Смъртта на Артур и премахването на феите

От Крис Томас

Келтите се нуждаели от военачалник, който да се опита да спаси земите и философията им от опустошителните разрушения, нанасяни от англосаксонските нашественици, и в тази роля влязъл Артур. Изключително иронично е, че най-великият герой в английския фолклор всъщност е келт, който се е опитал да унищожи англичаните.

Някои неща за Артур са известни от историческите сведения, със сигурност са записани някои от големите му битки. Разказът, взет от книгата на Лорънс Гарднър, е представен тук (https://humanity21.blog.bg/…/istinskiiat-artur-ot-kris…) и няма съмнение, че изследванията му съвпадат с Акашовите записи, с изключение на един основен проблем с датите, посочени от Гарднър за живота на Артур, тъй като Акаша е много категоричен относно датата на смъртта му и събитията, които са последвали непосредствено след нея.

Археологическите данни говорят за това.

Много малко се знае за историческия Артур. Известно е, че той е келтски вожд в района на Карлайл, който става Пендрагон, въпреки че някои хроники го описват само като военачалник, който се сражава от името на Пендрагон. Той се сражава срещу англосаксонците, а също и срещу мародерски банди от ирландски келти, които нападат западното крайбрежие на Британия.

Първата битка, която води, е срещу източните англи (англосаксонци) в Линкълншир около река Глен. След това той води и пет други битки в същия регион. Седмата му битка е около шотландските граници в гората Селидон срещу група пикти (северен келтски клан, чието име е латинско и означава „боядисани“) и ирландци (ирландските кланове също са известни с латинско име - Scotii). Осмата му победа не е напълно идентифицирана, въпреки че изглежда е за крепост, наречена Гирмион, която вероятно също е в района на границите. Деветата му победа е в град Честър, където отстранява нахлул ирландски клан (Scotii). Следващата му битка е отново в района на границите срещу пиктски клан около река, наречена Трибуит. След това той печели друга битка срещу англите в Рочестър.

Най-известната му битка е битката при хълма Бадон през 516 г. срещу западносаксонците (графство Уесекс). Историците смятат, че хълмът Бадон днес се нарича Солсбъри Хил близо до Батхейстън в Съмърсет. Тази победа срещу саксонските сили е толкова решителна, че в продължение на двадесет години не е регистрирана друга англосаксонска и келтска битка.

По време на тези битки Артур поставя на знамената си символа на Римската църква и докато победите му са приветствани от келтските му сънародници, римският символ не е. Това довежда до огромен конфликт в клановете, където едни подкрепят водачеството на Артур, а други искат да останат със своите друидски или келтски християнски вярвания и негодуват срещу учението на Артур за Рим.

Всичко това накрая стига до развръзка през 538 г., когато войските, водени от сина на Артур - Мордред, се срещат с тези на Артур в битка при Камлуан на шотландската граница и двамата са убити.

ПРЕМЕСТВАНЕТО НА ФЕИТЕ

Датата и изходът от тази битка са от голямо значение за цялото човечество. В тази битка бяха загубени не само двама лидери. Изгубена е цяла философия и начин на живот. Келтският начин на живот не би могъл да се запази без един или двамата мъже. Артур - заради бойните му умения срещу англосаксонските нашественици, а Мордред - заради връзката му със Сидхе и пътищата на земята.

В този момент Мерлин действа, за да постави Сидхе извън обсега на човешката вреда, и те са преместени на безопасно място, където остават и досега [бел. прев. - текстът е писан през 2003 г]. Човечеството все още не е доказало, че е достатъчно готово да се справи с тяхната реалност.

Мерлин действаше сам. Нито феите, нито планетата знаеха за плановете му и те реагираха на това, което изглеждаше като акт на предателство. От гледната точка на Мерлин това е акт за спасяване на феите от чертите на характера, които англосаксонците демонстрират, и от начина, по който Римската църква налага волята си в цяла Европа. Всяка от тези сили е имала достатъчен импулс и воля да унищожи феите заради това, което те са представлявали. Англосаксонците, тъй като феите противоречали на техните богове, презирали келтите и всичко, което те представлявали. А Римската църква, защото феите представляват акт на сътворение от страна на планетата, който не е дело на техния Бог.

Като цяло това е предназначението на феите и в крайна сметка на планетата, тъй като целият растителен и животински свят ще бъде загубен, ако те не се погрижат за нуждите на растенията. Ако те бъдат изгубени, ще изчезне и човечеството, а животът на Земята ще спре. Преместването на феите в крайна сметка е най-голямата промяна в историята на Земята след разрушаването на Атлантида и планетата и феите реагират остро.

Тъй като Мерлин не беше изяснил плановете си, планетата си помисли, че той действа против нея. Отговорът на Земята беше да се оттегли, докато обмисли новата позиция. При оттеглянето си тя намалява размерите си, което предизвиква редица вулканични изригвания. Феите също се оттеглят, което намалява производството на култури. Резултатът е глад и чума сред човешкото население и много хора умират.

На планетата й трябваха 10 години, за да се примири с действията на Мерлин и да разбере, че те са за общо добро, и през 548 г. нещата започнаха да се подобряват. Разбира се, по това време човечеството вече е било на път да поеме по пътя, по който е поело оттогава насам, и материализмът и римският възглед са взели връх.

Независимо от мнението на другите, Акаша ясно показва, че тези събития са се случили през 538 г. Тази дата е от такова значение, че независимо от другите доказателства, през 538 г. са убити и Артур, и Мордред. Акаша е недвусмислен по този въпрос.

За Мерлин това означава, че ролята му се е променила. Човечеството трябваше да бъде оставено да следва своя собствен път към разбирането и той пое нова роля в опита да разбере първопричините за последните събития. Други трябваше да работят за пробуждането на човечеството за неговите проблеми и само човекът можеше да намери пътя си сам.

Близо 1500 години са били необходими на човечеството, за да се върне до точката, в която е възможно завръщането на феите. В началото на 21 век сме изправени пред най-голямата заплаха за живота на планетата след бактериите, довели до унищожаването на Атлантида - генетично модифицираните растения. Ако феите не могат да се завърнат, целият живот на планетата може да бъде унищожен от тези организми и колективната воля на материалистичното човечество е тази, която пречи на завръщането.