственият начин за връщане към пълното разбиране на себе си и пълното съзнание. Това не означава, че се опитваме да представим тези времена като някаква идилия. Животът е бил много труден, средната продължителност на живота не надхвърляла 50 години, а детската смъртност била много висока. Но той имаше своите достойнства.
На пръв поглед този начин на живот може да изглежда като стъпка назад. След разрушаването на Атлантида са създадени велики цивилизации. Южна Америка, Месопотамия, Египет, Гърция и т. н. са показали, че човечеството може да се издигне до големи висоти. Но тези цивилизации са възникнали на базата на знанието за Атлантида и в това отношение са били много фалшиви. Това не беше човечеството, което се издигаше до тези висини, а онези, които идваха от други галактики, носеха със себе си знанията си и ги използваха, за да променят Земята, а не за да работят с нея. Описаният по-горе начин на живот на келтските кланове е този, при който човечеството започва да изпълнява избраната от него задача, да развива разбиране за планетата и за потенциалното място на човечеството в планетарното цяло. Именно това му придава достойнства и може да доведе човечеството до избраната от него цел.
Големите сгради и технологии имат своите достойнства, но те налагат човешката воля върху пейзажа. Те не водят до разбиране на света или на мястото на човечеството в него. Тези краткотрайни цивилизации водят само до високомерие и това е основната причина за тяхното падение. Човекът не е тук, за да завладява, а за да се учи, и двата подхода са несъвместими.
В края на краищата това е основната цел на човека - да намери начин да изпълни Човешкия план. Преди 15 000 години се отправихме на пътешествие, за да разберем защо Атлантида се провали. Единственият възможен подход за решаване на този проблем беше да се работи със Земята и с целия ѝ живот. Пренебрегването на мястото ни в пейзажа води само до провал, а не до разбиране и краен успех.
ДРУГИ „КЕЛТСКИ“ КУЛТУРИ
От гледна точка на историците келтските земи обхващат Британия, Франция, Испания и Турция. Това може да се счита за много тясно определение на понятието „келтски“. Речникът определя келта като човек, който говори един от келтските езици в предримския Запад, но терминът може да бъде разширен и да включва всички коренни народи на планетата.
Южноамериканските, северноамериканските, австралийските аборигени, инуитите от Аляска, тибетските, чернокожите африканци, шумерите и т. н. коренни народи могат да попаднат под общото понятие „келт“, където терминът се разширява до пълното му значение на тези, които работят със земята по естествен начин, тези, които почитат Земята и всички нейни обитатели, независимо дали са растения, животни или феи. Всички те също така са имали свое собствено име за Мерлин в своите традиции. Например в южноамериканските традиционни поверия за сътворението на света Попол-Вух „техният“ Мерлин е наречен Замна.
С появата на енергиите, които позволиха да се премахне свободният избор на другите, много от тези коренни народи се скриха в най-дълбоките кътчета на своите земи и далеч от завоевателните орди. Именно по този начин те се надяваха да запазят истинския смисъл на човешкото съществуване и да го предадат обратно на човешкото познание в момента, в който човечеството започва планираното си пробуждане.
За съжаление, през последните 300 години повечето от тези, които са се придържали към естествените начини, тези, които са поддържали Човешкия план, са били завладени от „западните“ религии и култури и голяма част от техните знания и интегритет са били насилствено отстранени и е преобладавал умишлен геноцид. Почти всички от тези естествени „келтски“ народи са били изгубени, а техните знания и начин на живот - умишлено и систематично очерняни и пренебрегвани.
През последните години онези „келтски“ народи, които са се скрили от западното унищожение, започнаха да работят в рамките на масовото човешко съзнание, за да събудят отново човешкото разбиране за природния свят и ни помогнаха да започнем да разбираме, че имаме отговорности към „Майката Земя“. Това напомняне за себе си и за мястото ни помогна за придвижването към завършване на Плана и човечеството като цяло до голяма степен се променя в посока към избраните задачи.
