ЧАСТ 2: Запознайте се с Гилейн - наследница на шпионска империя (2/2)

От Уитни Уеб, 17/03/2022

ИДВАНЕТО В АМЕРИКА

В края на 1980-те години медийната империя на Робърт Максуел започва да запада, тъй като той е прекалил с финансите си, като е направил огромни покупки, включително на издателство Macmillan и много други. Част от причините за бързото и вероятно прибързано разширяване на дейността му са свързани със съперничеството му с другия медиен барон Рупърт Мърдок. Друг фактор е желанието му да стане още по-богат и влиятелен. Бившият британски посланик в САЩ Питър Джей, който е бил и началник на кабинета на Максуел, по-късно казва (https://archive.vanityfair.com/…/the-sinking-of-captain-bob), че тези покупки са били отчасти мотивирани от това, че Максуел е бил „обиден и разстроен, че е бил разглеждан само като печатар... Беше решил да покаже на света, че е и издател.“

Като се имат предвид връзките на Робърт Максуел с разузнаването и ролята, която някои от медийните му активи са играли в шпионски дела, като например ареста на израелския ядрен информатор Мордехай Вануну, възможно е, ако не и вероятно, някои от тези придобивания през този период да са били мотивирани не само от неговото его. Всъщност някои от компаниите, които Максуел купува или създава през този период, играят роля в продажбата на подслушвания софтуер PROMIS, като в този процес действат като параван за израелското разузнаване.

В началото на 1990-те години някои от компаниите на Максуел стават все по-свързани с организирана престъпна дейност, като тази на руския мафиот Семьон Могилевич, и с усилията на българското разузнаване да заграби западни технологии, известни като „Нева“. Някои от компаниите, създадени от Максуел за управление на програмата „Нева“, са били използвани и като прикритие за израелското разузнаване. Връзките между тази управлявана от Максуел мрежа от компании и взаимосвързаните светове на разузнаването и организираната престъпност се разрастват под шапката на корпорацията, известна като Multi-Group. По-късно ФБР споменава, че Multi-Group, чийто съосновател е Максуел, е създала глобален престъпен синдикат, който контролира голям процент от печалбите на големи индустрии, включително петрол, телекомуникации и природен газ. Моделът „Максуел“ за прехвърляне и изпиране на пари между мрежа от източни и западни банки е в основата на престъпното предприятие, което се крие в мрежата от компании на Multi-Group.

Години по-късно водещият експерт по контраразузнаване на ФБР Джон Патрик О"Нийл описва Робърт Максуел като „сърцевината на световната престъпна мрежа“ и посочва, че неговият траен принос към света е, че е „човекът, който е задействал истинска коалиция на световните престъпници“ чрез създаването на Multi-Group. О"Нийл загива при атентатите на 11 септември 2001 г. Смъртта му е удобна не само за онези, които изграждат официалния разказ за атентатите, тъй като той е бил най-добрият експерт на ФБР по Ал Кайда и Осама бин Ладен, но и за онези, които са поели управлението на престъпните предприятия на Максуел в Ню Йорк след смъртта му през 1991 г. В края на 1990-те години О"Нийл казва на автора Гордън Томас, че „има служители, които все още се опитват да разплетат връзките от наследството на Максуел“, особено връзките му с организираната престъпност и нейната дейност в Ню Йорк.

[снимка 2]

Установяването на Робърт Максуел в Ню Йорк, довело до установяването на връзки с престъпния свят на града, изглежда е започнало, когато той купува Macmillan. Не му е било трудно да събере пари за по-голямо навлизане в нюйоркския бизнес и общество, въпреки добре известните му финансови измами, заради които е получил прозвището „скачащия чех“ Инвестиционни банки като „Леман Брадърс“, „Ротшилд Инк.“, „Саломон Брадърс“ и „Голдман Сакс“ се нареждат на опашка (https://archive.vanityfair.com/…/772fa3a5-0e89-4442-9c1f…), за да представляват и подпомагат финансирането на Максуел и неговата постоянно разрастваща се мрежа от предприятия и корпоративни структури. По онова време някои предполагат, че част от средствата, които Максуел е събрал през този период и за тази цел, произхождат от Съветския съюз, където той е имал значителни връзки, включително с КГБ. Съществува и вероятност част от средствата да включват постъпления от продажбата на подслушвания софтуер PROMIS от Максуел на правителства от цял свят.

Въпреки че Multi-Group и нейните законни и незаконни бизнеси откриват значителен нов поток от приходи, годините на финансови измами и схеми за закупуване на акции застигат империята на Робърт Максуел, която започва бързо да се разпада в началото на 1991 г. В ход, който наблюдателите често смятат за странен, предвид тежкото финансово състояние на Максуел и лошото състояние на вестника, Максуел решава да разшири присъствието си в Ню Йорк, като купува New York Daily News през март 1991 г. По-късно обаче Гордън Томас съобщава, че предишните собственици на вестника, Chicago Tribune Group, са предложили на Максуел 60 милиона долара, за да поемат затъващия вестник. Независимо от истинската история, която стои зад придобиването на вестника, той решава да постави дъщеря си Гилейн начело на „специалните проекти“ малко след като става негов собственик. Според лондонския вестник „Съндей Таймс“ (https://www.mintpressnews.com/…/Mysterious-business-of-the…) тази позиция „ѝ осигурява достъп до властта в града“.

Освен че отговаря за специалните проекти на вестника, Гилейн е назначена и за управляващ директор (https://www.expressandstar.com/…/robert-maxwells-contacts…/) на създадената от баща ѝ компания за „готови изделия“ със седалище в Ню Йорк - Maxwell Corporate Gifts. По-късно вестник New York Post описва (https://nypost.com/…/how-ghislaine-rose-from-the-ashes…/) компанията като „собствено феодално владение на Гилейн“. За корпоративните подаръци на Максуел се знае малко, като впоследствие семейство Максуел описва компанията (https://www.realghislaine.com/aboutghislaine) като „фирма, която доставя награди за дългосрочни услуги на компании“. През 2021 г. братята и сестрите на Гилейн публикуват кратка биография (https://www.realghislaine.com/aboutghislaine) на сестра си, в която твърдят, че Гилейн е основала Maxwell Corporate Gifts в средата на 1980-те години след завършването си в Оксфорд и преди да се премести в САЩ. Твърдението им е в противоречие с предишни медийни съобщения, които предшестват позорната слава на Гилейн с няколко години и дори десетилетия. Възможно е обаче създаването на единицата да е предшествало с няколко години използването ѝ от Гилейн и баща ѝ в Ню Йорк.

Тъй като публичните документи за дейността на дружеството са малко или изобщо не са достъпни, можем само да предполагаме за дейността му. Като се има предвид, че създаването на компанията съвпада с навлизането на Максуел в Ню Йорк, както и фактът, че по това време амбицията на Робърт Максуел да разшири влиянието си в града е съвсем ясна, тя най-вероятно е част от разрастващата се мрежа на Максуел в града. Впоследствие нюйоркските медии твърдят, че Робърт Максуел се е смятал (https://nypost.com/…/how-ghislaine-rose-from-the-ashes…/) за „патриарх на династия, която ще има финансова и политическа власт в световен мащаб“, и че освен това е смятал Ню Йорк за мястото, където те ще оставят истински отпечатък.

След като купува „Ню Йорк Дейли Нюз“ и въпреки нарастващите си финансови проблеми, Максуел получава такова положително внимание в Ню Йорк, че това изненадва дори него. Според един анекдот на Робърт Пири, инвестиционен банкер и тогавашен президент на „Ротшилд Инк“:

„След като купи „Дейли Нюз“, го взех от лодката му. Той обичаше китайска храна, затова реших да го заведа в „На Фу“, който е най-добрият китайски ресторант в града. Когато пътувахме по Първо авеню, хората го разпознаваха, отваряха вратите на колите си, излизаха и му подаваха ръка. В ресторант „На Фу“ целият ресторант се изправи на крака и започна да ръкопляска. Той беше съкрушен. Той ми каза: „През целия ми живот в Лондон никой не се е държал по този начин. Аз съм тук от един месец и вижте какво се случва.““

Подобен прием в града кара Максуел да стане още по-решителен да разшири присъствието си там. Той наема (https://archive.vanityfair.com/…/772fa3a5-0e89-4442-9c1f…) „група от известни консултанти и адвокати, които да му помогнат да пробие в Америка“. Сред тях са бившият сенатор Хауърд Бейкър и бившият сенатор Джон Тауър, както и консултантът на Републиканската партия и високопоставен специалист по връзки с обществеността Робърт Кийт Грей. Включването на тези трима мъже в съветите на Максуел при влизането му в Съединените щати е от голямо значение, но всеки от тях е важен по различна причина.

[снимка 3]

Сенаторът от Тенеси Хауърд Бейкър, известен най-вече като заместник-председател на сенатската комисия „Уотъргейт“, а впоследствие и като началник на кабинета на Рейгън след скандала „Иран-Контра“, става бизнес партньор на Робърт Максуел през 1991 г. в предприятие, наречено Newstar. Newstar се фокусира върху разширяването на инвестиционните възможности за американците в бившия Съветски съюз и е описана от Ричард Джейкъбс, който е съосновател на компанията заедно с Бейкър, като „международна търговска банкова, инвестиционна и консултантска компания“. Джейкъбс също така заяви, че Робърт Максуел е един от основните акционери в компанията. Newstar е само една от няколкото компании, които Максуел използва, за да се обогати чрез приватизация на активи на бившия Съветски съюз. Бейкър се опитва да привлече в империята на Максуел и други уважавани обществени личности.

[снимка 4]

Изглежда, че Максуел се е запознал с Бейкър благодарение на дългогодишните си отношения със сенатор Тауър, с когото Бейкър е имал десетилетни партньорски отношения в Сената. Максуел се сближава с Тауър години по-рано по нареждане на Хенри Кисинджър с намерението да постигне целта на Мосад да инсталира софтуера PROMIS на компютрите на свръхсекретните американски лаборатории, свързани с програмата за ядрени оръжия. Именно Максуел поставя Тауър на заплата в Мосад, подтиква го да участва в сделката „Иран-Контра“, а по-късно го включва в собствената си ведомост чрез компанията „Пергамон-Брасей“, която изглежда е силно свързана както със скандала PROMIS, така и с ръководената от България програма „Нева“. Тауър загива само няколко месеца преди Максуел, в началото на 1991 г., в резултат на подозрителна самолетна катастрофа, която по онова време според сведенията кара Робърт Максуел да се страхува за собствения си живот.

[снимка 5]

Робърт Кийт Грей може би е ключът към разкриването на истината за плановете и амбициите на Робърт Максуел за бъдещето му в Ню Йорк. Грей е опитен професионалист, работил е в големи президентски кампании и като топ мениджър във фирмата за връзки с обществеността „Хил и Ноултън“. По-малко известен е фактът, че Грей е имал широки връзки с американското разузнаване, а също и с няколко кръга от момичета на повикване и сексуално изнудване, които са съпътствали скандала „Уотъргейт“ по време на президентството на Никсън и по-неизвестния скандал „Кореагейт“ от същата епоха. Освен това чрез връзки в родния си щат Небраска той е свързан с фигури, замесени в скандала „Франклин“ (https://unlimitedhangout.com/…/government-by-blackmail…/). Една от общите нишки в скандалите за сексуално изнудване, които са свързани по някакъв начин с Грей, е клубът „Джорджтаун“, собственост на южнокорейския разузнавач Тонсун Парк, чийто президент е Робърт Кийт Грей по времето, когато той е използван от ЦРУ и други свързани с разузнаването лица за сексуално изнудване. През този период Джон Тауър е член на клуба „Джорджтаун“, както и много други видни политици и представители на властта във Вашингтон.

По време на периода, в който търси съветите на тези мъже за това как да увеличи влиянието си в Ню Йорк, Робърт Максуел също така желае да се сближи с Джордж Буш-младши, тогава президент на САЩ, с когото е поддържал (https://www.amazon.com/Robert-Maxwell-Israels…/dp/0786712953) отношения десетилетия по-рано. По-късно Белият дом на Буш се забърква в скандал с педофилия, изнудване и трафик на хора с цел сексуална експлоатация, който обхваща бившия вашингтонски лобист Крейг Спенс - мрежа, за която по-късно журналистът Ник Брайънт (http://www.franklinscandal.com/) доказва, че е в основата на мрежата на скандала „Франклин“. Предполагаемият контакт на Спенс в Белия дом на Буш е бил бившият съветник по националната сигурност Доналд Грег. Грег отрича тези съобщения и историята бързо се размива с паметта. През 1989 г. Спенс е намерен мъртъв (https://apnews.com/df1b0831501317de1d5da1d1252b5279) в хотелска стая в Бостън и смъртта му бързо е обявена за „самоубийство“.

Скоро след усилията на Робърт Максуел да разшири влиянието си в Ню Йорк, за които авторът Гордън Томас твърди, че са свързани с желанието на Максуел да стане „крал“ на града, той е „ухажван“ (https://archive.vanityfair.com/…/772fa3a5-0e89-4442-9c1f…) от Едгар Бронфман, Лорънс Тиш и други „светила на нюйоркската еврейска общност“. Бронфман и Тиш са сред основателите на неофициалната Мега Груп, основана през същата година от Лесли Уекснър и брата на Едгар Бронфман - Чарлз. Чарлз Бронфман вече се е съюзил (https://www.jta.org/…/maxwell-and-bronfman-make-joint-bid…) с Максуел през 1989 г. в неуспешен опит да закупи вестник Jerusalem Post. В предишен доклад, който написах за MintPress News, отбелязах, че много от членовете на Mega Group, включително Уекснър и Бронфманови, са имали ясни връзки с мрежите на организираната престъпност и/или разузнаването (какъвто е случаят с Тиш). Самият Максуел също.

Съществуването на Mega Group е разкрито публично едва седем години по-късно, през 1998 г. По това време тя е разкрита публично в „Уолстрийт джърнъл“ (https://www.wsj.com/articles/SB894240270899870000) и имената на най-изтъкнатите ѝ членове са оповестени. Като се има предвид, че Робърт Максуел е бил в близки отношения с тази мрежа и е бил „ухажван“ от нея в годината на основаването ѝ, както и че е починал много преди публикуването на статията в „Уолстрийт джърнъл“, си струва да се разгледа възможността самият Максуел да е бил член на Mega Group и че единствената причина, поради която името му не е включено в разкритието на „Уолстрийт джърнъл“ за групата, е, че вече не е жив. В подкрепа на тази теза е последвалото обединение на оператора на сексуално изнудване Джефри Епстийн, който е финансов съветник на Уекснър от 1987 г. и негов финансов мениджър от 1990 г., и Гилейн Максуел, любимата дъщеря на Робърт Максуел.

Макар че Уекснър често е смятан за бизнес магнат от Охайо, през 1980-те години той развива все по-голяма дейност в Ню Йорк, особено на пазара на недвижими имоти, особено след връзката си с Епстийн. В продължение на повече от десетилетие и до началото на 2000-те години Епстийн често е наричан в пресата „магнат в областта на недвижимите имоти“ или „строителен предприемач“, а в някои от тези ранни статии, включително в една, в която Гилейн е наречена „мистериозната бизнес кралица“ (https://www.mintpressnews.com/…/Mysterious-business-of-the…) на социални кръгове, които обхващат Ню Йорк и Лондон, се обсъждат и твърдения, че Епстийн е свързан с ЦРУ и израелския Мосад.

ИЗДИГАНЕ ОТ ПЕПЕЛТА

В края на октомври 1991 г. Робърт Максуел се свързва с частния детектив Джулс Крол и си уговаря среща, за да разбере дали може да наеме Крол да разследва „заговор“, който да го съсипе финансово и да унищожи империята му. Крол казва на Максуел, че ще поеме случая.

[снимка 6]

Участието на Джулс Крол в този случай е важно по няколко причини, но най-вече поради връзките на фирмите му с американското и израелското разузнаване. Компанията Kroll Associates, основана от Джулс Крол през 1972 г., става известна като „ЦРУ на Уолстрийт“, а по-късно френското разузнаване твърди (https://www.washingtonpost.com/…/d81e2a2b-96e7-4a75-8680…/), че е била използвана като реално прикритие на ЦРУ. Основанието за този прякор и подобни твърдения отчасти е свързано със склонността на компанията да наема бивши служители на ЦРУ и ФБР, както и бивши агенти на британската МИ-6 и израелската Мосад. Компанията наследник на Kroll Associates, K2 Intelligence, има подобни практики за наемане на служители. През 2020 г. бившият служител на Kroll Associates Рой Ден Холандър (https://unlimitedhangout.com/…/alleged-salas-family…/) е обвинен в убийството на сина на нюйоркската съдийка Естер Салас в семейния им дом, точно когато Салас е трябвало да председателства дело, свързано с връзките между Джефри Епстийн и Дойче банк.

По времето, когато Робърт Максуел наема Крол, братът на тогавашния президент на САЩ и бивш директор на ЦРУ Джордж Буш-младши - Джонатан Буш - е член на нейния корпоративен консултативен съвет. Скоро след това Крол е нает от Бил Клинтън по време на първата му президентска кампания, а по-късно е нает да управлява сигурността на Световния търговски център в Ню Йорк след бомбения атентат през 1993 г. Освен това Крол е нает да разследва как семейство Маркос е изнасяло пари от Филипините. Както вече беше споменато, приятелят на Гилейн - Джордж Хамилтън, е изиграл важна роля в тази афера.

Освен това само няколко седмици преди 11 септември Крол наема Джон П. О"Нийл с участието на Джером Хауер (https://unlimitedhangout.com/…/a-killer-enterprise-how-one…/) - също служител на Крол по това време, който ще бъде един от малкото, а може би и единственият му високопоставен служител, който ще загине при атаките. Както вече беше отбелязано, по време на смъртта си на 11 септември 2001 г. О"Нийл се опитва да разкрие „наследството на Максуел“ в нюйоркските престъпни мрежи. В доклад от януари същата година се отбелязва, че федералните следователи все още се опитват да установят „каква част от състоянието на баща ѝ [Гилейн] е заровено в офшорните тръстове, които той е използвал толкова свободно в полза на семейството си“.

Крол не успява да даде на Робърт Максуел информацията, която той иска, преди Максуел да умре при подозрителни обстоятелства на яхтата си през ноември 1991 г. Макар че в медиите често се появяват съобщения, че смъртта му най-вероятно е самоубийство, много биографи, следователи и дори семейството на Максуел твърдят, че той е бил убит, тъй като е изчерпал възможностите си да бъде полезен на онези, които са подкрепяли законните и незаконните му дейности през годините. Самата Гилейн твърди, че групата „ренегати от Мосад“ е отнела живота на баща ѝ.

Скоро след като новината за смъртта на Робърт Максуел се разпространява, съпругата му Бети Максуел, придружена от Гилейн, се отправя към мястото на смъртта му - яхтата му, която по това време се намира близо до Канарските острови. Както беше споменато в част 1, журналистът Джон Джаксън, който е присъствал на качването на Гилейн и Бети на яхтата малко след смъртта на Робърт, твърди, че именно Гилейн „хладнокръвно е влязла в кабинета на покойния си баща и е унищожила всички уличаващи документи на борда“. Гилейн отрича инцидента, въпреки че Джаксън никога не се е отказвал от твърдението си, което е описано (https://unlimitedhangout.com/…/2007-05-19-JUST-LIKE-her…) в статия от 2007 г., публикувана в Daily Mail. Ако се вярва на Джаксън, от всички деца на Робърт Максуел именно Гилейн е била най-близко запозната с инкриминираните тайни на финансовата империя и шпионската дейност на баща си. Впоследствие Бети Максуел заявява, че е избрала Гилейн да я придружава, защото е говорела испански и е можела да помогне повече от другите ѝ деца в комуникацията с местните власти.

[снимка 7]

След смъртта на баща си Гилейн публично заявява, че не знае нищо за делата му и че самата тя няма пари, въпреки че е добре известно, че баща ѝ е създал множество тръстове в данъчния рай Лихтенщайн, които са били предназначени да финансират семейство Максуел „поколения наред“. Нюйоркски детектив, който интервюира Гилейн в Манхатън, докато се опитва да проследи имуществото на баща ѝ, по-късно заявява:

„Тя влезе разкайвайки се дълбоко. Беше патетично. Тя каза, че няма пари. Но ето че този скъпоплатен адвокат спореше с нас в стая, която беше толкова климатизирана, че не можехме да чуем какво казва. Между твърденията, че няма пари, нямаше как да не я заобичаш, беше толкова грижовна. Не бяхме обядвали, а тя препоръчваше ресторанти тук и там, къде да отседнем и да пазаруваме, като от време на време подхвърляше, че никога не е имала нищо общо с делата на баща си.“

Друг следовател казва (https://www.mintpressnews.com/…/ANDREW_S-FIXER_SHE_S-THE…), че „е напълно възможно, и ние не разполагахме с необходимите ресурси, за да проверим дали Максуел може да е прехвърлил пари от някои от 400-те си компании в Америка към нея. Тя живееше от нещо.“

През 1992 г. Гилейн повтаря твърденията си, че е без средства, но обещава, че семейството ѝ скоро ще се върне. Същата година тя споделя пред Vanity Fair (https://archive.vanityfair.com/…/772fa3a5-0e89-4442-9c1f…): „Оцелявам - просто. Но не мога просто да умра тихо в ъгъла. Бих казала, че ще се върнем.“ Както вече съобщих (https://unlimitedhangout.com/the-maxwell-family-business/), през същия този период братята и сестрите Максуел открито се опитват да възстановят империята и наследството на баща си, което потенциално включва и разузнавателната му дейност.

По-късно става ясно, че през този период и през следващите години Гилейн е преминала от зависимост от баща си към „пълна зависимост“ от Джефри Епстийн за „разточителния си начин на живот“ (https://www.mintpressnews.com/…/ANDREW_S-FIXER_SHE_S-THE…). Някои познати на Гилейн твърдят (https://web.archive.org/…/ghislaine-maxwell-anything-apos…), че „тя е започнала да работи за него [Епстийн] веднага след смъртта на баща си“.

[снимка 8]

Публичната връзка на Гилейн и Джефри Епстийн започва през 1991 г. (https://web.archive.org/…/ghislaine-maxwell-anything-apos…) по време на вечеря в хотел „Плаза“, организирана в чест на Робърт Максуел, на която Епстийн седи на една маса с Гилейн и Бети. Според съобщения в медиите това е била „първата стъпка на Гилейн, с която тя публично обявява дълбоката си привързаност към него [Епстийн]“. Изборът на „Плаза“ ще се окаже ироничен, като се има предвид, че Гилейн и Епстийн започват мащабна операция за сексуално изнудване, която ще продължи повече от десетилетие. Преди това хотелът е бил място на операция за сексуално изнудване, в която са участвали скандалният адвокат Рой Кон и неговият ментор, алкохолният магнат Люис Розенстийл.

Хотел „Плаза“ е закупен през 1988 г., скоро след смъртта на Кон, от протежето на Кон - Доналд Тръмп, който се сближава с Джефри Епстийн от 1987 г., когато двамата, заедно с Том Барак, посещават заедно горещите точки на нощния живот в Ню Йорк. Впоследствие Плаза се превръща в място за многобройни партита, на които присъстват непълнолетни момичета, надяващи се да станат „модели“. Както Епстийн, така и Тръмп през този период и след това са известни с усилията си да закупят, контролират или да имат значителен достъп до различни агенции за модели. Известно е, че Епстийн е използвал обещанието за работа като модел, за да набира или привлича млади жертви към своето и на Максуел предприятие за сексуален трафик. През 2002 г. Тръмп заявява по отношение на Епстийн: „Познавам Джеф от 15 години. Страхотен човек. С него е много забавно. Дори се говори, че харесва красиви жени, колкото и аз, а много от тях са по-млади.“ Години по-късно Тръмп твърди (https://www.cnbc.com/…/trump-banned-jeffrey-epstein-from…), че се е скарал с Епстийн заради поведението на последния в курорта на Тръмп Мар-а-Лаго във Флорида.

В годината, последвала първата му публична поява с Гилейн, Епстийн е третиран както от пресата, така и от близките на Гилейн като неин баща, като в различни медийни съобщения се посочва и/или цитират техни сътрудници, които сравняват Епстийн директно с Робърт Максуел. В някои от тези доклади още през 1992 г. открито се обсъжда възможността Епстийн, подобно на Робърт Максуел, да е работил за израелското разузнаване, както и за ЦРУ.

В публикациите от 1990-те години се посочва, че ролята на Гилейн в бизнеса на Епстийн е „мъглява“, но основна, а по-късно тя е описана като „консултант“. Нейната собствена мрежа от фирми е описана като „толкова непрозрачна, колкото и тази на баща ѝ“, а една от тях я описва като „интернет оператор“. Когато репортерите я питат за работата ѝ, тя отказва да потвърди естеството на фирмите си и дори имената им. Твърдението за „интернет оператор“ (https://unlimitedhangout.com/the-maxwell-family-business/) изглежда е свързано със „съществения интерес“, който тя притежава в технологичната компания, основана през 1990-те години от нейните сестри близначки Кристин и Изабел, която произвежда търсачката Magellan. През същия период Гилейн и Епстийн ухажват ръководители на Microsoft, включително Бил Гейтс, което води до близки отношения между Microsoft и Magellan и последвалия бизнес на Изабел Максуел - CommTouch, който има дълбоки връзки с израелския апарат за национална сигурност и разузнаване.

Както вече е известно, Гилейн и Епстийн са провеждали и операция за сексуален трафик и сексуално изнудване, включваща сексуална злоупотреба с непълнолетни, които са били използвани за съблазняване и увличане на влиятелни лица, особено политици от Демократическата партия. Освен това впоследствие станаха известни връзките на двойката с разузнаването, за които се твърди, включително и от очевидци, че са започнали през 1980-те години с прякото участие на Робърт Максуел. Както е отбелязано в тази статия, по време на смъртта си Робърт Максуел се опитва да стане „крал“ на нюйоркското висше общество.

Като се има предвид контекстът, свързан с обстоятелствата, при които се е развила и стартирала операцията за сексуално изнудване на Гилейн и Епстийн, както е описано подробно тук, изглежда повече от вероятно тази операция да е била от полза не само за определени разузнавателни служби, но и за свързаната с организираната престъпност Mega Group и за самата фамилия Максуел. В крайна сметка дейностите, които Гилейн предприема заедно с Епстийн, както и тези на нейните братя и сестри, изпълняват желанието на Робърт Максуел (https://nypost.com/…/how-ghislaine-rose-from-the-ashes…/) да стане „патриарх на династия, която ще притежава финансова и политическа власт в световен мащаб“. Въпреки това, подобно на възхода и падението на баща ѝ, властта и влиянието на Гилейн не са предназначени за дълго.

В тази светлина се оказва, че сексуално-изнудваческите действия на тези две лица са били операция, целяща не само да повлияе на политиката на САЩ от името на чуждестранна организация (както и на местни организации като ЦРУ), но и да повлияе на влиятелни лица в полза на самата фамилия Максуел, както и на мрежата на организираната престъпност, в която Робърт Максуел заплита бизнес интересите си през последните години от живота си.

Да се продължава да се твърди, че действията на Гилейн Максуел са били извършени само за да се угоди на Джефри Епстийн, който се е стремял само да изнудва финансово определени лица за лична изгода, е нечестно, когато се сблъскаме с фактите по делото и контекста, в който са се състояли техните операции. Освен това се омаловажава опитът на хората, преживели сексуално насилие от страна на Гилейн Максуел и Джефри Епстийн, тъй като продължаващото прикриване на сложните им сделки означава, че правосъдието никога няма да възтържествува за техните поддръжници, а имената на хората, на които те са оказали неправомерно влияние, никога няма да станат публично достояние. Това е разкритие, което управляващите трябва на всяка цена да предотвратят, за да не разберат американците, че САЩ отдавна са страна, управлявана от задкулисни сделки, незаконни разузнавателни операции и изнудване.

Превод на български - Страничката "Монтагю Кийн"

Източник: https://unlimitedhangout.com/2022/03/investigative-reports/meet-ghislaine-heiress-to-an-espionage-empire/?fbclid=IwAR14t8uEsE0TytkGjCEBH16TExVU68t8eLRJ88qnqq8_br-S8TXLe8DaAmg